Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2019 09:11 - ОТ КОЛОБРИТЕ И ДРЕВНИТЕ МАГОВЕ ДО НАШИЯ СЪВРЕМЕННИК АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 905 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

ОТ КОЛОБРИТЕ И ДРЕВНИТЕ МАГОВЕ ДО НАШИЯ СЪВРЕМЕННИК  - АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ


Научен доклад

На

 акад. Йордан Стоилов Иванов

и

Анна Зографова – чл. кор. На МАБИК

 image

 

Времето в което живеем е свързано с интереси към  екстрасензориката  и паранормалните явления. Ако преосмислянето на битието се извършва чрез религиозно мирозрение, то в древните анали за прабългарите, вярвали в Бог Танг-РА най-интересни са Колобрите - лечителите – войни, с невероятните древни медицински познания и умения. Те използвали много стари, забравени лечителски практики. Били и жреци и гадатели, лечители, философии, психиатри, звездобройци. Владеели  са тайните на магията  и начините за управление на фините енергии - космически и подземни. Колобрите умеели да общуват с духове, с егрегори, да излитат в астрала, да изпадат в транс и да пророкуват. Гадаели по звездите, по разкъсан черен дроб от сърна, по разлятата кръв от костенурки и черни овни. Ползвали амулети, фетиши, идоли, огън, билки и руни. Редно е да споменем, че протобългарските титли и санове в иерархията на кхановете ни кореспондират с хиндуистките.  Колобрите в онази велика древност били равнозначни на брахманите.

Според хрониките, брахманите произлизали от главата на Бог Брама и затова били надарени с цялата човешка мъдрост. Идинтичен на този бог е и богът на предците ни -  Танг-РА - Царя на боговете. Тангризмът, който не е изследван подробно от наши български учени все още се обяснява най-вече чрез дуалистичната система на философията Сампхя, създадена от древния брахмински мъдрец  - Риши Капила. Но тъй като нито в Индия, нито в Тибет, а именно тук, на Балканите и в Европа се е развила първата прото цивилизация, това означаваи, че тези знания, практики и умения са били занесени от тук на изток и после върнати пак в земите на старата прародина.

Наименованието Колобри днес се среща в немалко топоними и антропоними и не само у нас, а и  в Хималаите, Индия, Кавказ, Урал, Бурятия, Сибир, крайбайкалието и др. В България има много старо село с името Колобър, наричано така от незапомнени времена. Реазположено в източната част на Дунавската равнина, в района на Силистра, обитаван в началото на първото хилядолетие от келти.. Съществува теория, според която жреците на келтите – Друидите до голяма степен изпълнявали същите ритуални практики като тези на древните български колобри. Известно е, че келтите също са живели в началото на нашето хилядолетие по долния Дунав, в земите на днешна България. Според непотвърдени сведения, те били потомци на едното от седемте иделски племена, племето – шуд/шуп или шоп/, части от което настъпват на Запад към Европа по време на едно от великите преселения на народите, в началото на новата ера. Дали тези племена са дошли от земите на Идел ние не можем да твърдим, защото родината на шопите е тук, на Балканите, в Източна Европа. Келтите са населявали долното течение на реката Итил – Дунав и от тук, от земите на днешна България в древността започва тяхното разселение в западна Европа.

 

Колобрите  упражнявали голяма власт и били първите след кхана. Те изповядвали най-старата монотеистична религия на света – Тангризъм, който много по-късно се свързва с източните езотерични учения и практики, типични за региони като Тибет, Непал, Хималаите и Азия. Тангризмът е първата религия на прабългарите, които откакто свят светува са участвали в  създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата по данни на академик Йордан Стоилов Иванов.

 

Известно е, че много от древните посветени лечители, придобили своите знания са загубили живота си. Отстоявали са навремето само тези, които са имали дарба по рождение.

Изключителен е изследователският принос върху изследването на тези древни лечители и техните практики на покойния академик Петър Атанасов Петров - етнопедагог, етнограф, изследовател, историк и учен, направил много за утвърждаване постиженията на древната народна медицина у нас. Той е автор на редица научни трудове и е изследвал духовното съсловие на войните Колобри - лечители.  Определил ги е и като командири във войнските походи,  които лекували  душите и раните на телата, стимулирали войнския дух. Колобрите извършвали жречески ритуали, заклинания и жертвоприношения, в името на бойни подвизи, слава, победи и празници.

Тангризмът на предците ни до известна степен кореспондира и с практиките на тибетската пета деноминация Бон По, която и до днес остава непроучена.От нея, както и от магическите лечителски практики на Богомилите, забележете, в началото и в средата на ХХ век активно са се интересували най-вече немски учени от  института към Вермахта на Германия - Аненербе „Наследство на предците” . Затова отново съвсем неслучайно, преди повече от 80 години, фюрерът Адолф Хитлер изпраща, забележете и в България и в Тибет и то по едно и също време секретни научни археологически експедиции и свои известни учени, за да почерпят от тайните знания както на Колобрите, така и от знания за богомилите, а в Тибет, за да бъде установена връзка с представители на най-старата религиозна общност в света - БОН ПО, пазеща тайните на отдавна загинали цивилизации и тангристки практики и учения както и истината за силата на СВАСТИКИТЕ. За тези експедиции се знае, че в тях са участвали и двама българи, единият от които професор по парапсихология. През 1937 г. Химлер въвежда Аненербе в състава на СС. Много немци в началото на ХХ век са били впечатлени от идеята, че са потомци на древните арийци, переселили се на юг от Хиперборея. Хитлер, повлиян и от мистицизма също е бил обсебен от расовата теория за превъзходство на арийската раса. Особена роля в тези планове било отредени на тибетците, които в резултат от изследванията на антрополога Бруно Бегер, участник в експедицията на Шефер, заемат средно положение между монголската и европейска раси. А версията, че Райха търси Шамбала в Тибет през 1939 г. е възприета първоначално като литературна интерпретация на журналисти.И това е така, защото още тогава старта на всяка една от тези експедиции се е огласавал мащабно в пресата.

За първи път версията – „Нацисти търсят Шамбала” е огласена от двама французи /също журналисти/ Луис Пауъл и Жак Бергие, които интерпретират това в своята книга„Утрото на маговете”. Според тях: „Идеята за доминиращата раса, надарена с мистични сили и свръхестествени сили, се оказма изключително привлекателна за нацистите.

 

 Експедицията в царство България приблизително по същото време е  оглавявал ученият изследовател Ото Ран – оберщурмпфюрер от Вермахта и представител на организацията Аненербе. Докато в Тибет експедицията е ръководена от Ернст Шефер и от генералния секретар на организацията Аненербе - оберщурмпфюрер Сиверс.

Материалите за резултатие от тези експедиции както е известно са засекретени до 2046 г. и затова ние няма да навлизаме в подробности.

Известно е, че Ото Ран, който е изучавал катарската ерес и е посещавал крепостите на катарите във Франция. Бил е убеден, че катарите са продължението на българските Богомили, изгонени по времето на гоненията при българския цар Борил. В Царство България Ото Ран идва, за да се снабди с възможно най-пълна  информация, литература от нашите стари библиотеки и артефакти  за Богомилите. И ако

за колобрите е писано по-малко, нека погледнем какво  е писал за богомилите - продължителите на тяхното дело - академик Петър Петров в свой доклад,  подготвен и изнесен специално по времето на І национална конференция по народна медицина в НРБългария:

„Уникални народни лечители е имало и всред богомилите, катарите и албигойците. Такъв лечител е бил самият поп Богомил. Богомили се наричали неговите идейни последователи. А той е бил не само лечител, но и български свещеник, живял също и практикувал по време на царуването на цар Петър I (927-969) За поп Богомил от Мизия, Презвитер Козма пише в своя труд „Беседа против богомилите “. Свещеникът – народен лечител е споменаван и в редица други средновековни исторически книги като известния „Борилов синодик“. Там е записано, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил. Имал е и свои последователи: Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са били както народни лечители така и свещеници, но са анатемосвани от църквата, защото са били повече просветени в различните видове науки – теология, астрономия, свещенотайнство, медицина и именно заради повечето познания, които са имали и заради упражняваната от тях лечителска уникална дейност, която още тогава е плашела.. Има анали, от които се съди, че поп Богомил е имал син, наречен поп Йеремия, който също е бил негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил са считани за автори на известнисредновековни еретически книги и кодекси, които са били категорично забранени от църквата. Впоследствие техните книги са включени и в Индексите на забранените книги на Богомилите. Ето какво е написал и Стоян Ватралски, коментирайки личността на поп Богомил:”Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение е внесъл ценен принос в световната култура. Поп Богомил беше предтеча на всички велики реформатори, с които цивилизацията днес се гордее. От своя народ, този великан, е нещо повече от отречен. Нещо по-срамно от забравен!” Май че е прав, мисията на богомилите в Европа е и запомнена, и призната от всички, а у нас за по-велик българин от поп Богомил минава неговия епигон Петър Дънов…”.

Известно е враждебното отношение не само на католическата, но и на цариградската патриаршия към поп Богомил и неговите последователи както и за учението на богомилите и за окачествяването му като „вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство!”л Докато съвременните изследователи са склонни да характеризират богомилството като „дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало, в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено от българските земи – от Мизия на Балканите и по цяла Европа. Ето какво е писал и Елиезер Харш : "Богомилите са стигнали до основни изводи ,в тяхното учение: Чрез духовно пречистване, злото и материята се преобразуват...Преобразуването и отстраняването на злото, става чрез пречистването...Това е методът, при който душата се освобождава от отрицателните сили на Битието. Такъв е бил пътят на тези, които са били наречени съвършени. По този път съвършените богомили са се освобождавали съвършено от злото. Такъв е пътят на ученика. Пречистване - означава одухотворяване.

Велики техни последователи богомили са били още Василий Врач и  Боян Мага.И въпреки, че първият е изгорен на клада заради т.н. „ християнска ерес“, а Боян Мага е един от бащите на Богомилството, в древните анали и апокрифи има данни, които дават основания да се счита, че именно богомилите са съхранили и запазили информация за древните колобърски хилядолетни лечителски практики.

За лечителя Боян Мага, наричан в аналите и княз Бенеамин, описван като син на цар Симеон, брат на цар Петър и роднина на св. Иван Рилски и княз Михаил пише, че е бил водач и Архиепископ на Богомилите. Именован е маг, заради уникалните си лечителски способности. За Боян мага има сведения и в книгите на Луитпранд /Luitprand/, който е бил посланик на император Отон в Цариград. Автор е на "Antapodoxis /ІІІ,29/, където описва, че "най-малкият син на българския цар Симеона - Боян, минава в народа за маг, вълшебник". За същия персонаж и писателят Боян Боев, в своето съчинение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството" /1937г./ пише: "Защо Боян се нарича именно "маг"? Боян Магът е притежавал свръхчовешко знание и мощ. като лечител и човек. Според изследователя Балабанов през 70-те години на XX век, в Киев се появява ръкопис на знаменития "Изборник" на Святослав, /сина на княгиня Олга, дъщерята на кхан Расате – брат на цар Симеон/ през 1073 и 1076 г., създаден в Преславе или в Плиска. В Киев са намерени копия от този "Зборник", като тезата е, че книгите са били пренесени от личната царска българска библиотека, от войските на Великия княз Светослав или дори и от сина на цар Симеон - Боян-Вениамин. Изследователят Балабанов счита, че Боян е бил езичник, и че е предпочел да се премести в КиевскатаРус, като става придворен поет и гадател, в двора на великия княз. Авторът не изключва версията, че Боян-Вениамин сам е пожелал и предпочел да емигрира в Киев, по собствена воля или пък е бил изгонен от родината.. Последен изследовател на личността на Боян мага е писателят академик Антон Дончев, който в своята поредна книга, посветена на Боян мага, експонира своя гледна точка по този въпрос.

Учените на България от години са наблюдавани стотици народни лечители - феномени, но накрая не друга инстанция, а именно Висшата Атестационна Комисия в НРБългария, /чийто член е бил академик Петър Петров/ се е спряла само и единствено на феномена Йордан Стоилов Иванов, при когото е намерена и регистрирана от всички изследващи го компетентни звена на БАН - чистотата на енергийния лечебен процес.

Акад. Петър Петров не само е подкрепил изведеното от научните звена на БАН определение за начина на лечение на народния лечител  като психофизиотерапия, но е и изследвал как прилаганите от биоенерготерапевта Йордан Стоилов Иванов методи стимулират  оздравителните и защитните сили на хора, животни и растения - посевни семена, разсади и метали.

Оказва се, че Магът Йордан Иванов – наследник на традициите на Колобри и Богомили, според изследвалите го български учени и най-вече според акад. Петър Петров е” най-точният генетично съхранил се по образ и подобие непромененяем дако-мизийски генотип на 6900 г., който е и най-старият представител ,от всичките 123 най - стари етноса на Балканите, /няколко от които загиват по време на световен потоп в Черно море/.

Изследвайки възможностите на психофизиотерапевта – днес вече академик Йордан Стоилов Иванов, етнопедагогът - акад. Петър Петров, в същия свой труд пише още и следното:”Дарбата да лекува както и ясновидството му по рождение е най-великото нещо, което магът е наследил от рождението си. За това аз съм категоричен. Защото той е полезен за болните. Има и качества, които не разбирам, но с психофизиотерапията си той дава още условия и форми за продължителността на живота!”.

 

По време на тази конференция академик Петър Петров поставя и въпроса за създаването на нови институции за комплексно изследване на паранормалното – в смисъл – изследвания на лечители с уникални паранормални способности, които носят дарбата си по рождение.  

Академик Петър Петров бе един от последните учени, който изследвайки възможностите на феномена Йордан Стоилов Иванов - ясновидец по рождение , се постара да опише и обясни научно лечителските му дарби като психофизиотерапевт.  Понятието психофизиотерапия включва думите Психо – душа, психика и физиотерапия (от греч. physis — природа) — лечение, означаващо физически въздействия и процедури, включващи протичане на електрически ток, топлина, лазер, ултравиолетово излъчване, ултразвук, електрофореза, фонофореза и ниска ЧЕСТОТА НА ИМПУЛСИ, според по-лекото или по-тежко заболяване на болния.

Академик Йордан Стоилов Иванов практикува, чрез контрол, организация и концентрация на човешкия мозък, до което се свежда физиологичното екологично психофизиотерапевтично лечение от тяло на тяло, чрез неговия метод – ръка поглед, мисъл; времетраене – секунди, минути, сантиметри и километри; в сграда и извън сграда; /в болнично заведение или извън болнично заведение/. Това е заключението и от събраните данни на научните звена на Българската Академия на Науките за неговия начин на лечение. – от н. с. Светла Теодорова – ръководител на проблемна група „Биофизика”, материал за което е публикуван и в списание „Биотехнологии” , кн. 1 от 1995 г.

 Според анализа на самия Академик Йордан Стоилов Иванов: „Психофизиотерапията отваря гънки в мозъчната кора, на закърняла банка лекарство за вътрешно въздействие по лимфен и кръвен път, което се осъществява при отцеждането на мозъчната кора по лимфен път. По този начин се осъществява именно еколечение, без хирургическа, лекарствена и билкова намеса.

И тъй като Боянският маг Йордан Стоилов Иванов е психофизиотерапевтът при когото е профилактиката на цялото население и на различните етноси в страната и в чужбина, ако трябва да бъде разшифрован точно термина “психофизиотерапия”, то неговите компоненти съответно са психо /душа/, физио /лъчи/, и терапия /лечение/. Събрани в едно, те илюстрират начина му на лечение: т.е. “лечението на душата с лъчи”. Това е, може би и най-точното определение за метода, по който народният лечител се справя с такава лекота. Доказано е, че работният му капацитет припокрива 8 от всичките 10 дяла на народната медицина. / Останалите два дяла се припокриват от уменията на билкари и чакръкчии, /ортопеди по народному/. Психофизиотерапията може да се котира наред с физиотерапията, фармакотерапията, тъй като при тези физиотерапевтични процедури, електрическият ток или ултразвукът се исползват, за доставяне на лекарствени вещества през кожата или през лигавиците. И ако физиотерапията е тази област от медицината, която изучава само действието върху организма на естествени и преформирани физични фактори, използвани, с цел профилактика, лечение и рехабилитация - от етномедицината е добре известно, че по своята същност народната психотерапия е особен вид лечебно въздействие върху психиката на болните. С въздействие върху личността, а чрез нея и върху цялото тяло. По този начин, осигурявайки необходимата степен на въздействие върху болната част на тялото, се извършва лечение, с определени психотерапевтични средства. Същите се прилагат не безразборно и не как да е, а в строго съответствие, с телесното заболяване, лекувано и от друг дял на народната ни медицина. Народното лекуване на болести, чрез психични въздействия, наистина е извънредно тънка и изискана дейност..

Психофизиотерапевтът следва да притежава и превъзходна проницателност ,за да вникват безпогрешно, в душевния свят на болния. Чрез психотерапевтичните средства се влияе върху болния пациент и ако в тази връзка трябва да направим извод - народната психотерапия се отличава от различните дялове на народното ни лечебно изкуство най-вече със своята всеобхватна приложимост. Последната се обуславя от общооздравителните въздействия, извисяващи болия до състояние на бодрост, повишават телесните му сили, за по-успешно лекарствено или друго лечение и по-бързо оздравяване. Тук бихме искали да припомним, че ако например във фитотерапията трябва да се правят сравнения - за да бъдат проведени изпитанията на всяка една билка, от момента на проявяване на лечебното й свойство, следва да се знае, че трябва да минат приблизително от 11 до 13 години изпитателен период. И това е времето, в рамките на което могат да бъдат доказани и страничните ефекти върху човешкия организъм и на животните.

 

В заключение на изложеното до тук следва да отбележим, че тази година /2019/ се навършват 40 години от провеждането на Първата национална конференция по народна медицина /1979 г./ в Сопот. Значението на форума е от особена важност, защото едва тогава за пръв път у нас започват сериозни дебати по същността на народолечебните български традиции и практики. Тъй като класическата медицина и днес, след цели 40 години продължава да им се противопоставя, приложението им като начин на лечение от древността е почерпено от извора и корените на древните знания на дакомизийската /шопска/ и протобългарска народна медицина, от уменията и практиките на колобрите и богомилите и всичко това е подкрепено с хиляди примери. От разискванията по време на същата конференция става ясно и, че емпиричните натрупани знания следва да бъдат осмислени и приложени и в класическото лечебно изкуство. От трибуната на форума е огласено и, че е крайно време в НРБългария да бъдат поставени на научна основа полезните знания от областта на традиционното народно лечебно изкуство. Избран е научен съвет по етномедицина, в който са включени нейните основоположници - акад. Даки Йорданов, изследователят Петър Атанасов Петров, проф. Ради Овчаров и други. В следващите години под ръководството на акад. Петър Петров са събрани и обработени стотици томове, с подробно описани практики и рецепти от народните древни традиции, регистрирали невероятен ефект. Ученият доказва, че на езика на поверията и обичаите няма терминологични спорове. Просто защото това е езикът на хилядолетния опит. Изследвайки огромен фактологичен материал, най-вече от селищата в Софийски окръг и шопските региони, акад. Петров доказва и, че българските обичаи отразяват много точно палеофитотерапевтичните и психофизиотерапевтични методи на народната медицина. Това обстоятелство е от изключително значение, защото представлява съвокупност от народни познания и умения

 

Ако от позицията на нашето време трябва да коментираме значението на форума от 1979 г. – основното е, че той обогатява класическата ни медицина, с много полезни знания. Само в областта на народното билкарство са познати общо 800 вида диви лечебни растения. Отчетено е, че до 1979 г., в България са били известни и използвани 127 вида. Докато ако дивите лекарствени растения на Земята възлизат на 12 000 вида, от тях, в пределите на страната ни днес според статистиките продължават да виреят над 800. Изчислено е от български учени, че това представлява 6,5 % от броя на всички видове растения, съставляващи световното лекарствено растително богатство. Пак по време на конференцията в Сопот , от 1979 г. е поставен и въпроса за изследване действените съставки на използваните в народното ни билколечение лекарствени растения, на чиято основа се създават нови лекарства. От български билки се приготвят лекарства като Дигиталин, Дигинорм, Адинорм, Беласкулин, Ескувизин, Розанол, Розалин, Картемол, Нивалин и много други. Така през 1979 г. освен, че са поставени за разглеждане на научна основа въпросите за древните традиции и практики от историята на българската народна медицина, етномедицината ни е дифинирана от акад. Даки Йорданов и от акад. Петър Атанасов Петров вече като наука. А етногенезисът на народите - като процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята. В рамките на дебатите е било цитирано и, че българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните тогава са били коментирани, в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, на най-стария и устойчив етнос, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. И тъй като желаем да резюмираме приносния характер от трудовете на покойния вече академик Петър А. Петров, в областта на етноботаниката, етномедицината и етногенезиса на народите и висшата математика, ще направим следното уточнение: извеждайки своите тези, на база огромния етнографски опит и събирателска дейност, академик Петров доказа, че всичките дейности на човека изразяват историческото развитие на даден етнос, нация и народност; разкри, че съществува непрекъсната взаимовръзка и детерминираност между всички крайни продукти от мисловните и практически дейности на човека през различните епохи.

Особени и изключителни са заслугите на акад. Петър Ат. Петров, особено поради факта, че след многократни настоявания от негова страна, именно по негова инициатива започва разширеното описване на най-стойностните свидетелства от народната памет, т.е. дейноститите, с които се е занимавала цяла плеада етнографи, краеведи, историци, археолози, изследователи, антрополози, патолози и по-малко лекари.

 

 

Изводите му са оценени високо, особено тези, отнасящи се до здравето и дълголетието на българина.

 

Използвана литература:

." Из "За съвършените богомили" - Словото - лекции - 6 том,

А. Зографова, Т. Манова – книгата „Боянският маг Йордан Иванов”, издадена през 2004 г. от ЕТ „Йордан Иванов”.

Блог на Академик Йордан Стоилов Иванов История, наука, феноменология, парапсихология, археология - международен консултант по разкриване на археологически и природни богатства, иновации .

„Изследователският принос на акад. Петър Атанасов Петров за утвърждаване постиженията на народната медицина в България” – автори - Акад. Йордан С. Иванов, потомките на акад. Петър Атанасов Петров: Таня Г. Манова – юрист,  Люба Канелова - Розанис и  Анна Зографова – Член – кореспондент на академия МАБИК

 Mont-press.com - Бр. 1 (1638), год. ХХ, 6 - 7 януари 2009  https://bojanapankov.blogspot.com/2017/10/blog-post_42.html Доклади на Академик Йордан Стоилов Иванов© https://bojanapankov.blogspot.bg/

П.Петров, „Лечебните свойства на леската в народните поверия”, Известия на етнографския институт и музей на БАН , книга ХVІр 1974 г. Арнаудов, М.Очерци по български фолклор. С., 1960 както и всички негови трудове.

1935-1936, Мутафчиев, П. Книга за българите. С.,

1987 Страшимиров, А. Книга за българите. Токарев, С. А.История зарубежной этнографии

 



Тагове:   маг мабик,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1011973
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 449
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031