Най-четени
1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima
Най-активни
1. sarang
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
Постинг
18.12.2009 11:27 -
Великата мистерия за фолклорната ни музикална формация "Дарени Артис", възкресила магията на българския средновековен композитор и певец Йоан Кукузел
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 2584 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2009 20:57
Прочетен: 2584 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.12.2009 20:57
Великата мистерия
За фолклорната ни музикална формация“Дарени Артис”
възкресила магията на българския средновековен композитор и певец Йоан Кукузел
Публикация: Mont-press
Бр. 97 (1735), год. ХХ, 17 - 21 декември 2009 г
Автори:
Акад. Йордан С. Иванов – член на Управителните Съвети на Организацията на Обединените Българи /ООБ/ и Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК
и
Анна Зографова – чл. кор. на академията
Съвременната музикална медиавистика признава Йоан Кукузел за най-ярката творческа фигура от 80-те творци от края на ХІІІ-ХІV в като той се утвърждава като един от най-перфектните музикални авторитети на Балканите, който предпочита църквата и отива в Атон, където прекарва живота си в Атон, в отшелническа килия до манастира "Свети Атанасий".
Българската музикална формация „Дарени Артис” е формирана през 2006 г като нейн ръководител е маестро Кръстан Кръстанов. Артистизмът на състава е изключителен , също и гласовите и музикални данни на членовете. А уникалността на формацията се състои във факта, че на едно място са събрани солисти от Българската народна опера, от знаменития хор “Мистерията на българските гласове” както и инструменталисти от оркестъра за народна музика при “Академия за музикално и танцово изкуство” на град Пловдив. Изпълнителите са 12. Програмата е изключителна и разнообразна: включва Православна (Ортодоксална) Църковна и Фолклорна Българска Музика. Концертната програма се състои от две части: ортодоксална и фолклорна като в изпълненията са включени образци – шедьоври на църковно-православното пеене и автентични напеви от съкровищницата на родния ни фолклор. Всеки един от изпълнителите може да се похвали с богата лична творческа биография. Вокалните умения на певиците и певците допускат и а капелни изпълнения, ансамблови, а също и камерни . Но в случая важна е спойката, съчетанието на гласовете, хармонията им и интерпретациите. Многобройни са концерти и записите на формацията. Изпълнителите вече са известни и са гастролирали по най-големите световни сцeни. Концертните изпълнения на формация “Дарени Артис”представя духа на древния ни народ и изпраща непрекъснати послания към човечеството. Първият концерт на формация “Дарени Артис” се е състоял в Cathedrale Sainte-Louis des Invalides в Париж на 03.05.2006г. под патронажа на първите дами на Франция и България - съпругите на Жак Ширак и на Георги Първанов. През май 2007 г. формацията е осъществила едномесечно турне във Франция, където артистите са били аплодирани горещо от френската публика. Техните концертите там през 2008 и 2009 стават традиционни, а похвалите са записани в Златната книга. Следват гастроли в Австрия, Англия, Швейцария и други страни. Изпълнителите представят спойката на един прекрасен колектив, за което най-голяма е заслугата на маестро Кръстан Кръстанов.
Tel: +359 887 48 47 61
e-mail:dareniartis@yahoo.com
И тъй като българската фолклорна музика е колективно творчество, предавано по устен път, интерпретациите на формацията в ладово - метро-ритмично отношение са уникални. Изпълненията им се отличават най-вече с невероятната палитра от лиризъм, теми и мотиви, отличаващи се с особено звуколеене, определяно като уникален български вокален стил.
Известно е, че в страната ни са обособени 10 фолклорни области, интерпретирани чрез своите особености и местни музикални диалекти. И тъй като фолклорната музика и днес продължава да се възприема не само като мостра на национална идентичност, но и като апотеоз на народния творчески гений, трябва да поздравим маестрото, за естетическия подбор на вокалите и заради уникалността на гласовете. Днес солистите от формацията изпълняват изключително трудните вокални шедьоври на Йоан Кукузел. В наше време неговите песнопения получиха известност ,благодарение на вокалния състав "Йоан Кукузел - Ангелогласният", чиито концертни изпълнения и звукозаписи популяризираха творчеството на същия този средновековен композитор. До момента са запазени уникални аранжименти в Златния фонд на Българското национално радио както и в Отдел "Изкуство" - записи на грамофонни плочи и аудиокасети, които са послужили за основа на вокалните интерпретации на формацията. Известно е, че корените на българското песнопение тръгват много преди приемането на християнството. И тъй като от 9-ти век започва налагането на- църковната музика в Балканския регион, един от най-значимите първи наши църковни певци и композитори е средновековният велик певец Йоан Кукузел – наричан още Ангелогласния, амбициите на колектива включват и изпълнения по негови мотиви. Тук е мастото да допълним с няколко щриха историята на този уникален и неповторим български средновековен певчески гении, получил своето музикално образование в императорското певческо училище на Константинопол, Византия. Живял през XIV век, той от дете проявява забележителна музикална дарба, като именно там в Константинопол, в училището за сираци при църквата "Св. Павел"получава високо образование и признание, за изключителните си способности и феноменален глас. Византийските извори наричат Йоан Кукузел "Втори Йоан Дамаскин", "Ангелогласен", "Учител на учителите", "Велик майстор на музикалното изкуство" и т.н. като от композициите му, до сега се известни 90 , които са легендарни. Така същият този средновековен български композитор и певец е предпочел Атонската обител и заминал за Света гора, където е останал да живее, да пее и твори до края на дните си. Във времето на пребиваването му в Константинопол е бил наричан "Кукузел", защото както разказва легендата, когато го питали какво е ял, той отговарял "кукия ке зелия" (на гръцки:κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки "боб със зеле". Той въплащава в музикалбните църковни византийски ритмеибългарското звучене. Осъществява две реформи - въвежда многогласието и усъвършенства старото невменно нотно писмо. Сведенията за неговия живот са спорадични. Но до нас достигнаха фрагменти от житието му, от 14 век, препис от което се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Оказва се, че най-популярната му творба е "Полиелей на българката" и е била посветена на неговата майка. Великият български певец на средновековието Йоан Кукузел е бил канонизиран за светец от Българската православна църква, като неговият празник е на 12 октомври. Интересени по-късни автори на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика са Петър Динев, изследвал “Сходство между народните и църковни мелодии” (1955), “Рилската църковнопевческа школа в началото на ХIХ век и нейните представители” (1957) и Николай Кауфман. “Народнопесенни елементи в българския църковен напев” Творчеството на Петър Динев включва разработки за смесен хор “Литургия на св. Йоан Златоуст” в източен стил върху източноцърковни напеви (1926); Великопостен концерт “На реках Вавилонских” (1927). За двугласен и тригл. хор: “Народна литургия на св. Йоан Златоуст” (1929); “Общодостъпна народна литургия на св. Йоанна Златоуста” (1929, 36, 74). А в творбата на легендарния певец Йоан Кукузел“Полиелей на българката” се открояват ясно интонационни мотиви именно на българската народна песен. С неговата музика започва периода на българския ренесанс, с което и самата епоха на Българското възраждане оказва влияние и върху църковната музика.
Известно е, че през ХVIII век, в едно от най-големите български църковни средища- Рилския манастир е била създадена специфичната рилска певческа школа. Като Свети Неофит Рилски е пък вторият реформатор от Средновековието, който налага края на устната певческа практика, докато неговите напеви придават на църковната музика именно онзи уникален, чаровен и неповторим български национален облик. По-късно през XIX век, в българската църква навлиза и многогласното пеене. Най-значителни образци в жанра “църковна музика” създават композиторите Добри Христов и Петър Динев, чиито произведения и до днес продължават да са хитове в репертоара на българските църковни и светски хорове. В днешно време църковната музика все повече присъства на концертния подиум и у нас и в чужбина. Известно е и, че през 50-те години на ХХ век се формират първите български професионални ансамбли за народни песни и танци. Първенството дълго време държи ансамбъл „Филип Кутев” , после ансамбъл „Пирин” , Шопският фолклорен ансамбъл, ансамбъл „Аква Делия” . Впоследствие и устната музикална традиция постепенно започва все по-често да се претворява в съвременните музикално-сценични интерпретации, които са неповторими. Със сонорните ефекти, с носовките, с българското фолклорно пеене, с неповторимите наши шопски български гласове и чрез творчеството на българските композитори. Днес ансамбъл „Дарени Артис” се явява като нов възкресител на творчеството на най- невероятния и истински български музикален гении от Средновековието - Йоан Кукузел
За фолклорната ни музикална формация“Дарени Артис”
възкресила магията на българския средновековен композитор и певец Йоан Кукузел
Публикация: Mont-press
Бр. 97 (1735), год. ХХ, 17 - 21 декември 2009 г
Автори:
Акад. Йордан С. Иванов – член на Управителните Съвети на Организацията на Обединените Българи /ООБ/ и Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК
и
Анна Зографова – чл. кор. на академията
Съвременната музикална медиавистика признава Йоан Кукузел за най-ярката творческа фигура от 80-те творци от края на ХІІІ-ХІV в като той се утвърждава като един от най-перфектните музикални авторитети на Балканите, който предпочита църквата и отива в Атон, където прекарва живота си в Атон, в отшелническа килия до манастира "Свети Атанасий".
Българската музикална формация „Дарени Артис” е формирана през 2006 г като нейн ръководител е маестро Кръстан Кръстанов. Артистизмът на състава е изключителен , също и гласовите и музикални данни на членовете. А уникалността на формацията се състои във факта, че на едно място са събрани солисти от Българската народна опера, от знаменития хор “Мистерията на българските гласове” както и инструменталисти от оркестъра за народна музика при “Академия за музикално и танцово изкуство” на град Пловдив. Изпълнителите са 12. Програмата е изключителна и разнообразна: включва Православна (Ортодоксална) Църковна и Фолклорна Българска Музика. Концертната програма се състои от две части: ортодоксална и фолклорна като в изпълненията са включени образци – шедьоври на църковно-православното пеене и автентични напеви от съкровищницата на родния ни фолклор. Всеки един от изпълнителите може да се похвали с богата лична творческа биография. Вокалните умения на певиците и певците допускат и а капелни изпълнения, ансамблови, а също и камерни . Но в случая важна е спойката, съчетанието на гласовете, хармонията им и интерпретациите. Многобройни са концерти и записите на формацията. Изпълнителите вече са известни и са гастролирали по най-големите световни сцeни. Концертните изпълнения на формация “Дарени Артис”представя духа на древния ни народ и изпраща непрекъснати послания към човечеството. Първият концерт на формация “Дарени Артис” се е състоял в Cathedrale Sainte-Louis des Invalides в Париж на 03.05.2006г. под патронажа на първите дами на Франция и България - съпругите на Жак Ширак и на Георги Първанов. През май 2007 г. формацията е осъществила едномесечно турне във Франция, където артистите са били аплодирани горещо от френската публика. Техните концертите там през 2008 и 2009 стават традиционни, а похвалите са записани в Златната книга. Следват гастроли в Австрия, Англия, Швейцария и други страни. Изпълнителите представят спойката на един прекрасен колектив, за което най-голяма е заслугата на маестро Кръстан Кръстанов.
Tel: +359 887 48 47 61
e-mail:dareniartis@yahoo.com
Artist: Kristina Yoncheva
Photographers: Alexander Stanishev and Gilles Trabaut
Cameraman: George Iliev
И тъй като българската фолклорна музика е колективно творчество, предавано по устен път, интерпретациите на формацията в ладово - метро-ритмично отношение са уникални. Изпълненията им се отличават най-вече с невероятната палитра от лиризъм, теми и мотиви, отличаващи се с особено звуколеене, определяно като уникален български вокален стил.
Известно е, че в страната ни са обособени 10 фолклорни области, интерпретирани чрез своите особености и местни музикални диалекти. И тъй като фолклорната музика и днес продължава да се възприема не само като мостра на национална идентичност, но и като апотеоз на народния творчески гений, трябва да поздравим маестрото, за естетическия подбор на вокалите и заради уникалността на гласовете. Днес солистите от формацията изпълняват изключително трудните вокални шедьоври на Йоан Кукузел. В наше време неговите песнопения получиха известност ,благодарение на вокалния състав "Йоан Кукузел - Ангелогласният", чиито концертни изпълнения и звукозаписи популяризираха творчеството на същия този средновековен композитор. До момента са запазени уникални аранжименти в Златния фонд на Българското национално радио както и в Отдел "Изкуство" - записи на грамофонни плочи и аудиокасети, които са послужили за основа на вокалните интерпретации на формацията. Известно е, че корените на българското песнопение тръгват много преди приемането на християнството. И тъй като от 9-ти век започва налагането на- църковната музика в Балканския регион, един от най-значимите първи наши църковни певци и композитори е средновековният велик певец Йоан Кукузел – наричан още Ангелогласния, амбициите на колектива включват и изпълнения по негови мотиви. Тук е мастото да допълним с няколко щриха историята на този уникален и неповторим български средновековен певчески гении, получил своето музикално образование в императорското певческо училище на Константинопол, Византия. Живял през XIV век, той от дете проявява забележителна музикална дарба, като именно там в Константинопол, в училището за сираци при църквата "Св. Павел"получава високо образование и признание, за изключителните си способности и феноменален глас. Византийските извори наричат Йоан Кукузел "Втори Йоан Дамаскин", "Ангелогласен", "Учител на учителите", "Велик майстор на музикалното изкуство" и т.н. като от композициите му, до сега се известни 90 , които са легендарни. Така същият този средновековен български композитор и певец е предпочел Атонската обител и заминал за Света гора, където е останал да живее, да пее и твори до края на дните си. Във времето на пребиваването му в Константинопол е бил наричан "Кукузел", защото както разказва легендата, когато го питали какво е ял, той отговарял "кукия ке зелия" (на гръцки:κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки "боб със зеле". Той въплащава в музикалбните църковни византийски ритмеибългарското звучене. Осъществява две реформи - въвежда многогласието и усъвършенства старото невменно нотно писмо. Сведенията за неговия живот са спорадични. Но до нас достигнаха фрагменти от житието му, от 14 век, препис от което се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Оказва се, че най-популярната му творба е "Полиелей на българката" и е била посветена на неговата майка. Великият български певец на средновековието Йоан Кукузел е бил канонизиран за светец от Българската православна църква, като неговият празник е на 12 октомври. Интересени по-късни автори на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика са Петър Динев, изследвал “Сходство между народните и църковни мелодии” (1955), “Рилската църковнопевческа школа в началото на ХIХ век и нейните представители” (1957) и Николай Кауфман. “Народнопесенни елементи в българския църковен напев” Творчеството на Петър Динев включва разработки за смесен хор “Литургия на св. Йоан Златоуст” в източен стил върху източноцърковни напеви (1926); Великопостен концерт “На реках Вавилонских” (1927). За двугласен и тригл. хор: “Народна литургия на св. Йоан Златоуст” (1929); “Общодостъпна народна литургия на св. Йоанна Златоуста” (1929, 36, 74). А в творбата на легендарния певец Йоан Кукузел“Полиелей на българката” се открояват ясно интонационни мотиви именно на българската народна песен. С неговата музика започва периода на българския ренесанс, с което и самата епоха на Българското възраждане оказва влияние и върху църковната музика.
Известно е, че през ХVIII век, в едно от най-големите български църковни средища- Рилския манастир е била създадена специфичната рилска певческа школа. Като Свети Неофит Рилски е пък вторият реформатор от Средновековието, който налага края на устната певческа практика, докато неговите напеви придават на църковната музика именно онзи уникален, чаровен и неповторим български национален облик. По-късно през XIX век, в българската църква навлиза и многогласното пеене. Най-значителни образци в жанра “църковна музика” създават композиторите Добри Христов и Петър Динев, чиито произведения и до днес продължават да са хитове в репертоара на българските църковни и светски хорове. В днешно време църковната музика все повече присъства на концертния подиум и у нас и в чужбина. Известно е и, че през 50-те години на ХХ век се формират първите български професионални ансамбли за народни песни и танци. Първенството дълго време държи ансамбъл „Филип Кутев” , после ансамбъл „Пирин” , Шопският фолклорен ансамбъл, ансамбъл „Аква Делия” . Впоследствие и устната музикална традиция постепенно започва все по-често да се претворява в съвременните музикално-сценични интерпретации, които са неповторими. Със сонорните ефекти, с носовките, с българското фолклорно пеене, с неповторимите наши шопски български гласове и чрез творчеството на българските композитори. Днес ансамбъл „Дарени Артис” се явява като нов възкресител на творчеството на най- невероятния и истински български музикален гении от Средновековието - Йоан Кукузел
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 450
