Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2010 17:33 - Всичко за забравения наш Чудотворец - Свети Киприян Български, митрополит Киевски, Руски и Литовски - едно изследване на акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 8322 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 22.01.2010 12:38


 
Всичко за забравения Свети Киприян Български - митрополит Киевски, Руски и Литовски

Mont-press.com Бр. 6 (1744), год. ХХI, 21 - 25 януари 2010 г.
Едно изследване
на
Акад. Йордан С. Иванов
и
асистент Анна Зографова – чл. kореспондент на МАБИК

image

Сравнително малко са официалните сведения за биографията на Свети Киприян Български до момента на неговото пристигане в Русия. Фактът, че архиереят Киприян Цамблак е бил българин изобщо не може да бъде подлаган на съмнение както и обстоятелството, че е бил монах и в Атон, а впоследствие е станал и съподвижник на патриарх Филотей, (οικείος καλόγηρος). Той обаче никога през целия си съзнателен живот не е прекъсвал личните си връзки и контакти с България. Дипломат и преводач на славянски езици, на множество византийски хроники и текстове, последовател и проводник на исихазма в България и Русия, Киприян Български е изминал дълга голгота за да заеме поста митрополит и паството на митрополитската катедра в Москва. По времето на Киприян Цамблак в манастирите на Новгородска, Псковска и Суздалско-Владимирска области се оформят известните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Митрополитът е радетел на иконописта – сам рисува икони и според последните изследвания (Бетин Л.В. – Митрополит Киприян и Теофан Грек, 1976 г.), подкрепя дейността на известните зографи, творили в древна Рус по това време – Теофан Грек (ок. 1340-след 1405) и Андрей Рубльов (1360/70-1427/30). По негово време и със съдействието му са създадени Сретенският (1397 г.) и Савино-Старожевския (рус. – Савинно-Сторожевкий монастырь) (1404-1405 г.) манастири, изградени са нови храмове, подпомогнати са много обители. Киприян лично спомага за съграждане на черквата "Св. Три светители" и Катедралния (съборен) храм в Савино-Старожевската обител "Рождество Богородично" в Москва. Канонизиран е бил за светец от Руската православна църква през 1472 г. С това Българският архиерей - Св. Киприян Цамблак Чудотворец е оставил искряща следа на святост и чистота в историята на църковното дело у нас и в Русия.
image Нещото, което за него се знае, но не се говори е, че е практикувал исихазъм. Интересувал се е и от варлаамството - учението, основано въз основа на идеята, че до вярата се стига чрез знанието за Бога. Известно е, че Варлаам, който иронизирал исихастите е пристигнал от Калабрия през 1330 г. в Цариград, където с помощта на император Андроник III и на "Великия доместик" Йоан Кантакузин е започнал да философства и да развива теории, че “Бог е непознаваем и, че с помощта на логиката на Аристотел, божествените истини за произхода на Св. Дух не биха могли да се докажат - нито в полза на православието, нито в полза на католическата църква”. Но след многобройните споровете с Григорий Палама, дискутирани на събор през 1341 г. в Цариград , калабриецът Варлаам безславно се завърнал в родината си. Днес празникът на Св. Киприян Цамблак Чудотворец се чества през септември - на 16 септември по стар стил или на 29 септември нов стил. А датата 27 май е свързана с обретението на неговите мощи. Св. Киприян Български Чудотворец е голям български светец, за когото в последно време малко се пише и говори. Бил е ученик на исихасти и автор на уникални ангиографски съчинения. Отразил е в своите писания най-пълната и точна информация за достиженията на Търновската духовна школа от времето на Теодосий Търновски. Известно е, че Св. Киприян Български Чудотворец е бил потомък на търновски боляр от рода на Цамблак. Наричан е още Търновски, защото е бил роден в старопрестолния град Търнов, който през 12 и 13 век е старопрестолната столица на Второто българско царство. В периода 1373 – 1374 г. Свети Киприян Български е мисионерствал, с цел да помири в Киев руския митрополит Алексей, с Тверския княз както и последния, с литовския княз Олгерд. Св. Киприян Български тогава е бил посланик на Цариградския патриарх Филотей. Алексий запознава Киприан с игумените Св. Сергий Радонежски и с неговия племенник Феодор Симоновски. Помежду си те и тримата дълго време са си писали писма.. Убеждавайки се в неубедителните и неумели действия на Алексий, Киприан Български помолил патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. Той написал едно много специално писмо, от името литовските князе. С това свое писмо помолил да му бъде съдействано « да запази древното устройство на Русия и в бъдеще, та тя пак да се намира под властта на един митрополит, за да се подчинява на съборните закони”. В писмото си Киприян Български се аргументирал много точно за необходимостта да получи възможност, да стане единствен митрополит на цяла Русия...». Живял във времето на Патриарх Евтимий, бил е негов съратник, другар и съученик, от школата на свети Теодосий Търновски, ситуирана в Килифарския манастир. Св. Киприян Търновски - Български, заедно с Евтимий, - /бъдещия изключителен български патриарх Евтимий/ е предпирел пътуване до Цариград като двамата са придружавали своя велик наставник и учител Теодосий Търновски. Тук е мястото да споменем, че през 1394 г., след падането на Шишмановото царство под турска власт и превземането на старопрестолната столица Търново от турците, патриарх Евтимий е бил изпратен на заточение, заедно с целия си клир и всички видни боляри и аристократи от двореца Царевец. Раздялата на Евнтимий с пастовто е описана изключително в житието му, чийто автор е Киевският митрополит Григорий Цамблак. Предполага се, че мястото на заточението на Евтимий патриарх Търновски е бил Бачковския манастир, където е починал през 1404 г. Ето как е описана в Уикипедия ситуацията, след смъртта на митрополит Алексий: “ на 12 февруари 1378 г., с поддръжката на Дмитрий Донской и антилитовската московска партия на болярите за митрополит, с ново създадената титла «на Велика Русия» е бил избран Михаил-Митяй, утвърден от патриарх Макарий. Киприан Български заминава от Киев, където е бил «2 години и 14 дни» за Москва. Там той пристигнал през юни 1378 г., за да представи грамотите, подписании от патриарх Филотей, император Йоан V и Синода в Цариград през декември 1375 г. Но бива арестуван, ограбен и изгонен като целият епизод е известен и подробно описан в руските летописи. Киприан Български е настоявал, че е бил упълномощенн в качеството на единствен законен наследник на митрополит Алексий. Тогава той отлъчил самозванците и отново заминал за Цариград за разглеждане делото по случая от патриарха и синода. Киприан преминал през Киев, Молдавия и Влахиял Бил ограбен на Дунава. Посетил на път за Цариград родната си България и бил сърдечно посрещнат от българския патриарх Евтимий и от цялото население на Старопрестолно Търново. Пребиваването на Киприан в България също така особено подробно е описал неговият роднина Григорий Цамблак, в надгробната си реч за Киприан. При това връзките между православна Литва и България по онова време са били особено тесни: Феодорит е бил назначен за митрополит в Търново през 1352 г., а Григорий Цамблак – племенника на Киприян Български, за Киевски митрополит през 1415. През април-май 1379 г., Киприан Български отново пристигнал в Цариград. След като на 1 юли 1379 г. Йоан V и неговият син Мануил, с помощта на венецианците и с одобрението на султан Мурад отново превзели града, Андроник IV избягал в Галата. Тогава Синодът веднага отстранил патриарх Макарий. В документ на патриаршията от 6 октомври 1379 се пази подписа на Киприан Български, "митрополит на цяла Русия" (Ό ταπεινός μπτροπολίτης πάσης "Ρωσίας Κυπριανός). Новият Цариградски патриарх Нил Керамей заел патриаршеския престол през май-юни 1380 г. Тогава в Цариград пристигнали посланици от Москва, с кандидата за "митрополит на Велика Русия", по старото съглашение, постигнато между патриарх Макарий и Андроник IV. След Куликовската битка обаче, княз Дмитрий Донской рязко променил отношението си към Киприан |Български, защото неговата политика на сближение с Литва за тогавашния момент е била оправдана, а и цялото монашество, възглавявано от Сергий Радонежски заело тогава позиция абсолютно изцяло на страната на Киприан. Така през зимата на 1380-1381 г., княз Дмитрий Донской изпратил своя личен духовник Феодор, игумен на Симоновския манастир в Киев, за да покани Българския митрополит Киприан в Москва в митрополията. През 1381 г. Киприан Български пристигнал в Москва: "в четверток шестой недели по Велице дни [после Пасхи], на праздник Вознесениа Господня, [75] прийде изо Царяграда на Русь пресвяшенныи Киприан на митрополию свою ис Киева на Москву. Князь же великий Дмитреи Иванович прия его с великою честию и весь град изыде на сретение ему. И бысть в тъи день оу князя у великаго пир велик на митрополита и радовахуся светло". Следвайки византийския съборен акт, Дмитрий Донской помолил архиерея Киприан Български да му опрости «миналите грехове» и порицал грамотите на «бившия цариградски патриарх Макарий» (1376-1379), който междувременно бил назначил за митрополит на "Велика Рус" Пимен. След като Йоан V сключил мир със сина си Андроник IV, през май 1381 г., Пимен се завърнал в Русия. Бил арестуван , лишен от сан и хвърлен в тъмница. Така още през 1381 г., Киприан Български въвел почитанието към Свети княз Александър Невски и през 1382 г. изиграл една изключително важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Чак обаче през 1386 /или 1390/ при Василий I) той бил хиротонясан официално като митрополит в Москва. Точно по същото време хуно-татарите рицари от Златната Орда започват да се борят помежду се за власти като само в периода 1359 - 1380 г. властта на Златната Орда преминава последователна в ръцете на 25 ханове като през 1378 г. княз Дмитрий Донской побеждава войските на хан Мурза при брега на реката Родна. Последна е била невероятната баталия, известна като Куликовската битка през 1380 г. Победител в тази битка става княз Дмитрий Донской. Именно той побеждава Великият Мурза - хан Мамай и тогава е титулован с най-големи почести като Велик всеруски княз и управител на града, създаден от протобългарския княз Акхад Моска и кръстен по-късно на негово име Москва. Тогава именно се осъществява и срещата на княз Дмитрий Донской с българския митрополит Киприян.
Според стародавно предание, по времето на митрополит Киприан Български в града, създаден от българския владетел княз Акхад Моска е бил спасена по чудо, от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). И когато Тамерлан се приближил към брега на Дон, българският архиерей и митрополит московски Киприян изпратил духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Светата Богородица. И когато шествието с иконата наближило Москва, митрополит Киприан Български, духовенството и целият народ я посрещнали с поклони и с молитви. Това събитие е станало сюжет за много руски икони. Легендата разказва още, че самата Света Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуснал Дон, където пребивавал с войските си повече от две недели. А на мястото на посрещането на свещената Владимировска иконата е бил построен, още при Василий I Сретенският манасти, (днес на ул. „Сретенска“ в Москва е запазен само храмът). Празникът Сретение на Владимирската икона както е известно се чества всяка година на датата 26 август.
И така архиереят Киприян Български се оказал не само известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги, на "Кормчията", автор на жития на руски светци като това на Св. Петър Московски, но и съвременник на уникални исторически събития и личности. Св. Киприян Български е писал статии по литургика, събирл е писмената на руски духовници и князе и е водил обширна кореспонденция, с огромна историческа значимост и ценност”. Има анонс, че Киприян живо се е интересувал и от школата на исихастите, актуална в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в някои манастири в Мала Азия и на Балканския полуостров. През 1335 както е известно един от великите проповедници на исихазма е бил монахът св. Григорий Синаит, който по божия милост и с участието на българския цар Иван Александър е основал в планината Странджа, в областта Парория известния Синантски манастир. Св. Киприян Български е пребивавал известно време и в Атонската обител, но през 1373 отново е станал синкел на цариградския патриарх св. Филотей, също ученик на Григорий Синаит. Именно позицията на Свети Киприян Български на синкел е предопределила мисията му за извършване на една изключително важна църковна и историческа роля в Руското царство, по разрешаване споровете между Московската, Киевската и Литовската митрополии. През зимата на 1375 г. Киприян е бил ръкоположен за митрополит на Литва със седалище в столицата на Киевската Рус - Киев. През 1376 Св. Киприян Български е поел митрополията на Киев. С това столицата на Второто българско царство - Търнов град е дала един изключително достоен висш иерарх в лоното на църквата – С. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски. И до днес търновци расказват легенди за силните молитви, с които Цамблак лекувал и решавал всички проблеми на миряните. Архиереят станал московски и всерусийски митрополит през 1389 г., след смъртта на митрополит Пимен. Писал е житие за първия московски митрополит, св. Петър. Св. Киприян е способствал в максимална степен за извисяване и просияване на руското православие и именно по тази причина е бил канонизиран. Известна е датата на смъртта му - 16 септември 1406 г. като канонизацията му е била извършена през 1472 г. а нещо, което не се знае – по време на ремонт на Великия Московски събор "Успение Богородично" ,мощите на Св. Киприян са били открити нетленни и това се случило точно 66 години след неговата смърт. Докосването до тези мощи е предизвиквало чудотворни изцеления и по тази причина той е бил наречен още и Чудотворец.  Над гроба му прочувствено слово е произнесъл неговият  племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно е също е бил ръкоположен за митрополит Киевски - в периода 1415-1420. Негова енория паство - станал град Новгород. А в своето специално "Похвално слово за Св. Киприян Български", Григорий Цамблак се е обрнал към руските миряни, произнасяйки следните думи, които са записани и се пазят в старите руски богуслужебни книги: "Нашето Отечество го роди, а вам Бог дари... ...Отче Киприяне, наистина ти си светило (слънце) за руската земя". Надгробната реч на Григорий Цамблак е била включено в църковен сборник през ХVІ в., посветен на светите дни на митрополит  Киприян. Тези думи са били препечатани след няколко века и в "Чтениях Общества истории и древностей российских" от 1872 г., в Кн. 1. Така Великият, но днес забравен български чудотворец Киприян е бил погребан по славен църковен източно-православен ритуал в знаменитете руска съборна църква "Св. Богородица", намирала се в непосредствена близост /тогава/ до основания от самия Чудотворец храм "Тримата светители". По време на погребалната церемония молитви са били четени от руските архиереи Григорий Ростовски, от Митрофан Суждалски и от Ларион Коломенски. А и в аналите открихме как руските църковни летописци са описали последния път на Великия български митрополит - съпроводен от шествие на хиляди миряни и изцелени от него люде.
Използвана литература : Митрополит Киприан и московский сепаратизм (1376-1381) , биография Древнерусская духовная лирика - произведения икона Уставная грамота митрополита Киприана Владимирскому царевоконстантиновскому монастырю, 1391 г., октября 21 Руководство к писанию икон святых угодников Божиих в порядке дней года. Опыт пособия для иконописцев. Москва 1910 [Репринт: Москва (Русскій Хронографъ), 2002], с. 16-17 
Русские святые: 1000 лет русской святости / Жития собрала монахиня Таисия (Татиана Георгиевна Карцева). Москва (Азбука), 2000, с. 557-558 .                
 Жития русских святыхъ, собрала монахиня Таисия, Ню Йорк 1984, т. 2, с. 162.
P.S. Във периода 29.12.2009 - 05.01.2010 академик Йордан Стоилов Иванов е пребивавал в Киев - Украйна - специално за да проучи основно църковните архиви с жизнеописанията за делата и дейността на Св. Киприян - Чудотворец Български и митрополит Киевски, Московски и Литовски.



Гласувай:
3



1. panazea - Поздрав за теб !
21.01.2010 17:41
Започнах да пиша за Патриарх Евтимий и исихастите .
Ти си го написал прекрасно!Поздрав за това , което правиш!
http://panazea.blog.bg/muzika/2009/06/23/dostoino-est.352824

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/07/03/otche-nashy.358084

http://panazea.blog.bg/muzika/2009/08/06/bylgarska-cyrkovna-muzika.375426

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/06/24/ave-maria.353353

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/11/30/isihazym.445928

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/12/01/patriarh-evtimii.446578

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/12/01/jitie-na-patriarh-evtimii.446580

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/12/01/jitie-na-patriarh-evtimii-pisano-ot-grigorii-camblak.446587

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/12/02/isihazym-reziume.447135

http://panazea.blog.bg/nauka/2009/09/02/nova-zagadka-s-povishena-trudnost.390072

http://panazea.blog.bg/muzika/2009/06/23/ioan-kukuzel-angeloglasniiat.352743
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1137608
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031