2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
Прочетен: 1381 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2016 16:56
БЪЛГАРСКИЯ ГЕНОМ
Доклад в рамките на среща на учени от България, Руската федерация, Татаристан и Унгария в РКИЦ – 20.05.2016 г.
Автори:
Акад. Йордан Стоилов Иванов
и
Анна Зографова – член-кореспондент на МАБИК
Ние в България отдавна знаем как населението на Татаристан, Поволжието, Приуралието и Кавказ, в бившите републики на СССР векове наред е било лишено от своята истинска история като и по времето на царския режим на династията Романови, в Поволжието и Урал официално е бил възприет етнонима „татари”, вменен на част от потомците на Волжските българи.
Имам специално поръчение, от името на акад. Йордан Ст. Иванов, член на Управителните Съвети на МАБИК и на Съвета на старейшините на ООБ от цял свят и Общобългарския парламент, да приветствам организаторите на „Сабантуй - 2016“ събрал в София представители на един от най-древните народи на земята – народа български. От името на акад. Йордан Ст. Иванов и от свое име, имам високата чест да поздравя организаторите на древнобългарския празник и участниците в кръглата маса колеги – изследователи от Татаристан, Унгария и България - Акад. Алберт Бурханов от Института по археология на Академията на науките на РепубликаТатарстан, акад. Шаукат Богданов - председател на Обществената организация на Волжко-българската автономия с наименование „Българско възраждане” от град Уляновск и журналиста – изследовател Тагир Ал Булгари – член-кореспондент на МАБИК и издател на сп. „Булгартаймс” от Унгария.
Уважаеми колеги, журналисти и гости на събитието, всички Вие знаете, че в дните на Сабантуя се създава Булгарска Ислямска Академия, която ще обедини последователите на традиционния ислям не само в Русия, но и ще се противопостави на идеолозите и емисарите на Ислямска държава. Ние, българските учени и изследователи приветстваме този факт, с който волжско-българското културно-историческо наследство получава официално признание от страна на Руската Федерация.
Десетки поколения са били лъгани, с вменена ненаучна псевдоистория, защото истинската история на Волжка България е била крита и отдадена на забвение, както и част от историята на самата Русия.
Ние тук присъстващите изследователи сме длъжни да напишем истината за общата ни средновековна българска история и всичко за „изчезналите" славни историческите волжки българи от древната държава на кан Кубрат както и това, по чия политическа воля те са превърнати в татари. Това липсващо звено от няколко столетия в исторически аспект днес дава изключително сериозно основание, да се обърнем към историческите корени на нашето истинско българско наследство.
Историята е идеология и тя е нравствен фундамент на обществото. И тъй като историята продължава да бъде и политика, извличаща дивиденти, най-важното днес е, тя да бъде съхранена, за да бъде върнато цялото историческо величие и наследство на Волжките българи, наши братя, защото те го заслужават.
А т.н. Казанско ханство въобще не е било татарско царство, още повече, че след насилственото му покоряване от войските на цар Иван Грозни, същият този владетел избива над два милиона българи. Това обаче не му е поречило да си присвои титлата „Княз български”, присъстваща и в титула и на последния руски император Николай Романов, който до 1917 г. е бил назоваван – Император на Цяла Русия и цар Български
Затова когато днес, от позицията на времето коментираме някои аспекти на татарския национализъм, не трябва да забравяме и, че повече от 150 години имперският термин /псевдоним/ "татари" е бил инфилтриран в съзнанието на Волжките българи, и че те чрез него и до днес продължават да бъдат манипулирани.
Тази теза в Поволжието, Приуралието, в Кавказ, в Република Татаристан дълго време е била табу по времето на тоталитаризма. Днес книгите на Алфред Халиков и на академик Рахимов, които са историческа рядкост, доказаха, че княжеските фамилии на Казанското царство са от български произход и биха могли да се разглеждат като постамент, върху който се формира руската аристокрация по време и след царуването на Иван Грозни.
И въпреки, че нашите Две Българии днес са разделении, с територия от над 4000 километра, уверяваме Ви, българският геномът е жив и той може да бъде доказан.
А български територии както е известно е имало и до реката Об, и до Урал ,и до Беринговия проток. Тези земи е владял княз Куш, от легендарното княжество Мари, обединител на урго – финските племена до Кама.
Територията на старите българи е била много по-голяма от тази на днешен Татаристан. Затова днес не е изключено да се появат и други претенденти за наследството на Волжските българи….Нека не забравяме, че в Татаристан, Башкортостан, Чувашия и в други земи на изток се говори на старинен език, близък до езика на предците от Волжско-Камска България. Узбеките и казахите се самоопределят като тюрки, но и на тяхна територия има и наша българска следа.
Етносът както е известно се определя от расовия тип, специфичните белези езика, антропологичните черти на лицето, но освен етноса има и суб етнос. Това са две понятия. А в българската нация са влизали освен ядрото българи – още и дакомизийци, шопи, анти, готи, авари, половци, черкаси, печенеги, каракачани,и пр. Само в района от Урал до Самара днес има над 2000 непроучени исторически обекти, които могат да бъдат един своеобразен Клондайк за общата история на предците. Защото в бившите руски републики, потомците на Волжките българи, отишли там от Балканите и на Изток, са изградили,крепости, градове, села и държави, а днес някои от тях вече се и завръщат – отново в земята на предците… Те – тези наши българи все още се страхуват да се самоопределят, и това върви от времето на от погромите на руския цар Иван Грозни, който избива над 2,5 милиона българи.
Коренът и българските родове са били винаги единни и общи, а в основата на родолюбието е възраждането на културата и родовата идентичност на българите.
В момента обаче, в идеологията на потомците на Волжките българи се наблюдават три тенденции: пантюркизъм, пан – ислямизъм и ревизионизъм. Наблюдава се и едно заиграване върху най-тънките струни, именно чрез пантюркизъм и панислямизъм. Преди време по тези въпроси вече писаха известени учени като Рем Латипов, който се опита да терминира етнополитическата общност на волжките българи.
Докато днес, част от националистичните настроения са обхванати в проекти, някои от които и на религиозна основа. А това е и опасно. Немалко от тези проекти се финасират както твърдят изследователи от Татаристан „ с идеологически грим“, в полза на Република Турция. Докато ортодоксалните татаристи – пензенските татари изповядват теза, че те, заедно с аланите са били ядрото или българското сърце на Киевската Рус. Част от националистичните тенденции са манипулирани и продължават да се манипулират. Според съвременни социолози и политолози, източниците на финансиране на идеологическия грим са най-вече от Турция – лидер в пан-тюркистките настроения и движения, които биха могли да се превърнат в своеобразен "троянски кон" на глобализацията, изваян по мостри на американски модели за ислямския свят.
Едно обаче е ясно, че духовното ни кръвно родство, възприемащо се на подсъзнателно ниво, днес е много силно и това е генома. Затова нека не забравяме и едно друго много важно обстоятелство - към момента нашата родина – Република България е толерантна към деноминациите. Опцията „Ичкерия” е нещо друго. Модел на идеята за национално възраждане, с неориентирано искане за суверенитет и национална независимост, граничещо с анархия, която неизбежно води до военна конфронтация.
Известни са и старите идеи - "Татарстан" да се преименува на "Идел-Урал регион", а българите от Поволжието да си върнат историческото име БУЛГАРИ.
Реално - открит е огромен потенциал – с помощта на десетки научни работници, историци – наши и съвременници, от /Болжско/ Волжко – Камска България, от всичките тези територии на българската геномна идентичност и затова ние следва съвместно да проучваме, изследваме и популяризираме общите корени, защото Българщината търси своите корени по света. И като финал – няма нищо невъзможно и всичко е възможно! Това е девизът на акад. Йордан Стоилов Иванов. Когато и да е, милионите българи по света следва да потърсят своя корен на Балканите. За да докажат своя ГЕНОМ ОТ ДРЕВНОСТТА, ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ХИЛЯДОЛЕТИЯ! Защото много цивилизации се губят и изчезват, а ние българите принадлежим към най-жилавия и устойчив народ на света, запазил своето етническо име и до ден днешен и продължаваме да граничим сами със себе си – със собствените си родове, във владения от 5/8 в Северното полукълбо, разделени с хиляди километри! Защото българите именно на Балканите са залюляли люлката на Европейската цивилизация.
В едно свое съчинение "Български преселници в Италия през VI в."(от 1933 г.), италианският професор Винченцо Д"Амико пише, че до началото на XV в. в Италия е имало българи-преселници от преди и след Христа , съхранили народностното си самосъзнание и описва как на 23.V.1417 г., български благородници от гр. Верчели положили клетва пред дука на Милано, чрез която се задължавали да пазят своите най-древни родови традиции. През 1933 г. по заповед на Хитлер, в Италия се извършва преброяване на населението. По този повод известният иизследовател на българите в Италия - професор Винченцо Д"Амико визира, че потомците на българите, живеещи в Италия тогава са били над 4 милиона души.
Най-ранното споменаване на етнонима българи е от V век е от арменския историк Khorenatsi, според когото във времето на арменския цар Аршак I, син Vagharshak, българите се заселили по днешните арменските земи: при разпадането на хунската империя се оказва, че българите са част от огромна империя. Българи се заселват в два основни региона на Кавказ – в района на Северен Дагестан и в района на Кавказка Албания, (съвременен Азербайджан) и на юг от Дербентския проход.
През 2009 и 2010 г. у нас в България бяха проведени Международни интердисциплинарни конгреси по праистория, организирани от Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/, в чиито форуми взеха участие известните учени от Башкортостан акад. Ахмет Закиевич Рахимов – заслужил деятел на науката на Република Башкортостан, доктор на психологическите науки и зав. Лабораторията по психодидактика на Башкирския държавен педагогически университет както и к.т.н. и доцент от катедрата за авиационна топлотехника и топлоенергетика към Уфимския държавен авиационно-технически университет Фарит Рафгатович Латипов – известен всред научния световен елит като “Башкирският Шамполеон”.
Академик Рахимов изнесе доклад за Етногенетичния подход при изучаване историята на българите в Урало-Поволжието, а доц. Латипов за Българите от Приазовието и Средното Поволжие – най-близки по език народи с редица неиндоевропейски племена от антична Европа през ІІ – І хил. Пр. Н. Ера. Във форумите участваха още 40 български учени, изследователи, историци, археолози, лингвисти, палеонтолози от Татаристан, България и Унгария, преподаватели във вузове и специалисти,преподаватели в български вузове и авторитетни музейни, читалищни и други работници, а също и специалисти от културните институции и организации у нас .
Гости на „Българиада 2010”, в рамките на Седмицата на българската история, култура и цивилизация бяха председателят на културно – просветната организация „Българско възраждане” от град Уляновск – Шаукат Богданов, Тимерша Вахитов - председател на Уляновското обществено движение „Туган тел” /Родна реч/, доцент Султан Гиматов както и бизнесменът Хамза Ямбаев – също членове на организацията. От южен Урал – Башкортостан Митхат Шаяхметов и Зухра Гадиевна Шахметова – физик и учен.
За правилното разбиране на много от днешните проблеми в контекст на изложеното до тук е необходима ясна и точна представа за ония исторически и съвременни, обществени и геополитически фактори, които по един или друг начин са определяли и все още определят съдбите на дунавските и на волжските българи, за което Европа и европейските обединени народи са длъжни да знаят, че българите по света обитават Северното полукълбо, Южното и на Изток, и следва да спомогнат за тяхното единение. Крайно време е да бъде направено документално Родословно дърво на Дунавските и на Волжско- камските българи.
Ползвана литература:
А. Зографова и Т. Манова, „Боянският маг Йордан Иванов“, издание ЕТ „Йордан Иванов“, София, 2004 г.
Бахши Иман. Джагфар тарихы. Свод булгарских летописей. Т. 1. — Оренбург, 1993.
Иордан. О происхождении и деяниях гетов. / Перевод, комментарий Е. Ч. Скржинской.— М ., 1960.
Гумилев Л. Н. Тысячелетие вокруг Каспия,— М., 1993.
Марцеллин Аммиан. История. Т. III. Кн. XXXI.
Скрынников Р. Г. Войны Древней Руси. // Вопросы истории. 11-12.-1995.-С. 24-37.
Амедей Тьерри. Гунны после Аттилы. // Отечественные записки. Год семнадцатый. Том XCVIII.— Спб., 1855.
Добрев П. 2000. Кои сме ние българите. ИК “Галик”, София :1-171.
Добрев П. 2001. Европа започва от България. Изд. “Галик”,София :1-175.
Добрев П. 2002. Да изтръгнеш слово от камъка. За какво разказват свещените надписи на езика на Аспарух. ИК “Галик”,София :1-196.
Добрев П. 2004. Балхара край Памир. Поглед към българската прародина.” ТАНГРА ТанНакРа” ИК, София :1-224.
Добрев П.,М.Добрева,2001. Древнобългарска епиграфика.”ТАНГРА ТанНакРа” ИК, София :1-289.
Костов Г.1998. Погребението на Хан Аспарух в светлината на археологическите данни. София :1-53 + 79 фигури.
Кръстанов-Балкански Б.2000. Някои паралели между българския и кюрдския език. “Български хилядолетия”,1 :10-22.
Хайдаков. С. М. Сопоставительный словарь дагестанских языков. М., 1971, с. 14-15
Шкорпил К.иХ. 1892. Североизточна България в географско и археологическо отношение. “Сборник народни умотворения”,7 :3-39.
Шнитников В.1949. Птицы Семиречья. АНСССР. М-Л :1-666.
Д. Эдельман. Язгулямский язык, с. 37
Юркевич М.1904. Двадцатипятилетiе итоги Княжества Болгарiй. 1879-1904. Опыть собранья матерiалов. Том 1. Книга 1. Землеведенiе. София, 7+398 с.
Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18.
Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие".
БЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...
БЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...
Утигури, ултинзури и прозвището на бълга...
Да забравим поговорката "не сакам н...