Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло

Най-четени

1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. gothic
7. samvoin
8. reporter
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. mt46
12. bosia
13. budha2
14. getmans1

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. desitomova
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. energyawakeningbg
6. metaloobrabotka
7. mimogarcia
8. bgantimafia
9. siainia
10. bateico

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.08.2009 11:16 - За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло - научен доклад на Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - чл.кор. на академия МАБИК

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 6147 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.05.2022 20:56

За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло Сердите от Сердика и сардите от Сардиния са генетично свързани
Автори: Акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Член. Кор. на академия МАБИК

Акад. Йордан С. Иванов

Миналото на Пернишката котловина и на град Перник е изключително. От там, в онези много отдалечени от нас древни времена някога е минавал Екватора. Вследствие на топлия климат, горите в района започнали да се окисляват. При гниенето в почвите били натрупани особени вещества, които стимулирали въглеобразуването. Според официалната наука най-интензивното образуване на въглища в Европа е ставало в периода от 345 до 280 млн. г. назад. Антрацитните въглища, каквито имаме в Свогенския Басейн, в землищата на селата Томпсън, Батулия, Чобаовци и Церецел са отпреди 300 млн. г. Изучаването на запазените във въглищата растителни остатъци ще позволи да бъде проследена еволюцията на въглеобразуването в региона и като бъдат датирани висшите растения и времето на първото появяване на ХОМО САПИЕНСА по нашите земи. Ако най-интензивно въглеобразуване е било отчетено за периода - 345 до 280 млн. г назад, известен като каменовъглен, пермският период (280–235 млн. г. назад) е регистрирал най-много образуване на въглища в Евразия. По-малките месторождения на въглища в Европа са били формирани в периодите на триаса и в юрския период във времето(185–132 млн. г. назад.). Официалната наука обаче приема, че в Източна Европа въглищните залежи са се оформили преди 100–65 млн.г. назад. Днес за специалистите няма да бъде трудно да изчислят времето на образуването на въглищата в пернишкия каменовъглен басейн. В старинните предания Перник е и ще остане едно от най-старите селища в Пернишката котловина, основано хилядолетия преди новата ера. Обстоятелството, че районът на Перник е изключително ерозирал, карстов, с червено-кафяви почви и глини го прави уникален и от геологична гледна точка. В дъждовно и зимно време на фона на скалите се наблюдава изключително интересно явление: от тях потича и като че ли буквално се източва “кървава вода” ,станала символ и нарицателно на тежкия миньорски труд и на кървавия пот на робите в Пернишките мини, експлоатирани още по времето на римляните. Тази “кървава вода”течаща по скалите символизира и дълговечността на местния дакомизийски геном, с неговия шопски ген и с разновидността му - граовски. Защото шопите - граовци са потомци на най-древния балкански етникон - Дакомизийскя. В Пернишко по много особен начин историята е преплела съдбите на шопи, граовци и първите древни арменци. Обстоятелство, което чрез бъдещи геномни изследвания може да бъде доказано. В региона по невероятен начин се преплитат изначалните корени на местните дакомизийци – шопите, шопите - граовци и потомците на най-старите арменци от района на Трън. Що се касае до някои твърдения, че местните граовци били потомци на племето “агриани”, нещата са по-скоро хипотетични. Днес в района на Перник заедно с шопи, граовци, арменци, съжителстват още потомци на мигриралите тук древни семити яхвисти и всякакви пришълци от последния 100 – годишен период, в който мините на Перник активно действат.

Нагоре