Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2014 10:44 - Коментар на акад.подполк. Йордан Стоилов Иванов по темата 100 години от Първата световна война
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 3736 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.04.2014 10:51


100 години от Първата Световна война - коментар на академик - подполковник Йордан Стоилов Иванов,
отговорен консултант за Република България и трети страни при медицински Център на Съюза на военноинвалидните кооперации в Република България
Mont-press.com -
Бр. 27 (2159), год. ХХV, 10 - 14 април 2014 г.

  imageimage

От позицията на времето събитията днес се възприемат като продължение на търсения начини за помирение на европейските държави, участвали в тази баталия., по-голямата част от които са членки на Евросъюза. Херцогът на Кент - принц Едуард, братовчед на Кралица Елизабет II и Принц Филип - четвърти син на покойния Принц ДжорджV и на покойната Принцеса Марина, дъщеря на княз Николай, който към момента е председател на Комисията за военните гробове на британската Общност, уважи поканата на българския президент Росен Плевнелиев да участва в София в официалната априлска церемония по повод 100-годишнината от началото на І Световна война. Принцът постави венец пред Паметника на Незнайния воин до църквата „Света София”, отдаде почит към загиналите британски войни, погребани в София, а на 9.04.2014 уважи и ритуала, в памет на загиналите войни, погребани във Военното гробище на град Пловдив. Както е известно Първата Световна война избухва заради политически, икономически и териториални претенции на основните европейски държави, а участието на Царство България е имало за цел разрешаване на националния въпрос. От позицията на времето когато коментираме събитията следва да припомним, че българската армия в тази война е демонстрирала чудеса от героизъм. Интересен е факта, който трябва да бъде запомнен от българите навсякъде по света е, че по време на тази баталия НЯМА ПЛЕНЕНИ БЪЛГАРСКИ БОЙНИ ЗНАМЕНА. Можем да бъдем благодарни само на офицерите и войниците, участници във войната, които със своя боен опит написаха страниците на българската военна теория от началото на ХХ нек.. В едно интервю неотдавна, коментирайки Първата Световна война, шотландският военен историк Сър ХЮ СТРАЧЪН – професор от Оксфорд. заявява, че Първата световна война е продукт от глобалния ред, наложен от Великите евросили . Той дори споменава един не особено известен факт, че началникът на австро-унгарския генерален щаб е посетил император Франц Йосиф през януари 1913 с мисия да уговори владетеля и го приобщи към идеята за война със Сърбия. Императорът е отклонил предложението, заявявайки ясно и категорично, че в случай на война със Сърбия, конфликтът неминуемо ще ескалира, което на практика се случва. Според сър Хю Страчън, историците на Франция и Великобритания не използват формулировката „световна война“, а дефинират събитието като „Великата война“. В Англия войната става известна като Първа световна едва след края на 1945 година – след Втората световна. Първоначално всички изследователи и историци са смятали, че Първата световна война не започва през 1914, а през 1917 година, когато САЩ встъпват в нея, а Русия излиза заради ВОСР –т.н. Велика Октомврийска Социалистическа нейна революция. Коментарът на сър Хю Страчън е по повод въпрос, формулиран във връзка с изолацията, в която изпада Царство България след Първата световна война. Тук обаче искам да припомня нещо, което наскоро бе публикувано във в. „Сега” - още веднъж една неописана българска голгота или истината за убитите българи на остров Трикери. Този български „Катин”, чиято „история е забравена от историята и от военните”, е бил описан преди време от о. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров Военният припомнил как един чешки журналист Владимир Сис почти преди 100 години публикувал брошура "Гробовете на Трикери" с негово разследване за зверствата, на които са били подложени над 7 хиляди българи от Солун като 1000 от тях са намерили смъртта си на гръцкия остров Трикери. В края на Балканската война в Солун е бил разположен български гарнизон - 3-а дружина на 14-и Македонски пехотен полк от 11-а пехотна дивизия. Негов началник е командирът на дружината подполковник Велизар Лазаров (по-късно генерал и комендант на София). Всъщност Българската инвазия срещу сръбската армия на 16 юни 1913 г. става причина, гръцкият гарнизон (в състав повече от две дивизии) да извърши кървава разправа с българите в Солун. "Колко са били тия нещастници – питал се е журналистът Сис. Гърците ги показват за 7000. От тях и половината даже не са войници. Повечето са били македонски българи: селски първенци, събудени селяни, бивши комити, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е и една жена..." Това той научава от оставената тук калугерка, която се грижи за местния манастир”. „От тези редове читателят ще научи за мъченическата смърт на хилядата българи, за която не говорят дори историците. И за желанието на група офицери тази над 90-годишна трагедия най-сетне да бъде разказана и паметта на жертвите да бъде отбелязана подобаващо.” Според класическата наука Освободителната война, обхващаща периода от 14 октомври 1915 година, /когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия/, до 29 септември 1918 г. Царството ни застава на страната на Тройния съюз, а всички балкански страни с изключение на Османската империя са присъединени към алианса на Антантата. В хода на военните бойни действия Царство България обявява, че ще пази неутралитет. С подписването обаче на Българо-германския договор от 1915 г. за който е съдействал цар Фердинанд /както и за подписването на Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария/ ситуацията на Балканите се усложнява. Подписана е и Българо-турска конвенция през1915. Въпреки протестите на опозицията, царство България под въздействието на цар Фердинанд се обвързва с Германия като на 23 септември в страната се обявявя обща мобилизиция. На 14 октомври, с манифест на цар Фердинанд, царството ни обявява война на Сърбия. България със своите Първа армия, командвана от офицера Климент Бояджиев прекъсва сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия и навлиза в тези територии, а чрез Втора армия, командвана от генерал Георги Тодоров навлиза във Вардарска Македония. При Криволак българите разбиват англо-френските сили и сръбската армия. След разгрома на съюзниците при Криволак, по немска заповед, настъплението спира. Антантата заставя Гърция да открие Втори фронт. На 14 (27) октомври - 1915 г. ескадра от кораби на руския имперски флот, включваща линкора "Императрица Мария", броненосците "Евстафий", "Йоан Златоуст" и "Св. Пантелеймон", крайцерите "Памят Меркурия" и "Кагул" и още осемнадесет по-малки плавателни съда бомбардира Одесос - Варна. Там ескадрата е атакувана от немска подвдница. Убити са 27 цивилни лица и войници. На 25 май 1916 г. във Варна във вода е спусната първата българска подводница UB-18, а на1 май 1917 г. се формира самостоятелна българска водосамолетна станция "България", ситуирана във Варненското езеро, от където успешно са атакувани противниковите съдове и части базирани в Кюстенджа. През 1916 г по Южния фронт, както и в Западна Европа започва т.н. „окопна” война като през август българската войска превзема Лерин. Следва Струмската операция, която скъсява фронта на североизток . През септември и октомври войските на Антантата контраатакуват,превземайки Битоля. Българската войска разгромява напълно румънско-руско-сръбските части и превзема румънската столица Букурещ на 6 декември. Междувременно информациите за Октомврийската революция в Русия през 1917 г. провокират и зачестяват бунтовете в българската армия. Един пример - по време на Култовото сражение от 1918 г. – битката при Дойран – загиват над 65 000 гърци, французи и британци и в тази баталия българската армия, командвана от генерал Владимир Вазов - брат на великия български класик Иван Вазов. По време на войната повече от 2/3 от населението на Източна Тракия е било българско. При Дойран българите под командването на Владимир Вазов разгромяват съюзниците, но са принудени да отстъпят. В Македония българите губят Битоля. Русия и Румъния излизат от войната, подписвайки Брест-Литовския мир и Букурещкия договор (1918). Южна Добруджа е върната на България по втория договор, но не и Северна Добруджа По време на битката на българската армия при Добро поле много български войници попадат в плен. Впоследствие част от тях са разселени из островите - заточени. Това се случва през септември и е повод и за Владайското въстание. Българските войници отказват да воюват, вдигат бунт и стигат до столицата като обвиняват за катастрофата Цар Фердинанд. С потушаването на Владайското въстание идва края на войната за България. С подписване на Солунското примирие България излиза от войната, а царят абдикира като напускайки страната натоварва на няколко вагона част от огромно съкровище с което отпътува. Тронът е поверен на престолонаследника – Цар Борис Трети. България изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. Преди време социологическата ни агенция „Gallup” извърши национално представително допитване в България за най-значителните поражения на Царство България през ХХ век. Максимален процент от анкетираните българи са посочили Първата световна война, в която загиват 200 000 при 4 милиона население и още 100 000 са разселени из островите на Егея и по територии на Турция и Гърция. Според Ньойския договор, чието действие във времето отдавна е изтекло, след Крайовската спогодба, от българска страна не са били инициирани абсолютно никакви действия за връщането на Северна Добруджа, тъй като исконната естествена граница между България и Румъния е била по течението до устието на река Дунав. Тук не трябва да омаловажаваме факти и от периода 1912-13 г., когато започват процеси на асимилация. Избити са стотици български семейства от старите исконни български територии, а стотици хиляди са насилствено прокудени. Известно е и, че още преди да влезе в сила Ньойския договор, Гърция окупира земите на Беломорска Тракия. По силата на Ньойския договор, от земите на България са отнети Източна Тракия, която е присъединена към Турция и в която 85 процента от населението към момента на присъединяването е било с български корен и българско самосъзнание. Тогава огромна бежанска вълна от Източна Тракия от българи от тези земи намира спасение на територията на Царство България, в районите най-вече на Хасковско и Кърджалийско. А днес над половин милион граждани на страната ни са само потомците на наследниците на тракийските български преселници от времето на Първата Световна война. За т. Н. „Ангорски договор” от 18.Х.1925 г. наскоро в държавата ни заговориха проф. Божидар Димитров и академикът професор и доктор на юридическите науки Борислав Йотов. Според специалистите по междунаредно право по силата на този документ Турция продължава да дължи на страната ни включително и на тракийските българи бежанци от Източна Тракия и Мала Азия над 20 милиона щатски долара като тази сума е без пропуснатите ползи за всички изминали години до сега. По силата на същия договор става въпрос и за обезщетенията на изселилите се от България в Турция турски бежанци, които обаче са получили такива, докато българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, които идват на територията на Царство България, не са били обезщетени в пълен размер. Академик Проф. Д-р Борислав Йотов, който е с над 40-годишен професионален стаж като прокурор и автор на 150 художествено-публицистични книги и монографии и книги е разгледал специално и много подробно проблема в своята монография по темата „Правно-публицистичен анализ на Ангорския договор – 18.10.1925 г. САЩ влизат във войната през 1917 г., в годината на т.н. „Велика Октомврийска социалистическа революция”. А страните от Алианса на Антантата, Русия, Франция както и Великобритания в същото време се оказват и колониални сили. Войната преминава и в Африка, провокирана от манипулативни сили. Ньойският договор между Царство България и страните от Антантата от 27 ноември 1919 г. е подписан в кметството на парижкото предградие Ньой Сюр Сен – родовото имение на средновековния велик рицар, тамплиер и граф Алфред Дьо Ньой, загинал на бойното поле край Адрианопол в баталията, в която българският цар Калоян спечелва битката и пленява императора Балдуин Фландърски.. Известни изследователи у нас считат, че този договор е вид закъсняло отмъщение към България, за времето и победите на цар Калоян. По силата на Ньойския диктат, е отнето и суверенното право на Царство България да поддържа свои въоръжени сили. Ньойският договор е определен от българската историческа наука като „диктат”, защото според неговите клаузи от България са отнети Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорска Тракия, Струмишко. Наложени са репарации от 2 250 000 000 златни франка, платими за тридесет и седем години при лихва от 5 %. Страната е лишена от правото да има армия. Само американската делегация в Париж има различно становище и на 4 юни 1919 г. от там достига съобщение във Вашингтон за учудващото пренебрежение спрямо приведените свидетелства за националната принадлежност на спорните области. Американската делегация успява да спаси част от Западните покрайнини от българската територия, чието оставане в българската държава се дължи изключително на нея. Всичките и други свидетелства за Македония, Тракия и Добруджа, изведени от научно- историческа и етническа документация, остават незачетени, а понякога и нечути. От българска страна политикът Александър Стамболийски е изпратен като ръководител на българската делегация за подписването на 27 ноември 1919 на Ньойския договор.Той счупва писалката, с която подписва документа. В своя мандат Стамболийски установява делови отношения със сърби, хървати и босненци и пледира за създаване на Федерация на южните славяни, което става причина за обтягане на отношенията с ВМРО. За присъствието на армията на барон Врангел и на генерал Деникин в Царство България малко се коментира. Под натиска на Антантата в България през 1920 - 1921 г. са настанени части от армията на барон Врангел, 6 висши руски военни училища и над 25 000 руски военни. Междувременно в тази белоемигрантска армия в държавата ни са уличени някои белогвардейските части, в действия против властите. Впоследствие руските военни части са разпуснати с постановление на правителството, а почти всички важни висши чинове са изгонени от страната, арестувани и екстернирани като генерал Кутепов. Но всички събития в държавата ни след 1920 г. са резултат от присъствието на военните сили на българска територия. Впоследствие са закрити всички военни руски формирования както и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата и оръжието на Врангеловата армия е било предадено на Съглашението. През 1922 година е проведен референдум за съдене виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България от времето на войните 1913–1918. Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави и слуховете за тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия настройва интелигенция, македонски организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунисти срещу Стамболийски и на 9 юни 1923 г. срещу правителството е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и цар Борис Трети, а самият. Стамболийски на 13 юни е заловен при село Голак и убит от членове на ВМРО, водени от скопския войвода Величко Велянов. След Парижката мирна конференция повечето американски участници са единодушни, че „Балканският въпрос е бил най-драматичния на конференцията”. Хиляди бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на страната. Масовият им приток в Кърджалийска област започва в началото на 20- те години. Тогава се прогонват българите от Западна Тракия. През 1925 - 1927 г. в сила влиза българо-гръцката спогодба „Моллов- Кафандарис” за „доброволно” изселване на българите от Западна Тракия. По данни от 1931 г. в 102 селища на областта са заселени около 15 000 бежанци. През 1924 г. В Царство България пребивава председателят на ИК на Социалистическия работнически интернационал и водач на Белгийската социалдемократическа партия Емил Вандервилд, който пише: „Видях много нещастия, но мога да кажа искрено и чистосърдечно, че не съм виждал по-лошо, по-мизерно нещо от това, което видях тук. Мога да кажа, че ние почувствахме, че сме стъпили в един от кръговете на ада, когато видяхме мизерията на тукашните бежанци. И мога смело да кажа, че това е един европейски скандал, който по-нататък не може да се търпи”. „В първите години след настаняването си бежанците създават свои граждански организации - Дружество „Тракия”, Младежко тракийско благотворително дружество „Антим І”, Добруджанско културно-просветно дружество, Македонски дружества „Илиниден” и „Шар”, Женско македонско дружество „Свето благовещение”, Женско дружество „Утеха”, Дружество на запасните офицери „Одрин”. Част от дейността им била свързана с благотворителни прояви, към които се присъединили и други граждански формирования като Есперантско дружество „Берда Стело”, „Родопско сдружение”, Славейновска благотворителна дружба „Благодетел”, клоновете на Българско дружество „Червен Кръст” и на Съююза за закрила на децата в България, дружествата за подпомагане на инвалидите от войните и на семействата на пострадалите от войните, Дружество „Граждански клуб” - Кърджали, Арменско дружество „Милостив кръст” и др. На учредителното си събрание Дружество „Червен Кръст” - Момчилград определя като основен свой приоритет изграждането на безплатни трапезарии за бедните ученици. През 1929 г. се създава Комитет за подпомагане на бежанците . Дружеството съвместно с този комитет на няколко пъти раздава полученото от българския и американския „Червен Кръст” облекло. Македонското благотворително братство в Кърджали организира честване на 24 юни – като„Деня на Македония”, в памет на всички военнни и граждански герои, участвали в освобождението на Македония” През годините македонските и тракийските бежанци не се отказват от идеята за обединение на всички български земи. Част от данните са от последиците от Ньойския мирен договор продължават да спъват развитието на България и след Втората световна война, а тракийският въпрос така или иначе остава нерешен. ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ 1. Коментар на шотландският военен историк СЪР ХЮ СТРАЧЪН – професор от Оксфордя дадено за за Аутлук Индия. 2. Материали от Британския печат. 3. Академик Проф. Д-р Борислав Йотов, монографията „Правно-публицистичен анализ на Ангорския договор от 18.10.1925 г. 4. Експозета на Даниела Бурулянова – уредник в Регионален исторически музей - град Кърджали 5. Спомените на доц. д-р Димитър Зафиров и брошурата на чешкия журналист Владимир Сис "Гробовете на Трикери


Тагове:   akademik,


Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1136565
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031