Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2009 17:06 - Международна академия по българознание, иновации и култура - Всичко за декадата на българската древност
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 2353 Коментари: 0 Гласове:
0



Международна академия по българознание, иновации и култура
МАБИК
Всичко за Декадата на Българската древност - “БЪЛГАРИЯ ДРЕВНА И МЛАДА” 2 – 12.05.2007 г.
Пресинформация на академия МАБИК

image
AKADEMY
През първата половина на месец май т.г. по линия на Международата академия за българознание, иновации и култура /МАБИК/ у нас бе проведена Декада на българската древност - “България древна и млада”. Събитието стартира на 2 май в град Вълчедръм, в деня в който страната ни отбеляза 1100- годишнината от смъртта на княз Борис Михайл І Дуло. За начало на кампанията бе избран тази град, защото е селище с много древна история. Доказателство за нея са артефактите от времето на първите етноси на Балканите: дакомизийци, сепи – предци на днешните шопи, сапеи, траки, българи, римляни и славяни. Освен това тук са били родени легендарният поп Пунчо ( Пунчо - Граматик), основал през 1780 г. първото училище в региона и видният български етнограф, летописец и фолклорист - Димитър Маринов. По тази причина още м. г. град Вълчедръм бе избран за старт на академичната кампания на МАБИК под надслов "Българите - първите европейци". И тъй като съхраняването на културната идентичност, на местните корените на исконния мизийски етнос имаше за цел да повдигне самочувствието на жителите на региона, потомци на древните мизи, организирането на тазгодишния форум бе преценено като изключително важно за бъдещите поколения. В рамките на десетдневката на българската древност тук, в сърцето на Мизия – във Вълчедръм със съдействие на ръководството на академия МАБИК, на община Вълчедръм, в лицето на кмета Иван Барзин, на зам. Кметицата Корнелия Миланова и на координаторката Венера Андренска бе проведена Втората практическа конференция на МАБИК под мотото: “МИЗИТЕ - ДРЕВНИ БЪЛГАРИ, ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ”. Зам. Кметицата Корнелия Миланова и нейният екип посрещнаха изключително радушно уастниците във форума - академиците Сергей Иванов - председател на МАБИК, Владимир Цонев - Главен секретар на академията, акад. Йордан Иванов, Зденка Тодорова от Западните покрайниниq журналистката Анна Зографова и Александър Мошев. Конференцията откри председателят на академия МАБИК акад. Сергей Иванов като подчерта, че след приобщаването на страната ни към европейското семейство повече от всякога е необходимо да бъдем отговорни пред младото поколение на България и пред европейските историци за автентичността на премълчаваните факти и данни около истинската история на нашата българска древност. Изнесени бяха доклади от акад. Сергей Иванов по темата “Мизолитни дрвнобългарски цивилизации”, от акад. Владимир Цонев - “Древните българи - атланти и прединдоевропейци”. Прочетена бе специалната монография на акад. Йордан Иванов и Анна Зографова за “Кармичната мисия на рода Дуло в християнизацията на България и Русия”, която е посветена на всички българи и бе написана по повод 1100 - годишнината от смъртта на княз Борис Михайл І Дуло, на неговия внук - Великия княз Владимир Дуло, кръстил Киевската Рус, на майка му княгиня Болга /Олга/ както и на 860 - годишнината на град Москва. Друга не по-малко интересна гостенка във Вълчедръм и в рейда на Декадата бе писателката и изследователка от Западните покрайнини Зденка Тодорова - председател на Хелзинкския комитет за българите в република Сърбия. Тя е създател и председател на този комитет. Родена е в Цариброд и е завършила българска филология във Филологическия факултет на Белградския университет. От няколко години е ръководител на проекта “Документационен център за българите в Сърбия”, събрал огромен архив от снимков и текстови материал за историята на Западните ни покрайнини. В рамките на същия проект т.г. в Цариброд и в Босилеград през месец юни се предвиждат литературни вечери с участието на писатели и поети от България и Сърбия. Докладът с който се представи Зденка Тодорова по време на Декадата и в останалите градове – Варна и Ямбол бе посветен на българите в Косово, в областите Гора и Жупа, които сръбските изследователи днес определят като нов етнос. Наричат ги “горанци”. Защото отново според сръбските учени – тези наши сънародници говорели на “славянско наречие с диалект, най-близко до македонските диалекти”. Според данните на Зденка - гораните били богомили, приели последни исляма на Балканите в края на ХVІІІ в., а според техни представители – те са преселници там именно от земите на старата Дунавска България. С доклад по темата “Хуните в българската историография” на форума се представи младият Александър Мошев. Във Вълчедръм бe осъщественd среща с културната общественост на града. Редно е да споменем както е описал в анализа към своята книга местният изследовател на на града г-н Перчинков, че "По време на царуването на Филип II Македонски (360 - 341 пр. н.е.), Мизия е станала гърко-илирийска провинция.Впоследствие някои от племенните мизийски князе станали васали. Синът на Филип ІІ Македонски - Александър Велики (336 - 323 г.пр. н.е.)също е воювал с мизите. През 335 г.пр. н.е. той преминал през Шипченския проход, навлязъл в Мизия и я покорил. Съпротива му е била оказана единствено от мизийския княз Сирм, който също впоследствие е бил победен. А през 29 г.пр. н.е., дивото гало-германско племе бастарини преминало Дунава при устието на р. Цибрица. Тогава Бастарните воювали срещу Мизите. А римският наместник в българската област Македония, Марк Лициний Крас, внук на стария Крас (онзи, който потушил въстанието на Спартак) е предприел поход в Мизия по заповед на имератор Октавиан Август. Той е организирал и нападение през Клисурския проход (Петрохан) и след което е завладял Мизия. След жестока и кръвопролитна война с бастарините, Крас ги разбил при устието на р. Цибрица, в района на днешния град Вълчедръм където бил убит и вождът на бастарините Делдо. По тази причина бастарните били изгонени на север от Дунава. Тогава римският пълководец Лициний обрнал легионите си срещу мизите и така ги покорил". Конференцията на академия МАБИК във Вълчедръм завърши с тържество, организирано от младежите от региона и детска изложба. С този форум участници и организатори, между които следва да споменем отново кмета Иван Барзин и координаторката на събитието от общината Венера Борисова, с общи усилия се постараха да бележат съпричастност към предисторията на българщината. За това всички участници във форума - членове на Международната академия МАБИК сърдечно благодарят на колектива на община Вълчедръм и на цялото население както и на директорите на училищата за оказаното гостоприемство и интерес. Защото по време на форума стана ясно , че проучванията в региона на общината са били направени най-напред в районите на „Печина могила” - „Ралчин дол”. Там е била намерена керамика, открити са фрагменти от накити, хромели и оръдия на труда. Намерени са съдове от непречистена глина. Паралелно с това, в тракийските селища от „Ередански дол” до Армалуйския баир са открити съдове и предмети както и знаменитата оброчна плоча на Артемида, описвана от някои историографи като икона. Тази реликва е била зазидана в портала на главния черковен вход до края на ХІХ век, когато я открива чешкият археолог Карел Шкорпил, посетил тогава Вълчедръм. Впоследствие той я отнася в археологическия музей на София. Същата реликва е описвана и като една от най-красивите древни пластики на богиня Артемида. Други по-ценни находки от римско време, описани като намерени в региона на Вълчидръм са римска керамика от тракийското селище от „Ралчин дол” и от „Печина могила”, 20 см. бронзова статуя на Меркурий и статуя на богинята на щастието и плодородието 10 см. Церера както и спорадични монети на дако-гетите, сечени като дублиращи емисиите от Кабилле. “След миналогодишните разкопки в с. Оходен, където бе открито погребение отпреди 8 000 години, очаквам археолозите след време да открият и в района на Вълчедръм находки и следи от материалната култура на мизите, защото те са в основата на исконното местно население, представител на най-стария дако - мизийски етнос в Европа" - това сподели участникът в конференцията академик Йордан Иванов, автор на първото уникално българско изследване за дако-мизийския геном от 1975 г. Тезата му провокира дискусия по време на декадата по същата тема по която отново въпроси задаваха преподавателката по история Нина Борисова Ал Масри от гр. Лом, краеведите Веселин Тодоров Патрашков от с. Златия, Калоян Гечев и г-жа Перчинкова - дъщеря на местния изследовател Йордан Перчинков, събрал и написал книга озаглавена "Вълчедръм - докосване до миналото" въз основа на спомени и документи на Младен Бонджолов, Яко Гинин, Горан Плещийски, Ваца Тикова, Кръсто Мошолов, Васко П. Петашки, Милва Золина, Райна К. Симеонова, ГеоргиХаджибожинов, Веско Даскалов, библиотеката при църквата, библиотеките при училищата в региона и много други. В столицата ни София на 3 и 4 май продължи своята работа Научно-практическата конференция на МАБИК. Темата бе “История на ранносредновековните българи и България - VIII - IX век". Във форума бяха разгледани и следните подтеми "Българите прединдоевропейци", "Историята на Дунавска и Вардарска България в периода VІІІ - ІХ век", "Езическия период", " Християнството", "Българската държавност и архитектура", "Азбука на българите и българска писменост", "Велики български владетели и пр." В конферансната зала на Бул. “Хр. Ботев”, в уникалната сграда на бившето дюлгерско училище в столицата бяха изнесени доклади и лектории по темите "Праисторически цивилизации", "Стара Велика България", "Прабългари, тюрки и хазари - история, контакти, развитие". С особен интерес конференцията проследиха учени, преподаватели от страната както и изследователи, историци, дейци на науката, образованието и културата, а също и представители на различни клонове на науката . Според председателя на академията акад. Сергей Иванов: “Истината е, че най-древните ни корени започват от Балканите от териториите на сегашните земи на България и Румъния – т. е. земите на Мизия. Академик Сергей Иванов обяви, че по случай Деня на Европа 9 май МАБИК организира десетдневката на най-древната българска история, дала основи на европейската култура”. Членовете на МАБИК отправиха официално предложение до българските институции в страната и в чужбина за обявяване датата 9 май за Ден на българската древност. Председателят на МАБИК акад. Сергей Иванов заяви пред българските и чуждестранни медии: "Ще лобираме 9 май да бъде приет за официален ден на българската древност. Същото изявление освен по време на пресконференцията в София в агенция "София Прес" на 3 май бе направено и във Варна на 7 май т.г. като пред медиите акад. Сергей Иванов обяви и инициираното от академията създаване на ново формирование – ООБ - Организация на Обединените Българи. В нея ще могат да членуват всички наши сънародници, независимо къде живеят и каква религия изповядват. Тази информация бе огласена официално от БТА, от електронните медии, от БНР – по програма “Хоризонт” и от българските ежедневници. От докладите, изнесени от членовете на академията в София особено внимание бе отделено на темите: ранносредновековните българи извън територията на Дунавска България през VII - началото на X век; (Езически период); тюркюти и техните каганати; хазари; черните и сребърните българи; българите на бат Баян и Котарг; Волжка България; ранносредновековните българи на Кубер и Алцек; Вардарска България; мизолитни и неолитни древнобългарски култури и цивилизации; Аспарухова България - VIII - IX век; християнство; българска писменост, култура и държавност; траки и тракийска култура и цивилизация. Представени бяха в нова светлина историчесите факти. Но тъй като нямаме възможността да представим всички трудове, затова ще се ограничим в изброяването на авторите: по темите достойно се представиха председателят на академията акад. Сергей Иванов, акад. Владимир Цонев, проф. Маргарита Харбова, доц. арх. Светлана Гологачева - Пенева, Ясен Кавадарков, Боно Шкодров, проф. д-р Никола Алтънков, доц. Д-р Татяна Ярулина, археологът от Пловдив Димитър Чиликов, дългогодишният дипломат от кариерата Кирияк Цонев, изследвал единствен арабо-семитския характер на някои топографски названия в България и бита и традициите на гагаузите като етнос. Много добре се представи и Мирослава Цонева /дъщеря на Кириак Цонев/, която чрез лингвистичните си умения е издирила нови данни и уникална информация като интерпретира в своя доклад непознати данни за арабската мисия на Св. Кирил - Константин философ. Доклади изнесоха литературоведи и изследователи библиографи от екипа на А. Тотоманова. Изключително интересни и любопитни данни за богомилите съобщи в своя доклад писателят - дългогодишен преводач и изследовател на манихейството и масонството Николай Кафтанджиев. С експозе около геофизичните изследвания на могила, свързана с погребението на българския хан Омуртаг се представи д-р Явор Шопов от СУ “Св. Климент Охридски”. Истинската сензация на форума предизвика съобщението за тайната археологическа експедиция, организирана в късното средновековие от емисари на Ватикана до земите на България. Заглавието на монографията “Голямата тайна на Витоша - планината Витезда или истината за гроба на Божия Син и Римския Музей на доктор Марк е доклад - разработка на члена на академия МАБИК - акад. Йордан Стоилов Иванов и неговата асистентка Анна Зографова. Материалът бе в контекст и на последните библейски археологически изследвания, кореспондиращи с информациите за находките от Кумран и Наг Хамади. Както е известно през 1945 г. в т Горен Египет са намерени уникални ръкописи, укрити в делва: върху папирус с кожена подвързя са открити фрагменти от тайни книги на гностиците. След откриването на ръкописите от Мъртво море именно тази находка бе, която промени коренно представите за истинските ценности на християнството. Оказва се, че чрез това откритие могат да бъдат разбрани ученията на гностиците и съдържанието на тайните древни книги от времето на Адам, Ной, Сит, Иисус, Зороастър и Хермес Трисмегист. По същия повод и до днес библейските изследователи нямат консенсус по въпроса, кой, къде и кога и как е извършил погребението на Божия син. Известно е, че романът "Шифърът на Леонардо" на автора Дан Браун бе превърнат в бестселър заради "интерпретация на конспирацията от страна на католическата църква, извършена, с цел да бъде скрита "истинската история" за Иисус, което обаче предизвика остри спорове сред учените най-вече с "опита да бъде развенчан мита за божествеността на Христос и да бъде изобличена католическата Църквата като догматизирана институция, която държи хората в подчинение и заблуда”. В “Шифъра на Леонарди” откриваме пасаж за това, че “Царската линия на Иисус Христос била записана до най-малък детайл от множество историци”. Царска – да, не не е убедителна генеалогията, манифестирана до днес, още повече, че имената на Мария, Марта, Никодим и Лазар от Новия завет са типични и характерни на за Палестина или за Ханаан а за региона на Балканите. Тези имена въобще не се срещат в Стария Завет. Докато в коментара си относно “историците”, Дан Браун се позовава на четирите книги от Чаргарет Старбърд, Майкъл Бейгънт, Ричард Ли, Хенри Линкълн, Лин Пикнет и Клив Принс. Като никой от тях просто не е бил историк. И тъй като неотдавна излзе и книгата на графиня Катерина Билай, озаглавена "Богородица е българка и Иисус Ви пази", в която авторката експонира теза, според която " Във вените на Иисус Христос тече българска кръв и в негово лице българите имат обичания от Господ покровител, а Света Богородица, жената която даде на хората Спасител, е била от български произход, затова и България е най-близо до Бог и нацията ни е сред най-интелигентните в света". И въпреки, че родословието на Дева Мария е изследвано генеалогично многократно от 37 поколения, позволяваме си да подложим на съмнение някои моменти, защото според изследователите, Мария и Йосиф са братовчеди като потомци съответно на Мелахий /Йосиф/ и на Панфир /Мария/. В предсказанията на пророк Йсай /7:14/ генеалогията не е убедителна, както се стараят да ни внушат някои учени. Оказва се, че родословието на Дева Мария от цар Давид, чрез неговия син Натан, като че ли повече е опоетизирано, отколкото реално. Освен това името на Божията майка ние не откриваме в старозаветните книги. Името Мария се споменато за пръв път в Новия Завет. Освен това в историята преди време се бе разгорял и теологичен спор за Истинската майка на Божия син и за истинските му братя?! По този повод /8:19-21/Лука/ - в древните книги пише по време на една от беседите, изнасяни от Йисус идват хора, които казват на Йисус, че майка Му и братята му, които не присъствали на беседите с учениците на Христос го чакали отвън докато свърши да говори. Те не можели да достигнат до него заради множеството. С отговора си Йисус искал да каже, че истинското роднинство с него самия не зависело от кръвното родство, а от послушанието и изпълнението на Божието слово. И всички, които тогава слушали това божие слово, с трепет и смирение му се подчинявали безпрекословно. Коментар на академик Йордан Иванов: По стародавна традиция преди и по време на Христос, мъртвите били погребвани в земите, от които те произхождали. Това в максимална степен важало за племената дакомизийци, сепи - сапеи -/днешните/ шопи, обитавали земите около Сардис и планината Витоша и на запад от нея. По мои виждания, тялото е било положено в стари руднични мини, тъй като от там, от Витоша са добивани злато, диаманти, гранит и други скъпоценни камъни. Нека не забравяме, че и до днес Витоша е същевременно дишащ вулкан. А името Витоша се среща нееднократно и в библейските текстове като Витезда. Това означава, че някога царете-жреци, които са управлявали тези земи са оставили имената на различните местности /топоними и антропоними/ много преди потопите.Всички те са били от местен произход. По този начин един от големите основополагащи камъни на християнската вяра, непоклатим и здраво заседнал, е историческото доказателство за възкресението на Господ Йисус Христос и по този въпрос и вие и аз можем да водим винаги успешни битки за вярата, защото тук ние имаме едно събитие, на което не може да се противоречи. То може или изцяло да се приема, или изцяло да се отрича, но не съществуват доводи, с които може да се обори. В доклада на акад. Йордан Иванов се акцентува върху значими факти и обстоятелства, свързани с исконната територия на България и с планината Витоша, / наричана в много древни времена Витезда/ както и с факта, че Ватиканът винаги е разполагал с най-уникалната информация за библейската история на света от времената на Стария и Новия Завет. И ако археолозите вече откриват пътища към безследно изчезналите градове и цивилизации както и данните за исторически събития и начините на живот на древните народи и реално съществували личности, именно чрез правилния прочит и разкодиране тайните на Библията могат да бъдат открити и множество още по-стари тайни, скривани умишлено хилядолетия в тайните библиотеки на Ватикана. Защото ако тези библиотеки бъдат отворени, историята на света вроятно трябва да бъде пренаписана. В отговор на изключителната полемика, която предизвика книгата “Шифърът на Леонардо”, Римо-католическата църква категорично осъди романа като "подкопаващ християнските морални ценности и устоите на Църквата". По същия повод архиепископът на Генуа кардинал Тарчизио Бертоне изрази възмущението си, че "толкова много хора днес са в състояние да приемат подобни измислици за истина". Такава участ сполетя и филма "Изгубеният гроб на Иисус" продуцент на който е небезизвестният режисьор Джеймс Камерън, носител на наградата "Оскар". Във филма е експонирана теза, че в една от десетте костници, открити при разкопки през 1980 г. в предградието на Ерусалим - пещера на квартал Талпиот, вероятно са се съхранявали костите на Иисус и на негови близки. Това обстоятелство възмути многобройни ортодоксални християнски ерхиереи. Затова теологът от университета в Йерусалим Стефан Пфан, интервюиран за филма, изрази категорично мнение, че хипотезата във филма не е издържана: "Не мисля, че християните ще повярват, но скептиците биха искали да видят нещо, което прави пробиви в историята, която е скъпа на толкова много хора". И когато на 28 февруари т.г. Интернет тиражира съобщението на американския кинорежисьор Джеймс Камерън за откритите през 1980-та г керамични ковчези, показани в израелския град Беит Шемеш и в САЩ, за които той твърди, че принадлежали на Йисус Христос, същото негово изявлние предизвика остри негативни настроения. Джеймс Табор, професор по религия в университета на Северна Каролина твърди, че Йисус е възкръснал физически и, че възкресението би могло да се поддържа в духовен аспект, изключващ телесната обвивка, докато според председателя на Южната баптистка теологическа семинария Албърт Молер, християните "винаги са приемали физическото възкресение на Христос за основа на вярата". По повод разрешението две от костниците от Йерусалим да бъдат показани в Ню Йорк, говорителка на израелската агенция по археология Оснат Гоаз е изразила мнение, че учените в Израел не са съгласни с тезата на филма, защото в костниците сега няма кости тъй като последните били погребани след като били намерени - една обичайната практика в Израел, но до момента не е направен ДНК анализ". Всички тези факти, огласени през настоящата година от световните медии са дали основание на авторите на доклада да пишат за факти, които знаят, защото “ако сега не направим това, не биха ни простили нито апостолите, нито хилядите мъченици, загинали, в името на вярата” – както казва акад. Йордан Иванов:”Изследователите на библейския период трябва да поумуват доста над моята теза, според която тялото на Йисус Христос е било балсамирано, и пренесено до Витоша /планината Витезда/, със съдействието на препаратора – доктор Марк и част от експонатите на римския му музей. Единствените, които биха могли да имат отношение към балсамирането на тялото на Йисус, /описано най-подробно в трите синопски Евангелия/ са самият Йосиф Ариметейски, тогавашен член на Синедриона, уважаваният лекар, апостол Лука, Никодим, доктор Марк /или Марк - прпаратора на хора, животни и птици и различни влчуги и земноводни, приятел и съподвижник на апостол Петър/, с чиято помощ е била осъществена конспирацията по транспортирането на тялото до земите на родословието, от което Йисус произхожда – земите на Сардис /Сердика/. След смъртта на Христос, два кервана тръгват от обетованата Ханаанска земя, от Йерусалим за Рим. Това става през 40-те години на н.е. Единият през Мраморно море достига суша и се отправя към Филипополис, където отсяда за да изчака втория когото са чакали за да продължат по суша по пътя за Рим. Вторият керван обаче се отправя направо за Сердика през Солун, носейки рликвените съндъци на доктор Марк с препарираните експонати. Целта била те да бъдат скрити във Витоша от роднината на Марк, който в този момент изпълнявал функции на римски консул в Сердика. И като се имат предвид гоненията на християните по това време в Рим, за да не бъдат загубни експонатите. Този първи керван така и никога не е изпълнил заветната си мисия, да посрещне тайния керван с тялото на сина Божий. И пак по този повод днес си задаваме въпрос, защо католиците имат свои бастиони в селата Житница и Раковски край Пловдив. Или защо са се обособили тези две католически села, а и други в региона на Пловдив, който днес е своеобразен бастион на католицизма у нас. Логично възниква въпросът – какво са търсили на Витоша кардиналите от Ватикана през ХІХ век и каква е била истинската им мисия да дойдат до място, откъдето е преминал самият апостол Петър, на път за Рим, където през 42 г. от н. ера, той поема първия понтификат , но преди това е направил много за да спаси от посегателство тленните останки на Божия син”. Интересното бе, че заявки и предложения за участие в Конференцията и десетдневката на българската древност дадоха освен учени от Чувашия и Татаристан също и немалко регионални историци и изследователи. Дните на декадата бяха уважени и конференциите посетени от много граждани, журналисти, историци, изследователи, родолюбци, дейци на науката, образованието и от представители на различни клонове на науката. На 7 май 2007 г. град Варна стана домакин на поредното заседание на академия МАБИК, в което акцентите в програмата бяха върху теми като “Дакомизийският геном, изследван от българин през 1975 г.”,"Предчерноморска дакомизийска цивилизация - мизийска субкултура в Дорострум", "Неолит и мезолит по българските земи", "Причерноморски цивилизации", "Предтракийска цивилизация и култура". Във Варна научно-практическата конференция включи темите: “Древните българи прединдоевропейци, потопът в Черно море, Стара велика българия и Волжка българия”. Поздравително слово към учестниците и гостите произнесе председателят на академията – акад. Сергей Иванов. С експозе по темата – “Древните българи – атланти и прединдоевропейци се представи акад. Вл. Цонев. Докладът на проф. Петко Димитров бе по темата “Черното море и потопът”, докладът на акад. Сергей Иванов – “Ранносредновековни българи”, на акад. Михайл Юхма – “Бойните отреди на българо-чувашите”, на акад. Хр. Маджаров – “По следите на Аспарух”. След кратка почивка бяха прочетени докладите на д-р ист.н. Зарема Кипкеева – “Българите в централен Кавказ”, на проф. д-р Н. Алтънков – “Произход на “Рус-Рос”, на проф. д-р м.н. Ан. Ефимов – “Българо-чувашите”, на г-жа В. Антонова – “Българска митология”, на доц. д-р Т. Яруллина – “Ранномонетна система на Волжка България, на Г. Маджарова – “Тракийските музи и чувашките орисници”, на доц. Д. Райнова – “Старият и нов Болгар”. На няколко пъти в своите изказвания председателят на МАБИК акад. Сергей Иванов обърна специално внимания върху големите заблуди, съществуващи в историческото пространство днес, които все още се преподават в българските учебни заведения. В интервю пред варнинската медия “Фокус” той заяви следното: “Една от заблудите е създаването на “Аспарухова България”. Всъщност, тук не се създава специална, отделна държава, а Аспарух идва и взема тези територии, които са били много преди това български. Точното название е Първата през новото хилядолетие българска, европейска държава”. Варненци с огромно внимание следяха темите, свързани с ранносредновековните българи, живели някога извън територията на Дунавска България. Актуален и разглеждан бе езическият период / VII - началото на X век/, времето на тюркютите и техните каганати, на хазарите, на християнизацията на България и Русия. Интересни експозета включваха доклади за сребърните българи наши предци, ситуирали Волжка България; черните българи, ранносредновековните българи на Кубер и Алцек - Вардарска България; Мизолитни и неолитни древнобългарски култури и цивилизации; Аспарухова България - VIII - IX век. Християнство. Писменост, култура. Държавност; Траки и тракийска култура и цивилизация. Според акад. Сергей Иванов по това време т. нар. “мизи” са били под владичеството на Римската империя. Те са съществували и не са изчезнали никога, както продължава да се пише в българската история. Всъщност, Аспарух идва при своите братя и ги освобождава от робство, като се присъединява към тях. Втората заблуда, отново според акад. Сергей Иванов засяга темата за “Нашата прародина”, която не е нито в Памир, нито в Хиндикуш, нито в Китай, както се говори, а тук на Балканите! Истината е, че най-древните ни корени започват от Балканите и по-конкретно от териториите на сегашните България и Румъния. Вярно е, че прабългарите са правели големи преходи, столетия в азиатските пустини, но винаги тук са оставали български племена и тези български племена са мизите и шопите. Относно изследванията на другия уважаван академик от същата академия Йордан Иванов, автор на изследването за дакомизийския геном от 1975 г., предшестващи успеха на проф. Иво Кременски, ръководител на Националната лаборатория по молекулярна паталогия към Медицинския университет в София, спечелила авторитетен проект през настоящата година, от дискусиите стана ясно, че осъществяването мегаизследванията на човешкия геном са били провокирани именно от първото проучване на българина Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. когато по устно нареждане на Тодор Живков, научни екипи заработили по изясняване на шопския етнос. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя академик Йордан Стоилов. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ е бил изпратен специално на АН на СССР, а констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент е била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Още през 1975 г. изследователят е манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес. Защото днес българите по света са тези, които не поливат своите корени в България. Българите са поливали и продължават да поливат други, на други държави и континенти, което води до изменяне на кръвна група - РН отрицателно. По същата тази причина следва да спрат и войните, защото в тези войни са се били и продължават да се бият представители на сродни етноси, на братя или братовчеди по кръв, не до девето, не до петнадесето, а с роднинска връзка до двадесет и второ и нагоре колена в хилядолетията, нещо което в един прекрасен ден науката ще може да докаже, в момента, в който бъдат изработени апаратури, които да преценяват етн нашите учени не следва да се учудват от факта, че Придунавието ни ще се окаже родината и на …древен Шумер шумерите - Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско”. “Докладът на акад. Йордан Иванов по темата "Дакомизийският геном - изследван през 1975 г. от българин" е актуален и особено интересен от гледна точка на представените данни и би било добре тези резултати да бъдат направени достояние на обществото чрез медиите". Това пише министърът на културата на РБългария проф. Стефан Данаилов в писмо, адресирано до председателя на академия МАБИК / с № 21 00 28 105 от 7 юли 2006 г./. Според акад. Йордан Иванов, първите жители на Балканите - дако-мизийците и балто-илирите са исконните местни най-стари народи, предшественици на траките. За отбелязване е факта, че именно тази негова констатация бе възприета и от траколога - покойния проф. Александър Фол, който само месец преди смъртта си призна, че теориите и тезите на акад. Йордан Иванов за дакомизийците - предшественици на траките са абсолютно верни. Известно е, че Щатският проект по изследване на човешкия геном от 2002 г. развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от същото изследване, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Но да се върнем към българското изследване, в което констатацията е, че доминантният ген е съхранил през хилядолетията принадлежността на сънародниците ни към същите онези най-древни племена, с гени на дакомизийци, сапейци, сапи /шопи/ – най-старото автохтонно население на Балканите от Мизия и Дакия, стартирало произхода на древните българи. Българинът доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите, което е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател - акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години. Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген, провокира още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ - обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др. Ето какво споделя акад. Йордан Иванов за: БЪЛГАРИТЕ В ЕТНОФОНДА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - ако днес продължаваме да си задаваме извечните въпроси , ОТ КЪДЕ СА ДОШЛИ нашите предци ПРАБЪЛГАРИТЕ, бих искал да акцентувам върху факта, че ТЕ са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата. И ако се обединят потомците с българска кръв, живите в момента наброяват над 156 милиона души. В този смисъл именно тук бих искал да изтъкна още едно качество на българина. Той е индивидуалист и то не защото не познава историята си, а защото генетично знае, че историята на света е негова. Българска кръв е текла и ще продължава да тече, в жилите на представителите на етносите и на народите от петте континента. С българска кръв в момента са народите, започвайки от Придунавието, от Кавказ с Чувашия, Татария, КабардиноБАЛКХАРИЯ, ИчкАРИЯ /Чечения/, ИнгушЕТИЯ, АбхАЗИЯ, БашкИРИЯ, /БашкАРИЯ/Ы КазахСТАН, АфганиСТАН, ПакиСТАН, АзърбайДЖАН, КюрдиСТАН, УзбекиСТАН, КазахСТАН, ТюркмениСТАН, Етиопия, Йемен, Персия, Иран, Ирак, Турция, Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикарпатието, Англия с Шотландия, Норвегия, Италия, Америка и др”. На форума във Варна акад. Владимир Цонев изведе тезата за “Древните българи – атланти и прединдоевропейци, проф. П. Димитров – “Черно море и потопът”, акад. С. Иванов за “Ранносредновековните българи”. Докладът на акад. М. Юхма бе посветен на “Бойните отреди на българо-чувашите”. Акад. Хр. Маджаров интерпретира “Следите на Аспарух”. Бяха прочетени и докладите на д-р ист.н. Зарема Кипкеева – “Българите в централен Кавказ”, на проф. д-р Н. Алтънков – “Произход на “Рус-Рос”, на проф. д-р м.н. Ан. Ефимов – “Българо-чувашите”, на г-жа В. Антонова – “Българска митология”, на доц. д-р Т. Яруллина – “Ранномонетна система на Волжка България, на Г. Маджарова – “Тракийските музи и чувашките орисници”, на доц. Д. Райнова – “Старият и нов Болгар”. Радио "Варна" излъчи специално интервю с председателя на МАБИК акад. С. Иванов, по думите на който идеята за създаването на ООБ на академия МАБИК е била посрещана изключително радушно в чужбина: “У нас вече е регистрирана организацията на “Обединените българи”, очакваме тя да бъде международно призната”, отбеляза той. Между интересните исторически факти, които председателят на МАБИК сподели в рамките на декадата бе и твърдението, че съвременните български мъже носят гените на население, живяло преди десетки хилядолетия по нашите земи. Според него, МАБИК има готовност да издаде учебник по праистория, чиято главна цел е да възроди паметта на българските предци. Древните българи са били потомци на потъналата преди 12000г. Атлантида като изчезналият континент се е намирал между Северна Африка Америка и Европа. Доказателства за произход на древните българи от митичния континент Атлантида, споменат в "Диалозите" на Платон, академикът намира в сходството с българския език на имена на острови от Атлантическия океан, където според него се е намирал континентът. Името на остров Мадейра бе свързано със свещеното за българите място Мадара, а Канарските острови с българската дума “кан-а”. В тази връзка, в контекст на експозето на акад. Владимир Цонев във Варна, отново председателят на МАБИК акад. Сергей Иванов направи изявление, че Варненската цивилизация, създала уникални шедьоври и образци от най-старото обработено злато в света, всъщност се е появила вследствие на голямата и опустушителна война между митичните хиперборейци и атлантите, състояла се преди около 9 500 г. пр. Хр. Или както твърди в своята статия Васил Павлов "Древните българи са потомци на потъналата Атлантида", отпечатана в бр. 105 от 8 май 2007 г. на Варненския информационен вестник “Черноморие”, "Единственият район от територията на България, в който са били открити следи от обитаване през среднокаменната епоха или мезолита/във времето между 10 000 и 7 000 г. пр. Хр./е местността Побитите камъни - Декилитажа край Варна. Известно е, че всред пясъците на няколко от групите - Централна, Баново и Слънчева са били намерени множество специфични кремъчни сечива /микролити/. Според проф. Петко Димитров, ПОТОПЪТ в Черно море е станал преди 7575 г. на сакралната дата 17 февруари. Тази цифра е получена, като се използва датата на сътворението на света според християнския календар, използван от българи и византийци 5508 г. пр.Хр. и се отчете 60 години корекция за ускорението на въртенето на Земята. Днес все още критиците на теорията за ПОТОПА в Черно море не се задоволяват само да игнорират научните доказателства за това събитие. За тях наличието на стари брегове на Черното море на дълбочини 90 – 120 m с възраст около 8000 г., рязката смяна на сладководните организми от Черноморското езеро с типично морски, образуването на сапропелните седименти като продукт на катастрофата, както и възникването на сероводородното заразяване са може би недостатъчно убедителни аргументи. Затова пък изследванията на акад. Йордан Иванов на Дакомизийския геном още през 1975 г. както и най-новите генетични проучвания на проф. Кременски потвърдиха, че преди повече от 7 – 8 хилядолетия е започнала масовата миграция на населението от Черноморския регион. Причините за миграцията са ПОТОПЪТ в Черното море както и влошаването на условията за живот. Ето какво мисли пише по същия повод уважаваният член на МАБИК акад. Йордан Иванов: “Районът на Трън някога бил “обетованата” земя на Арменците. Транскрипирайки етимологично думата Армения, наименуванието означава “ниска зема” – от Ар / земя/, и “мения”, което ще рече – ниска. От Сардис – Севан /на арменски/, идва и името, което означава “Мъдрост”. Непосредствено след един от библейските Потопи, арменците се разселили на Изток. Тръгнали след отцеждането /оттичането на водата/, след потопа арменците поели на изток. Точно тогава между тях са се обособили множество самоуки майстори златари , защото арменците наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Тук трябва да отбележа, че освен другите занаяти, арменците, живяли някога на дако-мизийските и сепските територии. Освен другите занаяти те развили и тъкачеството….Те първи развели знамената от плат. И много преди образуването на българската държава, преди да бъдат населени днешните български земи, местните етноси помагали на евреите и на други племена, а в по-късни времена, сегашните ни земи били включени в териториите на……. Долен Египет за което има писмени анали”. От направените изследвания от българския етнограф проф. Петър Петров става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства в древността, желая непременно да припомня и подчертая, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип. Владенията на дакомизийците се простирали в четирите посоки на света - на Запад, стигали много зад пределите на Сингидун, /днешен Белград/, град Шкодра, в земите на днешна Албания, на югозапад - Адриатика. Етническата територия на дакомизийците заемала 4/5 от Балканите и е била щрихирана, в района на днешните земи земите между Елбасан, устието на Дунав, Белград и Одрин. Дако – мизийците, / Сапейците ,Сепи/ шопите/ в онова далечно време са произвеждали жито от тревата, която конете най-много предпочитат да пасат - нископланинския КОИЛ. Те познавали и дивия овес. Селекцията от този КОИЛ и ДИВИЯ ОВЕС, търговците на древността предлагали, разнасяйки и засаждайки я както тук, така и по поречието на Великата река Нил. Засаждали я във воднистите места, по наносите на реките. От консумацията на хляба, произведен от това зърно, смилано преди да бъде омесено, и опечено, продължителността на човешкия живот се увеличава многократно. Пак тогава представители на местните родословия и етноси започнали да селекционират житото както и конския овес, който също продължава човешкия живот…...По същото време били направени и първите експерименти, в областта на първото генно инженерство. Представителите на тези етноси първи опитомили овцата. Фактите посочвам неслучайно, защото в онази дълбока древност сепите започвнали да опознават и ползването вълна. Започнали да развъждат стада, за да добив на месо и мляко. С това днес се обяснява и дълголетието на представителите от дако-мизийския етнос – истинските създатели на своеобразното най- древно генно инженерство, появило се в земите от региона на днешна София /Сардис/, в подножието на Витоша, в районите на Хемус/ Стара планина/ и на запад от София. Черното море е от по-късния период. Много, много преди да стане море, то е било езеро с приблизителни размери 54 на 24 км. Достигало е до северните части на днешна Турция както и до малка част на днешна Грузия. Моите изчисления показват, че един от всичките 123 етноса, живели някога на територията на Балканския полуостров е изчезнал в момент, когато е преживял катаклизъм подобен на потоп, при който този народ потънъл. В подкрепа на биолокационните проучвания и изчисления на българския учен акад. Йордан Иванов ще цитираме геоложките данни за Черно море, според които този своеобразен затворен водоем е възникнал преди повече от 7 000 години от сладко езеро, намирало се на 150 м. по-дълбоко от сегашното му местоположение. Екипът на българския учен - проф. Петко Димитров, завеждащ секция “Морска геология и геохимия” към БАН е установил, че “в края на ледниковия период т.н. от нас Черно море “гълтало” по 1,5 км от сушата, едва ли не всеки ден. При един от тогавашните древни потопи били залети с вода над 40 000 кв. км само за една година. И ако днес Черно море има бъбрековидна форма, с площ от над 413,488 кв. км и заема 0,12%. като част от световния океан, неговата геоложка история е много дълга и интересна. В далечни времена, в тази част на Земята, върху която сега са разположени Южна Европа, Северна Африка и Средна Азия имало огромно море, известно под името Тетис. Когато започнало нагъването на Хималаите, Кавказ, Хемус /Стара планина/, Алпите, между тях се образували дълбоки падини, вследствие на което древното море се разкъсало, а на неговото място останало соленото Сарматско море. То се намирало между Средна Европа и Аралско море. При различните геоложки времена това море многократно е променяло формата си. Впоследствие от него се отделило и Понтийското море, което имало връзка с басейна на Каспийско море. Още по-късно Понтийското море се разпаднало. В района на сегашното Черно море се образувала котловина. Тя е имала очертания и размери приблизително колкото е днешното му корито. И така до края на третичния период, това море останало отдалечено от Средиземноморския басейн, докато на мястото на днешното Мраморно море имало суша. Може би там е съществувало езеро, което чрез река е изливало водите си в Черно море и най-вероятно на границата на четвъртичния период, сушата постепенно потънала. Морето заляло долината на тази река. Така се образувал и Босфорският проток. Много по-късно в следледниковата епоха се образувал и Дарданелският проток, а по кавказкото крайбрежие има устни предания и за много потопени градове. Древният град Херсонес бил преместен, защото морето постепенно го заляло. Такива следи от потопени крепости и градове има и в Сухумския залив, а древните автори са оставили сведения, че и град Бизоне, /днешна Каварна/ в древните времена преживял голяма трагедия, като бил погълнат буквално за една нощ. Финикийците наричали Черното море “Аксейназ”. С това име го наричали и скитите. По-късно елините, които не можели да произнасят “с”, видоизменили наименуванието му в “Ашхена”/Тъмноцветно/. Днес в Черно море се вливат реките Дунав, Днепър, Днестър, Буг, Дон, Кубан и др. И въпреки, че заледяването на повърхността му е много рядко явление, има исторически сведения и анали от патриарх Никифор и летописеца Кедрин, които съобщават за заледяване на морето през 763 г,. когато можело да се мине по леда от Месембрия/Несебър/ до Кавказ като има данни и за друго, заледяване когато се преминавало пеш от Анхиало/дн. Поморие/ до Аполония /Созопол/. /Бел. Авт. от книгата “Боянският маг“/: “Последните известни на учените регистрирани потопи са определени от преди 24 000 години и от 11 552 г. пр. н.ера. Според акад. Йордан Иванов, последният голям потоп той датира именно през 12 050 г., /считано от 1980 г назад/. Той е направил изчисленията си по календар от 1980 г. Това, според нашето време, е станало в ХІ месец, на 24-то число. Тогава е станала катастрофата със столицата на континента, потънал при Южния полюс. Информацията присъства и в научния му труд , предоставен на АН на СССР. Известно е, че по темата за Всемирния потоп, в света са написани над 80 000 книги, излезли на повече от 100 езика. 9/10 от тях включват сюжета за митичния разрушен кораб на легендарния Ной. В тази връзка десетки са били експедициите по ледените върхове на арменската планина Арарат, търсили следи от кораба фантом. Много са били и очевидците, твърдели, че са го, “видяли”. Като Последният “автентичен” разказ, звучащ достоверно е бил от 19 в., в който местен овчар забелязал в глетчер, недалеч от арменското село Байзит нещо, наподобяващо кораб.. Въпросът е дали наистина потопът е заварил арменците на Арарат или тук, по нашите земи. Според митологията, в иранската Зенд Авеста съществува древно предание за първочовека Йима. Той навремето бил предупреден от бог Ахура Мазда, затова, че “Земният свят е много грешен и е застрашен с гибел” и че “на земята ще настъпи зима, силен студ и големи наводнения. Бог Ахура Мазда посъветвал Йима “да сътвори “Вара” – т.е. особен тип къща – кораб като прибере при себе си по двойка от едрия и дребен рогат добитък, от човешките същества, от кучетата, птиците, от различните растения, както по този начин им запази живота. Авестийският Ной – Йима, също както и библейският, се е погрижил да съхрани семейството, стопанството и животните. И ако също така много отдавна еврейският Бог Йехова заповядал на Израил да се сражава, за “да очисти Обетованата земя от покварените хананейци, /Левит 18:1, 24-28, Второзаконие 20:16 – 18/, случило се така, че по подобен начин били наказани злосторниците, в дните на Ной, с потоп и в случая на Содом и Гомор, с огън, така той използвал народа на Израил като средство, за да унищожи ханаанците. – Битие 6:12, 17: 19:13, 24, 25/”. Акад. Йордан Иванов: “В древните геоложки времена, най-старата река Итил /Дунав/ е текла с 37 км по - на север, от сегашното й положение. Реката е минавала тогава покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ. По летоизчислението на Волжските българи, датирано от 33 000 г. пр. Хр., времето, в династии и катаклизми официално било измерено от преди 15 000 г. Това включва мандата на управлението на монарха Джим Инджик Дуло или 14 953 г назад.. В този смисъл може да се каже, че именно този владетел може да бъде считан от хронистите за създател на първата българска държава Итил. Тя е заемала територии по поречието, чак до до изворите на едноименната река, която всъщност била реката Дунав. В тази древна държава властта е била съсредоточена в ръцете на династията Дуло. Тук обаче съм длъжен да поясня, че държавата Итил е била създадена много – много преди хронистите да я регистрират и да започнат да я описват. Част от преминалите по време на преселенията през територията на Балканите в миналите времена етноси са били от индоевропейските етнически групи. В писанията на Омир и Херодот днес могат да бъдат открити доста писмени сведения за това “как на Балканите преди 30 века са нахлули траките”. Това обаче не е било точно така, защото когато траките дошли, те открили много по-старо население. Това били дакомизийците. Те били местните стопани, с невероятно по-високи духовни знания, култура и с не-по малко интересни родови традиции , със своите жреци-царе, със занаяти, ритуали, ареал и богове - неща изключително интересни и сложни”. В навечерието на 9 май бе подготвено и провеждането на извънредната сесия на академия МАБИК, свързана с честване Деня на Европа и Деня на Първите Европейци и тяхната древна родина в Ямбол. Посетен и разгледан бе древния град Кабиле. Участниците в Декадата изкачиха най-източния връх на Средна гора – Таушан тепе. В гр. Ямбол конференцията на академия МАБИК бе открита от секретаря на НТС инж. Ангел Ангелов. Специално поздравление към гостите и участниците във форума отправиха зам. областния управител Иван Георгиев и зам. кмета на Община Ямбол Милен Гайдаров. Оповестени бяха научни съобщения от страна на академик Владимир Цонев за "Тракийската Атлантида - земя на Орфей, Залмоксис и Спартак", на акад. Сергей Иванов за пеласгите - древните българи на Балканите и в Егея, на акад. Христо Маджаров за "Тракийските мистерий", на Галя Маджарова за тракийските музи и чувашките орисници. Доц. д. ф. н. Добрина Райнова разказа за своето изследване върху произхода на светите братя Св. Св. Кирил и Методий. Димитър Папазов изведе своите наблюдения върху интеркултурните взаимодействия в древността. В работата на конференцията взеха участие с научни съобщения ямболските представители Вълчо Вълчев, който акцентува върху символите на древните българи в предбиблейския период, Иван Джурелов манифестира нова теза за наименованието и възрастта на гр Кабиле е най-значимият античен град – столица на тракийска държава. Артефактите му са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град. По официални данни Градът е бил основан в края на второто хилядолетие пр. Хр. Помни марша на легионите на Ал. Македонсски. Бил е център на тракийкото царство на цар Спарток. Там са били сечени монети. Християнството тук е било прието още през трети четвърти век. Кабиле е бил епископия, разрушена през VІ век от авари. Днешното с. Кабиле е основано вероятно от жителите на това селище на 1,5 км по на юг. По-късно жители на селата от околността масово са се преселвали в Кабиле, бягайки от своеволията на местните татарски орди. Кабиле се е наричало още и Тавшантепе, по името на близкото възвишение. След освобождението получава името Извор, (поради намиращото се наблизо Аязмо. Археологът Стефан Бакърджиев изведе данни за уникално древно съоръжение от времето на ранната бронзова епоха в района на село Дражево. Коментирани бяха находките и уникалните исторически обекти край село Драма както и известните Рашевска и Марчева могила. Членовете на МАБИК се запознаха с историята на древния град Кабиле и посетиха Село Кабиле, което се намира на 3 км северозападно от гр Ямбол. Вечерта местният Атлантичесски клуб организира коктейл по случай конференцията на академия МАБИК в града. След Ямбол гостите продължиха своя маршрут към следващата дистинация през "Долината на българските царе", запознавайки се на място с най-новите открития на българските археолози Г. китов и Диана Димитрова, с некропола на тракийския цар Севт ІІІ и с гробницата, в района на местността "голямата Косматка". Те посетиха тракийската гробница в Казанлък в центъра на Розовата долина както и музея на Розата. Запознаха се с традициите на розопроизводството, практикувано от хилядолетия в земите на България. Разказваха за своите лектории, свързани с предтракийската и тракийска култури и цивилизации. Финалът на академичната програма за членовете на МАБИК бе организиран в Севлиево, в Екокомплекса за туризъм “Елдород”, намиращ се на два километра от центъра на града. Непосредствено до река Росица и градския парк “Черничките”. Домакин на събитието бе стопанина на комплекса и най-новият член на академията – инж. Евгени Добрев – специалист по двигатели с вътрешно горене. Върху 30 дка площ са разположени хотелската част на комплекса, центровете за обучение по агро науки, фолклор и туризъм. Изненада за членовете на академия МАБИК бяха прекрасно оборудваните конферансни зали за семинари, в които продължиха заседанията. Лятната градина на комплекс Елдород е изцяло във възрожденски стил. Може да побере повече от 250 гости. Комплексът разполага с детски кът, зимна градина, ресторант, пиано бар, няколко открити и закрити басейни, пещера с джакузи за специални срещи, лоби бар, конюшна със закрит манеж, овчарник, зайчарник, зоокът, рибарник, зеленчукова и овощна градини, даракчийница, шивачница, къща на занаятите, открит и закрит охраняем паркинг. Създадени са всички удобства и условия за приятно прекарване и запознаване на място с оригиналния български национален бит и фолклор. Паралелно с финала на декадата на 8 май народно читалище “Елдород и Литературния клуб на Севлиево “Дамян Дамянов” организираха творческа среща – рецитал с поета Матей Шопкин и известния литературен критик Марин Кадиев. С огромен интерес над сто ученици от началните и средни класове на 1-во училище от град Костинброд, които пребиваваха в комплекс “Елдород” по специална учебна програма, одобрена от МОН, с часове по занаятчийство, изобразително изкуство, музика, природознание, рисуване и история, изслушаха историческата лектория на акад. Йордан Иванов по доклада му за “Сребърните българи”. Те останаха особено впечатлени и горди от факта, че са потомци на такъв район от Средна и Западна България, от който прадедите - предци на Чувашите са тръгнали в своето първо голямо преселение на Изток, към земите на Урал, Кавказ и днешен Сибир. Учениците, учителите и директорите както и гостите на комплекса имаха възможността да се запознаят с членовете на МАБИК акад. Сергей Иванов и акад. Владимир Цонев както и да присъстват на последното конферентно заседание в Севлиево, в рамките на Декадата на българската древност на 10 май. На него с научно съобщение и доклад се представиха академик Йордан Иванов и неговата асистентка Анна Зографова въз основа на факти и изследвания на историка от град Севлиево Илия Зографов, събирани в период от 40 години през първата половина на ХХ век. Направено бе научно съобщение за наличие на предания, гроб, мавзолей и артефакти за сина на Атила Дуло – небезизвестния цар Еменцар – владетел на Балкана, живял в края на V и началото на VІ век в района на Кормянското и Ряховско текета край Севлиево. На събитието присъстваха историци, краеведи, журналисти, граждани от град Севлиево, членове на академията МАБИК и археологът от Великотърновския Университет проф. Витанов, който проучва един значително по-късен период за Кормянското теке – периода ХVІІ – ХVІІІ век. Прочетени бяха още два доклада на акад. Йордан Иванов за “КОСМИЧЕСКИЯ СПЪТНИК КЕО, ИЗСТРЛЯН ДА ЛЕТИ 50 000 Г., КОЙТО ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ С 5 000 ГОДИНИ ПО – РАНО В БЪДЕЩЕТО” и за прогноза на учения, че след изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода. ПО специалната космическа програма на ЮНЕСКО ЗА ХХІ век и проект на френския учен Жан-Марк Филип се предвижда изкуственият спътник известен и като “Археологическата птица на бъдещето “ да участва в хилядолетен полет в космоса като втори спътник на борда на ракетата “Ариана”, която Европейският космически център изстреля през 2005 г. “ . Ето какво сподели академикът: “Изчислил съм, че КЕО ще акустира и кацне на днешния Южен полюс, който в момента е познат на света. Приземяването ще се състои в района на днешното море “Съдружество” – бряг Кемп”, земя “Мак Робертсон”, земя “Принцеса Елизабет” – залив “Прюде” между 60-ия и 80 меридиан и между 130-ия паралел. Пак тогава, отново според моите прогнози, това ще бъде на четвъртия континент на сушата. Това трябва да имат предвид днешните учени, за да подскажат на техните приемници и на бъдещите поколения къде и как тази вода би могла да се преработи, защото при завръщанто на КЕО, конфигурацията на планетата Земя ще бъде тотално променена, а и континентите ще бъдат само четири. И дори България да я няма за народа и страната ни ще се говори след хилядолетия. Затова за космичския експеримент с “Археологическата птица на бъдещето” бе избрана България да представлява континента Европа, за да може след още 50 000 години де се споменава нейното име. В това именно се състои нашия скромен български принос, който трябва да стане достояние на бъдещите поколения. И тъй като към края на ХХІ век екологично чистата вода ще се цени повече от златото,ако за в бъдеще ще продължават да се водят войни, както неведнъж съм отбелязвал, то през ХХІ век тези войни ще бъдат освен за Човешкия геном и за водните ресурси на планетата. От огромна важност е значението на сладката вода за живата материя, за живота на човека въобще доклад по тема “След изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода”. Във втория доклад акад. Йордан Иванов разказа за Подземната река, която тече под Люлин планина и София: “Повече от 1/5 от изчезващите земноводни видове живеят в или около сладките води. А повече от половината повърхност на земята е залята от огромни по размерите си водни басейни, но само нищожна част от тяхната вода е сладка. Изчислено е, че 97.5% от всичките запаси с вода на земята са солените води на моретата и океаните и едва 2.5% о т световните запаси са от сладка. От тях днес 70% са във вид на ледени блокове, глетчерите и ледниците. Запасите от питейна вода са били и ще продължават да бъдат най-скъпоценното съкровище на земята. Основният захранващ източник на десетките и стотици реки и езера, на хилядите планински извори, бликащи на повърхността, е подземната подводна река, която поема своя път от дълбините, в близост до Лисабон. След това прекосява територията на цяла Испания, Италия, Гърция, България и Румъния за да се появи в източната част на Карпатите, където поставя началото на двете надземни реки Уж и Тетерев. Известно е, че строителството на централата в Белене беше спряно през 1986 – 87 г. по изрично нареждане на тогавашния генерален секретар на БКП и ръководител на държавата Тодор Живков, който знаеше, че причината за това освен разломът Вранча са именно подпочвените води. Длъжен съм да обърна особно внимание на учените, като специалист по разкриване на архологически, исторически, природни богатства и биолокация, че строителите на АЕЦ “Белене” трябва да се съобразят имено с подземните подпочвени води, които извират в източната част на Карпатите във вид на същите тези две реки – Уж и Тетерев, минаващи под планината Вранча. Не трябва да се забравя, че при всяко едно земетресение на планината Вранча, разломът продължава през българска територия по подземните води”. След финала на докладите, в прекрасната конферансна зала на хотел “Елдород” в Севлиево председателят на академия МАБИК Сергей Иванов обяви финала на декадата на българската древност. Ръководството на МАБИК най-сърдечно благодари на всички участници. Съобщено бе, че предстои прочетените доклади да бъдат представени в следващия научен Сборник на академията, в който по традиция ще бъдат описани прецизно всички изследвани древни и съвременни източници на които академиците, професорите, научните работници и членовете на МАБИК се позовават.



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1152399
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031