Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2010 17:20 - За историята на един велик италианец от български произход и за неговия паметник в София
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 2371 Коментари: 0 Гласове:
1



За историята на един велик италианец от български произход и за неговия паметник в София   За Българите-гарибалдийци, закърмени с идеите на легендарния Джузепе Mont-press.com Бр. 47(1785), год. ХХI, 15 - 16 юни 2010 г.
Акад. Йордан Стоилов Иванов и Асистент Анна Зографова – Чл. кор. На академия МАБИК
image
Берускони и Борисов в София - 13.06.2010















След като нашият премиер Бойко Борисов бe удостоен с най-високото отличие на Малтийския орден – Великия кръст на Малтийския орден за особени заслуги на ритуална церемония в Авентинския дворец, изпълнена от Великия Магистър на суверенния военен орден на Малта - Негово Величество принц Матю Фестинг, на датата 13 юни - Борисов, заедно със своя италиански колега Силвио Берлускани – също член на масонски орден откри паметника на един от легендарните синове на Италия – Джузепе Гарибалди. Паметникът е поставен в сърцето на София, на едноименния площад като събитието съвпадна и с рождения ден на българския премиер Бойко Борисов. Това обстоятелство активира родните масони. Защото паметникъ е посветен на техен брат, велик политик, масон и революционер. И съвсем неслучайно паметникът е поставен именно пред централата на Конфедерацията на труда – КТ „Подкрепа”, чийто президент д-р Константин Тренчев, също е един от най-авторитетните и уважавани български масони.
Тук обаче е мястото да споменем, че до датата 13 юни, в България е имало само един единствен огромен монумент, посветен на великия италиански революционер Гарибалди, който обаче тежи няколко тона и е направен от камък, в единственото на Балканите училище по каменоделство, в село Кунино. И тъй като кунинският Гарибалди е огромен по размери и особено тежък, затова просто е било невъзможно неговото реално транспортиране до София. От тук произлиза решението, да се предпочете Проекта за паметник на Гарибалди, изваян от бронз от именития наш скулптор Георги Чапкънов - ЧАПА. За същия проект е лобирал и новият посланик на Италия в София Стефано Бенацо. А поводът е честване на 130 годишнината от установяване на дипломатическите ни отношения с Рим. Затова и парите за изработката му са от италиански спонсори. И така – на светлата дата 13 юни, в деня на Св. мчца Акилина. Св. Трифилий, еп. на Никозия Кипърска, в София бе открит новият Бронзов монумент на известния италианския революционер от български произход Джузеппе Гарибалди. Скулптурата представя великия войн, качен на кон, със сабя в ръка. Проектът е дело и на българския архитект Станислав Константинов, като решението по неговото ситуиране е взето през октомври 2009 г., също по време на предишна визита на Берлускони у нас. Откриването става в един особен момент, още повече, че вече на Гарибалдийския хълм в Рим е издигнат и бюстът на легендарния капитан Петко войвода, не по-малко значима емблемчатична личност на наш революционер гарибалдеец, сражавал се за освобождението на България от турско робство. Голямата любов на романтика – идеалист Гарибалди е била изключително красивата креолка Ана Мария Рибейро да Силва, която става майка на три от децата му: синовете Меноти и Ричоти и дъщерята Тересита. През далечната 1848 г., когато светът узнава за „Комунистическия манифест“, публикуван на 21 февруари с.г. и считан за едно от най-значимите политически философски произведения на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, избухват революции в цяла Европа. Тогава Гарибалди заедно със семейството си се връща в Италия като остава потомците си в Ница при своята майка – еврейката Роза Раймонди. В този момент редом с него е неговият прекрасен съмишленик и другар Анита. Това става в момент, в който започва Миланското въстание. Венеция също е провъзгласена за република. Революцията по това време бушува в Рим и в Тоскана, а Сардиния става конституционна монархия. Тогава Гарибалди търпи крушение от войските на Луи Наполеон, което разбиват гарибалдийците. В същия момент е убита и любимата на Гарибалди - Анита. През 1860 г. Гарибалди встъпва в брачен съюз с италианската маркиза Дзузепина Раймонди. Същевременно не е безразличен към чувствата на английската леди Ема Робъртс и на италианската графиня Мария Мартиника делла Торе. Изживява бурен роман и с журналистката Джеси Уайт Марино, която става негов биограф. Ето защо Силвио Берлускони има от кого да се учи и да се научи – какво да прави с всичките жени, които го ухажват… Джеси Уайт описва и връзката на Гарибалди с още една известна писателка от ХІХ ВЕК– Мария Есперанса фон Шварц. Гарибалди се оженва обаче за неизвестната Франческа Армозино, от която също има още три деца. Българските последователи на Гарибалди това са били доброволци българи от Северна Италия както и от България. Те активно са участвали в италианското национално освободително движение от 1860 до 1871 г. под негово непосредствено ръководство. През 1860 г. Джузепе Гарибалди оглавява похода на "Хилядата", който освобождава южна Италия и осигурява победата на Италианската революция от 1859-1860 г. Всред българите Гарибалдейци са имената на легендарния капитан Петко войвода, Полковник Стефан Дуньов - командир на полк в армията на гарибалдейците; Иван Хаджидимитров - председател на Търновския революционен комитет, Теофан Райнов и Райчо Гръблев - пратеници на БРЦК в Европа, Гюро Начев /Върли Гюро/ - Ботев четник , Тома Николов с псевдоним „ Гарибалдото”, Нено Маринов – или известният т. н. „Хайдут Нено”, Димитър Добрович Пехливанов, Георги Капчев, Георги Чохаджиев, Пенко Бакърджията, Грозьо Станев, Димитър Общи и още много знайни и незнайни българи, чиито имена не са запазени в историята. Затова ние молим, ако някои знае или разполага със сведения, бихме били много признателни ако попълни или допълни нашия материал. Защото крайно време е светът да узнае, че всъщност България – това е единствената държава в света, която винаги е граничила и продължава да граничи сама със себе си. И защото от всичките 516 хиляди квадратни километра на изток, на запад, на север и на юг, територия на държавата ни, в момента се разпростира само върху 111 хиляди, където каквито и артефакти да се намерят за в бъдеще като археологически доказателства за хилядолетията назад във времето, да се считат за български. В този смисъл и борбите на българския народ за политическо освобождение и руско-турската война от 1877—1878 г. са имали като резултат възстановяването на българската държавност. Докато войната завършила с подписването на Санстефанския мирен договор. Той обаче не е бил признат от големите европейски държави. И на практика става така, че предвиденото в договора освобождение и обединение на българските земи е било тотално осуетено от Берлинския конгрес, този „мръсен пазар за разпродажба на народи”, както го нарича навремето Джузепе Гарибалди. По силата на Берлинския договор от 1878 г., само върху част от българските земи е било ситуирано васалното Княжество България кщакто и административно автономната област Източна Румелия. Останалите земи също с преобладаващо българско население, отново били върнати под пряката военна и политическа власт на султана. По този начин Берлинският конгрес е унищожил Санстефанска България. А сега, ЕС може да анулира драконовските едновремешни договори и при свободни граници, да регулира и върне старите граници на исконните български територии, независимо от етносите, които живеят днес в тях и в момента. И това би било добре за авторитета на самата организация. В същата връзка следва да бъде обърнато внимание, наред с други доклади за най-старата история на българите и на Българския геном, от нашето авторско българско изследване, от 1975 г. , публикувано в Бр. 26 (1363), год. ХVII, 4 - 5 април 2006 г. DACIAN-MOESIAN GENOME– researched by the Bulgarian in 1975 Academician Yordan Ivanov and assistant Ana Zografova - a corresponding member of MABIC Academy както и в Бр.18 (1355), год. ХVІІ, 7 – 8 март 2006 “Дакомизийски геном – изследван от българин” – научен доклад на академик Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор на академия МАБИК E-mail: acad.iordan_ivanov@abv.bg. В електронното издание на вестник „Монт-прес.ком” и в Блога на акад. Йордан Стоилов Иванов, в Гугъл БГ, в раздели „Изображения” и в „Мрежата” – Академик Йордан Стоилов Иванов. На паметника Гарибалди е изправен на кон, също изправен на задните си крака, със сабя в ръка, изпъната към бъдещето, която зове! И в това се състои смисъла на основното послание на автора: зов към победа за една благородна кауза - свободата на Италия. Джузепе Гарибалди освен, че е световно известна политическа фигура на Италия и е взел дейно участие в нейното обединение и в италианската революция, той е и масон от организацията „Млада италия” на Джузепе Мацини - италиански юрист, философ и политически активист , чийто принос е движението Рисорджименто. Идеята и целите на Рисорджаменто са свързани с формирането на Италия и най-вече, с развитието на идеологията на национализма. КОЙ ВСЪЩНОСТ Е МАЦИНИ?! „Мацини както е известно се присъединява към промасонското общество на Карбонарите, по същество революционна организация, симпатизираща на широкоразпространените опити на Европа през 1830 г. за либерална и конституционална революция. Мацини е арестуван, главно поради това, че бил човек с нестандартно мислене, а обвинението било, че е въвел някого в ложата на карбонарите. Затворен за шест месеца в Савоя (1830-1831), той приема „апостолската мисия“ за постигане независимостта на Италия. Тази терминология за „апостолска мисия“ възприема и „Млада България“, където Левски заема сана „Главен апостол“. От Швейцария Мацини окуражава революционното движение в Сардиния, включително и опита за военен преврат през 1833 г., за което е осъден задочно на смърт. Към обвинението е включен и опитът за нахлуване в Савоя, която е била сардинска територия през 1834 г. „Млада Италия” разпростряла мрежата си в много италиански градове. Мацини смятал, че комитети по места можели да доведат до координирани въстания по места и в цялата страна и така да принудят принцовете да абдикират и да отхвърлят австрийците от италианския полуостров. През 1833 австрийците обявяват членството в Млада Италия като държавна измяна, наказваща се със смърт. През април 1834 г. е сформирана организацията „Млада Европа“, обявила за мото девиза „Свобода, равенство и братство“. Мацини организира „Млада Швейцария“ по време на емиграцията си в Лондон през 1836 г. Там той се свързва Томас Карлайл и се интегрира в литературните кръгове около него. Поддържа непрекъсната връзка с радикалните и революционни движения в света. Връхна точка в политическата кариера на Мацини е участието му в революциите от 1848 -1849 г- в Европа и на Италианския полуостров. Той се връща в Италия и се свързва с Гарибалди. Девизът му „Мисъл и действие“ става реалност. От 1834 г . той планира революции, без да вземе пряко участие, и други жертвуват живота си. Сега, като член на Триумвирата на Римската Република, той става активен участник, което става връх на революционния му опит. Мацини умира обезверен, без да приеме родината си, обединена като монархия. Той проповядва идеята за демократична република до смъртта си в Пиза на 10 март 1872 г. Що се касае до възхода на италянския премиер Силвио Берлускони, който също има в родословието си български корени, то както вече е известно е свързан и както многократно е писано с масонската ложа "Propaganda Due" ( Р-2), за която официално се знае, че през 1982 е била закрита от италианския парламент. А същият Малтийския военен орден от Рим е и Суверенен военен хоспиталиерски орден на свети Йоан от Йерусалим, на който вече е представител и нашият премиер Бойко Борисов. Орденът представлява единствената в света държава с минитеритория от около 6000 кв. м, върху които са разположени в Рим - Малтийският дворец и Вилата на Авентин о Орденът на рицарите хоспиталиери е сред най-старите, като единствено по-стари от него са бенедиктинският, августинският и Орденът на св. Василий. Във времето на Гарибалди - 1834 г., седалището на йоанитите се е установило в същия Малтийски дворец в Рим, където остава до признаването на суверенитета - 1961 г. до наши дни.. Орденът е признат от 93 държави както и от Република България, която установява дипломатически отношения с Малтийския орден през ноември 1994 г. През 1995 г. първият български посланик към Светия Престол е акредитиран и към него.



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1152830
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031