* *
Библейският КИВОТ -
скрит
в
района
на
град
DHAMAR
в
днешен
Йемен
III част

Научен доклад
на
академик Йордан С. Иванов
и
асистент
Анна Зографова - член - кореспондент на
академия МАБИК
ІІІ част

Mont-press.com - Бр. 75 (1512), год. ХVIII, 27 септември - 1 октомври 2007

През призмата на нашата информация целим по един нов начин да бъде осмислена мисията на Мойсей – този своеобразен “древен жрец, патриарх, гадател, мълниеносец и укротител на мълниите в древността, месия на всичките библейски еврейски колена, на еврейските първосвещеници – жреци. Защото само последнити са били удостоени с великата чест да извършват транспортирането на Ковчега на Завета”, облечени в ритуални бели дълги роби, обточени със златни нишки..., които служели за заземяване. А според писателя Робер Амбелин, "постепенното изоставяне на употребата на Кивота като уред или прибор се наложило, повлияно от новите атмосферни условия в Обетованата земя, защото Кивотът първоначално бил създаден и предвиден за да служи като светиня на Синайския полуостров, в планината Хорив, където атмосферното електричество се отличавало с голяма наситеност и позволявало той - този култов уред или прибор, непрекъснато да се презарежда!" Според твърдения на Йосиф Флавий, “храмът бил покрит със златни плочки, прилепнали тъй плътно една към друга, че с първите лъчи на слънцето през деня те заискрявали и съперничели с блясъка си на самото слънце”. Покривът на храма, отново според описанието на Йосиф Флавий “бил обсипан с изправени нагоре златни остриета, изключително остри, което пък не позволявало на птиците да кацат върху храма или пък да снасят там яйца”. Предположението е, че същите златни остриета вероятно са имали магнетично и химично предназначение – вид гръмоотводи. За подобен храм разказва френският автор Робер Амбелин в книгата си "Тайната на Израел". Той описва и храм на Юнона също “покрит с подобни остриета, според описанието на Духул, интерпретирано от Ла Боасие, в научната му разработка “Бележки върху работата на Академията в Гард”, (Ним, 1872 г., част 1, стр. 304-319). Оказва се, че в древността е имало наука, занимаваща се с изкуството на мълнията. Данни за нея могат да бъдат открити в произведенията автори като Тацит, Светоний и Тит Ливий. И както продължава Робер Амбелин, "При етруските наричали мълниеносец гадателя, натоварен с тълкуването на факта, че светкавицата падала на това или онова място. Освен всичко останало, гадателят обучавал свои последователи как и по какъв начин е възможно да се предпази човек от мълнията. А въпросното място било наричано filguritum. То се ползвало със славата на свещено място в цялата област." В разкритото през 2004 г. царско погребение от времето на Критско-микенската цивилизация от иманяри, на границата между общините Кирково и Златоград са били намерени изключително редки бронзови култови предмети от преди 35 века. В гроб на владетеля цар и жрец, иманярите открили старинен бронзов нож, използван вероятно за жертвоприношения. Открит е и идол на птица. Главата на божеството може да се движи, докато очите му са от фасетирани полускъпоценни камъни. Впоследствие еврейските библейски преселения по нашите земи стават факт. Преселение на народ гонен, митарствал, но съхранил традиции и вяра в пророка, извел с жезъл своя народ през страданията към бъдещето. Това са строителите на Яхвическия кладенец край село Гърло около София. И тъй като отческите кладенци на семитите яхвисти били свързани с шумеро-акадите, вероятно е около жертвениците и светилищата по нашите места да са възникнали и първите на Балканите религиозни, култови и политически центрове, много преди библейските преселения на изток и югоизток. Известно е, че част от яхвическите паметници преминават по-късно и в християнството. Много обаче преди миграциите на библейските евреи, единобожието и Соларния култ, /култът към Слънцето/ са били актуални за нашите земи на Балканите и чак впоследствие този култ е бил разпространен наизток, на север, на юг и на запад – в четирите посоки на света.. юг и югоизток, в източносредиземноморския район и в Черноморския басейн. Към този култ са си и отделни яхвически племена, преминал през Балканите… Едно древно предание гласи, че част от потомците на Дановото коляно също са стигнали някога района на Балканите или днешните земи на България. А Дан според Библията бил пословичният пазител на Кивота. Скулптури на чернокожи мадони и деви, скулптури на Изида го съпровождали и всичко това е било описано в старите предания и в легенди както и амулети и бронзови статуетки на Великата и могъща богиня - Астарата и Ваал /Бастет/, Ищар или Сохмет били пазителки на божествените атрибути, защото по-нисшите винаги са били подвластни на Главното божество. И полемиките по теми "какъв е бил самостоятелният принос на евреите-семити в културата на Египет и колко голямо е било чуждото наследство, което те - евреите са възприели и пренесли, започва с нова сила. Въпросът дали са били първоначално и те черни както фалахите в Етиопия продължава да бъде актуален и да занимава учени и изследователи. Още повече, че и библейският Моисей нерядко е бил отъждествяван с Ехнатон, съпруга на прекрасната египетска царица Нефертити. Защото според официалната наука именно по времето на Ехнатон е било въведено единобожието. И Ехнатон е бил този велик фараон, който обявил духовната война на жреците, въвеждайки новата религия. От негово време водят началото си и множеството жречески посвещения в мистерийте на соларния култ. По времето на Ехнатон, в Египет най-силен е бил култа към божеството Бастет, жената с котешка глава - Великата и могъща богиня - майка на света. Нейна жрица впоследствие става самата Нефертити. Спорен е въпросът на Бастет или на богиня СОХМЕТ е била жрица Нефертити. А богинята на войната е била почитана много и от библейските евреи. Сохмет е била изобразявана като седяща жена, с жезъл в ръка, с глава на лъвица или пантера. По време на военните древни походи, поклонниците й носели нейни култови бронзови скулптури. Това предричало успех във всички битки. Мойсей или Ехнатон, фараонът - еретик или Великят духовен учител, върнал единобожието бил този, който според Вехтозаветните текстове дал идеята по божие указание израелтяните да изработят "подвижна скиния" или "шатра на събранието" за срещите си с Бога. В Библията има много данни за вида на скинията и за шатрите - светилища, където са били осъществявани тези срещи, /връзки/ както и описания с най-големи подробности на Ковчега на завета. Горният край на Ковчега бил с великолепен корниз и с поставена върху него масивна златна покривка, наречена "Капорет". В буквален превод “Капорет” означава "Чистилище". Върху "Капорета" от масивно злато били монтирани скулптури на два херувима, разположени от двете страни по дължината на Ковчега и то така щото, "разпростирайки крила, техният обхват да засенчва целия Капорет. Херувимите били обърнати с лица един към друг като в същото време ги склонявали в Капорета. Съществуват множество теории, според едни от които херувимите били отъждествявани с грифони и дори и с други старинни приказни същества и култови животни от легендите. Херувимите се считали за пазители на златото. Някои древни автори смесвали представите за херувимите, с тези на фигури на древни библейски обожествени животни. Вж. описанието за виденията с колесницата на пророк Йезекийл. Върху древен асирийски амулет била открита митологична идеограма, описвана като "Керуба". С коментари около произхода на керубата, някои учени са се опитвали да лансират теза, че вярата в съществуването на херувимите е много по-стара от представите за грифоните. Ковчегът на Завета бил изработен от древния изкусен майстор Бецалел бен Ури, произхождащ от Йюдиното коляно. А а постоянното място на Ковчега на Завета било в Светата Светих, където единствено имал право да влиза първожрецът - първосвещеник и то само веднъж в годината. В деня на Йом Кипур. Ритуалът изисквал, пространството в Светата Светих да бъде изпълнено още преди влизането на първосвещеника – първожрец със свещен дим. С дим от фий със задължително жертвоприношение. Никой без опасност за живота не би могъл да гледа безпрепятствено Кивота?! Ковчегът с Кивота по време на 40-годишните митарствата на еврейския народ бил покриван с три покривала. Две от кожа и третото от тъкан с гълъбов цвят. Левитите от семейството на Кегат единствени влизали в Светата Светих за пренасянето на Ковчега, което те извършвали върху плещите си на ръка. Ковчегът винаги е бил съхранявн в центъра на еврейския стан. По време на прехода през реката Йордан, тази реликва била носена на разстояние 2000 лакти пред народа, но не от левити, а само от свещеници. Според хронисти по време на войната с хананеите, ковчегът се е намирал в Галилея. От там бил пренесен в Бет-Ел, откъдето заедно със Скинията бил отнесен в Шило - (Силом), където бил съхраняван до смъртта на Ели. Хофни и Пинхас, синовете на Ели носели със себе си Ковчега по време на войната с филистимляните/палестинците/. Последните убили свещениците – жреци, пазители на Ковчега и взели в плен реликвата, която отнесли в Ашдод. Последвала катастрофа, свързана с присъствието на Ковчега на завета в капището на Дагона и в градовете Ашдод, Гата и Екрон. Тогава палестинците върнали реликвата на израелтяните, заедно с множество златни дарове. След като цар Давид завоювал Йерусалим, той преместил Ковчега в своята нова столица. В този библейски град Ковчега на Завета бил пазен в Скиния, направена от скъпоценни килими. А когато цар Давид пренасял Ковчега от дома на Абинадаб, двама от синовете му, които съпровождали шествието, изведнъж били съборени от невидима сила на земята. Този факт първосвещениците обяснили, с нарушение на закона, съгласно който синовете на Кегата били задължени да носят Ковчега на плещите си. Затова когато палестинците положили реликвата върху каруца, с впрягове на дойни крави, последните без да бъдат управлявани поели пътя към Бет Шемеши. Така в старинната еврейска легенда се разказвало за кравите, / които в Индия също са почитани и до днес като свещени животни/, пеели старинна свещена песен, чийто думи в стихове звучали така: "Ликувай, ликувай, Акацийо! Възпрян от великата ти красота, Ти със златни тъкани си, Украсена със скъпоценности, Прославена от храма свещен!" По инициатива на Световния съюз на библейските дружества вече е отпечатън Мегилотът - еврейската библия, която включва каноничните книги Рут, Песен на песните, Еклисиаст, Притчи и Естир. До 2010 г. Библейското дружество на г. Щутгарт възнамерява да отпечата цялостното издание на Biblia Hebraika. Можем само да се надяваме, богословите юдаисти и лингвистите , ангажирани с този гигантски труд да интерпретират максимално точно оригиналните текстовете на мазоретите, с всички техни оригинални тълкования – Конкорданси, с което ще се гарантира автентична интерпретация на староравинските еврейски текстове и текстовете на търговския арамейски език. И докато Танаха/или Микрата – т.е. канона с поученията/ е Светото писание на юдейската религия, с канон от 24 книги, разделени на 3 части – Тора/Упътване или Закони/, Невийм – пророците и Кетувим – писанията псалми, Тората като І част на еврейската библия, състояща се от петте Мойсееви книги или петокнижието е писана 6 – 5 век пр. Хр. Във времето когато е станало Първото разрушаване на Соломоновия храм. 592 г. пр. Хр. Самаряните, напуснали Ерусалимския храм през 150 г. пр. Хр. са изповядвали единствено Тората. Те непризнавали останалите части на еврейската библия. Непризнавали и Танаха, който към 250 г. пр. Хр. е бил преведен на гръцки език. Този превод е известен като Септуагинта. Септуагинтата/Старият завет/ е библията на еврейството по Средиземноморието, библията на Дановото и Вениаминовото колена. Известно е и, че една съществена част от Танаха е била канонизирана от приятелския свещенически кръг на пророк Езра и неговите ученици. Това станало след Вавилонския плен, когато част от оцелелите еврейски учени, лингвисти и свещеници жреци реконструирали Тората/Петокнижието и пророците/ както и малка част от псалмите и новите пророчества. Тази форма на Танаха била ползвана от Йисус и учениците му, като и след последното въстание срещу Римляните, предвождано от евреина Симон Бар Кохеба през 135 г. Танаха е бил канонизиран окончателно от върховните постижения на еврейските равини като по същото време към него се прибавя и канонизираната книга на пророк Данаил. Когато израелтяните дошли до обетованата Ханаанска земя, те се запознали с култа на Ваал и Астрата. Накои от евреите познавали култа и към Бастет и дори били увлечени по него. Докато служенето на Астарта е било разпространено в целия познат древен свят . Богинята Астарта, обаче гръцките автори уподобявал и с Афродита, с Иштар в Асирия и Вавилония, с Изида и Бастет в Египет, с Венера в Рим, с Аттар в Арабия и т. н. Почти за всички финикийски богини се вярвало, че” действат най-вече под зелените свежи дървета и, че “тяхната сила намира изява в продородието на земята”. Почти навсякъде тя била великата - майка, богинята на въприемащия и раждащ принцип, на зародилия се и покълнващ живот. На нея били посветени всички кладенци, извори, реки и дървета. По-късно тя станала покровителка и на любовния живот, на сладострастието и на блудството. Херодот разказва, че "всяка жена задължително поне веднъж в годината трябвало да се отдаде на чужденец в храма на Астарта". "Ако вникнем по-внимателно във всички изрази от Светото Писание на Стария и Новия Завет - пише проф. Боян Пиперов в своето историко-екзегетическо изследване "Ваал и Астарта" - където се говори въобще за "служене на идоли", "служене на други богове", "служене на боговете на околните народи" и други подобни, то бихме извели три основни извода.: "Първо, че Библията не прави разлика по същина между идолопоклонство, идолослужение, многобожие и езичество. Присъдата над същината на многобожето е като към извратено пристрастяване в служне на нищожни и ръкотворни идоли, обръщането на богооткровената истина, с лъжа - неистина, духовен мрак. Пророк Илия побеждава 4 500 Ваалови пророци и огън от Бога ги унищожава. /3 Царете 18:26/. Връзката между идолопоклонство и морала се изразява в това, че идолопоклонниците са хора, според Бибилията, които вършат неправда, грях. Те са заплашени от закона с най-страшни наказания. Във “Второзаконие” 12:2 дори еврейският народ е предупреден : "Да разорите всички места, дето народите, които ще завладеете служиха на боговете си, по високите гори и по хълмовете и под всяко зелено дърво, /3/ и да съсипете жертвениците им и строшите стълбовете им и изгорите с огън Ашерите им и съсечете идолите на боговете им". Поради неизпълнението на това изискване от Соломон, еврейската държава е била разделена на две /3 Царете 11:5/. "И ходи Соломон след Астарта, богинята на Содонците и след Мелхома мерзостта на Амонците ..."/ Култови предмети в древността били: дърветата /с издялания образ на божеството или забитите в земята дървени колове/; паметниците /изправени каменни стълбове с двояка употреба, такива били поставяни от водачите като спомен за някое събитие и специално поставяни, в чест на Ваал/; слънчеви стълбове / над олтарите на Ваал и посветени нему като пазител на слънцето/; идолите, /издялани или отливани от злато/; кумирите, камъните, с образи на Ваал и др. " На много места в самата Библия, наред с божеството Ваал се споменава и името на богинята Астарта. В едно свое изследване друг съвременен български автор Алеко Джилджов твърди, че " култът към тях бил сходен и представлявал еднаква опасност за евреите". По високи места, но под сянката на зелени вековни дървета били извършвани жертвоприношения и се е кадяло и за Ваал, а под "всяко зелено дърво" се е извършвал и ритуал, посветен на Великата и могъща богиня - Астарта. Според Яхвистката монотеистична традиция като “езичество” са били възприемани ритуалите на народите, в чийто земи се е заселвал трайно еврейският народ. Старозаветните автори записвали това в историческите, поетическите и в пророческите книги на Стария завет. В "Царете 16:": "И жертвуваше и кадеше по високите места и на върховете и под всяко зелено дърво." Подобен текст открихме в "Летописи" 28:4 и в "Царете 14:23 : "защото и те си съградиха високи места и направиха кумири и Ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво". В "Царете 17:11 "И там кадяха по високите места както езичниците ..." Когато коментираме идолопоклонството при евреите, нека не забравяме и култа към Златния телец. Божеството, направено от Аарон във вид на телец при планината Синай е описано най-подробно в глава 32-ра, в книгата Изход от Библията. Култът към Златния телец, след жестокото наказание на Бога бил прекъснат и възстановен отново едва във времето на Йеровоам. Култът се възстановява отново когато израелската държава се разпаднала на Северно Израелско царство и на Южно - юдейско. И библейския Цар Йеровоам, страхувайки се от обстоятелството, че израелтяните отново могат да се присъединнят към привържениците на Давидовата династия поставил в древнните светилища на Бет Ел златни изображения на телци. Тогава обръщайки се към народа той казал - Ето твоите богове, Израел, които те изведоха от земята египетска... Библейските изследователи днес продължават да твърдят, че този култ е продължавал да съществува, но само в Израел, а не и в Юдея. С унищожаваннето на Северното израелско царство пропада и от самосебе си култът към Златния телец, защото всред населението идеята за единнния бог е била слабо застъпена. Разказът за греха, интерпретиран многократно в Библията преследва евреите във всички векове и времена. Грехът от времето на Златния телец. Дори в Талмуда се споменава това, че Бог е изискал първият народен грях от момента на предателството на Мойсей и въвежданнето на Златния телец - да бъде изкупен от 24-тото поколение евреи, което като време съвпада точно с времето на Вавилонския плен, /след разрушаването на Соломоновия храм/. Счита се, че това е особена, специала небесна карма, сполетяла еврейския народ и, че тя има точно връзка с първия народен грях от времето на поклонението пред Златния телец. Независимо от страшния грях, извършен с възвръщането на култа към Златния телец и последвалите поклонения в храмовете в Дан и Бет Ел към идолите, изследователите на този култ споменават, че според Йеровоам, "неговото учение е било безупречно", а наказанията към народа са последвали именно защото народът е упреквал цар Соломон, който е загинал изключително поради факта, че е бил тщеславен. Трети идол на Златния телец е бил издигнат и в столицата на Израелското царство – Самария, за което упоменава пророк Гошеа. Според стара етиопска притча, описана в свещената книга „Кебра Нагаст“, етиопците били потомци на племената, дошли в страната, заедно със сина на цар Соломон и Савската царица, която те наричали Макида. И така синът на цар Соломон, цар Менелик І, в чийто вени е текла освен еврейска и прабългарска кръв – кръвта на предците от рода Дуло/ Савската царица е потомка на най-стария династичен род в света – рода Дуло/, получил от своя баща в Йерусалим свещената еврейска реликва Кивота и го отнесъл в Етиопия. Потомците на общността ”Бета Израел”, които продължават да вярват, че са потомци на Дановото коляно, днес твърдят, че тази приказка не е истина. Те обаче споменават разказите от 9 век на Елдад ха-Дани, от които става ясно, че че племето на Дан, опитвайки се да избегне гражданската война в Израил, се заселило в Египет, в района на границата с древната дъпжава Нубия. От там част от Дановото племе тръгнала по течението на реката Нил на юг към земите на днешна Етиопия. В този контекст, представите на “Бета израел” вярват, че фалахите /фалашите - етиопските евреи са преките потомци потомци на племето на сина на цар Соломон. Според друго старинно предание много евреи били отведени от Израел като пленници от Птолемей I (322 пр.н.е. - 285 пр.н.е.). Има и версия, че през областта Кара библейските евреи преминали в Западна Етиопия или по река Гуанго..Известно е, че подобни възгледи е извел и равинът Давид бен Зимра, живял в периода 1462-1572 г.. Неговата теория през 1973 г. била възприета от равина Овадия Йосеф. Други равини като Моше Файнщайн, Йосеф Шалом Елиашив и Шломо Залман Ауербах пък дори, подлагат на съмнение принадлежността на “Бета израел” към еврейството, защото последните не изповядват юдаизма.Според официалната история “Бета израел” били потомци на евреи царедворци, живели някога по планините на Етиопия изолирани от останалите еврейски общности до 1860 г. Те били открити за света от пътешественика Джеймс Брус, автор на книгата „Пътувания за откриване на извора на Нил“. Известно е, че държавата Израел през 1975 г. официално е приела общността “Бета израел” за евреи, в мандата напремиера Менахем Бегин по препоръка на Главния равин Овадия Йосеф. Това от друг ракурс обяснява защо днес историята на Израел има общи корени с тази на Етиопия. Но не само Библията се оказва извор за тези данни. Съществува "афроцентристка теория", според която египтяни и семити в древните библейски времена били черни. После историята ги "избелила" или както твърди Едуард Ашуре, Мойсей е имал потомство от черна етиопска принцеса, както впоследствие и Соломон от Савската царица. В архивите на Етиопия се пази като изключително ценно родословното дърво на император Хайле Селасие, който винаги е твърдял, че е 256-ти потомък от родословието на цар Соломон и Савската царица Билкис Дуло. Тук е мястото да си припомним, че вече столетия се правят неуспешни опити да бъде идентифиирана и загадъчната древна страна Офир, откъдето пак според хронистите, мъдрият цар Соломон донесъл над 15 тона злато. Има версии, че тази легендарна страна е времето на доисторическите цивилизации в Африка, създали изумителни гигантски съоръжения, съперничещи по начин на строителство с египетските пирамиди. Защото след като през 1933 г. в каньона на Тасили са били открити изображения на слонове, носорози, жирафи и други животни, в Голямо Зимбабве е било намерено едно изумително по размерите си каменно съоръжение за построяването на което бил вложен човешки труд на стотици хиляди хора. Труд на толкова труженици, колкото са били необходими за построяване на уникалните пирамиди в Гиза. Друго съоръжение, наподобяващо древен средновековен замък, напомняло с подобието си феодално владение с величествени овални стени, високи почти 10 метра, то изумявало с предназначението и с пропорцийте си. Стените му достигали дължина над 40 километра. Коя е била изумителната загадъчна култура на Черна Африка, построила подобни шедьоври – на този въпрос и до днес историята не е дала категоричен отговор. Непосредствено до Голямото Зимбабве, на юг от река Лимпопо, в повърхностния земен слой са били открити преди няколко десетилетия златни колиета, браслети и откъснати части от тънки златни пластинки с неизвестно предназначение. Предметите били изработени от злато с най-висока проба. Интересно е да се знае коя цивилизация е била майката на тези уникални шедьоври на строителното и ювелирното изкуство. Друг е въпросът - коя култура е била по-стара - египетската или юдейската. Защото културата на Египет "разцъфнала" изведнъж, а връзките с Етиопия или съществуването на тази неизвестна "афроцентристка култура" би могла да посади кълновете на мъдростта на израилевия народ. И тъй като и този въпрос също не е изяснен, нито от специалисти, нито от семитолози - той е ключовият въпрос на историята - коя е била тази древна култура на човечеството, дала напътствия и възможности за контакти на еврейския народ, в лицето на Моисей, завещала "Завета на Кивота", оръжието и мъдростта на древните, дала възможния духовен жезъл пазител в ръцете на този древен велик пророк, съчетал вярата в универсалния и единен Бог с по-нискостоящите култове към сирийските ваали. А когато потомците на Дановото и Бениаминовото племена преминали през държавата на хазарите, по време на царуването на Хакин Булан, хазарите приели юдаизма за основна религия. За пътя на Дановото племе навярно само каменните карти са единствените неми свидетели, които бележат следите на преселниците с "Sefarat" мисиите. И те разказвали на поколенията се как свещеното ковчеже със скрижалите било поето от левитите на Дан. Така пише в Библията. И .. царете от юдейските колена с "жезли паста стадата си" т.е. с жезли са водели своите народи по суша и море. В студ и пек, в дъжд, бури и вятър, през гори и планини, реки и долини. А култовите амулети, /защото единобожието се приемало трудно, реликвените бронзови статуетки и скулптурите на Изида, Сохмет и Бастет охранявали керваните с преселници, в тяхната свещена "мисия". И тези идоли предричали успеха на тези "МИСИИ" /Sefarat/. Акад. Йордан Иванов: Бих искал да подчертая, че ако сензитивите с паранормални способности, можещите изключително надарени феномени обединят своите усилия, биха могли да помогнат да бъдат открити за човечеството безценни тайни от древността. Тук е мястото да отбележа една своя визия, която може да бъде проверена от историци и изследователи, а именно че доста след смъртта на пророка Моисей, в един значително по-късен библейски период, доста след разрушаването на Сломоновия храм, първосвещениците на библейските евреи скрили реликвите. След войните едни тръгнали на Север, а други и по крайбрежието на Каспийско море. Направените през последните десетилетия многобройни задълбочени изследвания и експедиции, организирани в континента Африка, доказаха недвусмислено, че на територията на днешната безводна пустиня е имало преди хилядолетия буйна растителност и множество селища на древни страни и народи – нещо което аз изведох като теза още през 80-те години на ХХ век. Огромните пясъчни маси ежедневно продължават да закриват от погледа ни истинско археологическо богатство, което рано или късно ще стане достояние на човечеството, тъй като пустинята ще разкрие своите тайни. Защото от всичките сензационните разкрития, които съм направил, провеждайки серия измервания, твърде малко резултати съм представил на специалистите, но сега предлагам данни за местоположението на Библейския кивот. /Бел. Авт./ В храма на цар Соломон Ковчегът бил пазен на специално място, под крилете на гигантски дървени херувими, направени от маслиново дърво. Бил поставян бавно и то по такъв начин, щото крайщата на прътовете, с които бил пренасян, надянати на златните халки или пръстени, опирайки се в завеса, образували с другата страна на изпъкналостта фигура, подобна на жена?! Това обстоятелство оставям без коментар, не само защото е изключително интересно и създава презумция за асоциации и размисъл. Египтяните от това време са имали богиня на войната Сохмет, изобразявана като жена, с главата на пантера. Евреите, вярващи в култа на Ваал, също почитали древната богиня Сохмет, чиито изображения и статуетки също съпровождали в древността част от еврейските колена по време на странстванията, митарствата и заселването в Ханаанската земя.. Според древните описания, Ковчегът на Завета стоял върху каменен пиедестал, висок 3 палеца от нивото на пода. Този каменен пиедестал вероятно бил свързан с подвижно устройство, с помощта на което при опасност бил скриван. Предполага се,че под пиедестала на Соломоновия храм е имало тайна подземна стая, камера или нещо като тайна пещера, в която в случай на нужда Ковчегът бил вече скрит към момента, когато войските на вавилонския цар Навуходоносор /Набу Кудури Уцур/ запалили храма. Някои старобеблийски изследоветели продължават да твърдят, че храмът е бил изгорен, но съществуват и предания, че Ковчега с Кивота бил пренесен, първоначално във Вавилон, от където свещениците започнали да го крият по различни тайни места и страни. Така по повеля на бога, пророк Йеремия го е скрил, заедно със всичките останали свети принадлежности от храма. За целта избрал пещера в една планина, наричана в ония времена "НЕБЕ"(?)..., входът към която незабавно бил зарит. След смъртта на цар Соломон, между племената започнали разпри и по тази причина царството му се разделило на Израил, с територии на север, и Йудея със столица Ерусалим - на юг. Израилското царство попаднало под владичеството на асирийците, превръщайки се в асирийска провинця. Йудейското просъществувало малко по-дълго. Съществува версия, че Ковчегът на завета бил намерен през Средновековието, впоследствие пренесен от рицарите -Тамплиерите, участвали в кръстоносните походи. Някои средновековни изследователи дори смятали, че рицарите са скрили реликвите в криптата на катарите в Европа. /Бел. Авт./ В статия, публикувана на 24 .10.1970 г. в швейцарския вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг" пише дословно следното: "Смята се, че Менелик I / Баин-лекем/, син на Савската царица Билкис от рода Дуло,/наричана още Македа/ и на мъдрия ар Соломон, откраднал преди около 3 000 години светия Ковчег господен от Йерусалим и го отнесъл в Аксум. Твърди се, че той се намира там и сега, и е под покровителството на свещениците от катедралата на Светата дева. Благодарение на притежанието на тази реликва и светиня, Аксум се е превърнал в религиозен център за коптското християнство". Древните пророци, както и Мойсей както се знае, издигнали израелския народ до "зрялото разбиране на Божия план за религиозното усъвършенстване на човека." И както твърди проф. Боян Пиперов в своето историко-екзегетическо изследване, точно "пророкът Мойсей бил този, който издигнал Израил, чрез богооткровеното си учение за етическия монотеизъм, освободил го от робското му положение и го повел към самостоятелен живот през митарствата на пясъчните степи на Синайската пустиня към плодородната Ханаанска земя, дарил го с чуден одухотворен закон, който може да породи и укрепи всички високо хумани чувства и пориви." Затова разрушаването на храма с реликвите от някои ортодоксални миряни се възприема и като карма на евреите,наложена от Яхве за невярност към неговите закони. А в Самария и в Сепар върху глинени таблички били открити множество надписи с клинописни знаци, увековечаващи имената на старозаветните царе. Един от най-известните древни изследователи на тези надписи бил сър Чарлз Ленард Уоли. Надпис от табличка, открита в светилището на Слънцето в Сипар според сър Уоли известявала едно твърдение на нововавилонският цар от това време - /555-583/ г. Пр. Хр., който твърдял: "В чест на бога на Слънцето, съдник на небето и земята, издигнах отново този храм на Слънцето, негов дом в Сипар. Храмът е бил построен от Навуходонезе, един предишен владетел, който търсил древния план за построяването на храма, но него открил. В продължение на 45 години стените на онзи храм се срутили. Аз се изплаших от това, паднах по очи и се отдадох на ужаса, а лицето ми се изкриви. Извадих изображението на БОГА и го пренесох в друг храм. После съборих разрушения храм и започнах да търся плана му! Изкопах почвата на дълбочина 18 лакти. Тогава богът на Слънцето ми показа плана на храма, изработен по времето на Нарам-син, син на Саргон. В продължение на 3 200 години никой предишен владетел не бе успял да го намери... Започнах да полагам каменни блокове на храма, съгласно плана на Нарам-син, син на Саргон!" Дали свещеният храм с реликвите Кивотът и Скинията не са били истинската причина, древният владетел Навуходоносор да пожелае да завземе Йерусалим, това историята не коментира. А на престола, отново с помощта на Навуходоносор седнал последният потомък от рода на цар Давид - цар Цадекией . След като вавилонската войска се оттеглила,нов заговор целял да съюзи Йудея с Египет, но бил разкрит. Тогава след половингодишна обсада през 586-та година пр. Хр. войските на Навуходоносор завзели и разрушили Йерусалим. Вавилонското господство продължило повече от 50 години, когато царят на Персия Кир Великий, изповядващ юдаизма, предоставил възможност на попаднналите във вавилонския плен евреи отново да се върнат в своята родина. Според професор Мартин Бернал, преподавал в Кембридж и Корнуел, “било направено много” за да бъдат заличени следите на славата на египтяни, финикийци и семити, с цел да се "избели" историята на човешката цивилизация”. Българската археоложка Джонова-Митова визира, че в старозаветнните текстове не се съобщават данни или описанния на старозаветнните гробници и пещери, които са били ползвани като гробнници от патриарсите. Обстоятелството, че археолозите са доказали отдавна тясно съществуващата връзка на гробниците гиганти с изваяното и сътвореното от представителите на културата нураги. Всичко това дава основание да се допусне, че тези гробнии буквалнно ``повтарят пренесения от Изток сепулкрален архиектурен вид``. Докато откритите предмети в пещерите от епохата на културата нураги разказват на нашите съвременници за тяхното ползване от представителите и носителите на тази култура. Освен това известно е от историята, че погребенията в пещери са били присъщи на яхвизма. Друг е въпросът дали съоръжението като последно е било поставено в пещера? Бъдещето ще покаже… Акад. Йордан Иванов: “Моят логичен въпрос е – ако Библейският кивот е съществувал, защо до днес не са намерени никакви данни и сведения, вече повече от 2500 г. за него?! Писа се много за експедицийте на Райха в Египет, които така и не откриха реални следи. Може би причината да не бъде открито до момента нищо е в това, че той не е бил потърсен в царството на Савската царица Билкис от рода Дуло – в територията на днешен Йемен. В периода ІХ в. пр. Хр. – VІ в. земята на тази държава е била изключително плодородна и обитавана от представители на много древни цивилизации Но тъй като днес в Йемен няма постоянно течащи реки и растителността основно е пустинна, нови разкопки в библейските места са извършвани спорадично. Такива, надявам се, тепърва предстоят. Защото намереното не е достатъчно. Това, което е интересно за ланшафта на Йемен е, че планините са обрасли със савани и пълни със салкъмени дървета/акации/. Това, което аз желая да заявя, може би на пръв поглед би изглеждало невероятно за мен, на база на методиката и специфичните ми проучвания не е сензация, а реален факт. Позовавайки се на моите изследвания от 1980 г., на и биолокационните ми проучвания, предполагам, че търсенията на КИВОТА трябва да започнат в района на DHAMAR в Йемен. По този повод желая да добавя и, че още през 80-те години на ХХ век нееднократно търсех съдействие, обръщах се към отделни инстанции, учени и специалисти. Но така или иначе, всичките мои усилия още тогава се увенчаваха с…мълчание. Или просто бяха посрещани с недоверие и подозрителност. Днес отново ще предоставя шанса на откриватели, които биха се заинтересували, да направят необходимото за издирването на най-търсената библейска реликва - Библейския кивот, чийто последен пристан е в земята на Йемен, в района на днешния град DHAMAR. Нека припомня, че през 2004 г. американски археолози обявиха, че северно от град Мариба са открили развалини от храм, посветен на библейската царица Билкис Дуло, потомка на най-стария династичен прабългарски род и владетелка на царството Саба. Били открити артефакти, колони, рисунки и предмети с възраст повече от 4000 г. В Египет през последните десетилетия по данни на известната египтоложка д-р Мариане Итън Краус от Мюнхенския университет бяха открити няколко неосквернени гробници, за чието съществувание аз съобщих също през 1980 г. Според мен под влияние и въздействие на североизточните ветрове, пясъците на Африка ежегодно се “придвижват” с около 9 км. Те представляват реална опасност за страни като Судан, Етиопия и Сумалия. А на откритата от пустинята площ ще се покаже жълтеникава почва, която ще се отличава с изключителна плодородност. Едновременно с това, пясъците ще се отдръпнат, освобождавайки от своя плен десетки затрупани древни градове. Нека да си припомним как през 1993 г. немският инженер Рудолф Гантенбринк откри с помощта на конструирания от него робот “Упу АТУТ 2” тайнеь миниатюрен вход към южната шахта на Хеопсовата пирамида. Роботът с име на египетско божество, което в транскрипция означава “Този, който отваря пътища” извърши чудеса. На 17.ІХ. 2002 г. екип от учени, оглавяван от египетския археолог и професор Захи Хавас направи неуспешен опит да отвори, с помощта на специална дистанционна роботна установка, /USA производство/ - “Пирамид роувър” южната шахта на Хеопсовата пирамида. Опитът с помощта на суперробот, снабден с радар и ултразвук да се достигне до т.н. “кралска зала”, с цел да се достигне до съкровището на фараона Хеопс и до най-стария саркофаг на света в този момент остана неспешен. В това се убедиха милионите зрители от над 140 страни по света, имали възможността да наблюдават същото събитие чрез сателитно предаване излъчения репортаж на ZDF /Zweites Deutsche Fernsee/ от мястото на легендарната пирамида. /Бел. Авт/: Като млад месия, Мойсей е живял в двореца на египетския фараон. Виждайки страданията на еврейския народ, който изнемогвал под ярема на робството, той се е обърнал към фараона, с молба да подари на евреите един ден от седмицата за почивка. Този ден бил събота. Бог дарил Мойсей с Тората по време на библейските митарства през пустинята също през един съботен ден. Съботата се възприема и до днес като свещен ден, ден на паметта за изхода на евреите от Египет. Съботата е била осветена от Бога още при сътворението на света. Правото на четене на Тората в най- древните еврейски общини са имали най-старите еврейски мъдреци. Всичко това много подробно е описано в Мегила – 3,4. Отначало това право било установено от самия древен пророк Мойсей, а по-късно традицията е била развита от пророците, равините и най-вече от законодателя Езра. Четенето на Тората от Езра е описано в Танаха /Нехемия, глава 8/. Същото описание съдържа особено важни детайли – четене по възвишенията, превод на текстове за народа; Мегила – 3:6; Мегила 32а; Маймонид “Закони на молитвата” 12:1. Тората изисква публично четене на Свитъка пред народа на Израил. Във времето на събирането на всички колена. По традиция това в древността ставало веднъж на всеки 7 години . Тората може да се чете и по време на празници, най-вече в събота/шабат/, в понеделник и в четвъртък, тъй като три дни без Тора са много,….Тората се чете на празниците Рош Ходеш, на Ханука, на Пурим и по време на постите. Във времената на Талмуда в Израил цалата Тора изчитали за период от три години, а във Вавилон за една година, разделяйки я на 54 откъса, в зависимост от неделите на еврейската година. Впоследствие този “Вавилонски” обичай бил възприет повсеместно. “Мегила” 29б, Маймонид, “Законите на Молитвата”. Почти век, след вавилонския еврейски плен, пророк Еремия и Книжникът Езра са дали указания за реконструкцията на Храма и стените на Ерусалим, но известно е, че във Втория храм реликвите не са били съхранявани”. "Пророк Йеремия по божественото към него откровение, заповяда да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която някога Мойсей възлезе. И оттам видя той Божието наследие...Когато отиде там, Йеремия намери пещерно жилище, дето внесе скинията, ковчега и кадилния жертвеник. Зазида входа. Когато после някои от спътниците му дойдоха, за да турят белег на пътя към входа, те не можаха да го намерят. А когато Йеремия узна това, укори ги и им каза, че това място ще остане неизвестгно , докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ" (Втора Книга Макавейска, : 4 - 7). Ковчегът на Завета бил съхраняван по традиция в Светата Светих на храма и затова във всички синагоги по света символите на еврейството – Ковчега на завета със свитъците от Тората се поставят и до днес покрай свещената стена на Храма. Тората според еврейското предание произлиза от Сион. От уважение към реликвите и към святостта на Тората при всяко отваряне на Ковчега на завета символично от хилядолетия всички присъстващи в молитвения дом стават. Извличането на Свитъка на Тората се свързва с понасянето на Ковчега на Завета на път по време на еврейските митарства в пустинята. В същото време Мойсей е произнесъл молитвата за защита на еврейския народ от врагове. Какво представляват ТаНаха, Тората и Кабалата?! ТаНаХ е абривиатура на началните букви на петокнижието - Тора, Невим и Кетувим. ТаНаХа е основата на еврейската Библия. Тората са петте книги на Мойсей, излагащи същността на еврейското учение докато Кабала е самото мистично еврейско учение. Агада – част от устната Тора. Тя включва притчите с отделните истории, техните тълкувания и поучения. Агадата влиза в Талмуда и Мидраша/, което ще рече обсъждане на исторически или нравоучителни текстове от Талмуда и Тората и извеждането на закона /Мидраш халаха/ от страна на Мъдреците на. Със същото наименование се обозначават отделни староеврейски тълкувателни книги от периода 1 – 9 век след Хр. “Амида” е основната еврейска молитва която задължително се чете шепнешком. Четецът задължително стои със съединени крака прав и лицето му е обърнато към Йерусалим. А ако това става в самия град, лицето на четеца задължително е ориентирано към мястото, където някога е била Святая Светих на Храма. Четенето на Тората в съботните дни е въведено от законотвореца и Велик учител Езра. То става със задължителен благослов. Четенето на Тората в синагогите по света се извършва от две хилядолетия насам в определен ред е превърнато във великолепен изключително тържествен ритуал. Изнесеният Свитък от Ковчега на Завета символично се поставя на маса и старейшината на съответната синагога поканва молещите се да пристъпят към четене на Тората. В съботните дни за целта старейшината кани трима четци, иска позволение те да четат фрагменти от Тората, назовавайки имената на четците след което отправя благословия преди четенето с думите: Берахуу ет Адонай 1 а-Меворах! Благословете Господа! Барух Адонай ха Меворах ле-олам! Благословен е Господ, благословенния во веки веков! Поканеният да чете фрагмент от Тората повтаря: Благословен е Господ, благословен во веки веков! Четецът също отправя следната благословия: “Барух Ата, Адонай Елохейну Мелех ,ха –олам, ашер, бахар, бану ми-коль ха-амим, ве-натан лану ет Торато. Барух Ата, Адонай нотен ха Тора!/Благословен си ти, Господи, Боже наш, Цар на вселената, избрал нас от всичките народи и дарил ни със святата Тора. Благословен бъди, ти Господи, дарил ни с Тората”. Задължително се изпълнява ритуал по сгъване на свитъка на Тората и връщането на този свитък в ковчега – през това време всички са прави. Акад. Йордан Иванов: “Тората съдържа упътването за управлението на ковчега. Как да се работи с ковчега . Според мен ковчегът е бил пренесен през провлака, за да бъда далеч от Египет и от Вавилон. Там в Йемен, в мястото на последния му пристан по всяка вероятност са починали и последните негови свещенопазители. Възможно е тайната им да е починала заедно с тях, за да не се знае от други изобщо къде е. Затова неслучайна при митарствата с ковчега на Кивота, Мойсей е спирал и непрестанно е повтарял: Върни се, о Господи, към хилядите свои синове на Израел./1/ Числа 10:36. Застани, о Господи на мястото твое, Ти и Ковчега на могъществото твое! Служителите твои ще бъдат облечени в праведност, а ревнителите твои ще възкликнат: заради цар Давид, роба твой, не отхвърляй помазаника Твой/Псалми-132:8-10. Добри наставления съм Ви дал и не оставяйте учението мое!/3/”Притчи” 4:2. Тя/Тората/ е ДЪРВОТО НА ЖИВОТА за тези, които се придържат към нея. А всеки, който я поддържа е щастлив./4/.Притчи 3:18/.Пътищата й са приятни, а тропите мирни./5/”Притчи” 3:17. Върни ни, Господи при себе си и ние ще се върнем! Обнови дните наши!/6/”Плачът на Иеремия”5:21”. Някои автори твърдят, че древният майстор Бецалел е изработил три ковчега, които влизали един в друг. Талмудистите разказвали, че двата крайни ковчега били направени от злато, а средният от дърво. Други твърдели, че Бецалел е изготвил само един дървен Ковчег, покривайки го с тънък слой злато или със златен лист. Други, възприемайки тезата на Йуда бен Лакиш разказвали, че още от времето на странстванията, в пустинята имало ДВА КОВЧЕГА, за което откриваме информация и в старобиблейските текстове. Както е за два храма – в Йерусалим/разрушаван два пъти/ и в Бет Ел. Това са древните столици на двете древни еврейски царства. Дори много е възможно копията на ковчезите да са били много повече, защото всяка общност и всяко едно библейско еврейско коляно е правило опити за направата на ковчег, за да не се делят основните реликви”. Вдигането и сгъването на Свитъка с Тората, която пророкът Мойсей е предал на синовете на Израил/1/”Второзаконие” 4:44, дадена му от Бога/2/”Числа”9:23/ става за да могат всички присъстващи миряни да видят трите колони с текстове. Този обичай равините обясняват с факта, Тората съдържа 600 000 знака. Толкова са и “корените” на душите на народа на Израил. Счита се, че всяка една душа след като види своята буква е обладана от желанието да се върне към нея от което получава духовна светлина. Затова във всички Синагоги по света четците вдигат високо Свитъка при всяко едно четене, за да може всяка една душа да открие своята буква и да се устреми към нея… Благословията “мафтир” една от благословиите към Бога съдържа точните указания за това, кои хора биха могли да получат пророчески дар. Маймонид пише, че гръцките философи в своите разсъждения нарочно не са превеждали от иврит първото от тези условия, а в еврейския свят много често забравят за второто….. Блаженият, призован да прочете благословията “мафтар” произнася задължително следните слова: Благословен си Ти, господи! Боже наш, Цар на Вселената, който си избрал за пророци достойните и си пожелал щото те да произнасят словата на истината. Благословен си Ти, Господи, комуто е угодна Тората и Моисей е раб божий, и Израил и народа на Израил и пророците на Израил са истински и праведни! От времето на Вавилонския плен на евреите бил въведен обичая, след Тората да се чете задължително и откъс от “Пророците” като особена важност същият обичай е придобил през 5 в. пр. Хр. Времето, в което след първото разрушаване на Соломоновия храм жреците продължили да крият Кивота. Тогава е било забранено на евреите публично да четат Тората и вместо нея те започнали да четат откъси от книгата “Пророците” с благословия за пророчествата. Тази благословия съдържа и указание кои хора биха могли да получат в дар ясновидство и способността да пророкуват. Това са само достойните, достигнали “благочестие”с В Библията историята на Мойсей най-подробно е разказана в книгите "Изход, Левит, Числа и Второзаконие", като петте свещени книги на Мойсей, наречени Петокнижие дори са били обединени през 450-та г. пр. н. е., а в Мойсеевия кодекс за пръв път в историята на цивилизациите се формулира идеята за отделянето на църквата от държавата. Мойсей е живял и във време на процъфтяващо езичество, където чрез кадилни жертвеници и езически божества и почитанието на култа към служене на Ваал и Астрата юдеите са контактували с околните езически народи. От историята знаем, че Мойсеевото преселение - бягството на евреите от Египет станало почти век преди Троянската война, датирана от някои историци в 13 в пр. н. е, а от други в 11 в. пр. н. ера, са взели участие племената на идейските дактили. Участвал е и тракийският цар Рез/Резос/, чието царство е е намирало тогава на територията на днешна България по течението на реките Струма и Марица. Тракиец ли всъщност е бил самият Резос, /РЕЗ/ или потомък на същите тези идейски дактили - семитски яхвически племена, предвижили се впоследствие до Сардиния. Както е описано в древния епос - Резос "имал доспехи златни огромни за чудо и приказ". Описанието на Омир в "Илиада" е, че героят цар Резос /РЕЗ/ е приличал също и на великан, а дрехите му били достойни по блясък но не на смъртен, а на бог". Това е загадка за историци и астроархеолози. Според една легенда, реката Кнозос, /Струма/ в древността е била преименувана в ПАЛЕСТИН, като това е станало по името на човека, удавил се във водите на Кнозос /Струма/, след като узнал, че неговият цар Резос трагично е загинал. Едно известно златно съкровище, определено като тракийско от времето на преселенията - Вълчитрънско е било използвано за извършване на обряди и ритуали в общоплеменен център, свързан с монотеистичния култ към слънцето, кулминацията на който е отново при фараона еретик Ехнатон /или Моисей. Самият Ехнатон е наложил декрет за премахването на почитаните тогава в Египет /14 в.пр.н. е./ от древни времена божества като Бастет, Сохмет и др. Той е бил този, който провъзгласява за единен и всемогъщ бог Атон – слънчевия диск. Според американски професори историци и теолози, в момента афроцентризмът в Американския континент е на мода. "Кой африканец има нужда от юдейски пророк - задават същите тези професори въпрос? Ако трябва да говорим за бога - думата "Амин", с която от Старозаветно време е била отдавана чест на бога, идвала от името на черния фараон бог - АМОН!" Така патриархът на библейските евреи Моисей, посветеният в египетските мистерии, знания и мъдрост бил богоизбран, за да поведе народа-мъченик израилев, и отново, с помощта на Бога, да го изведе до обетованата земя. Езотеричните елементи в Талмуда, древният мистицизъм и арабско-еврейския неоплатонизъм са били основните фактори, които пък от друга страна са допринесли и обусловили реставрирането на кабалистичната доктрина през 13 век. Известно е, че Кабалата в транскрипция като наименувание произхожда от древно еврейски корен, който буквално означава "да получиш знания или учение по предания". Терминът Кабала в Талмуда означава Книга на пророците или устна традиция. Кабалата е включила учението за "Сефира",което се възприемало и като СФЕРА, идентична с Божеството. В този смисъл неслучайно именно през 13 век ,еврейските философи и мислители отново се връщат и към понятието посредник между Творението и Твореца, между света и Божественото понятие. Втора Родина на Кабалата се счита Северна Испания, а също и Прованс. Интересът към кабалата през Средновековието датира от края на 11 век в Барселона, главния град на Каталония, където е живял известният астроном и астролог равинът Авраам бар Хия, който се е занимавал с проблеми, свързани с точното изчисляване на края на света., т.е. времето на пришествието. Този средновековен автор пише своето съчинение "Megillat ha Megalleh" и посочва годината 1358-ма като едина от евентуалните дати на пришествие. Много мъдър и велик е бил равинът Авраам бар Хия и е бил изучаван впоследствие от алхимиците. Всичко това става обаче почти един цял век преди се появят на бял свят - прословутите пророчества във вид на центури на още един велик евреин - Нострадамус. Основната кабалистична книга, оказала изключително влияние не само върху евреите, но и върху идеите на древните философи както и върху самия Нострадамус е била"Сиянието" или "Зогар". Известно е,чe един древен автор, пророк, ясновидец или феномен е получил своето прозрение чрез стих от книгата на пророк Данаил(12, 3). По смисъл това прозрение, "Сиянието на Зогар" е било еднозначно със съдържанието и заглавието на още един друг изключителен кабалистичен труд - древното произведение "Багира" - т. е. "Блясък"или /Сияние/. "Книгата на Сиянието", "Зогар" и "Сефер Йецира"са били преведенни на латински и на други западноевропейски езици. Известно е, че след появата на Зогар, кабалистиката вече се разделя на две - от една страна в търсене на научното и рационалното /Спиноза/, докато другото направление има по-точно отношенние към древните еврейски суеверия през Средновековието, където основната тема са били Кинанхората./Суеверията/. "Ако съпоставим данните на Библията, с плана на подвижната скиния и с плана на светилището от Абини, ще се установи пълно покритие. Това свято и пресвято място съвпада с двуделен същински храм, който вероятно е бил покрит, дворът на скинията - с двора на светилището, а медният умивалник е заменен от голям кладенец, който предлага достатъчно вода, така необходима при яхвитската литургика" – пише българската археоложка Димитрина Джонова Митова, изследователката на културата Нураги. Известният наш екстраординарен изследовател на древни езици, култури и народи, Тодор Латинов, в свои изследвания твърди, че районът на Странжа и Сакар преди хилядолетия бил част от провинция на долен Египет. Същата теза продължава да бъде спорна. По този повод предстои да се произнесат още специалисти и историци, изучавали и изучаващи древната история на Египет. През VIII в. пр. н. ера, в Родопите са били издигнати изключително много култови светилища и храмове, в чест на древните божества и на слънцето. Родопите и Странджа са пълни и до днес с жертвеници, мегалити и паметници, много от които освен че са запазени неразконсервирани, въобще и до момента не са проучвани. Точно там са се изпълнявали и тайнствата на Орфическите мистерии. Тези факти, както и наличието на много мегалитни паметници и солариуми по тези места, красноречиво говорят за древно преселение от Египет, съпътствало библейските преселения и миграции. Всичко това ни дава основани да настояваме, старозаветните текстове на Библията да бъдат подложени на нов сериозен прочит. За да могат дълбоко - закодираните информации или предания да бъдат преосмислени, включително и информациите за 33-те свещени години на Йисус. Старозаветните сюжети имат своите шифри, които трябва да бъдат четени и окончателно разкодирани. Протосардинската пластика, пресъздала култа към яхвизма, интерпретира как са изглеждали жезлите на израелските колена, жертвените олтари, "Местата за среща с Йехова". Тук е мястото да преразкажаем накратко и предисторията на свещения град Ерусалим, която е с давност от над четири хилядолетия. Градът с легендарно и трагично минало, което освен, че е кармично и тревожно, сложно и обагрено от кръвта на историческите събития, е съхранило в световната памет и мъдростта на отминалите библейски времена. Ерусалим, кацнал върху библейските хълмове на Йудея, днес е светиня за цялото човечество. За евреите това е градът на мира, на тяхната история и на тяхната памет. Докато за мюсюлманите това е Ел Кудис - също свещен град. Ерусалим става столица още по времето на цар Давид. За християните днес Ерусалим е мястото на страстите, градът, в който е бил разпнат Ийсус Христос. Но много преди това, Ерусалим е бил нападан, опустошаван, възхваляван, оплакван и строен, пристрояван от египтяни, евреи, вавилонци, гърци, римляни, перси, мюсюлмани, мамелюци, турци и християни... Според древния хронист Йосиф Флавий, първият жилищен център на Ерусалим е възникнал на юг от хълма, в долината край храма, където е живеело племето на хананеите, наричани още йебузеи. През второто хилядолетие, в египетската книга на Екзекрацията, с наименованието УРСАЛИМ, се появява и първият дълъг списък с имената на градовете -васали на фараоните на Египет. Докато Библията споменава в Стария завет за двете царства на евреите и юдеите, с (с народите на Израил и на Йеуда, впоследствие обединени. Имало е също така и два храма, които са си съперничели по хубост. Единият бил в Йерусалим, а другият в Бет Ел. Израилско-Иудейското царство се разпаднало на южно и северно, когато възникнала заплахата от страна на Асирия през 722 г. пр. н. е. и е било унищожено. Най-напред Израилското царство, а след това и Вавилония. Изключително важно обстоятелство в идейно религиозен план става тогавашното тъй наречено “пророческо движение” по еврейските земи. Пророците и проповедниците призовавали към “възстановяване на патриархалните норми на поведение” и към “всеобщата солидарност”. Апелирали да бъде премахнато още тогава социалното неравенство. Програмата на древните пророци изисквала задължително отказ от езическите традиции и тотален отказ от почитането на всякакви други божества, с изключение на Яхве. Този период историците впоследствие определили като “период на етическия монотеизъм”. В ИМЕТО НА КИВОТА! А М И Н! Използвана литература: 1. Библия, издание на Светия синод на Царство България – Стар и Нов завет от 1925 г. 2. Издания на Института за изучаване на еврейските ръкописи в Русия и издателството “Сифрият Бейт Ел”1993 г. Йерусалим – Москва. 3. Д. Б. Николова “Разкопките в Хацор – интерпретации и реконстрекции”, дипломна работа при Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с научен ръководител проф. протопрезвитер Н. Шиваров. 4.Всички статии, интерпретиращи археологическите проучвания за древния град Хацор в Израел от J. Garstang и Ядин, в периода от 1928 г. - 2000 г. 5. Mitova-Dzonova, D. Megalitischer Brunnentempel protosardinischen Types, p. 14, Abb. 34, 38, H. Muller-Karpe, Handbuch der Vorgeschichte Mьnchen, 1974. 6. Mitova-Dzonova, D. Die protosardinische Plastik als Quelle der christischen Ikonographie.- XVI. 7. Митова - Джонова, Д. Към проблема за произхода на ранохристиянския баптистерий - Годишнник на Националния институт за паметниците на културата, 4р 1987г. 8. Проф. Фол, Ал., ``Политическата история на траките - края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера``, издателство ННАУКА И ИЗКУСТВО, София - 1972 г...... 9. А. Зографова, Т. Манова, “Боянският маг Йордан Иванов”, издателство ЕТ “Йордан Иванов”, София, 2004 г. 10. “Кебра нагаст” – свещената книга на общността “Бета Исраел”. 11. Попко, Мачей, ``Митологията на хетска Анатолия``, издателство ``Български художник``, София, 1983 г. 12. Робер Амбелен - "Тайната на Израел" - Отвъд тайните на чудодейното Историята, Издателство МИРИАМ, София, 1999 г. 13. Монографии, авторски книги и статиите на Акад. Сергей Иванов, акад. Владимир Цонев, отпечатани в историческите томове на академия МАБИК/Международната академия по българознание, иновации и култура/. 14. Д-р Михаел Бар - Зоар, историк и официален биограф на Давид Бен- Гурион - Извън хватката на Хитлер - Героичното спасяване на българските евреи,документален публиистичен разказ за залога на България, в името на спасяването на 50 000 човешки живота по време на Втората световна война. 15. Макс Даймънт, "Евреи, бог, история", издателство "Шалом", София, 1998 г. 16.Ползвани енциклопедии: Юдаика, Британика и Стандартна еврейска енциклопедия, Дъблин и Ко, 1959 г. 17. SIDUR SHAAREI TEFILLAH*GATES OF PRAYER. Complete Prayerbook with a new Russian translation and commentary Contains detailed instructions for beginners. Edited by Machanaim/P.Polonsky. 18. Уилям . Лангър "Енциклопедия на световната история". 19. Зигмунд Фройд "Мойсей и монотеизмът". 20. Издательство "Сoветская энциклопедия", томове 1-ви и 2-ри. - "Миты народов мира", Москва , 1980 г. 21. Апокрифно християнство, апокрифна и гадателна книжнина на Балканите, Каталог а изложба, посветена на 2000 години от Рождество Христво. 22. историко-екзегетическо изследване, статия, публикувана на 24 .10.1970 г. в швейцарския вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг" пише следното: 23. 1.Kaplan, Steve „The Beta Israel (Falasha in Ethiopia: from Earliest Times to the Twentieth Century)“ New York University Press, re-issue edition, 1994. ISBN 0814746640. 24. 2.Marcus, Harold G. „A History of Ethiopia“ University of California Press, updated edition, 2002. ISBN 0520224795. 25. Quirin, James. „The Evolution of the Ethiopian Jews: A History of the Beta Israel (Falasha) to 1920“ University of Pennsylvania Press, 1992. ISBN 0812231163 26. Shelemay, Kay Kaufman. „Music, Ritual, and Falasha 27. Данов Хр., “Херодот като извор на историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие”. 28. Мулешков Сп., ``Обществено-икономическият строй на траките от VIII до IV в. пр. н. ерa`` ИИБИ, 1951 г. 29. Ерих фон Деникен, "Когато Слънцето беше бог", издателство "Български писател", София, 1980 г. 30. Ерих фон Деникен - "Пророк на миналото", издателство “Литера – прима”, София, 1999 г. 31. Eкзегетическото изследване за култа към Ваал и Астарта на проф. Боян Пиперов. 32. Речник по БИБЛЕЙСКА АРХЕОЛОГИЯ на протопрезвитер проф. Николай Шиваров.

учуден

Еклектиката, в която ни заплита този академик, е привлекателна, но и твърде спорна...