Най-четени
1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima
Най-активни
1. sarang
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
Постинг
11.10.2009 18:39 -
Из "Слово за сребърните българи" на Акад. Йордан Стоилов Иванов
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 5288 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2009 02:00
Прочетен: 5288 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 15.10.2009 02:00
"СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ ИЛИ
ИСТОРИЯТА НА БОЛЖСКО – КАМСКАТА НИ БЪЛГАРИЯ" - записа Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК
СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИТЕ
Боянския маг акад. Йордан Иванов за най-старата история на предците, посветена на хилядолетната история на град Казан.
В специално интервю с феномена акад. Йордан Стоилов Иванов - член на Управителните съвети на Организацията на Обединените българи и на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/, по случай честване на хилядагодишнината на древната прабългарска столица на Сребърните българи – град Казан, проведено през 2005 г. там,
на база биолокация, биолокационни измервания, проучвания и ясновидство, извърши възстановка на историческите събития, попълващи белите петна в историята на предците. Материалите имат отношение към летописа на дедите, с цел историческите корени да бъдат върнати по места. С това българският Боянски маг доказва, че историята на град Казан започва не преди 1 000, а преди повече от 5 000 години! Акад. Йордан Иванов: Посвещавам този свой разказ на нашите братя в Чувашия, потомците на Сребърните българи, за да знаят историята на митичните ни предци и истината за високонравствените ни прародители, преживяли хилядолетни бури и невероятни съдби във времената на най-жестоките народни изпитания…. Затова днес ние и нашите братя в Чувашия трябва да знаем истината за нашата обща история! За да бъдем особено горди от факта, че сме потомци на най-жилавото и устойчиво племе в света и Вселената, преживяло хилядолетните мъчения и, унищожения на цели родове боляри, боили, кханове и балтавари, но оцеляло, надживявайки легендите и времето. И именно това племе е успяло да съхрани българския ген и българската народност! Известно е, че през ХХ век Болжските /Волжски/ българи били назовавани от руските историци “представители на нациите татари и башкири”. А днес татарите и башкирите продължават да бъдат представители на 16-те милиона българи, живеещи в пределите на Русия. В този смисъл следва да бъде уточнено, че разликата между "казанските тат-АРИЙ" и "башк- ОРИЙТЕ – АРИЙТЕ" е много малка. Те всъщност са Болжските /волжските/ наследници на най-великото и устойчиво племе, чиято народност в Идел-Уралския регион е потомствена от братовчедните племена на хунно-българите, угрите /древните унгарци/, кипчако-сабанитите, суйбиерите и др. Начело на които хилядолетия назад във времето са властвали кхановете царе и жреци от рода Дуло, чийто по-късни потомци са клановете на АТИЛА, на протобългарския кхан Кубрат, на великия Чингис Кхан Рюрик . /Бел. авт/ Изследванията на феномена Йордан Стоилов Иванов заедно и текста на неговото интервю по същия повод е даден на Вицепремиера на Република Чувашия г-жа Наталия Володина на 22.09.2002 г в София при официалната й визита заедно с представители от водещите руски медии в нашата страна. Целта е нашите родственици в Чувашия да узнаят истината за историята на митичните ни, легендарни и достойни общи предци, владетели на всичките древни земи между Хималаите, Хиндокуш и Хемус, властвали хилядолетия като най-могъщи кханове, монарси, балтавари, багаини, багатури и боили в света. По повод искането , предявено от премиера на Република Чувашия,Минтемир Шамаев, Светият престол на Ватикана да върне на град Казан древната икона на Светата Богородица КАЗАНСКА, се предполага, че това ще стане по време на официалното честване хилядолетната годишнина на град Казан, обявено за 2005 г.
Съдбата на същата тази икона е много интересна. Чудотворната реликва била открита през 1579 г. когато една девойка е имала видение – явила и се Божията майка,която й казала, че болни и нуждаещи се биха могли да бъдат изцелени чрез иконата. През 1904 г. иконата изчезнала от хранилището в Санкт Петербург. За нея се заговорило отново през 50-те години на миналия век когато се разбрало, че е била отнесена в Лондон. Впоследствие през 1964 г. същата икона била забелязана и в Съветския павильон на Световна изложба в Ню Йорк. За този случай заговорила потомка на графовете Шереметиеви. В рамките на форума нощем реликвата се пазела в павильона на Ватикана. Така преди 30 години се разнесла мълвата, че иконата била препродадена от американски частен колекционер, който вероятно я бил откупил. Към историята на мистериозните странствания на реликвата проявил интерес протоиерей Джон Мофат, който събрал пари от приятели, поклоници и свещеници за да бъде изложена в центъра на източнообредното присъствие в град Фатима в Португалия, в непосредствена близост до мястото, където според преданието се е появила Фатимската Света богородица. Известно е, че след атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г., се взема решение същата тази икона да бъде подарена на папата. Фактическото представяне на иконата във Ватикана става през 1991 г., след което са били направени и експертизи за автентичността на реликвата. След като се е оказало, че тя е оригинална, Ватиканът вече е изявил готовността да върне иконата на Света Богородица в град Казан! Всъщност предсстоящото честване, което ще отбележи 1000 – годишнината на град Казан, според Боянския Маг Йордан Иванов не е точно, защото истинската история на град Казан започва не преди 1000 години, а цели 3 400 години назад във времето за което могат да бъдат открити документи на много места по света, включително и във Ватикана! Йордан Иванов: Историята на град Казан е на повече от 5 000 години. Коментирайки историята на гр. Казан бих искал да уточня, че градът не е на 1000 години, както твърдят някои учени и историци, а историята му започва около 3 400 г. пр. новата ера. И тук когато търсим българското “изначалие”, описано в труда “Джагфар тарихы” – бих искал да добавя, че ако там Абу ибн Михаил Бащу пише, че “коренът на предците идва от племената “имен” и “синд” и тръгва от поречието на р. Амур, то истината е много, много по-стара! Корените тръгват от Балканите. Ако се върнем към красивата легенда за рождението на Инджик Кхан, син на Кхан Боян и победите им над Кхинците /китайците/, то тези събития са описани вярно. Истинска е и приказката за спасението на потомъка на Инджик Кхан, Ти Кхан. Легендата разказва, че когато Ти Кхан бил малък, преди най-лютата битка на рода, бил скрит от майка си в един казан. Историята странно наподобява легендата за библейския пророк Мойсей. След баталията по време на която загинала майката, детето било спасено от вълшебен елен, отнесъл го върху рогата си в Седморечието, в страната на царя на масагетите Мари, който го усиновил. Отгледан от самия владетел, както става в приказките, Ти Кхан порастнал момък за чудо, приказ и смелост. Той бил оженен за царската дъщеря след като победил в лютата битка хазарите и не само масагетите, но и хуните го обявили за свой владетел. Така Кхан Казан геройски отблъснал и прииждащите Кхински племена зад реката Казан-су /Хуан-Хъ или Жълтата река/ и основал Казанското царство. Това обаче станало, не както пише в официалните хроники и история, а повече от хилядолетие и половина преди това. Легендата, създадена впоследствие адаптирала историческите събития за по-късен исторически период. Момъкът действително се оженил за масагетската принцеса, дъщерята на царя на Мари, но управлявал цяло едно хилядолетие преди времето, цитирано в известното средновековно съчинение. И в този смисъл, историята на град Казан трябва да търси своите корени не във втори век пр. Христа, а много, много по-назад във времето. Ако трябва да коментирам с какво се свързва името “Татари”, Татария и кога то добива популярност? Тат – АР - ИН, в ония далечни времена означавало точно “Баща на племе, който притежавал равните орни земи”. Името е означавало още и “Праотец на племето”, от което произхождали ТАТ-АРИЙТЕ. По този повод, в преработеното новозаветно произведение “Песен за дъщерята на хана” на Боян Сандилих /530 – 595г./, интерпретирано от Михаел Бащу Дуло в “Сказание за дъщерята на хана” през 882 г. откриваме данни за това, че ПРАРОДИТЕЛЯТ НА ТАТАРИЙТЕ – ТАТ ИРАН = ТАТ АРИН, живял през 11 652 г. пр. Христа и той е бил ЕДИН ОТ ТРИМАТА ПРАОТЦИ НА БЪЛГАРИТЕ. В един особено-интересен и важен исторически документ, който е също именник на българските князе, направен от поп Йовчо от Трявна, се споменават повече от тринадесет фамилии на български князе, властвали във времето ІІІ и ІV век след рождението на Христа. Тези князе, които заедно със своите династични родове и с техните поколения са живели по поречието на Дунав. Това в сборника на поп Йовчо, който е непознат днес на много от нашите съвременни историци, е било описано време, регистрирало векове преди идването на Аспарух присъствие на българи по дунавските земи. Българската държава е имала няколко велики империи. Имала е и множество огромни царства. От тях официалната история признава само Стара Велика България, Дунавска България и Волжско – Камска България - държавата на Сребърните българи. И когато Кхан Котраг създава държавата на Сребърните българи, /Болжско/ Волжско – Камска България, за страната на старите Болги и до днес, от незапомнени времена се разказва за името на праотците, което било ”ази “ или “аси”/ози, ази/, от АРИЙЦИ, асирийци. Във великия епос на същите скъпи наши родственици, болжските /волжските/ българи се доказва, че в “Хрониката на Джагфар” има също така достатъчно информация за родината на праотците ни /Бабилон/ Вавилон или Халдея , и Булджистан, където древните предци са ползвали бабилонското /вавилонско/ клинописно писмо. Отделно когато говоря за държавата БулгАР /БулхАР/, за която има писмени паметници също от ІІ в., трябва да се знае, че тя е съществувала на днешните територии на Татаристан, Чувашия, Башкирия както и в руските области - Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Омска, Пермска, Горкиевска, Рязанска, Тюменска, Томска, Новосибирска, Кемеровска и Тамбовска област, а също и Кюрдистан. Прабългарите са регистрирали трайно присъствие в градовете Болгар – престолния град на Волжско – Камска България, Биляр, Ибрахим, Сивар, Уфа, Тюмен, Рязан, Калуга, Харков, Суздал, Твер, Оренбург, Самара, Царичин, Симбирск, Тула и пр. Точно този клон от болгарите през 737 г. приема исляма, в качеството на основна религия, по липса на забравената към ТангРА. Пак тогава, в периода VІІ – ХІІІ в. именно те, Болжските /волжските/ българи, стават една от най-могъщите световни сили, владеещи земиите от Източна Европа до Сибир и Китай. Знаменити учени на Волжско- Камска България, потомци на Сребърните българи са били Ахмед ал Булгари, Аббу Гали Хамид, Якуби ибн Нигмани, Хасан ал Булгари, Бахши Иман, Гаази Барадж, Бу Юрган, Шейх Али и Мохамед Амин. И ако потомците на старата прабългарска цивилизация в Дунавска България по един особено насилствен начин е било наложено християнството като основна религия през 863 г., в държавата на Сребърните българи - Волжска България ислямът също е бил наложен, заедно с арабската писменост. Така през 737 г. е стартирала първата кампания по ислямизиране на прабългарите. През 865 - 882 г. - Хабдула Джилки създал в Идел Урал Българската ислямска държава. , а неговите поколения управлявали до 1584 г. Съществувала е и независимата българска държава Болгар йортъ на която град Болгар бил столица. През 922 г. - кхан Аламуш Джафар /895 - 925/, син на Джилка Дуло, обединил тези княжества /царства/ - Бершуд/Берсула/ с територии в Северна Башкирия и в Есагел като създал Темтюз /Тамтъ/. Има данни, че населението в тези княжества било също български. Защото техните деди са били сабанити или киргизирани Урги, а тези племена още от началото на Х век се считали за българи. И за да оцелеят те започнали да приемат Исляма. През ХІ век от урго-башкортите се отделили есегите, сибирците и маджарите, а есегите се заселили в територийте на България. Сибирците отишли в Западен Сибир, с техните потомци ханти и манаси. По това време маджарите преминали през земите на днешна Украйна и се заселили в земите на днешна Унгария. През Х век от част от башкортите се отделили и се заселили между реките Кондурча и Сок като също се влели в състава на българската държава, докато друга част от башкортите, оказали се на територий на днешен Казахстан били подчинени от източно-кипчакската Орда на оймеките. Така Българите основали повече от 200 града - Болгар/VІІІ в./, Нур-Сувар/Х в./, Биляр/922-925/, Баджа /025/, Алабуга/0085/, Самар - днешна Самара, Симбир - днешният Уляновск, Саксин - Саратау, днешният Саратов /922 г./, Джуне Кола, днешен Нижни Новгород/922г./, Буркат или Калън Катау, съвременния Киров/866/, Саричин, съвременният Волгоград, /970/, Астрахан/1122/, Уфа/1185/, Тухча или Джекетау, съвр. Честопол/922/. Биляр между ХІ и ХІІІ век е бил столица наред с град Болгар, който тогава бил втори по големина град след Константинопол в Европа, с население 150 000 души. За това има данни в древнобългарската поема "Шан казъ Дастанъ" от Микаил Бащу, Тат - Ирана. 965 - 969 България завоювала Хазария. Татра разбива башкортите, поддържници на хазарите. 1095 е обсадена столицата Биляр от оймеките и на помощ на цар Адам дошъл Шамгун Шам Син, потомък на Татра хан Жалмат отТамтъ. 1183 - тарханът на Тамтъ Айбалик разгромява войските на суздалския княз Всеволод, опитал се да превземе град биляр. Той бил разбит от Хабдула Челбир /1178-1225/, внук на кипчакския кхан Башкорт. 1193 - тамтайци и синът на Айбалик Иштяк-Илхам разгромили под Каргатун на р. Чулман /Горна Кама/. 1185 гр. Уфа, основан от тамтайския тархан Инсан, наричан до тогаво Римов. /С л е д в а/
Боянския маг акад. Йордан Иванов за най-старата история на предците, посветена на хилядолетната история на град Казан.
В специално интервю с феномена акад. Йордан Стоилов Иванов - член на Управителните съвети на Организацията на Обединените българи и на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/, по случай честване на хилядагодишнината на древната прабългарска столица на Сребърните българи – град Казан, проведено през 2005 г. там,
на база биолокация, биолокационни измервания, проучвания и ясновидство, извърши възстановка на историческите събития, попълващи белите петна в историята на предците. Материалите имат отношение към летописа на дедите, с цел историческите корени да бъдат върнати по места. С това българският Боянски маг доказва, че историята на град Казан започва не преди 1 000, а преди повече от 5 000 години! Акад. Йордан Иванов: Посвещавам този свой разказ на нашите братя в Чувашия, потомците на Сребърните българи, за да знаят историята на митичните ни предци и истината за високонравствените ни прародители, преживяли хилядолетни бури и невероятни съдби във времената на най-жестоките народни изпитания…. Затова днес ние и нашите братя в Чувашия трябва да знаем истината за нашата обща история! За да бъдем особено горди от факта, че сме потомци на най-жилавото и устойчиво племе в света и Вселената, преживяло хилядолетните мъчения и, унищожения на цели родове боляри, боили, кханове и балтавари, но оцеляло, надживявайки легендите и времето. И именно това племе е успяло да съхрани българския ген и българската народност! Известно е, че през ХХ век Болжските /Волжски/ българи били назовавани от руските историци “представители на нациите татари и башкири”. А днес татарите и башкирите продължават да бъдат представители на 16-те милиона българи, живеещи в пределите на Русия. В този смисъл следва да бъде уточнено, че разликата между "казанските тат-АРИЙ" и "башк- ОРИЙТЕ – АРИЙТЕ" е много малка. Те всъщност са Болжските /волжските/ наследници на най-великото и устойчиво племе, чиято народност в Идел-Уралския регион е потомствена от братовчедните племена на хунно-българите, угрите /древните унгарци/, кипчако-сабанитите, суйбиерите и др. Начело на които хилядолетия назад във времето са властвали кхановете царе и жреци от рода Дуло, чийто по-късни потомци са клановете на АТИЛА, на протобългарския кхан Кубрат, на великия Чингис Кхан Рюрик . /Бел. авт/ Изследванията на феномена Йордан Стоилов Иванов заедно и текста на неговото интервю по същия повод е даден на Вицепремиера на Република Чувашия г-жа Наталия Володина на 22.09.2002 г в София при официалната й визита заедно с представители от водещите руски медии в нашата страна. Целта е нашите родственици в Чувашия да узнаят истината за историята на митичните ни, легендарни и достойни общи предци, владетели на всичките древни земи между Хималаите, Хиндокуш и Хемус, властвали хилядолетия като най-могъщи кханове, монарси, балтавари, багаини, багатури и боили в света. По повод искането , предявено от премиера на Република Чувашия,Минтемир Шамаев, Светият престол на Ватикана да върне на град Казан древната икона на Светата Богородица КАЗАНСКА, се предполага, че това ще стане по време на официалното честване хилядолетната годишнина на град Казан, обявено за 2005 г.
Съдбата на същата тази икона е много интересна. Чудотворната реликва била открита през 1579 г. когато една девойка е имала видение – явила и се Божията майка,която й казала, че болни и нуждаещи се биха могли да бъдат изцелени чрез иконата. През 1904 г. иконата изчезнала от хранилището в Санкт Петербург. За нея се заговорило отново през 50-те години на миналия век когато се разбрало, че е била отнесена в Лондон. Впоследствие през 1964 г. същата икона била забелязана и в Съветския павильон на Световна изложба в Ню Йорк. За този случай заговорила потомка на графовете Шереметиеви. В рамките на форума нощем реликвата се пазела в павильона на Ватикана. Така преди 30 години се разнесла мълвата, че иконата била препродадена от американски частен колекционер, който вероятно я бил откупил. Към историята на мистериозните странствания на реликвата проявил интерес протоиерей Джон Мофат, който събрал пари от приятели, поклоници и свещеници за да бъде изложена в центъра на източнообредното присъствие в град Фатима в Португалия, в непосредствена близост до мястото, където според преданието се е появила Фатимската Света богородица. Известно е, че след атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г., се взема решение същата тази икона да бъде подарена на папата. Фактическото представяне на иконата във Ватикана става през 1991 г., след което са били направени и експертизи за автентичността на реликвата. След като се е оказало, че тя е оригинална, Ватиканът вече е изявил готовността да върне иконата на Света Богородица в град Казан! Всъщност предсстоящото честване, което ще отбележи 1000 – годишнината на град Казан, според Боянския Маг Йордан Иванов не е точно, защото истинската история на град Казан започва не преди 1000 години, а цели 3 400 години назад във времето за което могат да бъдат открити документи на много места по света, включително и във Ватикана! Йордан Иванов: Историята на град Казан е на повече от 5 000 години. Коментирайки историята на гр. Казан бих искал да уточня, че градът не е на 1000 години, както твърдят някои учени и историци, а историята му започва около 3 400 г. пр. новата ера. И тук когато търсим българското “изначалие”, описано в труда “Джагфар тарихы” – бих искал да добавя, че ако там Абу ибн Михаил Бащу пише, че “коренът на предците идва от племената “имен” и “синд” и тръгва от поречието на р. Амур, то истината е много, много по-стара! Корените тръгват от Балканите. Ако се върнем към красивата легенда за рождението на Инджик Кхан, син на Кхан Боян и победите им над Кхинците /китайците/, то тези събития са описани вярно. Истинска е и приказката за спасението на потомъка на Инджик Кхан, Ти Кхан. Легендата разказва, че когато Ти Кхан бил малък, преди най-лютата битка на рода, бил скрит от майка си в един казан. Историята странно наподобява легендата за библейския пророк Мойсей. След баталията по време на която загинала майката, детето било спасено от вълшебен елен, отнесъл го върху рогата си в Седморечието, в страната на царя на масагетите Мари, който го усиновил. Отгледан от самия владетел, както става в приказките, Ти Кхан порастнал момък за чудо, приказ и смелост. Той бил оженен за царската дъщеря след като победил в лютата битка хазарите и не само масагетите, но и хуните го обявили за свой владетел. Така Кхан Казан геройски отблъснал и прииждащите Кхински племена зад реката Казан-су /Хуан-Хъ или Жълтата река/ и основал Казанското царство. Това обаче станало, не както пише в официалните хроники и история, а повече от хилядолетие и половина преди това. Легендата, създадена впоследствие адаптирала историческите събития за по-късен исторически период. Момъкът действително се оженил за масагетската принцеса, дъщерята на царя на Мари, но управлявал цяло едно хилядолетие преди времето, цитирано в известното средновековно съчинение. И в този смисъл, историята на град Казан трябва да търси своите корени не във втори век пр. Христа, а много, много по-назад във времето. Ако трябва да коментирам с какво се свързва името “Татари”, Татария и кога то добива популярност? Тат – АР - ИН, в ония далечни времена означавало точно “Баща на племе, който притежавал равните орни земи”. Името е означавало още и “Праотец на племето”, от което произхождали ТАТ-АРИЙТЕ. По този повод, в преработеното новозаветно произведение “Песен за дъщерята на хана” на Боян Сандилих /530 – 595г./, интерпретирано от Михаел Бащу Дуло в “Сказание за дъщерята на хана” през 882 г. откриваме данни за това, че ПРАРОДИТЕЛЯТ НА ТАТАРИЙТЕ – ТАТ ИРАН = ТАТ АРИН, живял през 11 652 г. пр. Христа и той е бил ЕДИН ОТ ТРИМАТА ПРАОТЦИ НА БЪЛГАРИТЕ. В един особено-интересен и важен исторически документ, който е също именник на българските князе, направен от поп Йовчо от Трявна, се споменават повече от тринадесет фамилии на български князе, властвали във времето ІІІ и ІV век след рождението на Христа. Тези князе, които заедно със своите династични родове и с техните поколения са живели по поречието на Дунав. Това в сборника на поп Йовчо, който е непознат днес на много от нашите съвременни историци, е било описано време, регистрирало векове преди идването на Аспарух присъствие на българи по дунавските земи. Българската държава е имала няколко велики империи. Имала е и множество огромни царства. От тях официалната история признава само Стара Велика България, Дунавска България и Волжско – Камска България - държавата на Сребърните българи. И когато Кхан Котраг създава държавата на Сребърните българи, /Болжско/ Волжско – Камска България, за страната на старите Болги и до днес, от незапомнени времена се разказва за името на праотците, което било ”ази “ или “аси”/ози, ази/, от АРИЙЦИ, асирийци. Във великия епос на същите скъпи наши родственици, болжските /волжските/ българи се доказва, че в “Хрониката на Джагфар” има също така достатъчно информация за родината на праотците ни /Бабилон/ Вавилон или Халдея , и Булджистан, където древните предци са ползвали бабилонското /вавилонско/ клинописно писмо. Отделно когато говоря за държавата БулгАР /БулхАР/, за която има писмени паметници също от ІІ в., трябва да се знае, че тя е съществувала на днешните територии на Татаристан, Чувашия, Башкирия както и в руските области - Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Омска, Пермска, Горкиевска, Рязанска, Тюменска, Томска, Новосибирска, Кемеровска и Тамбовска област, а също и Кюрдистан. Прабългарите са регистрирали трайно присъствие в градовете Болгар – престолния град на Волжско – Камска България, Биляр, Ибрахим, Сивар, Уфа, Тюмен, Рязан, Калуга, Харков, Суздал, Твер, Оренбург, Самара, Царичин, Симбирск, Тула и пр. Точно този клон от болгарите през 737 г. приема исляма, в качеството на основна религия, по липса на забравената към ТангРА. Пак тогава, в периода VІІ – ХІІІ в. именно те, Болжските /волжските/ българи, стават една от най-могъщите световни сили, владеещи земиите от Източна Европа до Сибир и Китай. Знаменити учени на Волжско- Камска България, потомци на Сребърните българи са били Ахмед ал Булгари, Аббу Гали Хамид, Якуби ибн Нигмани, Хасан ал Булгари, Бахши Иман, Гаази Барадж, Бу Юрган, Шейх Али и Мохамед Амин. И ако потомците на старата прабългарска цивилизация в Дунавска България по един особено насилствен начин е било наложено християнството като основна религия през 863 г., в държавата на Сребърните българи - Волжска България ислямът също е бил наложен, заедно с арабската писменост. Така през 737 г. е стартирала първата кампания по ислямизиране на прабългарите. През 865 - 882 г. - Хабдула Джилки създал в Идел Урал Българската ислямска държава. , а неговите поколения управлявали до 1584 г. Съществувала е и независимата българска държава Болгар йортъ на която град Болгар бил столица. През 922 г. - кхан Аламуш Джафар /895 - 925/, син на Джилка Дуло, обединил тези княжества /царства/ - Бершуд/Берсула/ с територии в Северна Башкирия и в Есагел като създал Темтюз /Тамтъ/. Има данни, че населението в тези княжества било също български. Защото техните деди са били сабанити или киргизирани Урги, а тези племена още от началото на Х век се считали за българи. И за да оцелеят те започнали да приемат Исляма. През ХІ век от урго-башкортите се отделили есегите, сибирците и маджарите, а есегите се заселили в територийте на България. Сибирците отишли в Западен Сибир, с техните потомци ханти и манаси. По това време маджарите преминали през земите на днешна Украйна и се заселили в земите на днешна Унгария. През Х век от част от башкортите се отделили и се заселили между реките Кондурча и Сок като също се влели в състава на българската държава, докато друга част от башкортите, оказали се на територий на днешен Казахстан били подчинени от източно-кипчакската Орда на оймеките. Така Българите основали повече от 200 града - Болгар/VІІІ в./, Нур-Сувар/Х в./, Биляр/922-925/, Баджа /025/, Алабуга/0085/, Самар - днешна Самара, Симбир - днешният Уляновск, Саксин - Саратау, днешният Саратов /922 г./, Джуне Кола, днешен Нижни Новгород/922г./, Буркат или Калън Катау, съвременния Киров/866/, Саричин, съвременният Волгоград, /970/, Астрахан/1122/, Уфа/1185/, Тухча или Джекетау, съвр. Честопол/922/. Биляр между ХІ и ХІІІ век е бил столица наред с град Болгар, който тогава бил втори по големина град след Константинопол в Европа, с население 150 000 души. За това има данни в древнобългарската поема "Шан казъ Дастанъ" от Микаил Бащу, Тат - Ирана. 965 - 969 България завоювала Хазария. Татра разбива башкортите, поддържници на хазарите. 1095 е обсадена столицата Биляр от оймеките и на помощ на цар Адам дошъл Шамгун Шам Син, потомък на Татра хан Жалмат отТамтъ. 1183 - тарханът на Тамтъ Айбалик разгромява войските на суздалския княз Всеволод, опитал се да превземе град биляр. Той бил разбит от Хабдула Челбир /1178-1225/, внук на кипчакския кхан Башкорт. 1193 - тамтайци и синът на Айбалик Иштяк-Илхам разгромили под Каргатун на р. Чулман /Горна Кама/. 1185 гр. Уфа, основан от тамтайския тархан Инсан, наричан до тогаво Римов. /С л е д в а/
Мъдреците на Поднебесната империя
Светлая память, баронесса Юлия Вревская
Повтарящи се с обратен знак истории
Светлая память, баронесса Юлия Вревская
Повтарящи се с обратен знак истории
1.
анонимен -
лечение на левкемия
29.10.2009 15:08
29.10.2009 15:08
Здравейте! След толкова ровене в интернет и търсене на контакт с Вас по повод лечение на левкемия, намерих възможност да пусна коментар с надежда за връзка с Вас. Прочетох, че е във възможностите Ви това лечение. Моля, Ви искренно, тъй като това е последната ми надежда за племенника на моята приятелка- свържете се на zizi36@abv.bg детенцето е само на 7 год. Съжалявам, че трябва да публикувам всичко това публично но искренно се надявам молбата ми да стегне до вас.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 450