Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
21.06.2012 19:03 -
ВОЙНИТЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ И ШОПИТЕ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ - Научен доклад от заседание на секция на Общобългарския конгрес по история от 21.06.2012 г.
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 2857 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2012 19:13
Прочетен: 2857 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.06.2012 19:13
ВОЙНИТЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ И ШОПИТЕ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
"DACIA VICTA!"
Научен доклад на Акад. Йордан Стоилов Иванов И Анна Зографова – член – кореспондент на МАБИК за заседанието на I секция на Третия Общобългарски конгрес по история „Българска и класическа (IX -1 век пр.н. ера) античност - история, култура и цивилизации", с организатори ООБ, МАБИК и ОБНУ "Г. С. Раковски". Mont-press.com - Брой 47/1986/ година ХХІІІ
22- 26.06.2012 г.
Историците дълго са спорили и продължават да спорят по темата - кой народ, кой етнос или кое племе е населявало в най-древните времена Балканския полуостров. Окончателно възприетата теза е, че дако-мизийците са били най-старото автохтонно население на Балканите, както баските в Европа. Доколкото можахме да проникнем в далечното минало на Балканите, най-старите жители дако-мизийците са живели на територии от Карпатите до Бяло море и от Адриатическо до Черно море. По-късно, около втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр., Балканската територия се изпълнила с тракийски племена, а от север проникнали и илирийците, (,чийто потомци са днешните албанци – арбанаси - албанаси). Вследствие на тоя натиск, част от тракийските племена се принудили да потърсят земи в Мала Азия като фригите , част от мизите и др. От направените изследвания от, страна на българския етнолог, етнограф и учен - проф. Петър Петров,/ удостоен с научното звание академик посмъртно от МАБИК/ става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика /днешна София/ датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства на древността, следва да отбележим, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип.В същия контекст притърсенето на нови гени в човека на база биоинформатика в установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации, българският учен академик Йордан Стоилов Иванов още през 80-те години на ХХ век доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите. Същата теза е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател - акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години.
Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген е провокирала още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които са установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ - обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др. Владенията на дакомизийците се простирали в четирите посоки на света - на Запад, стигали много зад пределите на Сингидун, /днешен Белград/, град Шкодра, в земите на днешна Албания, на югозапад - Адриатика. Етническата територия на дакомизийците заемала 4/5 от Балканите и била щрихирана, в района на днешните земи между Елбасан, устието на Дунав, Белград и Одрин. Териториите на Балканите, обитавани от дакомизийците се простирали още и на запад между р. Тиса, (Йордан, река Дунав), на север до Карпатите, на юг по лимеса на Дунав, до река Днестър, (а според Птолемей - и до Серет). Известно е, че дако-мизийците първи са се отделили от общия индо-европейски корен. И ако Дакия векове наред е била държавно образувание, съществувало от най-дълбока древност в част от земите ни, то племента на дакомизийците и предците на днешните шопи били назовавани в онези древни времена даки - хети, шети /шопи/ . От тях не е останало много като исторически и археологически артефакти. В историята обаче, дакомизийците се вписват със своята невероятна войнска мощ и необикновена енергия и с неоспоримата си страст към войните. С тези войни столетия наред дакомизийците плашели Великата римска империя.. Дако-мизийският конник бил всемогъщ, с покровителството си над различни ареалии. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработени през римската епоха и открити по нашите земи. Така например, в Археологическия музей на град Монтана се пазят три мраморни изображения, намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените е почти статуарно и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е и обредната плочка на дакомизийски войн от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен специално на него. Щандартът на дакомизийците представлявал вълча глава с опашка. Ако трябва да щрихираме военния потенциал на дакомизийците както и въоръжените формирования и на техните съюзници, следва да отбележим, че този потенциал имал своите особености: в запазените барелефи и орелефи от времето на дакомизийците откриваме немалко батални сцени на сражения. Запазени са и композиции с римски легионери, сражавали се в ръкопашни схватки дакомизийци. Една много важна особеност от бойното снаряжение на дакомизийците, която не се среща никъде другаде из между древните народи, това е странният клин, много по-голям и по стар от известния меч „Ромфея”. Този дакомизийски меч, описван от хронистите е станал известен по-късно като закривен от единия край с две скоби войнски атрибут. Същото древно оръжие се наричало фалкс (falx) – меч, подобен на мечовете на скито-сарматите. Бил използван и за двете ръце. Дължината му достигала повече от метър и половина. Мечът бил извит в края и при наточването се е заточвала вътрешната дъга, с помощта на която дакомизийците сваляли противниците си от конете. Същото оръжие било използвано за близък бой и всявало страх и ужас, използвано от умелите ръце на дакомизийците, които са известни като велики войни. Дакомизийците разполагали с род войска, каквато римляните въобще не са имали. Това били т. н. катафракти – буквално обковани в броня конници, като обковът включвал едновременно и коня и конника. Това ако може така да се каже е бил архипрототипът на днешните танкове. Впоследствие римляните копирали от дакомизийците техните уникални войнски аксесоари и начини на формиране на войсковите съединения. Такива бойци катафракти за пръв път използвал военачалникът Галиен през втората половина на 3 век. Оказва се, и че скитите са били нещо като липсващото, свързващо звено на войнските умения на дакомизийците и римланите. По същия повод дакомизийският метод на водене на бой излязъл извън пределите на дакомизийците. Този метод бил използван и от Роксоланите (Roxolani), племе от сарматски произход, което се отличавало с това, че неговите конници били както дакомизийците – невероятни майстори на бронираните конни атаки. Роксоланите били най-близките съюзници на дакомизийците.И те самите при необходимост били готови винаги да участват в битките срещу римляните. Тук е мястото да посочим и , че ако според известната латинска хроника от ІV в. перси, влъхви и българи били едно и също, и всички те били от едно племе - "Библейският Сим" както е известно, БИЛ прародител на 25 народа, назовани с имената на синовете МУ: Елам, от който били еламците, Асир, от който произхождат асирийците Арфаксад, прародител на халдеите, Лух, от който произхождат лазите, Лебул, прародтел на лидийците, Харам, от който тръгват игурите и етхесите, Гетсер, от който са гасфените, Халмодат, от който тръгват Индиите, Сала, от който са бактрийците, Арам, от който са евреите и арабите, Идурам, от който са гамериите, Одерма, от който са мардиите, Лезел, от който са партите, Декем /Десем, от който са били етруските /дакомизийците/, Аскал, от който са хискиите, Асхал с двамата му синове Мелхи и Мелхиседек, Авимелех, от който са хирканите, Саббей, от който са араните, Мемсвир, от който са армени /армъните/ и амените, Евилат, от който са гимнософисите и Заези, от който произхожда едно от прабългарските колена. В Дакия и около Дакия живели представители на множество етноси и народи, като в "Слове о полку игоревом" е упоменато, че след нападенията на влъхвите, ляхите напуснали придунавието и се заселили около р. Висла във времето, в което заедно с дакомизийците воювали и германите. В каменни орелефи, в мраморни барелефи и в изображения, интерпретиращи сражения от онова време до наши дни са запазени изображения на дакомизийски и сапейски бойци – войни, скулптурирани с характерна прическа на главите във вид на конска опашка, с плитка не отзад, а отстрани. НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ЦАРЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ: • Цар Залмоксис (Zalmoxis) - 6 век пр.н.е. • Цар Карнабон (Charnabon) - 5 век пр.н.е. • Цар Котела (Cothelas, Gudila) - 4 век пр.н.е. • Цар Котела или Гудила (на латински: Cothelas, Gudila; fl. 4 век пр.н.е.) - на цар на тракийското племе гети в Одеса. Царството му се е простирало до Черно море, между северна Тракия и Дунав. Okolo 341 пр.н.е. същият владетел се е съюзил с македонския цар Филип II и станал негов васал. Дъщерята на цар Котела Меда се омъжила за цар Филип II, за което са писали R. Talbert, "Getae under Cothelas". Atlas of Classical History, 1989, p. 63. • Talbert, Richard, Atlas of Classical History. Routledge, 1988. ISBN 0415034639. • D. Lewis, J. Boardman, S. Hornblower, M. Ostwald, The fourth century B.C, 7. Cambridge University Press, 2008. ISBN 9780521233484. • Цар Дуал (Dual) - 3 век пр.н.е. • Цар Ремакс(ос) (Rhemaxos) - около 200 пр.н.е. • Цар Москон (Moskon) - 3 век пр.н.е. в Добруджа • Цар Дромихет(ес) (Dromichaetes) - 3 век пр.н.е. • Цар Дромихет бил владетел на гетите от лимеса на долния Дунав, около 300 г. пр. Хр, а негова столица била Хелис. В същата връзка откритата през 1982 г. Свещарска гробница в Западното Лудогорие в България предполага, че градът Хелис може би се е намирала някъде в околността, където са намерени останките на голям древен град и множество други тракийски гробници. • Древни източници (Страбон, Диодор Сицилийски, Полибий, Плутарх, Павзаний) описват победата му над Лизимах, цар на Тракия, бивш генерал на Александър Македонски, който владеел крепостта Тиризис (днешна Калиакра). • Дромихет – дипломатът, който след като заловил Лизимах, организирал символично пиршество. По време на пира Лизимах бил гощаван с най-хубавите ястия и се хранел от сребърни съдове, докато гетите ядели съвсем скромно от дървени чинии. Намекът на Дромихет към Лизимах с това бил следният: "Щом имате такива сребърни чинии във вашата страна, защо дойдохте тук, за да вземете нашите дървени чинии?". Накрая Лизимах бил освободен и изпратен с богати дарове. По този начин били установени мирни отношения меджу него и гетите. По-късно този мир е бил скрепен с женитбата на цар Дромихет и дъщерята на Лизимах. • Цар Залмодегик(ос) (Zalmodegikos) - 3 век пр.н.е. • Цар Рубобост(ес) (Rubobostes) - 2 век пр.н.е. • Цар Орол(ес) (Oroles) - 2 век пр.н.е. • Цар Золтес (Zoltes) - 2 век пр.н.е. • Цар Диком(ес) (Dicomes) - 1 век пр.н.е. • Цар Ролес (Rholes, Roles) - 1 век пр.н.е. • Дапикс (Dapyx) - 1 век пр.н.е., в Малка Скития • Цар Буребиста (Burebista) - 70 пр.н.е. - 44 пр.н.е. • Цар Буребиста (на древногръцки: "Βοιρεβίστας") е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. и е провеждал грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена. След заговора срещу него и убийството му империята се разпаднала няколко по-малки държави. • В зенита на силата си, империята на Буребиста се простира от Карпатите в Словакия до Балканите и от Среден Дунав до Черно море. Според Страбон, гетите тогава събирали армия от 200 000 души по време на война. • През 48 г. пр.н.е. той се присъединил на страната на Помпей Велики срещу Юлий Цезар, в Гражданската война на Цезар, като изпратил Акорнион като свой посланик и военен съветник. След като Цезар победил, той планирал да изпрати легиони да разбият Буребиста, но преди да го направи, на 15 март 44 г. пр.н.е., бил убит в Сената. • В три първични източника, които споменават Цар Буребиста: Страбон, Йорданес и маморна плочка с надпис, открита в Балчик, България (днес изложена в Националния исторически музей в София), която споменава за Акорнион. • Цар Котис (Cotiso или Cotison, Koson?) - 1 век пр.н.е. • Цар Зиракс (Zyraxes) - 1 век пр.н.е. (28 пр.н.е.) • Цар Комосик(ос) (Comosicus) - 44 пр.н.е. - 28 пр.н.е. • Цар Скорило (Scorilo) - 1 век пр.н.е. • Цар Косон (Coson) • Цар Дурас (Duras) - 68 - 87 • Цар Децебал (Декебалос) (Decebalus) - 87 - 106 Виж в Библиография! Техническото обеспечение на армията на дакомизийците не отстъпвало на римскотол И тъй като градовете на дакомизийците и фортификациите им се намирали високо в планините, те били укрепени с каменни стени. Оказва се, че римляните буквално копирали тези каменните стени, префасонирайки ги по свой образец. В някои моменти от онова далечно антично време дори финансовите возможности на дакомизийците превъзхождали римските. Този въпрес е бил изяснен по време на пленяването и екзекуцията на цар Децебал. При това дори Римската Империя сама години наред е снабдявала, тренирала и финансирала дакомизийците. Значително по-късно, от Вътрешна Дакия се е отделила провинцията Дардания. Царят на гетите Дромихет ситуирал яка държава, а легендарният пълководец Лизимах пък бил един от приемниците на Александър Велики. Дори той претърпял поражение от гетите и попаднал в плен. През 60-те г. преди Хр., цар Буребиста организирал велика държава, с което възродил народа на гетите. От аналите са останали сведения, че в този момент този народ изнемогавал от пиянство. Същият владетел обединил дако-гетските племена и построил в Дакия множество крепости, които илюстрирали неговото могъщество. Царят започнал и външна експанзия, с армия от над 200 000 души. Около 60 г. преди н. е., цар Буребиста тръгнал на запад, разгромил келтите, боивите и тевристите. На изток завзел Олвия – най-важния древен гръцки център в онова време. Цар Буребиста възнамерявал да се намеси и в гражданската война в Рим, на страната на Помпей, но бързата победа на Цезар ликвидирала плановете му. Цезар подготвял настъпление в Дакия и по ирония на съдбата тези двама владетели били убити, в резултат на заговори почти едновременно: Император Цезар през 44 г., а цар Буребиста - през 45 г. пр. Хр., когато Дакия се разпаднала. От времето на цар Буребиста има останали построени множество светилища, с квадратна или кръгла форма на открито. Тези светилища били изграждани върху колони, символизиращи свещените гори. Такива светилища има немалко непроучени у нас, по-точно на територията на Северна България. От времето на Буребиста е ситуиран град Кюстендил, след това Арчар в Северна България става столица на дакомизийците. При последната война на дакомизийците с Рим е изграден и пътят към днешния град Павликени и към градовете около Гиген и по Дунава. Тогава са били построени и крепостите. И понеже робите, които били препращани от Карпатите през Дунава, прекарвали руда, днес има немалко непроучени територии в Северна България, осеяна с могили – топилни, леарни на рудата, обработвана и карана за Рим. Основата, ядрото на новата държава била разположена на юг от Трансилвания, в района на Орештийските планини. Това място било защитено по естествен начин: Там се намирали още от древността огромни запаси от минерални ресурси. Ядрото на държавата било здраво укрепено като по свидетелства на историци, площ от над 150 кв. км. била преобразена в мощна крепост. Всичко това са свидетелства за централизираната власт на дакомизийците. Започвайки от Орештийските планини, властта на цар Буребиста се разпростряла върху всички земи, заети от дако-гетите. На изток територията й стигала до река Буг, а на юг, според това, което е написал Страбон, и до земите на Адриатика. Същият владетел воювал насеверо-запад успешно с келтите, а също и с племената на боите, живеещи на территорията на днешна Чехия. Страбон съобщава, че верховен жрец предсказател и главен съветник на царя тогава бил някой си Декений/Дикеней/, когото почитали като бог. Именно той заставил даките за изкоренят лозята и да живеят без вино! Краят на управлението на цар Буребиста според Страбон настъпил в момент, в който Буребиста бил убит по време на метеж, организиран от недоволни от политиката на царя по укрепване на централизираната власт аристократи. Съществува обаче и версия за организиране убийството му от Рим. Историческото значение на периода на управлението на цар Буребиста е, че той съумял да създаде първото обединение от дако-мизийци – хети /шети – шопи/ и да ситуира държава, разпростираща се върху територията на всички земи, обитавани от всички дако-мизийски племена. Този племенен съюз обаче се оказал недълговечен. А Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята,и забранил пиенето на вино – нещо което през 9 век извършва и българският кхан Крум. Владетелите на дакомизийците и прабългарите, оказва се са се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневната употребата на алкохол като виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници. При цар Буребиста дако-мизийците са контролировали градовете - полиси на брега на Черно море - от Добруджа, (Истрия, Каллатис и др.) до Олвия. А Страбон еописал походът на владетеля срещу келтско племе на скордисите, делящо земите си с дакомизийците и илирите. Единственият полис на Черно море , с който цар Буребиста е поддържал добри приятелски отношения бил Дионисиополис - (Балчик). Според надпис, открит в града, гражданиниът Акорнион бил пръв съветник на Буребиста След смъртта на владетеля Буребиста, делото му продължил цар Децебал, в резултат на чието управление претърпял военно поражение и превърнал земята на дакомизийците в римска провинция. Наследниците на владетеля Буребиста, Комосик и Корил /Скорил/ съхранили за поколенията учението и идеите на Залмоксис/салмоксис/, представян като ученик на Питагор и питагорейците, а всъщност този древен дакомизиец е е бил истинският учител на философската школа на Питагорейците както и учител на древногръцкия философ. И ако сведения за Залмоксис /Салмоксис/ последен ни е оставил Херодот, отново те са непълни и видоизменени. Защото още един друг хронист Хезихий е твърдял, че при повторното си завръщане в земите на дакомизийците на Балканите, жрецът Салмоксис бил един от първите местни посветени мъже при дакомизийците, който в югоизточната част на Балканите “научил първите от местните племена – от астейците, дакомизийците и сепейците да се събират и пируват при което им разказвал, че нито той, нито неговите съмишленици някога ще умрат…”В този смисъл Залмоксис е проповядвал своята философия и религия за безсмъртието, отново в ареала на Балканите, в земите на сапейците и астейците. Впоследствие самият Платон е оставил анали, в които съобщава, че Салмоксис /Залмоксис/ е бил невероятно почитан в своето време и впоследствие…. Имало е времена, в които “за реките Дунав и Искър се знаело, че извирали от "страната на келтите и друидите", времена, в които келтските народи съжителствали с нашите предци, заедно със своите жреци друидите.Това потвърждава и самият Херодот. Чак впоследствие 3-ти - 6-ти век, келтите се изместват на север, заедно с племена от илирийски и дако-мизийски произход ,/сапи, сепейци или шопи/, достигнали до земите на днешна Шотландия. В древността Шотландия била наричана от римляните Каледония, населена от келтски племена - пикти, гаели, а също и от сапи /сепи, сепейци, шопи/. През VІ в. сред пикти, илири, скоти и от потомците на скитските племена се приема християнството. И ако през VІІ век възникват първите държавни обединения , през 844 г. се появява и кралството Албан, а през ХІ в. то се претрансформира в единно шотландкско кралство, наричано "Скотия" .. ------- Проф. Александър Фол във времето, в което бе корифей категорично не разрешаваше да се говори за даки. Само месец преди смъртта си обаче, той написа писмо, адресирано до МАБИК и поздрави акад. Йордан Стоилов Иванов, за приноса му в изследването на дакомизийците. Проф. Фол винаги е твърдял, че не е възможно да бъде изведена цялата проблематика на Орфизма. Той обаче си е противоремал, като е считал, че най-сполучливият опит да се докаже в широк план историческата реалност на Орфей е бил направен от Ж. Коман, който пък съпоставил певеца Орфей със Залмоксис, обожествен от Даките. Интересно е да се знае и, че датирането на съществуванието на Залмоксис и Орфей става последователно в периода 1500 - 1200 г. пр.н. ера или по-точно преди Троянската война. Ето какво твърди проф. Фол в "По- литическа история на траките": "Реалността на Орфей е толкова важен въпрос, колкото и хронологията на евентуалното му "царуване"; подобен въпрос не може да има никакво значение. Същественото е, че орфизмът е своеобразна държавна теория от микенската епоха, която е белязана от дълбоки източни влияния, каквито са монотеизмът, безсмъртието на душата, соларността, и е обагрена от музиката и мистериите. Най-убедителното доказателство, че прототракийският орфизъм е било учение, разпространено в слабо позната микенска Тракия, се предлага косвено от епоса и се съдържа в обстоятелството, че то е напълно непознато на Омир; за него започват да говорят дакомизийците и иилирииците от VI в. пр. н. е. Ибик, Симонид и Пиндар, а логографите за пръв път създават трите главни версии за генеалогията на Орфей (150а: II,113). Орфизмът съчетава хтоничността и соларността в здраво единство. Той, според проф. Фол обосновава и държавноидеологически типа "орфически" владетел, които е цар и жрец, прорицател и мъдрец, и който съответства на митологическия образ на реалния микенски предводител. Родословните ситеми и локализациите на "царството" на Орфей в югозападна Тракия, край Хелеспонта и в Родопите от ранната класическа епоха съвсем не са случайни при това положение, защото в тези три пункта на егейския хинтерланд именно най-ясно се долавят държавообразувателните процеси в микенска Тракия и тяхната приемственост у същинските траки. Орфическият синкретичен хтонично-соларен култ на прототракийската аристократическа върхушка е свързан прочее с микенската старина и с микенската държавнорелигиозна теория. В света на вярванията, орфизмът се противопоставя категорично на други култове, които се разпространяват повече сред низшите слоеве на населението или сред селяните общинници. Най-завладяващият пример е яростната битка на "едонеца Ликург"". --------- Известно е, че при император Нерон, около 100 000 роби от Дакия били преведени в Мизия и разселени из равнината по лимеса на Дунав. По време на събитията обаче, през Гражданската война от 69 г., тези събития показали, че подобна политика не може да реши проблемите с дакомизийците. Муцианус (Mucianus), изпратеният с войските на император Веспасиан да организира контрола в Рим, преминавайки през земите на Мизите, неочаквано бил атакуван от Дунав, което го принудило да се лиши от цял един свой легион. През 70 г. дакомизийците отново атакували Мизия, в резултат на което бил унищожен и легионът на Фонтеиус Агрипа, който впоследствие бил убит. През 80 -та г. в Дакия се появил лидер - император Домециан. Тогава опитният пълководец Корнелии Фускус, (Cornelius Fuscus), командир на преторианците атакувал дакомизийците и бил разбит. В същата година загинал и губернаторът на Долна Мизия - Опиус Сабинус (Oppius Sabinus), чиито войски също били разгромени. Разгневеният Домициан през 88 г. прехвърлил по Дунав най-добрите си бойци на империята - легионите от Британя и Рейн (I и II Adiutrix,
Научен доклад на Акад. Йордан Стоилов Иванов И Анна Зографова – член – кореспондент на МАБИК за заседанието на I секция на Третия Общобългарски конгрес по история „Българска и класическа (IX -1 век пр.н. ера) античност - история, култура и цивилизации", с организатори ООБ, МАБИК и ОБНУ "Г. С. Раковски". Mont-press.com - Брой 47/1986/ година ХХІІІ
22- 26.06.2012 г.
Историците дълго са спорили и продължават да спорят по темата - кой народ, кой етнос или кое племе е населявало в най-древните времена Балканския полуостров. Окончателно възприетата теза е, че дако-мизийците са били най-старото автохтонно население на Балканите, както баските в Европа. Доколкото можахме да проникнем в далечното минало на Балканите, най-старите жители дако-мизийците са живели на територии от Карпатите до Бяло море и от Адриатическо до Черно море. По-късно, около втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр., Балканската територия се изпълнила с тракийски племена, а от север проникнали и илирийците, (,чийто потомци са днешните албанци – арбанаси - албанаси). Вследствие на тоя натиск, част от тракийските племена се принудили да потърсят земи в Мала Азия като фригите , част от мизите и др. От направените изследвания от, страна на българския етнолог, етнограф и учен - проф. Петър Петров,/ удостоен с научното звание академик посмъртно от МАБИК/ става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика /днешна София/ датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства на древността, следва да отбележим, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип.В същия контекст притърсенето на нови гени в човека на база биоинформатика в установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации, българският учен академик Йордан Стоилов Иванов още през 80-те години на ХХ век доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите. Същата теза е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател - акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години.
Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген е провокирала още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които са установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ - обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др. Владенията на дакомизийците се простирали в четирите посоки на света - на Запад, стигали много зад пределите на Сингидун, /днешен Белград/, град Шкодра, в земите на днешна Албания, на югозапад - Адриатика. Етническата територия на дакомизийците заемала 4/5 от Балканите и била щрихирана, в района на днешните земи между Елбасан, устието на Дунав, Белград и Одрин. Териториите на Балканите, обитавани от дакомизийците се простирали още и на запад между р. Тиса, (Йордан, река Дунав), на север до Карпатите, на юг по лимеса на Дунав, до река Днестър, (а според Птолемей - и до Серет). Известно е, че дако-мизийците първи са се отделили от общия индо-европейски корен. И ако Дакия векове наред е била държавно образувание, съществувало от най-дълбока древност в част от земите ни, то племента на дакомизийците и предците на днешните шопи били назовавани в онези древни времена даки - хети, шети /шопи/ . От тях не е останало много като исторически и археологически артефакти. В историята обаче, дакомизийците се вписват със своята невероятна войнска мощ и необикновена енергия и с неоспоримата си страст към войните. С тези войни столетия наред дакомизийците плашели Великата римска империя.. Дако-мизийският конник бил всемогъщ, с покровителството си над различни ареалии. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработени през римската епоха и открити по нашите земи. Така например, в Археологическия музей на град Монтана се пазят три мраморни изображения, намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените е почти статуарно и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е и обредната плочка на дакомизийски войн от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен специално на него. Щандартът на дакомизийците представлявал вълча глава с опашка. Ако трябва да щрихираме военния потенциал на дакомизийците както и въоръжените формирования и на техните съюзници, следва да отбележим, че този потенциал имал своите особености: в запазените барелефи и орелефи от времето на дакомизийците откриваме немалко батални сцени на сражения. Запазени са и композиции с римски легионери, сражавали се в ръкопашни схватки дакомизийци. Една много важна особеност от бойното снаряжение на дакомизийците, която не се среща никъде другаде из между древните народи, това е странният клин, много по-голям и по стар от известния меч „Ромфея”. Този дакомизийски меч, описван от хронистите е станал известен по-късно като закривен от единия край с две скоби войнски атрибут. Същото древно оръжие се наричало фалкс (falx) – меч, подобен на мечовете на скито-сарматите. Бил използван и за двете ръце. Дължината му достигала повече от метър и половина. Мечът бил извит в края и при наточването се е заточвала вътрешната дъга, с помощта на която дакомизийците сваляли противниците си от конете. Същото оръжие било използвано за близък бой и всявало страх и ужас, използвано от умелите ръце на дакомизийците, които са известни като велики войни. Дакомизийците разполагали с род войска, каквато римляните въобще не са имали. Това били т. н. катафракти – буквално обковани в броня конници, като обковът включвал едновременно и коня и конника. Това ако може така да се каже е бил архипрототипът на днешните танкове. Впоследствие римляните копирали от дакомизийците техните уникални войнски аксесоари и начини на формиране на войсковите съединения. Такива бойци катафракти за пръв път използвал военачалникът Галиен през втората половина на 3 век. Оказва се, и че скитите са били нещо като липсващото, свързващо звено на войнските умения на дакомизийците и римланите. По същия повод дакомизийският метод на водене на бой излязъл извън пределите на дакомизийците. Този метод бил използван и от Роксоланите (Roxolani), племе от сарматски произход, което се отличавало с това, че неговите конници били както дакомизийците – невероятни майстори на бронираните конни атаки. Роксоланите били най-близките съюзници на дакомизийците.И те самите при необходимост били готови винаги да участват в битките срещу римляните. Тук е мястото да посочим и , че ако според известната латинска хроника от ІV в. перси, влъхви и българи били едно и също, и всички те били от едно племе - "Библейският Сим" както е известно, БИЛ прародител на 25 народа, назовани с имената на синовете МУ: Елам, от който били еламците, Асир, от който произхождат асирийците Арфаксад, прародител на халдеите, Лух, от който произхождат лазите, Лебул, прародтел на лидийците, Харам, от който тръгват игурите и етхесите, Гетсер, от който са гасфените, Халмодат, от който тръгват Индиите, Сала, от който са бактрийците, Арам, от който са евреите и арабите, Идурам, от който са гамериите, Одерма, от който са мардиите, Лезел, от който са партите, Декем /Десем, от който са били етруските /дакомизийците/, Аскал, от който са хискиите, Асхал с двамата му синове Мелхи и Мелхиседек, Авимелех, от който са хирканите, Саббей, от който са араните, Мемсвир, от който са армени /армъните/ и амените, Евилат, от който са гимнософисите и Заези, от който произхожда едно от прабългарските колена. В Дакия и около Дакия живели представители на множество етноси и народи, като в "Слове о полку игоревом" е упоменато, че след нападенията на влъхвите, ляхите напуснали придунавието и се заселили около р. Висла във времето, в което заедно с дакомизийците воювали и германите. В каменни орелефи, в мраморни барелефи и в изображения, интерпретиращи сражения от онова време до наши дни са запазени изображения на дакомизийски и сапейски бойци – войни, скулптурирани с характерна прическа на главите във вид на конска опашка, с плитка не отзад, а отстрани. НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ЦАРЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ: • Цар Залмоксис (Zalmoxis) - 6 век пр.н.е. • Цар Карнабон (Charnabon) - 5 век пр.н.е. • Цар Котела (Cothelas, Gudila) - 4 век пр.н.е. • Цар Котела или Гудила (на латински: Cothelas, Gudila; fl. 4 век пр.н.е.) - на цар на тракийското племе гети в Одеса. Царството му се е простирало до Черно море, между северна Тракия и Дунав. Okolo 341 пр.н.е. същият владетел се е съюзил с македонския цар Филип II и станал негов васал. Дъщерята на цар Котела Меда се омъжила за цар Филип II, за което са писали R. Talbert, "Getae under Cothelas". Atlas of Classical History, 1989, p. 63. • Talbert, Richard, Atlas of Classical History. Routledge, 1988. ISBN 0415034639. • D. Lewis, J. Boardman, S. Hornblower, M. Ostwald, The fourth century B.C, 7. Cambridge University Press, 2008. ISBN 9780521233484. • Цар Дуал (Dual) - 3 век пр.н.е. • Цар Ремакс(ос) (Rhemaxos) - около 200 пр.н.е. • Цар Москон (Moskon) - 3 век пр.н.е. в Добруджа • Цар Дромихет(ес) (Dromichaetes) - 3 век пр.н.е. • Цар Дромихет бил владетел на гетите от лимеса на долния Дунав, около 300 г. пр. Хр, а негова столица била Хелис. В същата връзка откритата през 1982 г. Свещарска гробница в Западното Лудогорие в България предполага, че градът Хелис може би се е намирала някъде в околността, където са намерени останките на голям древен град и множество други тракийски гробници. • Древни източници (Страбон, Диодор Сицилийски, Полибий, Плутарх, Павзаний) описват победата му над Лизимах, цар на Тракия, бивш генерал на Александър Македонски, който владеел крепостта Тиризис (днешна Калиакра). • Дромихет – дипломатът, който след като заловил Лизимах, организирал символично пиршество. По време на пира Лизимах бил гощаван с най-хубавите ястия и се хранел от сребърни съдове, докато гетите ядели съвсем скромно от дървени чинии. Намекът на Дромихет към Лизимах с това бил следният: "Щом имате такива сребърни чинии във вашата страна, защо дойдохте тук, за да вземете нашите дървени чинии?". Накрая Лизимах бил освободен и изпратен с богати дарове. По този начин били установени мирни отношения меджу него и гетите. По-късно този мир е бил скрепен с женитбата на цар Дромихет и дъщерята на Лизимах. • Цар Залмодегик(ос) (Zalmodegikos) - 3 век пр.н.е. • Цар Рубобост(ес) (Rubobostes) - 2 век пр.н.е. • Цар Орол(ес) (Oroles) - 2 век пр.н.е. • Цар Золтес (Zoltes) - 2 век пр.н.е. • Цар Диком(ес) (Dicomes) - 1 век пр.н.е. • Цар Ролес (Rholes, Roles) - 1 век пр.н.е. • Дапикс (Dapyx) - 1 век пр.н.е., в Малка Скития • Цар Буребиста (Burebista) - 70 пр.н.е. - 44 пр.н.е. • Цар Буребиста (на древногръцки: "Βοιρεβίστας") е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. и е провеждал грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена. След заговора срещу него и убийството му империята се разпаднала няколко по-малки държави. • В зенита на силата си, империята на Буребиста се простира от Карпатите в Словакия до Балканите и от Среден Дунав до Черно море. Според Страбон, гетите тогава събирали армия от 200 000 души по време на война. • През 48 г. пр.н.е. той се присъединил на страната на Помпей Велики срещу Юлий Цезар, в Гражданската война на Цезар, като изпратил Акорнион като свой посланик и военен съветник. След като Цезар победил, той планирал да изпрати легиони да разбият Буребиста, но преди да го направи, на 15 март 44 г. пр.н.е., бил убит в Сената. • В три първични източника, които споменават Цар Буребиста: Страбон, Йорданес и маморна плочка с надпис, открита в Балчик, България (днес изложена в Националния исторически музей в София), която споменава за Акорнион. • Цар Котис (Cotiso или Cotison, Koson?) - 1 век пр.н.е. • Цар Зиракс (Zyraxes) - 1 век пр.н.е. (28 пр.н.е.) • Цар Комосик(ос) (Comosicus) - 44 пр.н.е. - 28 пр.н.е. • Цар Скорило (Scorilo) - 1 век пр.н.е. • Цар Косон (Coson) • Цар Дурас (Duras) - 68 - 87 • Цар Децебал (Декебалос) (Decebalus) - 87 - 106 Виж в Библиография! Техническото обеспечение на армията на дакомизийците не отстъпвало на римскотол И тъй като градовете на дакомизийците и фортификациите им се намирали високо в планините, те били укрепени с каменни стени. Оказва се, че римляните буквално копирали тези каменните стени, префасонирайки ги по свой образец. В някои моменти от онова далечно антично време дори финансовите возможности на дакомизийците превъзхождали римските. Този въпрес е бил изяснен по време на пленяването и екзекуцията на цар Децебал. При това дори Римската Империя сама години наред е снабдявала, тренирала и финансирала дакомизийците. Значително по-късно, от Вътрешна Дакия се е отделила провинцията Дардания. Царят на гетите Дромихет ситуирал яка държава, а легендарният пълководец Лизимах пък бил един от приемниците на Александър Велики. Дори той претърпял поражение от гетите и попаднал в плен. През 60-те г. преди Хр., цар Буребиста организирал велика държава, с което възродил народа на гетите. От аналите са останали сведения, че в този момент този народ изнемогавал от пиянство. Същият владетел обединил дако-гетските племена и построил в Дакия множество крепости, които илюстрирали неговото могъщество. Царят започнал и външна експанзия, с армия от над 200 000 души. Около 60 г. преди н. е., цар Буребиста тръгнал на запад, разгромил келтите, боивите и тевристите. На изток завзел Олвия – най-важния древен гръцки център в онова време. Цар Буребиста възнамерявал да се намеси и в гражданската война в Рим, на страната на Помпей, но бързата победа на Цезар ликвидирала плановете му. Цезар подготвял настъпление в Дакия и по ирония на съдбата тези двама владетели били убити, в резултат на заговори почти едновременно: Император Цезар през 44 г., а цар Буребиста - през 45 г. пр. Хр., когато Дакия се разпаднала. От времето на цар Буребиста има останали построени множество светилища, с квадратна или кръгла форма на открито. Тези светилища били изграждани върху колони, символизиращи свещените гори. Такива светилища има немалко непроучени у нас, по-точно на територията на Северна България. От времето на Буребиста е ситуиран град Кюстендил, след това Арчар в Северна България става столица на дакомизийците. При последната война на дакомизийците с Рим е изграден и пътят към днешния град Павликени и към градовете около Гиген и по Дунава. Тогава са били построени и крепостите. И понеже робите, които били препращани от Карпатите през Дунава, прекарвали руда, днес има немалко непроучени територии в Северна България, осеяна с могили – топилни, леарни на рудата, обработвана и карана за Рим. Основата, ядрото на новата държава била разположена на юг от Трансилвания, в района на Орештийските планини. Това място било защитено по естествен начин: Там се намирали още от древността огромни запаси от минерални ресурси. Ядрото на държавата било здраво укрепено като по свидетелства на историци, площ от над 150 кв. км. била преобразена в мощна крепост. Всичко това са свидетелства за централизираната власт на дакомизийците. Започвайки от Орештийските планини, властта на цар Буребиста се разпростряла върху всички земи, заети от дако-гетите. На изток територията й стигала до река Буг, а на юг, според това, което е написал Страбон, и до земите на Адриатика. Същият владетел воювал насеверо-запад успешно с келтите, а също и с племената на боите, живеещи на территорията на днешна Чехия. Страбон съобщава, че верховен жрец предсказател и главен съветник на царя тогава бил някой си Декений/Дикеней/, когото почитали като бог. Именно той заставил даките за изкоренят лозята и да живеят без вино! Краят на управлението на цар Буребиста според Страбон настъпил в момент, в който Буребиста бил убит по време на метеж, организиран от недоволни от политиката на царя по укрепване на централизираната власт аристократи. Съществува обаче и версия за организиране убийството му от Рим. Историческото значение на периода на управлението на цар Буребиста е, че той съумял да създаде първото обединение от дако-мизийци – хети /шети – шопи/ и да ситуира държава, разпростираща се върху територията на всички земи, обитавани от всички дако-мизийски племена. Този племенен съюз обаче се оказал недълговечен. А Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята,и забранил пиенето на вино – нещо което през 9 век извършва и българският кхан Крум. Владетелите на дакомизийците и прабългарите, оказва се са се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневната употребата на алкохол като виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници. При цар Буребиста дако-мизийците са контролировали градовете - полиси на брега на Черно море - от Добруджа, (Истрия, Каллатис и др.) до Олвия. А Страбон еописал походът на владетеля срещу келтско племе на скордисите, делящо земите си с дакомизийците и илирите. Единственият полис на Черно море , с който цар Буребиста е поддържал добри приятелски отношения бил Дионисиополис - (Балчик). Според надпис, открит в града, гражданиниът Акорнион бил пръв съветник на Буребиста След смъртта на владетеля Буребиста, делото му продължил цар Децебал, в резултат на чието управление претърпял военно поражение и превърнал земята на дакомизийците в римска провинция. Наследниците на владетеля Буребиста, Комосик и Корил /Скорил/ съхранили за поколенията учението и идеите на Залмоксис/салмоксис/, представян като ученик на Питагор и питагорейците, а всъщност този древен дакомизиец е е бил истинският учител на философската школа на Питагорейците както и учител на древногръцкия философ. И ако сведения за Залмоксис /Салмоксис/ последен ни е оставил Херодот, отново те са непълни и видоизменени. Защото още един друг хронист Хезихий е твърдял, че при повторното си завръщане в земите на дакомизийците на Балканите, жрецът Салмоксис бил един от първите местни посветени мъже при дакомизийците, който в югоизточната част на Балканите “научил първите от местните племена – от астейците, дакомизийците и сепейците да се събират и пируват при което им разказвал, че нито той, нито неговите съмишленици някога ще умрат…”В този смисъл Залмоксис е проповядвал своята философия и религия за безсмъртието, отново в ареала на Балканите, в земите на сапейците и астейците. Впоследствие самият Платон е оставил анали, в които съобщава, че Салмоксис /Залмоксис/ е бил невероятно почитан в своето време и впоследствие…. Имало е времена, в които “за реките Дунав и Искър се знаело, че извирали от "страната на келтите и друидите", времена, в които келтските народи съжителствали с нашите предци, заедно със своите жреци друидите.Това потвърждава и самият Херодот. Чак впоследствие 3-ти - 6-ти век, келтите се изместват на север, заедно с племена от илирийски и дако-мизийски произход ,/сапи, сепейци или шопи/, достигнали до земите на днешна Шотландия. В древността Шотландия била наричана от римляните Каледония, населена от келтски племена - пикти, гаели, а също и от сапи /сепи, сепейци, шопи/. През VІ в. сред пикти, илири, скоти и от потомците на скитските племена се приема християнството. И ако през VІІ век възникват първите държавни обединения , през 844 г. се появява и кралството Албан, а през ХІ в. то се претрансформира в единно шотландкско кралство, наричано "Скотия" .. ------- Проф. Александър Фол във времето, в което бе корифей категорично не разрешаваше да се говори за даки. Само месец преди смъртта си обаче, той написа писмо, адресирано до МАБИК и поздрави акад. Йордан Стоилов Иванов, за приноса му в изследването на дакомизийците. Проф. Фол винаги е твърдял, че не е възможно да бъде изведена цялата проблематика на Орфизма. Той обаче си е противоремал, като е считал, че най-сполучливият опит да се докаже в широк план историческата реалност на Орфей е бил направен от Ж. Коман, който пък съпоставил певеца Орфей със Залмоксис, обожествен от Даките. Интересно е да се знае и, че датирането на съществуванието на Залмоксис и Орфей става последователно в периода 1500 - 1200 г. пр.н. ера или по-точно преди Троянската война. Ето какво твърди проф. Фол в "По- литическа история на траките": "Реалността на Орфей е толкова важен въпрос, колкото и хронологията на евентуалното му "царуване"; подобен въпрос не може да има никакво значение. Същественото е, че орфизмът е своеобразна държавна теория от микенската епоха, която е белязана от дълбоки източни влияния, каквито са монотеизмът, безсмъртието на душата, соларността, и е обагрена от музиката и мистериите. Най-убедителното доказателство, че прототракийският орфизъм е било учение, разпространено в слабо позната микенска Тракия, се предлага косвено от епоса и се съдържа в обстоятелството, че то е напълно непознато на Омир; за него започват да говорят дакомизийците и иилирииците от VI в. пр. н. е. Ибик, Симонид и Пиндар, а логографите за пръв път създават трите главни версии за генеалогията на Орфей (150а: II,113). Орфизмът съчетава хтоничността и соларността в здраво единство. Той, според проф. Фол обосновава и държавноидеологически типа "орфически" владетел, които е цар и жрец, прорицател и мъдрец, и който съответства на митологическия образ на реалния микенски предводител. Родословните ситеми и локализациите на "царството" на Орфей в югозападна Тракия, край Хелеспонта и в Родопите от ранната класическа епоха съвсем не са случайни при това положение, защото в тези три пункта на егейския хинтерланд именно най-ясно се долавят държавообразувателните процеси в микенска Тракия и тяхната приемственост у същинските траки. Орфическият синкретичен хтонично-соларен култ на прототракийската аристократическа върхушка е свързан прочее с микенската старина и с микенската държавнорелигиозна теория. В света на вярванията, орфизмът се противопоставя категорично на други култове, които се разпространяват повече сред низшите слоеве на населението или сред селяните общинници. Най-завладяващият пример е яростната битка на "едонеца Ликург"". --------- Известно е, че при император Нерон, около 100 000 роби от Дакия били преведени в Мизия и разселени из равнината по лимеса на Дунав. По време на събитията обаче, през Гражданската война от 69 г., тези събития показали, че подобна политика не може да реши проблемите с дакомизийците. Муцианус (Mucianus), изпратеният с войските на император Веспасиан да организира контрола в Рим, преминавайки през земите на Мизите, неочаквано бил атакуван от Дунав, което го принудило да се лиши от цял един свой легион. През 70 г. дакомизийците отново атакували Мизия, в резултат на което бил унищожен и легионът на Фонтеиус Агрипа, който впоследствие бил убит. През 80 -та г. в Дакия се появил лидер - император Домециан. Тогава опитният пълководец Корнелии Фускус, (Cornelius Fuscus), командир на преторианците атакувал дакомизийците и бил разбит. В същата година загинал и губернаторът на Долна Мизия - Опиус Сабинус (Oppius Sabinus), чиито войски също били разгромени. Разгневеният Домициан през 88 г. прехвърлил по Дунав най-добрите си бойци на империята - легионите от Британя и Рейн (I и II Adiutrix,
5 Г. ОТ СМЪРТТА НА МАЕСТРО СУРУЖОН - УНИ...
ИСТИНСКИЯТ ОТКРИВАТЕЛ НА ЕЗЕРОТО "В...
НЕ Е ИМАЛО ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО - ИМЕНА Н...
ИСТИНСКИЯТ ОТКРИВАТЕЛ НА ЕЗЕРОТО "В...
НЕ Е ИМАЛО ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО - ИМЕНА Н...
На Марс забелязаха гроб с кръст (видео)
Сутрин, обед и вечер
Да живее Путин - единственият лидер на с...
Сутрин, обед и вечер
Да живее Путин - единственият лидер на с...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 450
