СПОМЕНИ ЗА ИЗБИРАНЕТО НА ВЪНШЕН МИНИСТЪР В НОВОСФОРМИРАЩОТО СЕ ПРАВИТЕЛСТВО НА АРМЕНИЯ ПРЕЗ 1990 Г. Автор: Академик Йордан Стоилов Иванов - прослушвател на тихия и невидим фронт на планетата, когато беше : „И сам войнът е войн!”

  Еделвайсът от Рила и Пирин и Витоша. Кончето на Армения и Арката за цялостна дейност и качество на петте континента на Jordan Ivanov. В края на м. ноември 1990-та г. пътувах със самолет като член на официална делегация за Армения по мршрут София – Москва -Ереван – Ташкент – Москва – София. Целта на моята визита на 26.11. с. г.  по покана на арменската страна бе да съдействам при провеждане преговорите за закупуване на големия почивен комплекс в Армения на езерото „Севан”, в който тогава години наред са почивали на три смени семействата на миньорите от „Донбас” като във всяка една смяна капацитетът на комплекса е осигурявал легла за над 3000 семейства. В делегацията бяхме представители на две фирми: – моята „JORDAN IVANOV COMPANY” – /за консултации и услугив биолокационните измервания – разкриване на полезни изкопаеми, на археологически богатства, психофизиотерапия, биостимулиращо въздействие върху хора, животни, растения и метали и диагностициране/ и членове на българо –австрийската фирма „Sofbiolife”  с ръководителБорис Григоров. Същата фирма имаше пълномощно от страна на австрийски принц за закупуване на курорта. Принцът по всяка вероятност бе говорил с отговорни фактори от Кремъл и Москва и се ядоса, че към момента на нашата визита Армения действаше самостоятелно. Без да се съобразява с мнението на руската страна по въпроса. Стана така щото принцът си промени решението и отказа закупуването на огромния имот. В същото време в Армения се формираше състав на новото правителство. Арменската страна също не бе съгласна с продажбата на курорта, който междувременно бе обявен и за национален ремонт. Точно тук желая да разкажа какво се случи в Ереван, след кацането ни там. Бяхме посрещнати от тогавашния началник на правителствения екскорт  и от тогавашния Зам. главен прокурор на Армения. Нашите посрещачи домакини, включително и няколко души от правителството ни поканиха на обяд на ресторант извън Ереван. Докато обядвахме срещу мен седеше заемащият длъжността Зам. главен прокурор на Армения на когото казах, че само след 3 месеца той ще стане Главен прокурор, което и стана. До него стоеше и  преводъчът, който бе дошел с нас от София. За моите възможности в Армения знаеха отдавна. Също и в бившия Съветски Съюз. Точно по тази причина поискаха от мен съвет - моето мнение, кой да заеме поста външен министър в новосформиращото се правителство на държавата Армения?!. Били затруднени в преценката по избора и затова помолиха да ги консултирам. Предложих да доведат кандидатите за да избера. Зам. Прокурорът се разпореди по телефона и седна срещу мен след като привърши обяда. След 20 минути пристигнаха два автобуса с арменци от техни школи, еднакво подстригани, с еднакви мустаци, еднакви прически, еднакво облечени и почти с еднаква височина. Наредиха се от двете страни покрай стените на помещението, в което обядвахме, защото масата бе сложена точно по средата, наредена специално за нас. Такива арменци до момента никога не бяхме виждали. Личеше , че са със специална подготовка – стройни, високи, специално обучени... Последва отново въпрос – кой от тях да стане външен министър?! Президентът на „Sofbiolife” – Борис Григоров беше видимо притеснен от случващото се. Дори мустацте му започнаха да треперят. Впоследствие разбрах, че е помислил, че са ни арестували… Зам. Прокурорът на Армения, за разлика от Григоров остана видимо доволен от неговото притеснение. Той ме погледна и за втори път методично и ясно зададе същия въпрос. Аз се обърнах – погледнах първо едната редица от едната страна, после втората – от другата и отговорих: „Нито един от тук присъстващите!” Спокойно и убедителнно обясних, че нито един от присъстващите не е подходящ. В момента, в който отказах на зам. прокурора, последният като че ли изпадна в някаква безтегловност. Погледна мен, погледна ръководителя на групите. Разбраха се с поглед. Отговорникът се разпореди като моментално строените в две редици мъже се качиха обратно в рейсовете и заминаха. На зам. Прокурора, който бе млад човек му се изпотиха очилата. Той ги свали за да ги обърше. После тихо промълви: „Данчо, ти ни остави без външен министър!? Сега какво ще правим?!” Обясних, изяснявайки, че за този пост би бил по-подходящ човек с изграден авторитет, който е потомствен арменец. В същото време моят спътник Борис Григоров, с неговия американски английски и с възпитание, получено в Канада, който за пръв път посещаваше държава от бившия Източен блок, видимо се притесни. Тогава отговорих на питащия зам. прокурор следното: „В момента го търся!”. Обясних, че не е в Армения. Настъпи пълно мълчание. След дни разбрах, че Григоров и придружаващите го членове на българската ни делегация от Софияса били заведен в един бар, в подземие…../за това Григоров ми разказа по-късно както и за огромните притеснения, които са изпитали там, съобразявайки, че е било възможно - въобще да не излезнат от това подземие/. След още малко време уточних, че въпросният човек в този момент се намира в Лос Анжелис – на юг от центъра. Баба му и дядо му са от уважаван род на много стари арменци  и , че той по всяка вероятност не владее езика – арменски. Обясних, че човекът е авторитетен и виден и се ползва с известност. Зам - Прокурорът отново ококори очи. Запъти се втори път към телефона. Обади се някъде и докато бяхме там - /общо визитата ни трая 10 дни/ - на 4-ия или 5- ден дойде за да каже, че са открили човека! Бил известен адвокат в Америка, който е живял точно там, където съм посочил. Обяснили му по какъв начин е бил избран. След като му предложили да стане новият външен министър на държавата Армения, адвокатът поискал 2 дни за размисъл. Попитали го евентуално каква заплата би желал да получава. Той отговорил, че пари си има, и че би се съгласил да започне със заплата от 100 долара. Съобразил се е със стандарта на Армения . Всичко това ни го разказа зам. Главният прокурор много радостен и доволен от ситуацията. Затова два пъти в един ден ми честваха рожденния ден – 29.11. в Армения – на езерото Севан и вечерта в Ереван. Впоследствие се оказа, че същият нов външен министър на Армения дори има роднини в България и то във Варна. Двама братя – от времето на дедите се разделят, като единият заминава за Америка където отсяда със семейството си, а другият във Варна. След години от негови братовчеди научих, че връзките на рода с Америка не са били прекъсвани въобще. След като узна всички тези подробности, придружаващият ме г-н Боби Григоров се отпусна и се успокои. В резултат от взетите в Армения решения, руснаците се бяха ядосали и не дадоха гориво за самолета ни, който трябваше да излети за Москва. Оставиха ни да пътуваме до там с влак – общо над три денонощия или точно 96 часа ! В Москва ни посрещнаха главният конструктор на заводите „Зил” и г-н Жуков – Генерален директор на „Поиск” и главните конструктори на руското ракетостроене... По време на престоя ми в Армения се консултираха с мен и относно ситуацията в Нагорни Карабах, която вече ескалираше. Понеже в Нагорни Карабах влаковата линия тогава бе една, цялата война щеше да стане заради тази линия. Посъветвах да обявят, че ще изградят още една паралелна железопътна линия. И когато Арменската държава информира Азърайджан за намеренията за изграждане на втора паралелна железопътна линия, военните действия бяха прекратени. В периода на Нагорно-карабахския конфликт 1991 – 1994 г. става въпрос за военния конфликт между азербейджански и арменски въоръжени формирования както и за контрол над областта Нагорни Карабах, населена с арменци, но ситуирана административно в територията на държавата Азербайджан. В резултат на моите тогавашни консултации , /разбрах по-късно, че са ме послушали,/ се стига впоследствие до т.н. Замразяване“ на конфликта” при условия, изгодни за арменската страна. Стигна се и до подписването на т.н. Бишкекски протокол за примирие и до прекратяване на бойните действия, с което де факто бе постигната тогава и самостоятелност на Нагорни Карабах. Там при подписване на договорите по БНТ дори показаха в новините същия зам. Главен прокурор на Армения, който представляваше арменската страна при подписването и който ме посрещна. Това бе същият човек на когото казах, че след 3 месеца ще стане Главен прокурор. Именно той участва в подписването на Бишкекския договор.   В Армения по време на престоя ми там ми бяха организирали срещи с арменски историци и военни, които ме разпитваха за моята визия за Ноевия ковчег. Писа се много за експедицийте по планината Арарат, които така и не са открили реални следи. В този момент новоотделилата се държава имаше готовност да предприеме военни действия за планината Арарат, но аз им изясних, че Ноевият ковчег само е отседнал там, след което е бил разглобен и пренесен – върнат в България, около местността Златица, където Ной е получил маслиновото клонче от гълъба.. В множесто старинни свещени книги темата за Потопа е интерпретирана като събитие, променило изцяло облика на планетата ни. И “когато дъждът спрял, същият този древен Ной първо пуснал гарвана, който не се завърнал, защото имало много трупове и той си намерил храна. По това време нямало слънце. Всичко било обвито в мрак. Слънцето било скрито в облаци, от които нищо не се виждало. После една сутрин Ной пуснал и бял гълъб, който след като прелетял зад хоризонта се завърнал чак вечерта, носейки маслиново клонче в човката си. По това Ной разбрал, че водите в моретата и океаните са се оттеглили и наново се е появила суша….” Тогава както пише в Библията,”Бог благословил отново фамилията на Ной и всичките оцелели животни, които се върнали на сушата!”. По повод библейското описание на историйте с гарвана и гълъба, през 1980-та г. /когато пишех своите научни трудове за АН на СССР/, от страна на нашата наука, от БАН се проведе експеримент, с пуснат маркиран гълъб от резервата “Сребърна” в България, занесен специално за целта в Мюнхен и от там пуснат със засичане на време – какво разстояние и за колко време ще прелети. Разстоянието от Мюнхен, /от където беше пуснат/ този гълъб прелетя обратно общо за около единадесет часа и половина. Ето какво споделих с арменските историци и военни: Представителите на всички съществували описани древни цивилизации от Америка, аборигените в Австралия, индийците, египтяните, китайците, африканците, малайзийците и мадагаскарците имат свои неповторими анали с описания за Потопа. Подробностите в една или друга степен може и да се различават, но в по-голямата си част те се припокриват. От това може да бъде изведена тезата, че “Земята вследствие на гигантски катаклизъм някога е била покрита с вода и тогава малцина от хората са оцелели в плавателни съдове, изработени от………Човек!”… Уточних и, че т.н. “Ноеви ковчези” са били 10 на брой. Тези древни плавателни съдове са акустирали по различно време, в различни места, докато в Библията, която е превеждана многократно, се говори само за един Ноев ковчег. Посочих, че в 134-ия стих на 11-тата плочка от епоса за Билгамеш /Гилгамеш/ е описана трагедията с един от поредните ПОТОПИ, който обаче съвсем не е идентичен с Ноевия. Защото този потоп е станал в много по-друго време. А учените по света вече са наясно, че световният Потоп от времето на Ной е исторически състоял се факт. В Библията най-подробно е описано как библейският Ной е изпълнил божията заповед и е построил кораб – ковчег за да спаси Човечеството от гибел. Защото бил известен от Бога за приближаващия Потоп. С това създателят на всемира му дал възможност да се спаси, заедно със семейството си и с избраните от него преставители на съществувалите до тогава животински видове и растения. И така - според Библията “НОЕВИЯТ КОВЧЕГ бил построен и на борда му били приети предопределените за оцеляване…”             Нека не забравяме, че Ноевият Потоп в Черното море стана причина за старта на съвместната българо-американска експедиция на 15.08.2001 г., по време на която бе проучван шелфът и морското дъно край Варна. По същия повод у нас в България неколкократно гостува откривателят на Титаник проф. Роберт Балард, с цел да докаже не друго, а именно, че потопът тръгва от нашето Черно море през Босфора. Всъщност корабът на Ной е донесен на мястото, където гълъбът е донесъл маслиновото клонче на Ной.  Гостът търсач, обаче не знае, че в своите изследвания, аз още през 80-те години на ХХ век, съм посочил точното място и координатите на Библейския ковчег, за което можете подробно да прочетете в Докладите от Международната академия по българознание, иновации и култура - МАБИК за потопите и за Генома в моя блог като изпишете в google.bg: Блогът на академик Йордан Стоилов Иванов,в публикацията за Ноевия ковчег. Може да прочетете и в електронното издание „Mont-press.com” както и в Сайта на Eurochikago и в Общобългарския портал, в списание „Знаме на мира” и др.