Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: По предложение на академик Йордан С. Иванов МАБИК удостои посмъртно с нау...

Най-четени

1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. kvg55
7. gothic
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. samvoin
11. reporter
12. wonder
13. getmans1
14. bosia

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.10.2009 18:22 - По предложение на академик Йордан С. Иванов МАБИК удостои посмъртно с научното звание академик Людмила Живкова, проф. Петър Петров и поета Павел Матев

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 1651 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.10.2009 21:26

МАБИК удостоява посмъртно със звание академик трима дейци на културата
Пресинформация
за разширеното заседание
на
ръководството на ООБ с членовете на академия МАБИК,
проведено на 15.11.2007 г. Автори:
Акад. Йордан С. ИВАНОВ,

и
Анна Зографова – чл.кор. на академия МАБИК

Mont-press.com - Бр. 90 (1527), год. ХVIII, 20 - 21 ноември 2007

АКАДЕМИЯ

Разширено заседание на Управителния съвет на Организацията на Обединените БЪЛГАРИ/ООБ/ и членовете на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ бе проведено на 15.11.2007 г. в конферансния салон на читалище “Аура” в столицата. Обсъждани бяха проблеми по изграждане на структурните звена на организацията у нас и в чужбина както и начини за разширяване обхвата на дейността им за по-ефективна реализация на стоящите пред тях програмни цели и задачи. Председателят на ООБ и на академия МАБИК академик Сергей Иванов обяви имената на трима почетни членове на Международната академия, удостоени посмъртно с научното звание “Академик”, за изключителни заслуги пред българската нация, българската култура и българите у нас и по света: Людмила Тодорова Живкова – изтъкнат учен и бивш председател на Комитета за изкуство и култура, за нейния изключителен принос при утвърждаване мястото на българското културно и историческо наследство, на съвременната българска култура и достиженията на българския народ в съвременния свят; ст. н. с. - Петър Петров – известен етнолог и изследовател, работил дълги години по въпросите на етнографията, фолклора и етногенезиса на народите; Павел Матев – поет , културолог, дългогодишен председател на Комитета за изкуство и култура и на Комитета за българите в чужбина. Във втората част на заседанието на официалната церемония по удостояването присъстваха близки и роднини на удостоените, известни български интелектуалци, писатели, поети, журналисти, учени, граждани и гости. След кратка поетично – музикална програма, посветена на събитието, академик Сергей Иванов изтъкна приноса на тримата академици: Думите за благодарност са слаби, за да изразят истинската признателност към личността и делата на Людмила Живкова, тази изключителна българка, допринесла в максимална степен за духовното и културно израстване на нацията ни. Изявен историк, културолог, изследовател, теоретик и учен, бивш председател на Комитета за изкуство и култура, Людмила Живкова бе една от най-изтъкнатите наши обществени и държавни дейци, бележит строител на българщината, починала на 21 юли 1981 г. Тя извървя своя кратък, но изключително богат и плодотворен житейски и творчески път с голямо достойнство, всеотдайност, самоотверженост и себеотрицание, поела върху себе си големите задължения на хуманността. И тъй като от днес нататък все повече и повече ще се проявява почитта към личността и делото на дъщерята на дългогодишния български държавник Тодор Живков – Людмила Живкова, от позицията на нашето днес, когато осмисляме и преценявамe делата й и нейния принос за родината ни България, категорично признаваме, че те са предизвикали вълнението и благодарността на милиони хора. Нейна бе инициативата за организиране и създаване на Асамблея “Знаме на мира”. След организирането и създаването на Асамблея “Знаме на мира”, Людмила Живкова направи много за българския принос към обявената от ООН Международна година на детето – 1979 г. Под девиза “Единство, творчество, красота” ръководители и хиляди деца от всички континенти демонстрираха през с.г. в София, /а по-късно и през 1982 г./ готовността си за сътворяване на нов духовен облик на света. Паралелно с това държавни ръководители и представители на духовните сфери на редица страни като Индия, Мароко, Венецуела не само подкрепиха, но и институционализираха “Знаме на мира”, като продължиха да поддържат тези идеи и ги внедриха в редовното възпитание на децата чрез звена и организации. През 1981 г. идеите за “Единство, творчество и красота” събраха по покана на Людмила Живкова в София представителите на националните комисии, работещи по проблемите на децата на 52 страни. В по-голямата си част, това бяха съпруги на действащи президенти на всички тези представени страни. Голямата мечта на Людмила Живкова бе създаването на Българския Лувър – художествената галерия към Международната фондация “Людмила Живкова”, ситуирана след нейната смърт. Нейната следа остана ярка в международните културни контакти и изяви на България през 80-те години на ХХ век, с международните писателски срещи и с всички останали мероприятия, минали под нейния патронаж. Показа на света най-старото злато и изящните уникални съкровища, кътани хилядолетия в пазвите на майка България. Подкрепи хилядите наши интелектуалци, писатели, художници, скулптури, поети и музиканти, които създадоха и сътвориха най-доброто, в духа на традицийте на българщината. С духа на езотериката и със страстта на България, Людмила Живкова показа на света безбройните ни реликви и всички уникални паметници на древните култури по нашите земи. На една от най-красивите съхранени до днес тракийски гробници – Казанлъшката бе посветена докторската й дисертация, с която тя бе хабилитирана. С нейната невероятна естетическа мярка и вкус, Людмила Живкова стимулира развитието на българския гений – гения на зографите, поетите и на мистерията на българските гласове – народните, оперните и църковни песнопения, станали обичани, предпочитани и известни навсякъде. Людмила Живкова имаше една крилата фраза: “Мислете за мен като за огън!”. Тя си отиде от този свят, но остави една прекрасна следа, осмислила целия й житейски път и живота й по най-красивия възможен начин. Приятелите й винаги ще помнят прочутите сбирки на интелектуалните петъци, организирани и поддържани по традиция от самата нея, в продължение на години. Людмила Живкова доведе в България Великия Рьорих, удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет. Рьорих подари на страната ни над 200 уникални свои картини. С нейна благословия и спомоществователство, в музеите ни бяха излагани перманентно хиляди шедьоври – произведения на изкуството – картини, графики, пластики, скулптури и др. По нейна инициатива бе създадена и службата “Културно и историческо наследство”, което прави приноса й огромен. “Убедени сме, че следата на Людмила Живкова в духовната история на България и голямата любов и признателност на българските ценители на изкуството и културата са факторите, който завинаги я поставят на пиедестала на незабравимите” – сподели за нея д-р Любка Григорова, заемала в нейня мандат поста Главен секретар на УНИЦЕФ за България. Във връзка с огромния принос и цялостната научна, изследователска, проучвателна, трудова и творческа дейност на етнолога - ст.н.с. Петър Петров както и заради неговите научни трудове, разработки и публикации, в областта на етномедицината, етногенезиса на народите , висшата математика и др. Като бивш председател на президиума на ВАК, изследователят Петър Петров дълги години е заемал отговорни постове в специализирани и научни съвети и комисии. Гласувал е удостояването на хабилитирани лица от много професионални направления. У нас и в чужбина много от неговите научни трудове и разработки, в областта на интердисциплинарните достижения, са добре познати и признати. Автор и рецензент на множество монографии, научни трудове и статии, ученият ст. н. с. Петър Петров не само организира, описа и обогати експозициите и фондовете на мнозинството на българските музеи, с прекрасни етнографски сбирки и с брилянтна картотека, но и направи възможното да запази и съхрани за поколенията неоценимо национално богатство на етническата обредност и бит през вековете по нашите земи. С невероятен ентусиазъм ученият е подредил и описал колекциите оръжия, накити, облекла и традиции, като с това е спомогнал в максимална степен за популяризиране на музейното дело в България. С прецизно подбран персонал от ерудити, ентусиасти и образовани музейни работници, той допринесе много и за правилното управление и съхранение на музейното дело и музейните фондове за бъдещите поколения. Съвместно с академик Даки Йорданов, ст. н. с. Петър Петров бе един от основоположниците и на етномедицината - науката за народната медицина у нас. Поетът и творецът Павел Матев е класик и автор на едно уникално литературно наследство. Той винаги се е вдъхновявал от българския дух, от българските борчески традиции и е претворявал красотата на родното слово в невероятни стихове, закърмили не едно поколение българи. Стиховете му се отличават с изключителна чувствителност и изящество. С цялата си непосредственост на усещането и замаха на фразите, поетът Павел Матев създаде поетични образи, в които новите естетически стойности и критерии на времето бяха преосмислени от неговата житейска чувствителност и дързък талант. Поетът е познат като вещ администратор и добър политик. Дългогодишен председател на Комитета за изкуство и култура, Павел Матев е известен е и с многобройните си литературни четения и конкурси, в които е печелил не една награди. Партньорството със съпругата му – естета литератор и дългогодишен директор на литературната дирекция към Българското национално радио – Лиза Матева, даде на Павел Матев онази духовна топлота, нежност и жизненост, която струи от неговите поетични цикли. Заедно със съпругата си, писателят Павел Матев извървява един сложен и динамичен житейски път на рубежа на две епохи. В зората на демокрацията той се оказа в позицията на много мъдър съдник и критик на своето време. Обичаше изключително много музиката, философията, литературата и ценеше идеите, свързани с хуманизма. С усета на вещ ерудит, Павел Матев защищаваше българската култура, с нейните традиции, с цялата й сложност и самобитност и затова остави трайно място всред талантливите творци, възпитавали естетиката на поколенията. Паметниците обикновено в повечето случаи се издигат, когато хората на които са посветени вече ги няма. Но истинският паметник се издига от делата на живите, от техните заслуги и пример. И нищо не би могло да замени трайността във времето на доброто, благородното и великодушно дело. В този смисъл, писателят и културологът Павел Матев има своя пиедестал всред пантеона на българските поети и писатели, на който го поставят творчеството му, таланта му, както и любовта му към България и неговата духовна щедрост. След като близки на удостоените получиха членските им книжки и официалните дипломи, срещата продължи с представяне на най-новите книги на академик Владимир Цонев “Древните българи – прадеди на траките”, “Ранноисторическите култури и цивилизации”, на академик Сергей Иванов, книгата на академик Христо Маджаров от Варна “Пътуване през Времето” и Второто издание на книгата на изтъкнатия арабист и дългогодишен посланик и дипломат от кариерата Киряк Цонев, член на академия МАБИК “Жаравата ражда огън”. Авторът Киряк Цонев покани всички присъстващи на заседанието на официалната церемония по тържественото честване 10-годишнината от основаването на Българо-палестинското дружество за приятелство, на което той е председател. Много материал за размисъл и идеи за бъдещи начинания остави това заседание. Присъстващите осезаемо станаха съпричастни и към желанието на членовете на академия МАБИК за по-добро опознаване културата на цивилизациите, живели някога в древността на Балканите, посели жалоните на българската държавност по света.

Нагоре