Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2011 17:12 - Причините за японското земетресение и прогнози за нашите географски ширини според акад. Йордан Стоилов Иванов
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 4588 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 16.03.2011 16:09


Акад. Йордан Ст. Иванов за причините за японското земетресение и прогнозите му за нашите географски ширини     Сензитивът предотвратява авария в АЕЦ Козлодуй през 1988

Истината за проблема с АЕЦ Белене!
Публикация в интернетизданието Монтпрес - Montpress.com
 

Бр. 21 (1861), год. ХХII, 15 - 16 март 2011 г.

image
Академик Йордан Стоилов Иванов
Българският изследовател академик Йордан Иванов, работил десетилетия наред в сянка по опазване сигурността и териториалната цялост на България. Благодарение на неговите феноменални възможности и качества, сензитивът е единственият българин с паранормални способности, предложен през 1989 г. от службите на ВКР за удостояване с титлата генерал – майор за изключителни заслуги към отечеството, за опазване териториалната цялост и границите.
По същото време представители на спецслужбите ни заговориха, че и руснаците поискали копие от документа, подготвен специално за награждаването на Боянския маг Йордан Иванов. Тогава с Указ, с подобно съдържание, президентът на Руската федерация Борис Елцин удостоява с титлата генералисимус екстрасенс Джуна Даваташвили по подобни причини.
Заради голямото разграбване на България след 1990-та г., церемонията по награждаването на мага у нас не се е състояла. Но въз основа на същия документ, в мандата на президента Желю Желев след 1990-та г. са били произведени 50, а в мандата на президента Петър Стоянов още 90 нови български генерали. През 1993 г. Европа награждава Боянския маг Йордан Стоилов Иванов – академик на Международната академия по българознание, иновации и най-стара история, с една от най-престижните европейски награди – “Арката на Европа – Златна звезда”Arch of Europe Gold Star* връчена му в Мадрид за цялостна дейност и качество на фирмата му на петте континента. Ето какво сподели той:

Уточнение:
16.03.2011 - Нов трус - 6-та по скалата на Рихтер. Състоянието на АЕЦ Фокушима - вън от контрол!
Вчера 15.03.2011 г. Японската агенция за ядрена безопасност съобщи, че според международната скала INES, инцидентът от днес в Атомната електроцентрала „Фукушима” е от четвърта степен.
Според Андре-Клод Лакост, директор на Френската агенция за ядрена безопасност обаче инцидентът в японската АЕЦ „Фукушима” 1 бил достигнал шеста степен от седемстепенната международна скала за ядрени инциденти. Нека не забравяме обаче, че седма степен е била обявявана в света само веднъж - за катастрофата в АЕЦ, в украинския град Чернобил през 1986 г. !


Несъмнено очаква се територията на страната на изгряващото слънце - Япония, да претърпи още подземни трусове. В порядъка на магнитуд 6 – 7 бала по скалата на Рихтер. Обстоятелството, че е била изпусната пара от втори реактор на ядрената централа „Фукушима" не е никак лицеприятно, защото горивните пръти с ядрено гориво са напълно открити. Не е изключено де се получи срив и на този ядрен реактор , защото водните нива / водата за охлаждане на реактора/ в реактора- са почти празни. Повече от невъзможно е и охлаждането на втория реактор с океанска вода. Ако не бъде охладен обаче може да се получи разтапяне при което ще има радиация. Оказва се, че епицентърът не е един в Тихия океан. Изчисленията към момента са направени за района източно от североизточното крайбрежие о. Хонсю за район с размери 500 км на 300 км. Категорично подкрепям темата за отговорността на човечеството към Земята, защото немалко от причините за замърсяването на моретата и океаните, за ужасния въздух който вдишваме понякога, вследствие на изригванията на вулкани и на земетресения са свързани с човешка дейност. Наша е отговорността за всичко което става на планетата. Защото ние сме разумният Хомосапиенс. Що се отнася до катастрофалното земетресение от 9-та степен по скалата на Рихтер в Япония, държа да отбележа, че такова катастрофално земетресение лично аз прогнозирах още през 80-те години на ХХ век, за което съм уведомил Руската Академия на науките чрез изследователя Ал. Горбовски. Желая да припомня един забравен инцидент и в нашата АЕЦ Козлодуй от 1988 г.. Събитието се случи в навечерието на 26 април, датата на катастрофата в Чернобилската атомна електроцентрала. Искам тук да припомня и за пророчеството, описано в последната глава на библията – в “Откровението на Йоан”. Там се казва – цитирам дословно:”Една звезда падна в третата река и...името на звездата беше Пелин”/Полын/Чернобил?!/. Без коментар! По думите на заместник Генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси Я. Игеланд, нашите поколения и нашите деца трябва не само да помнят, но и да предупреждават за последствията от Чернобилската аварията, защото точно тези последствия никога няма да загубят актуалност. По този повод за един обаче много по-сериозен инцидент в тоталитарно време, властите в НРБ забраниха всякакви коментари и медийни изяви. Става въпрос за авария от 1988 г. в АЕЦ "Козлодуй". Определих събитието като диверсия, свързана с една истинска авария в АЕЦ, която нека да не звучи нескромно успях да предотвратя .От момента на започването на строителството на АЕЦ “Козлодуй” съм наблюдавал и продължавам да наблюдавам централата като национален обект, на територията на който са работили чужди граждани... През лятото на 1988 г., при изпитанията по включването на Пети енергоблок VVER 1000/320, имаше авария с турбината. Стана така, че аз бях този, който откри истинската причина за случилото се. Посочих на мои познати инженери и специалисти по дефектоскопия причината, която според мен бе в една от защитите по механичен път. Това направих, с цел да ги провокирам и да ги накарам да поумуват върху проблема. В крайна сметка се оказах прав. Възникнал бе сериозен проблем, който предизвика аварийно автоматично включване на аварийната защита на реактора. Длъжен съм да отбележа, че този тип реактори са снабдени с тристепенна защита. Ситуацията предизвика луда паника. Изпитанията по включване на Пети енергоблок бяха извършени в работен режим. Направих го, с цел да ги накарам да проверят защитите. В крайна сметка се оказах прав. Стигна се до спиране на работата на реактора при най-високата степен на защита. Коментирани са били причините за случилата се авария. Тогава в специален разговор с инженери и специалисти от дефектоскопията акцентувах върху факта, че причината за аварията е “Четвъртата защита”. Посочих, че трябва да се провери Четвъртата степен на защита – водното охлаждане на турбината. При направените проучвания и проверки, специалистите констатираха наличие на вода в турбината, което провокира заблуда, защото при високи обороти водата избягва, поради незастопоряването на шибърните кранове. При спрян реактор водата е в нормално положение. Тогава уточних, че водното охлаждане на този тип реактор в АЕЦ би могло да се определи именно като Четвърта степен на защита.
При монтажните работи са забравили или нарочно са отвъртели тупузите на шибърните кранове и това бе диверсията на века. Категоричен съм по въпроса, защото независимо от ситуацията и аварията, електромагнитите на котвите отчитаха върху таблата със светлини и датчици, че всичко е нормално. Оказа се, че проблемът е в механичната част, която застопорява водата. На самата турбина при определена температура тази вода се изпуска и навлиза нова вода, която да охлажда лагерите и в този смисъл функцията на същите тези шибърни кранове е да застопоряват работната вода до определена температура. След това те са тези, които пропускат за охлаждане на лагерите нова, по-студена вода. Това е процес – верижна реакция, с цел охлаждане на лагерите на турбините. Така аварията бе овладяна. Не получих благодарности. Не пожелаха да ми споменат името, но съм благодарен, защото включването на Пети реактор в енергосистемата на страната стана на моя рожден ден - 29 ноември 1988 г. За инцидента в “смяна Г” може и днес да се прочете на страниците на в. “Работническо дело” от същата дата. Така България тогава наистина бе спасена! И тъй като в момента става дума за проблем с петия реактор VVER 1000/320 – считам, че там проблемът е в роботите, почистващи гнездата на подгряващите устройства. Там в момента не е обърнато внимание, защото преди години чистенето на тези гнезда се извършваше от хора и на ръка, когато нямаше роботи. По всяка вероятност проблемът в момента се свежда до това, че роботите са зле програмирани – от бъркане или от погаждане на номера, за да не почистват всяко едно от гнездата по отделно, а да прескачат шахматообразно или “някакси”. От което от междуособиците на управляващи или за отмъщение, някои просто си позволяват да правят “номера”?!!.......Считам съвсем отговорно, че трябва да се изясни на кого се правят номера – на народа, на отделни личности или ...това е с цел затваряне на хилядниците....?!”
Защо правя подобна аналогия или асоциация с трагедията в Япония - защото ако днес най-важният проблем от последствията на Чернобилската авария е свързан с комплексната радиационна и социално-икономическа реабилитация на замърсените територии в Япония, Украйна, Русия и Беларус, у нас нещата имат съвсем други измерения. Известно е, че в навечерието на влизането ни в ЕС от същата организация дирижират директивата за необходимостта от високо ниво на ядрената безопасност. Освен това знае се, че АЕЦ “Козлодуй” разполага с два реактора VVER 440/230 (3 и 4 реактор) и още два VVER 1000/320 (5 и 6 реактор). Реактори 1 и 2 бяха изведени от експлоатация през декември 2002 г. Докато реактори 3 и 4 трябваше да се изключат през 2006 г., в съответствие с ангажиментите по присъединяването ни към организацията, за което тя увеличи финансовото подпомагане за извеждането от експлоатация на тези четири реактора. Очаква се разпределението към договорените 200 милиона евро по програма ФАР за периода до присъединяването да се добавят още 140 милиона, а през годините 2007, 2008 и 2009 г. страната ни следваше да получи общо 210 милиона на равни траншове, от по 70 годишно. С това помощта на ЕС по затварянето на АЕЦ възлизаше първоначално на 550 милиона, за периода 2000 – 2009 г. като фондовете се управляват от Европейската банка за възстановяване и развитие, чрез Международния фонд за подкрепа на извеждането от експлоатация на блокове в АЕЦ “Козлодуй” и други спонсори. Страната ни вече одобри плана за строителство на новата атомна електроцентрала в Белене! Навремето бе издигната и построена атомната ни електроцентрала в Козлодуй с отворена генерална сметка. На всеки 15 мин., половин час, по договорите за строителство, техника и оборудване и облагородяване на целия регион, укрепване на Дунавските диги, в отворената генерална сметка на АЕЦ “Козлодуй” влизаха огромни средства. Тези средства бяха предназначени за АЕЦ, като за национален и специален обект. По същото време в АЕЦ са били ангажирани великолепни специалисти и работници от всички области, което е включвало и международно участие. В изграждането на централата са взели участие представители на много страни от света. Тук бих искал да припомня още един факт – защо бе спряно строителството на АЕЦ “Белене”?! Това строителство беше спряно, по простата причина, че е имало и продължава да има много широки подпочвени води. Белене потъва и ще продължава да потъва. При един по-голям трус от планината Вранча просто тази централа един ден няма да я има или ще бъде въобще неизползваема – т.е. ще бъдат хвърлени на вятъра пари, независимо от дигите или евентуално от това, което бъде построено. Затова в мандата на бившия генерален секретар на БКП Тодор Живков, след като бяха направени най-подробни геоложки проучвания, строителството на АЕЦ “Белене” бе спряно лично от него, защото може би повече е мислил за народа от досегашните управляващи. Тъй като още тогава стана ясно, че евентуалните вложени средства там ще бъдат напразни. Затова строителството на централата в Белене беше спряно през 1986 – 87 г. Длъжен съм да заявя като специалист и по биолокация, че от новото стартиране строителството на АЕЦ “Белене” нищо няма да излезе най-вече и заради подпочвените води. А подпочвените води извират в източната част на Карпатите във вид на две реки – Уж и Тетерев, които минават под планината Вранча .
Днес е модно да се преразказват хипотези . Включително и такива за съществувание на геотектонично оръжие, с което може да бъдат предизвикани земетресения. Никой в света обаче няма интерес от това!!! Нека си припомним описаното преди време в списание "Сайънс". Изследователите и учените Джеф Найт и неговите колеги от Център „ Хадли” за Климатични Прогнози и Изследвани в Екзетър - Великобритания са създали математически модел за симулация на океанските течения за период от над 100 години. Моделът ХадСМ3 на Център „Хадли”, дава представа за цикличните промени с период от 70 до 120 години.. Многократно у нас в България са усещани земетресения. И през 2008, 2009 и през 2010 имаше такива. По данни на турските ни съседи, предшестващ софийските земетресения е бил трус от 5-ти ноември, в 09.36 ч. когато в на българска територия е било регистрирано земетресениес магнитуд 4-та степен по скалата на Рихтер, в района между Варна и Бургас. За това земетресение обаче информират първоначално не наши специалисти, а Анадолската информационна агенция, по данни на сеизмологичната обсерватория към Мраморно-морския университет в Истанбул. Преди повече от четири години Световната банка отпусна на Истанбул кредит, в размер на 310 милиона евро за защита от земетресения. Средствата са били по проект за намаляване на сеизмичния риск в Истанбул и за подготовка при извънредни ситуации. Тогава и директорът на Световната банка в Турция, Андрю Воркинг е отбелязал, че Истанбул е уязвим град за природни бедствия, и особено за земетресения, и че последиците от един по-силен земен трус биха могли да имат драматично въздействие върху района около Мраморно море. През 2009 г. стана ясно че следва да се направи ново сеизмично райониране на България за което е настоявал и заместник-директорът на Геофизичния институт при БАН Димо Солаков. Правителствата на Беров и Виденов навремето са били предупредени за опасности от свлачища, вследствие на земетресения – това са коментирали още през 1997 г. тогавашният председател на научно-координационния съвет за защита на населението при бедствия и аварии проф. Илия Белоконски. По специално настояване на проф. Белоконски, още през 1970 г. е била изготвена карта, на която свлачището на Овчаровския плаж е било обозначено като рисково. Според публикациите от преди 10 години - от заключенията на проф. Илия Белоконски става ясно, че представители на съвета са се срещали с тогавашния вицепремиер Бакърджиев, за да го предупредят за над хиляда свлачищата в България, от които само тогава около 160 са били активните. Коментиран е бил и въпросът, че при едно евентуално земетресение дори и рудникът за уранодобив ‘“Елешница” е щял да замърси река Места с радиация. Ученият тогава е предупредил, че едно евентуално земетресение в района на Бобов дол би могло да предизвика активиране на такива свлачищни процеси, които да разрушат гарата, промишлени обекти и съоръжения, жилищни сгради и пр. В същата връзка следва да отчетем, че почти цялото ни Черноморие и дунавското крайбрежие продължават да бъдат реално заплашени от свлачища при земетресения или при продължителни, проливни дъждове. Във времето на Живков, проф. Илия Белоконски бе един от най-стойностните специалисти у нас, който отговаряше за Гражданската защита на населението. Тогава се мислеше за народа. Работехме с японците и се мислеше по какъв начин да бъдат изработени апаратури, които предварително - месеци напред да прогнозират и отчитат такива събития. Разговарях по същия повод и с моя добър приятел – Стойко Асенов Цветанов – известен стопански ръководител - в транспорта и строителството. Ето какво сподели той – Относно строителството, което се отприщи през периода 1990 – 2005 г., след падането от власт на Тодор Живков, много от изживяващите се като патриоти решиха, че 45-годишната диктатура в НРБ е попречила за развитието на частните предприемачи, в областта на строителството и, че вече е настъпил техния момент да покажат своята способност и се започнаха едни невиждани строежи на жилищни блокове и нови квартали и то без задълбочени геодезически проучвания, тъй като в този период се вземаха и одобряваха строителни документи с помощта на корумпирани чиновници. Последните бяха изработили дори и съответни тарифи, в кеш, за всяка една услуга или това е периода известен като „Златният” за главните архитекти на София и съответните общини. Та това строителство се извършваше при занижен почти до нула контрол от строителния надзор и съпътстващите контролни органи в строителството. Подписваха се и актове 15 и 16 срещу суми, подавани под масата, а и документацията се оформяше чисто формално. През същия период и доктори, пенсионирани офицери, шивачи и пр. С професии, несвойствени за строителството, станаха производители на бетонови и варови разтвори. Всичко това стана възможно по причина, че много общински и държавни бетонови възли спряха работа и по това време дори всеки, който имаше някакви средства и находчивост, заемаше освободената ниша в бетонопроизводството. А пазарът нарастваше в по същото време. Строителният надзор също бе нулев. Създаваха се частни изпитателни лаборатории за изпитване якостта на съответната марка бетон, за доставяния цимент на възлите – дали отговаря на изискванията по БДС. По същото това време набираше и сила и циментовата мафия. Тогава хиляди тонове цимент, застоял в силозите на циментовите заводи на Враца, Златна Панега, Плевен и пр. се насочваха към София с фалшиви сертификати от измислени лаборатории. В стремежа към бързо забогатяване и най-лесно препиране на нечисти парични потоци от сделки с криминален произход, а и чрез нарасналото търсене на жилища в Столицата се разгърна едно такова некачествено мащабно строителство, което за нещастие на всички ни ще си проличи, не дай Боже, най-вече при един трус над 6-та степен по скалата на Рихтер. Защо коментираме това – защото повече от 75% от построените жилища, в периода 1990 – 2005 г. ще бъдат поразени, което ще доведе до много повече жертви от предвижданите при такъв земен трус, при панелното строителство. Интересното е, че София не един път е била център на природни стихии и унищожителни земетресения, което е видно и от направените сондажи на различни места, на територията на софийското поле, които доказват, че на различни места под повърхността има езеро от застояла /мъртва вода/. Това е такава своеобразна „възглавница”, при което при някои аномалии в природата, водата ще изчезне и ще се образува една гигантска кухина, вследствие на което ще се получи невиждано земно пропадане, като Софийското поле ще стане отново дъно на едно вътрешно /море/ или езеро както е било преди много векове. А към това ни приближава и безмилостното посегателство от мащабите на новото лудо строителство. Защото не може да се дълбае безнаказано навсякъде, за добив на инертни материали, качеството на които е лошо за нуждите на строителството. В резултат на всички тези дейности се забелязва именно и активизиране на земните свлачища, което се наблюдава в южната част на Витоша, в местностите между селата Бистрица, Железница и Ярема. Цялата тази зона е активирана именно през последните 20 години. Не съм пророк, но ако не бъдат взети своевременно спешни мерки за проучване движението на земните пластове и не се преустанови това безпланово и убийствено строителство, природата ще бъде тази, която ще си отмъсти и то непоправимо – за векове напред! На Балканите на 8.06.2008 г. земетресение с магнитуд 6,5 по Рихтер разтърси и Гърция като епицентърът бе на дълбочина 10 км. и на разстояние 200 км от Атина, недалеч от град Патра. То люля целия Пелопонес и бе последвано от стотици вторични трусове, с магнитуд между 3,5 и 5,5, отново по скалата на Рихтер, като най-засегнати от пораженията бяха областите Ахая и Илия, а също и районите на Патра, Амалиада и Лехена. С цел да изясня причината на тези трусове, желая да припомня уточненията от моите изследвания от 1980 г., а именно, че е станала оброшовка от овлажнените намокрени стени и таван, в подземните тунели, в най-дългата подземна и подводна река на земята. Не се знае каква скална маса се е отлепила в тези подземни тунели и какви нови огромни пещери са се образували там. Защото под напора на външни фактори, количеството течаща в подземната река сладка вода или се усилва или намалява, в зависимост от приливите и отливите под големия натиск на океаните. Това са причинителите на последното неприятно земетресение в Гърция, които винаги ще предизвикват подобни катаклизми. Материалът ми бе предназначен за специалисти и учени от различните звена на науката, които да проверяват терените на последните големи земетресения в Гърция и да не допускат заселване на хора в тези райони. Още тогава аз предупредих за причините на земетресенията в Средиземноморието и на Балканите, но нямаше кой да обърне внимание. / виж интернет изданието на електронния вестник „Монт-прес” бр. 52 год. ХІХ 10 – 14 юли 2008 г. Все повече и повече стават доказателствата в полза на ролята на океаните върху промяната на климата", твърди метеорологът Джеймс Хърел от Националния Център за Атмосферни Изследвания в Боулдър, Колорадо. За тях причината е и едно от най-големите океански течения – Гълфстрийм, чието продължение в Северния Атлантически океан определя по-високите температури през зимните месеци по крайбрежието на Норвегия и Великобритания. То оказва влияние и по бреговете на Швеция и Финландия. Лично аз считам, че наводненията и бурите и в Северна Европа, регистрирани още през 2007 г. са във връзка и с ураганите и цунамитата както и с изригването на вулкана на Филипините.
За учените не бе изненада и факта, че ураганите в Атлантическия океан през 2007 г. бяха с невиждана мощ. През 2007 г. ураганите са били по-активни от 2006 г. А черната хроника е регистрирала през 2005 г. в Атлантическия океан поява на 28 тропически бури, 15 от които ураганни. Четири от тези урагани са преминалиа през САЩ като всред тях беше и ураганът Катрина, по време на който бяха изравнени огромни територии от крайбрежието на Мексиканския залив и също загинаха много хора. През 2006 г. само над Атлантическия океан са били регистрирани 9 бури и 5 урагана. Някои от тях са причинени и от земетресения. В Европа летните наводнения от 2007 г. във Великобритания са били съпътствани и от проливни дъждове при което са били залети Уелс, Северна Ирландия, части от Шотландия. Ураган, съпровождан от проливни дъждове и градушки е преминал тогава и над Германия, нанасяйки огромни поражения в Бавария, Саксония и Бранденбург. Тук е мястото да припомня, че по време на международната среща в Киото (Япония), посветена на глобалното изменение на климата през ХХІ век, делегати на повече от 160 страни от света са приелиа конвенция, задължаваща развитите страни да съкратят изхвърлянето на въглеродния двуокис СО2. Киотският протокол задължи 38 индустриално развити държави да съкратят в периода 2008 – 2012 г. изхвърлянето на отпадъчни продукти със съдържание на въглероден двуокис с 5% по сравнение с 1990 г. По силата на този документ Европейският съюз се задължи да съкрати изхвърлянето на СО2 и други топлинни газове с 8%; САЩ със 7%, а Япония с 6%. В контекст на международните договорености, Киотският протокол е особено важен, защото се базира на международно рамково споразумение, каквото към днешния ден е Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКИК, UNFCCC). Научното мнение, изразено от Международна група от експерти по изменение на климата към ООН, е с непрекъсната поддръжка от страна на националните академии на науките, от страните на «Голямата осморка» се заключава в това, щото средната температура на Земята се е повишила с 1 градус от края на ХІХ век, и че глобалното затопляне, наблюдавано през последните 50 години е предизвикано от човешка дейност – най вече вследствие на изхвърлянето на газове като въглероден двуокис (CO2) и метан (CH4). Според Киотския протокол са установени количествени ограничения върху обема на изхвърляне на парниковите газове от промишлено потребление. Представители на неправителствени екологични организации многократно са изразявали мнение, че постигнатите договорености съвсем не са достатъчни за решаване на всички проблеми, тъй като договорените споразумения за съкращаване на изхвърлянето на промишлените газове не са достатъчни за да стопират промените.

През последните години се действаше и мислеше в посока как обемът на изхвърлените газове да бъда съкратен с още 60%. Не зависи само от газовете, а и от магмата, от постоянно действащите вулкани и т.н. Те само спомагат, а магмата си върши нейната работа. Нека си припомним, че само преди една година в Европа се активира вулканът - под ледника Еяфялайокул. Който изригна на километри височина, а вулканичната му пепел, месеци наред застрашаваше сигурността на самолетите във въздушното пространство на цяла Северна Европа. Днес още по актуални са и конфликтите между промишлените гиганти в мегадържави като Япония например. Проблемите с глобалните промени на климата още веднъж фокусираха вниманието върху това какви механизми следва да бъдат включени в решаването на екологичните проблеми на планетата. Следва да се помисли какво да се направи с тази вода за да не потъват цели континенти или големи острови.... Нашите специалисти и сеизмолози не благоволиха да прочетат и вземат под внимание докладите ми, отпечатани в електронното издание на в. Монт-прес като смятаха , че това е несериозно и ненормално по техните „научни” и „умни” разбирания. Тук специално бих искал да отбележа, че изследователските ми авторски разработки по темата са включени в книгата ми „АНОМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ БИОЛОКАЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ”, публикувана през 2004 г. от издателство ЕТ „Йордан Иванов”, а научните ми разработки още през 80-те години на ХХ век бяха предоставени на академиите на науките на Украйна и на бившия Съветски Съюз както и предадени на Чл. Кореспондента на АН на СССР - Александър Горбовски. Ето какво още по темата бих могъл да споделя: Причината за земетресенията в Китай и Япония е подземната подводна гигантска река, най-дългата подземна подводна река, която просто опасва земното кълбо, обратно на течението Гълфстрийм. Според моите изследвания, водите й се движат от Север на Юг през Антарктида. Тя е текла неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години /Изчислено към 1980 г./. Реката ще тече без да променя своето корито. Нейният западен ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс, в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. Тя запълва кухини и понякога обрушовката над тунела, през който протича - пада, тогава се получават задръствания, водата все пак тече с огромна скорост и избива. Тя бие по тектониката и постепенно, постепенно разрушава или размества огромни подводни каменни плочи. В същата връзка трябва да уточня и, че в моя научен труд от 1980 г., бях публикувал и информация за наличието на езеро от питейни води на същата подводна река, минаваща през Атлантическия океан и под ледовете на Антарктида. Според моя доклад, адресиран до Академията на Науките на бившия Съветски Съюз, съветските специалисти през пролетта на 1984 г. засякоха чрез пренастройване на спътник езерото, посочено от мен, където и в момента те извършват сондажи... Бих желал също непременно да обърна вниманието на учените още и върху факта, че след един гигантски подобен катаклизъм, на дъното на океана е била отворена цепнатина, с дължина 100 м. и ширина 35 м. Това е станало западно от Лисабон в Атлантическия океан и на около 40 градуса северна ширина от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След тази катастрофа се е оформил и трети подземен ръкав, който прекосява Португалия, Испания, Италия, Гърция, България и Румъния. Според напора на океанските течения или се усилва натиска на водата или се намалява. И тогава при усилването на най-високите върхове могат да бъдат забелязани извори от питейна вода или те да пресъхнат за неопределен период от време. Тази подземна най-дълга река се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там, между 130-ия и 140-ия градус, източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск. Затова и в Япония земетресенията са много чести. В района на Якутск реката захранва коритата на пет реки като река Лена. Пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете, между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Появява се между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич, за да мине през Атлантическия океан. И така още нещо за РЕКАТА НА ЖИВОТА : Известно е, че без водата животът на планетата ще стане немислим. Водата е тази, която дава животворната си влага на растения, хора и животни, а там където липсва, всичко се превръща в мъртва пустиня. Твърде малко са населените светове, които имат шанса да притежават това течно богатство и именно някои от тях “черпят” за свои нужди от водоизточниците на старата Земя. И въпреки, че далеч повече от половината на нейната повърхност е залята от огромни по размери водни басейни, само нищожна част от нея е сладка и годна за употреба. Основният захранващ източник на десетките и стотици реки и езера, на хилядите планински извори, бликащи на повърхността, е подземно-подводната река, която поема своя път от дълбините, близо до Лисабон. След това прекосява територията на цяла Португалия, Испания, Италия, Гърция, България и Румъния, за да се появи в източната част на Карпатите, където поставя началото на две надземни реки “УЖ” и “ТЕТЕРЕВ”, чиито води се вливат в река “Днепър”. Тази река или по-скоро единият нейн ръкав минава под цяла Гърция и затова създава аномалиите там. Този ръкав преминава през България, Скопие и Румъния. Тези на вид малки земетресения – станали от 15 ноември насам, ако днес решат да събудят „Вранча” – да реагира обратно по същата тази река – тогава пораженията ще са огромни и не само за България, Румъния, Украйна, Македония и Гърция, но може би и ще са много по-страшни! Нека не забравяме, че при всяко земетресение на планината Вранча, разломът минава през българската територия по подземните води. Подземната река е спомагала за оттичането на вътрешното море, разположено някога, в пределите на Софийското поле. Споменавайки Искърското дефиле, бих искал да направя уточнение за начина по който е било образувано то. В близост до град Своге преди много години е имало действащ вулкан. Едно от неговите мощни изригвания е станало причина за разцепването на планината и появата на пролома. Името на местността, където е бил вулкана днес се нарича Свлачище. Характерното за този вулкан е, че не е могъл да изхвърля големи количества лава, тъй като огнището му е било разположено на около три километра под земната повърхност. Така под въздействие на високите температури, заобикалящите го скални ронливи маси са променили своя вид. Затова категорично смея да твърдя, че следващите земетресения у нас ще са по разломи и кухини. А това хората чуват голямото бучене и шум. И няма да е чудно ако се събуди и Вранча. Ефектът от обратната вълна ще бъде именно по този ръкав. И тогава няма смисъл гърците и Европейската Общност да изграждат плавателния канал по Искъра, от Никопол до Солун, защото водата може да излезе и сама на повърхността. Друг е въпросът, какво ще предприемат тези, които са решили да строят небостъргачи в София. Може би е по-добре е да ги строят в Годеч – хем да се виждат от високо, хем да са построени на сигурна почва. Или и в Ловешка област. Ще си позволя да повторя какво разказват старите шопи от Бояна – те имат предание за това, как са си топили някога краката в Софийското езеро, още от времето преди оттичането на водите му. Затова – нека това се възприема просто като една моя метафора – не е невъзможно да стане така, щото нашите шопски поколения днес да газят и пак да си мият краката в това езеро.... През Живково време беше прието моето предложение за евентуална евакуация на населението от София, която да става в Годечкия регион. Затова бе изграден там и екологичен завод за антени, телевизионни, военни и пр., а по дестинацията София – Годеч – София на всеки час пътуваха рейсове, със снежнобели седалки за научните работници, които се ползваха и от населението на Годеч. Днес за такова нещо може само да се мечтае.... По причина на факта, че районът на Годеч е здрав и устойчив на подобни катаклизми, затова на Запад от Петрохан много софиянци изкупиха вилни места, имоти, ливади и къщи. Местата около Годеч и около Ком - са едни от най-здравите и устойчиви където и днес би била възможна най-бързата евакуация на столицата, в случай на нужда. За което при изграждане на тунелите под Петрохан, шосейната мрежа специално трябва да бъде с най-голямо уширение. С най-многобройни платна – 8 и едно свободно, за да бъде възможно днес двумилионна и повече милионна София да се изнесе за няколко часа. Тази шосейна мрежа е необходима, с цел да служи за извънредни случаи и за евакуация на населението при бедствия от столицата. Ако при евентуална паника, населението на столицата бъде подведено да тръгне към Ботевград, жертвите биха могли да бъдат много повече – при положение, че мостовете се сринат. Защото те просто няма да издържат като тогава никой на тези хора по никакъв начин не би могъл да помогне. А ако в случай на нужда се тръгне по Искърското дефиле, пътят така би се задръстил, че падащите камъни от планината биха затрупали и смазали всичко живо.
Топлата вода на Гълфстрийм, която е /10°C/ както и силно солената от Мексиканския залив прилива в Северноатлантическите води, която впоследствие се охлажда под влияние на арктическите ветрове, а през зимата допълнително замръзва още една част от морската вода, в която ледът съдържа съвсем малко сол. Незамръзналата вода продължава да бъде студена, но с много по-високо съдържание на сол по която причина потъва на морското дъно най-вече в районите на Гренландия и Исландия. На дълбочина 3000 метра същата тази вода буквално “изтича” като дълбочинно особено студено течение към юг. Затова колкото повече студена вода се образува на дъното, толкова повече солена вода се изтласква към повърхността, в северната част на океана. По причина на глобалното затопляне се увеличава циркулацията на въздуха, която зависи и от огромните количества вода, които се изпаряват в тропическите пояси. Затова се топят и северните арктическите ледове в района и на Гренландия. Постепенно обаче количеството на замръзналата вода през зимата става по-малко, а заради глобалното затопляне край Гренландия преди време там се появи т.н. “нов” остров. Според мен той е бил отделен от сушата в момент на разтапяне на ледената маса, която я покрива. Тези данни се коментират напоследък и на страниците на британския в. "Индипендънт". Същият “нов” остров има дължина няколко километра и е ситуиран в източната част. Имало е глетчер, който се е стопил. Вследствие на това останала земя, заобиколена отвсякъде от вода. Американският институт по геология вече потвърди съществуването на острова през 1985 г. Направени са множества сателитни и спътникови снимки от които става ясно, че през 2002 г. островът е бил свързан със сушата с тънък леден мост, който днес напълно е отделен от сушата. Възможни са още трансформации. Изчислено е, че ако само леда на Гренландия - 2,5 млн. куб.км се стопи, морското ниво ще се покачи средно със 7-8 метра. Естествените последици от това отново ще бъдат невероятни наводнения. В своята книга “Аномални явление и техните биолокационни проучвания”, издадена през 2004 г., в която в главата за “СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ В РАЙОНА НА БЕРМУДИТЕ КОРАБИ И САМОЛЕТИ” съм описал точната причина за част от изчезналите кораби. Те са заседнали в подводните пясъци край остров СЕЙБЪЛ, които се образува под влиянието на дейността на подводен вулкан, намиращ се на дъното на Атлантическия океан на около 6-тия градус, южно от Екватора и 1-ви и 5-тия градус, западно от Гринуич. Въпреки опитите за регистриране на острова през годините на средновековието, този остров – фантом върху морска карта въобще не е може да бъде начертан, защото територията му винаги се видоизменя от плаващите пясъци”. Уточнение: Във времето на Средновековието о. Сейбъл, открит преди хилядолетия от викинги е бил назоваван “Острова на хилядите загадки” или, “Гробището на кораби” и дори “Смъртоносната пясъчна ивица”. Местоположението на острова е визирано край Нова Шотландия на около 150 мили източно от брега. Точно там се пресичат топлият Гълфстрийм и студеното Лабрадорско течение. При добро време о. Сейбъл има очертанията на ятаган, което е регистрирано при добро време от самолетни снимки. За него от години се разказват небивалици и тайни ужасяващи легенди, които гласят, че винаги е обвит с тайнственост, с мъгли. Че на него живее прекрасната фея Моргана. Всред моряците се носи неговата слава като “най-опасния остров на света”. Интерпретациите му и рисунките в различните морски карти през последните пет века поразяват с обстоятелството, че островът е бил отбелязван почти винаги с различна дължина, варираща между 20 и 200 морски мили, което се дължи на плаващите пясъци. Шотландците в своите легенди и предания зазказват зловещи случки за стотиците кораби и бригантини, намерили смъртта си именно около острова. Съществуват много поверия за слухове и призрачни кораби от типа на “Летящия Холандец”. На острова днес отиват единствено търсачи на силни усещания, любители на приключения, на екстремни ситуации или спасителни екипи и пътешественици. Историята на острова обаче няма да бъде пълна ако не бъде спомената и VIP визитата изследователя-изобретател Александър Бел за когото в морските учебници пише, че е “ лагерувал там по време на спасителната експедиция на корабокрушенците от френския лайнер “Бургон”. Описано е и събитието, станало в годината, в която Америка подписва Декларацията за независимостта, на датата 4 юли. Тогава е регистрирана и катастрофата с платнохода “Кромантишир”, връхлетял върху плавателния съд “Бургон”, в непосредствена близост до бреговете на о. Сейбъл при което лайнерът потънал. Събитието е било съпътствано и от гибелта на 600 пасажери на “Бургон”, потънали в същия ден във водите на океана. Акад. Йордан Стоилов Иванов: “Подводен вулкан определя постоянно менящите се цветове на течението “Гълфстрийм”. При своята дейност, променяща активността си, вулканът бълва и много пясък, сяра и други частици, които се отразяват на оцветяването на водите на това течение и поддържат топлината му. Тъй като движението на океанските, морски и речни водни маси се причинява най-вече от гравитационното взаимодействие между земята и луната, двупосочни са единствено движенията на водите при приливите и отливите, а непрекъснато движещата се океанска вода остава под въздействие на промените в атмосферата, и на подземните вулкани се образуват вълнения, понякога и цунамита, вследствие на земетресения. Интересно би било да се поумува и прогнозира какво би могло да стане ако океанските течения изменят своите маршрути. Т.е. какво ще стане ако топлите води проникнат в по-ниските слоеве на океаните – на огромни дълбочини и то в Северния Атлантик. И така - вулканът, който изригва на около 6-тия градус, южно от Екватора и 1-ви и 5-тия градус, западно от Гринуич е на повече от 2000 м под водата. Вулканът намалява или увеличава мощта си, в зависимост от изригванията по други места на океанското дъно. Затова северното движение на Гълфстрийм е по-силно в района на Скандинавия и Англия. И докато Северното течение носи огромни маси студен въздух във връзка с глобалното затопляне,водите от топящите се ледове на Северния полюс, които се носят на юг биха могли да отслабят силата на течението Гълфстрийм. Известно е, че океанската вода на огромна дълбочина е с налягане хиляди атмосфери, а подземните вулкани изливат своето съдържание от дълбините на земните недра именно под влияние на атмосферното налягане както и на налягането на слоевете океанска вода. А от Африка цялата топлина се свежда до определен периметър от Европа. И така Гълфстрийм пренася топлата вода след инцидента във Филипините. От Филипините към полюса и започва процеса на топене на ледниците. Така, че наводненията в Англия в Северна Европа през 2007 г. бяха причинени от трансфера на огромните количества топла вода от дейността на подводния вулкан, който непрекъснато работи и изхвърля. Вследствие на това водите на подводната подземна река продължават да пренасят топла вода. Известно е, че след гигантски катаклизъм на дъното на океана е била отворена цепнатина, с дължина 100 м. и ширина 35 м. Това е станало западно от Лисабон и на около 40 градуса северна ширина от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След тази катастрофа се е оформил и трети подземен ръкав, който прекосява Испания, Италия, Гърция, България и Румъния. Затова зачестиха земетресенията в Испания и Гърция и в Егейско море напоследък, след големите наводнения голямото засушаване напоследък. Вулканът, който изригва на 6-тия градус, южно от екватора на дълбочина 2000 м под водата намалява своята функция по причина на факта, че има подводни изригвания и на други места по океанското дъно. Били са направени пробиви в Индийския океан , в района на Филипините и в района на Японско море. Затова още веднъж северното движение преобладава за Скандинавия, Англия и другите страни с голямото охлаждане, а от Африка цялата топлина се пренася с водните масиви до определен периметър в Европа. Докато механизмът, който е движел и продължава да движи континентите е свързан с постоянното напукване на подводния материал на места, като мезоокеански гръбнак, където са се образували вулканични скали. Този механизъм идва от дълбините на земята. И тъй като тезата за континенталното разделяне също е добила особена актуалност през 60-те години на миналия век, някои океанографски търсения на известни изследователи са били в региона на т.н. подокеански “Атлантически хребет”, простиращ се по линия, наподобяваща бреговете на цели два континента. С това учените съвършено правилно, в края на ХХ век изказаха предположения, че евентуално двата континента са се отдалечили, вследствие разцепване на земната кора. Докато Подводният хребет не е потънал континент, а частичен резултат от подобен процес. По този повод още във времето на изригването на вулкана на о-в Тира, вулканичните камъни, изхвърлени при изригването са достигнали не само Крит, но и дори и разстояния по-голямо от 400 км. Част от тези камъни са падали и в територията на днешен Египет. Това изригване е предизвикало невероятен местен потоп. В особено широка зона огромно количество лава се изляла в морето след което са последвали жестоки цунамита.
Според моята визия и теория ПОДЗЕМНАТА РЕКА, която опасва Земното кълбо, обратно на течението на Гълфстрийм, се движи от Север на Юг през Антарктида и се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там между 130-ия и 140-ия градус източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск, където захранва коритата на 5 реки, пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич.

/Записа Анна Зографова/


Тагове:   annazografovaabvbg,


Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1137586
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031