Най-четени
1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. bojil
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. bojil
Най-активни
1. sarang
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
Постинг
24.02.2013 20:22 -
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ДО ПРЕМИЕРА БОРИСОВ ОТ АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ ЗА ИМОТИТЕ В РЕЗИДЕНЦИЯ "БОЯНА" И ВИТОША ОТ 16.02.2013
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1942 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2014 17:02
Прочетен: 1942 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.11.2014 17:02
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ДО ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ ОТ АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ ЗА ИМОТИТЕ В РЕЗИДЕНЦИЯ "БОЯНА" И ВИТОША!
ИЗПРАТЕНО НА 16.02.2013 Г. СЪБОТА
ЧРЕЗ Г-ЖА СОНЯ БОЖИКОВА - НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ПРИЕМНА НА МИНИСТАРСКИЯ СЪВЕТ И З Л О Ж Е Н И Е от Академик Йордан Стоилов Иванов, потомък на най-старата Боянска фамилия ПАНКОВИ София, Електронна поща: acad.iordan_ivanov@abv.bg Телефони: 0877012032
Подател: | iordan ivanov | добави в адреси |
До: | gis@government.bg | |
Относно: | ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ, АДРЕСИРАНО ДО ПРЕМИЕРА - Г-Н БОЙКО БОРИСОВ /ЧРЕЗ Г-ЖА СОНЯ БОЖИКОВА/ | |
Дата: | Събота, 2013, Февруари 16 20:11:55 EET | |
Файлове: | (1) Прикрепен файл |
София, 16.02.2013 г. ПРИКРЕПЕН ФАЙЛ:
Още нещо за лакомите апетити към Боянските имоти на Витоша Бр. 13 (1650), год. ХХ, 17 - 18 февруари 2009 Материалът се посвещава специално на 750 – годишнината от сътворяването на Боянската църква Автори: Акад. Йордан Ст. Иванов - от най-старата боянска фамилия Панкови и Анна Зографова – член – кор. на академиуя МАБИК
|
Навършиха се 101 години /17 февруари/, от сватбата на българския монарх Фердинанд, с втората му съпруга Елеонора фон Ройс-Кьостриц, дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс цу Шлайц Кьостриц и на принцеса Луиза фон Ройс цу Грайц, братовчедка на великата княгиня Мария Павловна. Чрез този свой втори брак, принцесата на Ройс - Елеонора Каролина Гаспарина Луиза става българска царица. На церемонията в Германия, в семейната катедрала към замъкана принцовете Райски присъствали Кайзер Вилхелм, синът му Август, руският император Николай II и синът му, княз Владимир Александрович, императрица Мария Павлова, кралските семейства на Румъния и Саксония,началникът на тайната канцелария на Фердинанд Д. Добрович и полковник М. Савов. Царица Елеонора, заедно с майката на цар Фердинанд - княгиня Клементина Бурбон Орлеаянска - става духовен наставник на децата му и активно участва в тяхното възпитание. Двете заедно съдействат за основаване на Българския Червения кръст, а по инициатива на царствената съпруга през 1910 г. е създаден фонда за децата - сираци "Царица Елеонора". Първата дама тогава по чудо предотвратява една глупава идея за събарянето на знаменитата Боянска църква, чийто уникални стенописи предхождат с цели 100 години Италианския ренесанс. За да спаси реликвената черква, Царицата организира първите сериозни реставрационни дейности като лично съдейства, боянчани да получат и специален парцел за строеж на нова църква. Елеонора сама везе бойното знаме за българското Македоно-одринско опълчение, което по-късно му подарява. Починала е на 12 септември 1917 година във Варна и е погребана до южната фасада на Боянската църква. Защо царят избира точно Боянската църква за последен пристан на своята втора съпруга Елеонора. Защото по време на робството, точно там 500 години турците не са смеяли да безчинстват. А и шопите, със своята генетична устойчивост не са се подали да бъдат тероризирани. Независимо от факта, че днес половината Бояна е населена с турци! Както и новото култово урбанистично селище, в полите на Витоша - Царко село… Цар Фердинанд постъпва в случая с избора на гроба на своята втора съпруга мъдро, защото е знаел, че при шопите няма да се загубят тленните останки, а ще бъдат съхранени и опазенини за векове. И тъй като по много причини, църквата в Бояна е уникална, Цар Фердинанд изпълнява и волята на своята царствена съпруга, разпореждайки се да бъде положена до църквата, която самата тя е спасила от разрушение. До днес битува една много интересна средновековна легенда, свързана с Боянската църква: по традиция българските царици от времето на Второто българско царство идвали в Бояна на поклонение. Легендата разказва, че последна съругата на цар Иван Шишман довела в боянската обител децата си – Кераца и Калиман, както и свитата си. По това време Боянската твърдина била най-яката крепост на Балканите. В изградения от дялани камъни кладенец до входа на крепоста, царицата скрила част от Шишмановото имане. Изхвърлила в кладенеца накитите си, скъпоценностите както и легендарния сребърен стан, с който е тъкала. След това кладенецът бил запълнен и затиснат с огромен камък, а също и дълбоко зарит с огромно количество пръст. Днес никой вече не си спомня, къде точно се е намирал кладенеца. Според едно по-късно предание, затова, в непосредствена близост до него там е била погребана добрата и обичана от народа българска царица Елеонора. /Ако някой може, нека просто да се досети, защо толкова много години Боянската църква „уж” продължава да се реставрира…?!/ За високонравствената душа на българската царица Елеонора – единствената от българските владетелки, чийто гроб в България се знае официално, както и за ктиторите Калоян и Десислава, отдавна не е извършван молебен. Пишеме тези редове, защото е редно да се помисли и затова! А днес, може би само някои от старите боянци понякога разказват пред деца и внуци за добрата българска царица Нора, допринесла за редица подобрения в здравето, в социалните и общестени отношения, в традициите и в други многобройни хуманитарни и добри дейности, които шопите на село Бояна са одобрили и затова са приели тя там да бъде погребана. Затова там са посадени три секвои – дърветата които живеят по 2000 години и чиито върхове достигат до слънцето. Като се има впредвид, че слънцето огрява Бояна на Петровден, когато е най-високо. То огрява върховете на секвоите всеки ден – сутрин, обед и вечер – заради тяхната височина, която гони 100 метра. В двора на Боянската църква хилядолетните секвои, засадени от царица Елеонора. В Борисовата градина в София, в частта, непосредствено до жилищния квартал Изток и до тенис кортовете също има секвоя от времето на цар Фердинанд. Междувременно - при първото свое пристигане на българска земя, княз Фердинанд посещава най-напред района на днешна Монтана. Той е, който дава името си и на старото село Кутловица, което по негова инициатива се превръща в цветущ център за Северозападна България и в град, наречен по-късно, в негова чест - Фердинанд. Роднините и поколенията на старите монтанчани още помнят как някога техните деди и баби са били вписвани в кръщелните си свидетелства като „родени в град Фердинанд”. След детронацията на цар Фердинанд, неговият син и престолонаследник Цар Борис ІІІ, ръководен от дипломатични и други държавни съображения, не пожелава да го покани да присъства на сватбената церемония с дъщерята на италианския крал Виктор Емануил и на Черногорската кралица Елена. Впоследствие става ясно и известно, че на първата сватбена церемония, в гр. Асизи, Италия, Цар Фердинанд е присъствал като дори е оглавявал сватбеното шевствие заедно с италианската кралица – черногорката Елена. Церемонията е филмирана и прожектирана, в почти всички европейски монархии както и в българските кина. Кадрите от нея са в националния ни филмов архив. Цар Борис ІІІ се венча с принцеса Джована Савойска в София през 1930 г. и по католически и по православен ритуал. Католическият е извършен от тогавашния папски Нунции в София – кардинал Ронкали, /бъдещият папа Йоан ХХІІІ/. Днес е особено интересно да се знае, че в София, „Дворецът на царското семейство на Кобургите е имал застроена обща площ от 2500 кв. м., с 80 помещения и с 20 дка двор, в който впоследствие е направен великолепен парк. В квадратурата на Двореца влизали и сградите на Природонаучния музей и на . Бурмовата къща, на ъгъла на днешните улици “Московска” и “Бенковски”, откупена от княз Фердинанд и отремонтирани през 1933 г. от архитект Иван Васильов. Царските недвижими имоти включвали още къща в Самоков, къща в посока към 4-ти километър, известна като „Дворецът на принцеса Евдокия”, двор на къща в София на ул. “Московска” 31, днешната сграда Столичната голяма община както и сгради на ул. “Раковски” 168, с жилища за служители, Ентомологичната станция на бившия бул. “Евлоги Георгиев”, автомобилен парк с гараж и работилници на бул. “Фердинанд”, помещения за царския щал (конюшните), която и днес пустее на ъгъла на днешния бул. “Дондуков” и бул. „Васил Левски”, пасбища и ливади в Самоковско, в Рила, няколко дворци за отдих и ловуване, летният дворец в Евксиноград (Варна), зимните дворци в Чамкория (Боровец) – “Царска Бистрица”, “Ситняково”, “Саръгьол”, ловни хижи и пр. Интересно е да се знае – дали Столична Голяма община не му плаща наем?! Както и другите споменати сгради… Според застрахователните полици и описи на недвижимите царски имоти от 1923 г. ,същите тогава били оценени на 22 620 000 тогавашни лв. Към тези описи не е бил включен царският дворец на цар Фердинанд в гр. Солун от 1913 г., / който впоследствие остава в гръцка територия/. Не е известно, дали към момента, от страна на българското царско семейство, не са правени постъпки с претенции както за Солун, така и за други недвижимости в най- старите граници на България”. В своето време Цар Фердинанд е имал и благородното намерение да построи нов помпозен дворец в София, на мястото на днешния паметник на Съветската армия, срещу турското посолство на Бул. „Руски”. Старите софиянци и днес продължават да коментират, както и да говорят, че чрез този дворец, честолюбивият Властелин е целял да увенчае превръщането си във “владетел ня Ориента” , вследствие “унищожителните” си войни от 1912-1913 г. Конкурсът за построяването на този дворец бил обявен за което столичната преса тогава писала като пак според списователите, тогава се е предвиждало по блясък, той да засенчва замъците по Лоара във Франция и да не отстъпва на дворците във Версай и Тюйлери. От тогава, в центъра на София е останала само градината – известна като детската царска градина на парка, в който впоследствие била ситуирана и зоологическата градина на столицата ни.. След като страната ни е обявена за Народна република, без Велико Народно събрание, както е регламентирала Търновската конституция, по специално нареждане на Георги Димитров е направен един изключително прецизен и специален опис на цялото недвижимо царско имущество, разпределено в държавни, смесени имоти, лични имоти на царя, и в лични имоти на членовете на неговото семейство. Общата описана площ е 121 878 кв. м. като застроената – 29 963.3 кв. м. В част от имотите на царската фамилия Кобург-Готта, сгради са били строени и с лични средства, върху държавна и общинска земя. Това важи за дворцовите сгради при дворците в Кричим, Ситняково, Саръ-гьол,двете ловни хижи в Овнарско и в Среден нос. Общата описана в документите площ заемала 4661 кв. м. Също и дворците във Враня, Чамкория, Баня (Карловско), интендантството при Софийския дворец и двете незастроени места в гр. Созопол, както и на остров “Св. Тома”, на реката Ропотамо са били с площ от над 14 697 898.6 кв. м. От тях само застроената е била 29 745.8 кв. м. Отделно в град Самоков, царица Йоанна Савойска е разполагала и с личен имот и с къща, в Слатинската община със застроена площ от 230 кв. м. и обща площ от 7 000 кв. м. В тази връзка, съвсем не е изключено, след време Симеон Сакскобурготски да пожелае и апетитни те земи от Националния парк Витоша, обявен за такъв от неговия баща, цар Борис ІІІ на 27. 10. 1934г., с площ от 6 401ха. Тези територии неколкократно са били променяни и в нормативните документи, като паркът става точно "народен" през 1936 г., с Указ на цар Борис ІІІ и "природен" през 2000г. Националният ни парк "Витоша", с официално регистрирана територия от над 26 606 ха е ситуиран именно с Указа на цар Борис ІІІ, изготвен със съдействието и на проф. Д. Дечев, завършил Мичиганското висше училище по аграрни и естествени науки и защитил докторат в Уисконсинския университет на гр. Медисън. Името на проф. Димитър Атанасов - първият нашенец, с висше агрономическо образование, придобито в Щатите, се свързва най-вече, с формулирането и написването на текста на Указа, на нормативните документи и на Закона за защита на родната природа -1936г. ,с Указ № 15 на цар Борис ІІІ на 14 януари 1936 г. по силата на който Витоша става национален парк. ...Тогава – това също трябва да се знае от днешните поколения на Боянци - Крепостните актове на най-старите Боянски фамилии са били иззети. И това е станало/, отново по спомени на местни жители – Боянци/, по изрично разпореждане, дошло от страна на царската канцелария. Като по-голямата част от документите за собственост на боянчани са прибрани около две години по-рано - през 1934 г. – без каквито и да е компенсации или други обяснения Интересно е, разбира се да се знае, дали царят ни не възнамерява да си поиска и Витоша, по силата на предварително заложения капан от царската канцелария от 1934 г. Защото по тогавашното височайше изрично разпореждане, безапелационното прибране на всички крепостни актове за собственост не само върху Витоша, но и на нивите от Красно село, Мотопистата и др., които се водят „Боански ливади”, „Малинова долина” и пр.. Това обаче, на фона на днешното голямо разграбване, не е толкова страшно, защото крепостните актове на шопското исконно местно население са били много акуратно и прилежно регистрирани във всички съществували перфектни видове османотурски документи и в турските архиви, останали от времето на Османотурската империя. Знае се, че една част от тях продължават да се съхраняват както във фондовете на Ориенталския отдел и в Българския държавен архив така и към архива на Ръкописно-документалния център на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, а също и в държавния и в историческите архиви на Република Турция. Знае се, че в османотурските канцеларии през ХVІІІ и ХІХ век, със султански фермани са били признати крепостните актове, с тескерета, агримани и пр. документи, описвани и прошнуровани прилежно и надлежно за всички турски каази със задължително вписване името на Титуляра на фамилията като например от панковата фамилия на дядо Панко се водят 21 къщи, с челяд. Като повечето от тях са били писани в няколко оригинала и редовно заверявани от кадииските институции не само като преписи, но дори и като чернови. Запазени са документите особено, с които се е боравело през ХІХ век. Много от тях са били писани на ръка,а през втората половина на ХІХ век са се появли и бланките. Трябва да отбележим, в същата връзка, че никой от онова време тогава не си е позволявал да фалшифицира или по всевъзможен начин да игнорира някоя от шопските фамилии както и да подправя документи. Такава честност в света не е била позната тогава, като за днешното време. Освен това, в историческото си развитие, османотурските канцеларии постепенно са въвеждали в перфектен ред и цялото многообрази от документи като битти, рюс-Ъ, хюмаюн /кючук берат/, реис-и лиман тескереси, себеб-и, тахрири, хюкюм, тугралЪ дефтер, мюбая сенеди, тахвил, фермани, берати,хюджджет, фетва, илям, араз,армухал и пр. В тях са застъпени данни за службите, издали документа, за произхода на тези документи, за структурата им, за датите на издаване, за знаците за легализиране както и за печатите и за всички специални знаци, продажби, дарения и допълнително извършвани вписвания. Още повече, че документацията на турските каази е била поддържана по традиция в брилянтен ред и всичко това надлежно и прилежно продължава да бъде описано, в турските перфектни регистри. Поставихме си за задача да опишем всичко това, защото не се знае, докъде ще стигнат апетитите за земите в полите на Витоша от страна на височашите семейства и на новобогаташите. И като финал - за помен на бабите и дедите, от технияте внуци, правнуци и поколения - ние не носим вината, за жестокото разграбване на Боянските и Витошките имоти, което граничи с престъпления!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 450