Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: ВОЙНИТЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ И ШОПИТЕ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.06.2012 19:20 - ВОЙНИТЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ И ШОПИТЕ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ - ЧАСТ ВТОРА!

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 3475 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.06.2012 15:43

ВОЙНИТЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ И ШОПИТЕ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
част ВТОРА "DACIA VICTA!" Научен доклад На

Акад. Йордан Стоилов Иванов И Анна Зографова – член – кореспондент на МАБИК за заседанието на I секция на Третия Общобългарски конгрес по история „Българска и класическа (IX -1 век пр.н. ера) античност - история, култура и цивилизации", с организатори ООБ, МАБИК и ОБНУ "Г. С. Раковски". Mont-press.com - Брой 47/1986/ година ХХІІІ
22- 26.06.2012 г.

продължение:

Тук бих желал да добавя, че днешните шопи, тези потомци на Дако-мизийците и сапите, от хилядолетия са били и продължават да бъдат най-устойчивото племе. Убедително мога да твърдя, че дори “шопите са давали акъл на турски велможи, везири и султани как да си управляват империята си”. Измежду представителите на същия този етнос е имало немалко съветници на турските султани. Шопите са исконното българско население от Западна България, от района най-вече на Софийско, /Витоша/, Пернишко, Граовско, Радомирско, Габровско и част от Елин - Пелинско, където и днес продължава да се говори на особено специфичен западен диалект. Всичките древни армии, включително и центурионите от армията на Великата римска империя са купували тук на Балканите, от представителите на местните етноси дакомизийци, сапи /шопи/ брустовете. Брустовете те - древните използвали за точенето на своите копия, стрели и мечове. Дунавската равнина, която продължава да бъде осеяна с хиляди могили, днес представлява един древен, непроучен некропол на времето. Там са се правили глинени съдове и порцелан от каолина, който липсва в много държави. Оттук занаятите тръгнали и били пренесени по всички крайща на света. От тук тръгнали и уменията на цивилизованите представители на жреческото съсловие на дакомизийцигте както и уменията и топилните за обработка на руда и на метали. В същото време съпругите на царете – жреци били първите, които ползвали привилегията да се оглеждат, в първите древни огледала, произвеждани в земите на Балканите. Тези огледала търговците от тук разнасяли по всички посоки на света, докато местните ги произвеждали. Дакомизийците и сепите познавали т.н. пясъчни ситнозърнести и ситнотлакозърнести камъни. Тези камъни били вадени и от подземните галерии като задължително условие за тях било, те да не са били излагани на слънце, защото слънцето оказва влияние върху техния строеж и разпад. По този начин местните станали и майстори - монополисти на първите великолепни древни огледала, както и на точилата, брустовете за точене от тези камъни, добивани в района на с. Лик, намиращо се в непосредствена близост до днешния град Мездра. Тук по нашите земи също са живели и още продължават да живеят днешните потомци и представители и на балто-илирите. Преди в този регион са живели също и арменците. В района на Трънско, където все още има техни представители, съхранили и запазили типичните им черти от онова време. Тук е древната родина на арменците. Те имали територии, в района на земите между Ниш, Скопие и Вардар. В ежедневието си, жреците царе на дакомизийците царували гордо и достойно. Демонстрирали дарби и невероятни знания и способности. Те им се предавали по рождение. Затова от тях, от жреците на дакомизийците, сепите, сапите и сапейците, по-късно другите народи взаимствали. Така се появили впоследствие всичките познати и описвани в историческите анали т.н. “древни велики цивилизации”. А жреците на дакомизийците били първите древни учители. Техните знания обаче, нееднократно били интерпретирани и приписвани на други народи. Така тези древни предци, в онова далечно древно време, били и първите пълновластни господари на своите съдби. По този начин така те осигурявали живот и бъдеще за своите родове. За родовите им корени духовния живот не е бил самоцел. Те – древните, били изключителни хора. С много благородна кръв, с отворени сетива и чакри към Божественото измерение. С това отново те, жреците на дако-мизийците, постигнали невероятните си възможности за духовни контакти, за медитации и визии. Така жреците узнавали тайните на сътворението. Те извършвали и ритуални своеобразни древни церемонии по “покръстване и посвещения”, на всички представители от придошлите народи и етноси в земите на Балканите, дошли след тях. Това те постигали като рисували, чрез специални татуировки символи върху телата и главите си както и специални знаци – татуировки, по които те, древните се различавали. Така - местните “се маркирали”, за разлика от новодошлите. Това били личните им първи и най-стари “опознавателни знаци”. С подобни знаци, жреците предци жигосвали за цял живот и новопристигналите. По този начиин дакомизийците извършвали ритуалните древни “покръствания” на придошлите. В зависимост от това, кои откъде и кога са дошли, за да се разпознават…. Именно това е било първото истинско предназначение на също така първите древни татуировки. Чрез тях личало кой, кога, откъде и защо е пристигнал, тук, в земите на дакомизийците. Жреците на дакомизийците държали монопола в местното управление. Владеели огромните територии на изток, на запад, на север и на юг. В продължение на хилядолетия те татуирали племената, дошли в земите на Балканите от Мала Азия. Жреците на дакомизийците гагуирали включително и траките. Интересите на прийждащите към плодородните земи на дакомизийците и към техните“ тлъстопочвени” земи довели в този балкански рай цяло множество племена и народи. Отделно тук идвали също за поклонение и преклонение пред мъдростта на жреците, орфиците и целителите. Идвали са да изучават тяхнаята мъдрост и знания. Идвали и и заради целебните минерални води и заради стотиците хиляди билки. А местните етноси са били истинските владетели на прорицалищата и светилищата, отново в Странджа, Сакар, Родопите, Рила, Хемус и Витоша. Смея да твърдя това, защото в част от митовете, както е известно връзката земя-небе е била представена като космическо дърво, космическа лиана и т.н. Отново тук, в земите на Балканите са се родили легенди: за царя- жрец Орфей, за легендарната Колхида, за хероя /героя/ Язон и “Златното руно”. Приказката била сътворена от една истина. В нея се разказва за митичната страна, в която се пазело руно от чисто злато, даряващо здраве, безсмъртие и вечна младост. Още една древна местна традиция на древните дакомизийци и сепейци е отразена и в поминъка им да добиват злато, от стотиците златоносни реки по балканските земи. Неслучайно българският учен проф. Рангел Гюров назовава Родопите, Хемус, Рила и Витоша – “Най-големият Клондайк на Балканите”, защото ако в Източните Родопи са се добивали в древността най-много злато и скъпоценни метали, то в сравнение с тях Клондайкът на Новия свят и Америка би могъл да се оприличи само и единствено на…”сиромашка флотационна работилница”. Защото според българския учен именно в Родопите е било извлечено повече злато, отколкото в целия свят. И точно затова тук съм длъжен да кажа, че значителна част от т.н. древни езически светилища по нашите планини на Балканите съвсем не са само места за хилядолетните култови практики, а за добив и проучване на метали. Част от тези съоръжения всъщност били изработените в древността от човешки ръце канали, басейни и преливници , примитивни флотационни, за извличане на металите.И хилядите трапецовидни нисши, в по-голямата си част, открити по скалните масиви на Родопите, всъщност са онази древна знакова система, с която представителите на първите етноси на Балканите са обозначавали местонахожденията на златните и други древни рудници и находища. Защото много повече от 1000 тона злато било добивано от масивите и скалните пластове на най- високите планини на Балканите, отново в онази необятна древност, от времето на която са останали най-безценните ювелирни образци и шедьоври, измайсторени от златни листове с най-висока проба съдържание на този метал. Доказателство за това е и най- старото злато на света отпреди 5 – 6 000 години, открито у нас в региона на Варна, което и в момента се пази в експозицията на Националния исторически музей на София. Предците добивали златото и от наносите на реките, по поречията и техните притоци. Методиката им била невероятна. За целта те ползвали одрани кожи на най- ваклите си и тънкорунни овни. Тъй като местният етнос – сепите, от средна и западна България или т.н. “шопи”, били тези, които опитомяват овцата. Защо посочвам този факт – именно тогава те започват да опознават и ползването вълната, и добиването на – месо и мляко от нея като стават монополисти в този поминък преди хилядолетия назад във времето. Отделно за да добиват злато, сепейците, а също и дакомизийците полагали в коритата на високопланинските ни златоносни реки руната на най тънкорунните животни. Вълната попивала златоносния пясък. И така, когато сапейските пастири изваждали мокрите руна за да ги подсушат на слънце, последните заблестявали, обагрени в цвета на най- старото, чисто и самородно злато в света. После обръщали руната и буквално “изтупвали”полепналите по тях златнтни прашинки. И досега дори днешните потомци на онези прастари народи –шопите, по стародавна традиция продължават да носят кожусите си с вълната навън… И когато завалява дъжд , започва силна буря или става много студено – пак те, шопите, имат навика си да “обръщат” кожусите си от овчи кожи обратно, с вълната навътре за да ги топли… Същите тези мъже събирали и обработвали така придобитото злато. Тук по тези земи още от най-дълбока древност се произвеждали великолепни съдове, накити, украшения и други шедьоври. С това се занимавали древните ювелири. Част от преминалите по време на преселенията на територията на Балканите в миналите времена етноси са от индоевропейските етнически групи. В писанията на Омир и Херодот днес могат да бъдат открити доста писмени сведения за това “как на Балканите преди 30 века са нахлули траките”. Това обаче не е било точно така, защото когато траките дошли, те открили много по-старо население. Това били дакомизийците. Те били местните стопани, с невероятно по-високи духовни знания, култура и с не-по малко интересни родови традиции , със своите жреци-царе, със занаяти, ритуали, ареал и богове - неща изключително интересни и сложни. Придошлите траки уважавали дако- мизийците, заради техните знания, вярвания, занаяти и обичаи. Що се отнася до шопите – те също са едни от най-старите етноси на Балканите „От как свят светува”. Приказки от фолклора на шопите разказват, как в най-старите древни времена белодрешковците воювали с римските императори. За ШОПИТЕ – БЕЛОДРЕШКОВЦИ от хилядолетия са са известни като велики войни и уникално издържливи войници, които винаги са се били докрай, с мрачна и безмълвна решителност. Шопите не напускали паланки и окопи окопите. Те са описвани като винаги са предпочитали да умрат, отколкото да се предадат или да отстъпят. Тръгнали веднъж в атака, те не спирали! В „Книга за българите” на Антон Страшимиров, шопите са описани като снажни, дебеловрати и много войнствени. Днес техните потомци продължават да населяват земите ни, между реките Искър и Морава; тук е българското море от „белодрешковци”. Те живеят ив района на Кюстендил, и край Крива паланка и Враня. Етнографите делят шопите на Голям и Малък Шоплук. Голям Шоплук Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, минавайки през Врачанско, Монтанско, Ломско, Видинско, продължава на юг през Пернишко, Софийското поле (в самия град София), Ботевградско, Пазарджишко(частично), Самоковско, Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско,, Кумановско, по река Южна Морава в днешна Сърбия, Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко). Големият Шоплук обхваща всички места от Малкия Шоплук и Ловешко. Малък Шоплук При Малкият Шоплук липсват редицата от големи градове, той обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. И както коментира академик Йордан Стоилов Иванов, за авторитет и спокойствие на шопите, те винаги са оцелявали във времето, от най дълбока древност до наши дни. С шопите каквото да стане, пак биха издържали, и на глад, и на изоставяне от държава и от правителства, изоставяне на цели региони от средна и западна България,а не от източна, които рано или късно са пред удавяне. Защото при глобалното затопляне и стопяване на ледените шапки на полюсите, водите на Черно море евентуално биха могли да стигнат и до Пловдив. Реките ще залеят голяма част от дунавската равнина, а правителствата хвърлят всички средства за източна България, южна и югозападна, където не се знае след време кои от сдъседите каква автономия ще поискат.
И разсипаните европейски средства пак ще потъннат, без шопите да имат какъвто и да било пръст в това, и те пак ще останат толкова бедни, колкота са били – винаги бедни, изоставени и НАЙ-ВАЖНОТО – ЗАБРАВЕНИ И ОТ ИСТОРИЯТА, а всъщност те са били най-храбрите бойци от древността на Балканите, участвали във всички възможни войни и битки за територии и цялост на земите ни.
Бел. авт: Тази информация от академик Йордан Стоилов Иванов е адресирана на специалното внимание на европейските и световни лидери! БИБЛИОГРФИЯ: 1. Анна Зографова, Таня Манова - "Боянският маг Йордан Иванов" - издателство ЕТ "Йордан Иванов" 2004 г. 2. Проф. Фол, Ал., ``Политическата история на траките - края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера``, издателство "НАУКА И ИЗКУСТВО", София - 1972 г.. Ървин Купър, “Прераждането – надежда на човечеството”, издателство “Логос”, Варна. 3. "Очерк истории гуннов", А. Н. Бернштам, Ленинград, 1951 г. 4. "Die Hunnen der vorchristlichen Zeit - І Теil. J. I. De Grootq Cninesiche Urkunder zur Geschichte Asiensil Teil. 5. Н. Я. Бичурин "Собрание сведении о народах, обитавших Европу и Азию в древние времена. Москва АН СССР, 1950 г. 6. Единствено в три първични се споменава името на владетеля Буребиста: това са съчиненията на Страбон , аналите на Йорданес и маморната плочка, с надпис, открита в Балчик , България

Нагоре

Тагове: анна зографова,