Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2009 10:02 - Академик Йордан С. Иванов за местоположението на БИБЛЕЙСКИЯ КИВОТ - I част
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 2911 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.09.2009 10:33


БИБЛЕЙСКИЯТ КИВОТ -

скритimage
в
района на град DHAMAR,
днешен Йемен
   

image

  Научен доклад

на 

Акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Член кор. на
академия МАБИК
Mont-press.com - Бр. 75 (1512), год. ХVIII, 27 септември - 1 октомври 2007


 
image
Акад. Йордан Иванов
Всред загадките, занимаващи хилядолетия умове на учени и специалисти по библейска археология е и свещената тайна, свързана с изчезването на Библейския Кивот - предпотопно древно уникално оръжие, предадено с божия благослов на патриарха на еврейските колена Мойсей, принадлежало на много по-стара цивилизация, чието време е много трудно да се определи. Днес учените очакват още нови открития и сензации както и за писмеността от времето на Мойсей. Защото ако в /Изх.34:27/ на Библията пише че тогава е имало писменост - по същото време са възникнали официалната археология, древната история, философията и множество други науки. И ако някои учени и днес манифестират тезата, че Мойсей не е могъл да пише, новите търсения и изследвания доказват, че това не е вярно.Защото още според хрониста Евстатий Палестински, “нашите предци преди писмото на светите братя Кирил и Методий, пишели с буквите на египтянина Хозарсиф - доведения син на сестрата на фараона Рамзес ІІ”, отъждествяван с Мойсей, извел еврейския народ от египетски плен през пустинята за да го заведе в Ханаанската земя. Почти невъзможно е протеже на фараонии да не може да пише и да чете, а същевременно да проявява качества на лидер и водач на евреите в египетския плен. Продължава да бъде спорно и твърдението, че Мойсеевите книги от Стария завет не са били написани от него, а са били съставени впоследствие по устни предания. Вместо коментар ще цитираме фрагмен от евангелието на Йоан: “Ако вярвахте на Мойсея, бихте повярвали и на мене, понеже той за мене писа. Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате в моите думи?!” /Йоан 5:46, 47/. Една от най-интересните кинопродукции на ХХ век на режисьора Стивън Спилбърг, озаглавена “В търсене на изчезналия Кивот” представи версия по действително проведената строго секретна археологическа експедиция на Райха в Египет, в търсене на емблематичната реликва. И тъй като цяла плеада от изследователи, историци и археолози повече от две хилядолетия разплита мистерията около изчезването на Кивота след 582 г. пр. Хр., време е да тръгнем по техните стъпки. Библейският патриарх Мойсей е предвождайки избягалите от египетски евреи цяло хилядолетие преди Христа изкачил върха на свещената “Бяла планина”, където след 40 дни молитви и съсредоточаване получил откровенията на завета от бог Йахве, който чрез “огнения си Божи пръст изписал върху две каменни плочи десетте божи заповеди”, послужили за основа на еврейския закон. Там Мойсей получил и Кивота. Според притчите , кивотът бил най-мощното древно оръжие, дарено от Бога на избрания от него народ – библейските евреи. С този, т.н. впоследствие “древен култов прибор”, евреите станали неуязвими или повече от непобедими. Това проличавало и в битките, най вече и в битката край Йерихон, когато Юдеите, носещи пред себе си божествения сандък с реликвите и Кивота, след като надули своите рогове - крепостните стени на града рухнали. Непосредствено след ІІ Световна война, повечето от археолозите били ръководени от желанието да съпоставят Библейски текстове с действителни археологически открития. Особен интерес и поради ситуирането на държавата Израел през 1949 г. бил свързан с израилското завладяване на Обетованата земя Ханаан както и с последвалото я заселване. Някой данни около находки, намерени в един от най-старите ханаански градове – ХатсУР, хвърлят необикновена светлина върху темата, която ние коментираме. Защото историята на ХатсУР не само кореспондира с времето и на величието на древен Бабилон /Вавилон/, но и предхожда с хилядолетия културата на тези земи.По този повод, обявяването на израилския град ХатсУР за национален парк и във връзка с археологическите проучвания на J. Garstang и Y. Yadin, в периода от 1928 г. до 2000 г. е особено важно при отчитането на периодите. Още повече, че ХатсУР е съществувал 30 в. пр. Хр., а е бил разрушен 1400 г. пр Хр., именно в периода на завоевателния поход на израилтяните. Открити са артефакти и структури, датиращи находките към израилската и елинистичната епохи и от времето, в което ХатсУР бил завладяан от войските на Йисус Навин, в навечерието на заселването на израилските колена в Ханаан, /предполагаемо около 13 в пр. Христа. Известно е и, че клинописни архиви от ІІ хилядолетие пр. Христа, били намерени в различни градове в Сирия, Месопотамия и Египет. И независимо, че такива не били открити на съвременна Израелска територия, едно от най-забележителните открития, направено по време на разкопките на Хацор, е свързано със скалите каменни гробници, изсечени в скалите, от времето на Ханаан. Ако проследин една предшестваща хронология - през 1843 г. английският изследовател Роулинсон изследвал древното клинообразно клинописно писмо и разчел първите надписи. Целта му била да открие и докаже съществуването на древна Ниневия. По-късно бил разкрит и летния дворец на асиро-бабилонския цар Саргон ІІ /от 721-705 г. пр. христа/. За този владетел в Стария завет пише и пророк Исая/20:1/. Малко по-късно през 1845 г. по време на разкопките, в непосредствена близост до Нимрод е бил разкрит и библейският Халах /Битие 10:11, 12/, столицата на асиробабилонския цар Аксурбанипал ІІ от времето 883-859 г. пр. Хр., а през 1846 г. са продължили разкопките и в Ниневия. Ето какво пише в своето изследване “Разкопките на Хацор – интерпретации и реконструкции” магистър Джулия Бориславова Николова, възпитаничка на Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и на проф. протопрезивтер Н. Шиваров, единственият български учен, участвал в разкопките на Кумран през 50-те години на ХХ век: “В един от дворците на Ниневия, учените открили най-невероятната древна библиотека на Асурбанипал ІІ /668-631 г. пр. Хр./, която съдържала над 30 000 клинописни плочки. По този повод още във времето на Авраам – по време на културата на шумерите в Месопотамия, когато възникват градовете на шумерите и акадите се появява писменост върху глинени плочки, доказателство за което е едно от най-големите открития на ХХ век – библиотеката в Тел Мардих /Сирия/, където през 1975 г. италианските археолози разкливат 15 000 глинени плочки, датирани от времето на царството Абла /Ебла/, преди Авраам или във времето това ще рече 2 400 г. пр. Хр. Така заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, един от най-древните градове на света - ХатсУР е бил споменаван за пръв път в същите тези клинописни таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в - древния град Ебла, датирани от времето 2 400 - 2 250 г. пр. Христа. , както и в египетски заклнателни текстове от 19 или 18 век пр. Хр., които го определят като враг на Египет. И тъй като последни проучвания доказаха първенството на клинописните таблички в Ебла, като един от най-древните архиви на света, споменаващи ХатсУР, мнението на много от учените е, че историята на древните народи ще бъде открита в тяхното разчитане. В Библията името на града се споменава косвено и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. пр. Христа, където ставало дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор, във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на ХатсУРр / НасУР.../. Йонатан описва града ХатсУР като разположен близо до езерото Хуле”. Позволихме си да включим коментари за историята на града-държава ХатсУР/ХацОр/, защото се предполага, че чрез нея ще бъде хвърлена светлина и върху най-древната история на АРИЙТЕ и на нашите древни предци. И така - времето на робството на евреите в Египет, съвпадало точно и с управлението на фараона Аменхотеп IV, / по времето на който за върховен бог на многобройните египетски богове бил провъзгласен Атон, а фараонът Аменхотеп IV бил онзи мъдър древен египетски реформатор, провъзгласил монотеизма за основна религия на Египет/, на него са се противопоставили жреците, организирали заговор, в който успели да го свалят от власт и да го убият. Според теорията на Зигмунд Фройд, “жрецът - принц - Мойсей, живял и бил възпитан в традиционната етика на Египет”. Той сам възприел инициативата да "увековечи идеята на отмиращата секта, вярваща в силата на богът- първожрец А т о н и да я подари на евреите". В Изход 2:5, Йосиф Флавий поправил свещения текст, допълвайки, че майката на Мойсей била дъщеря на египетския фараон с името Термутис.Тя открила кошницата с малкия бъдещ патриарх на евреите в момент, в който се е разхождала по брега на свещената река. Отново според Зигмуд Фройд “цената на свободата на евреите вероятно е била те да приемат Мойсей за свой водач и неговата религия за своя”. Дори нещо повече, съпругата на Мойсей и нейният баща, който е бил медиански свещеник, също са смятали Мойсей за египтянин. По този повод – още една тайна - патриархът на еврейския народ - всъщност неговият основател, праотецът Авраам е бил вавилонец, а не еврейн. Авраам станал еврейн чак след 75-годишната си възраст. Акад. Йордан Иванов: Според Стария завет, армията на избрания народ, с кивота пред себе си била непобедима. В аналите обаче липсват описания на начина по който библейските евреи са “ползвали” кивота. Описанията са свързани само и единствено с ритуалите около служенето и с транспортирането му. Така постепенно “обсебвайки го”, евреите го скриват, за да забравен. В еврейските храмове и най-вече в Соломоновия храм е имало специални ритуали при неговото транспортиране. От момента на неговото последно мистериозно изчезване, тази реликва е била крита, затрупвана, заривана с огромни количества пръст и камъни, за да не бъде открита и за да не могат поколенията на дакомизийците да си спомнят за своето величие, за най-върховното си техническо постижение – Кивота, както и за владеените от тях огромни територии, достигащи в предпотопните времена територии много по-далеч от делтата на Нил. След като евреите построили в Йерусалим храма на цар Соломон, Ковчега на завета с кивота бил поставен в Светата светих на обителта. Реликвата мистериозно изчезнала през 592 г. пр.н. ера след като вавилонският владетел Навуходоносор II/Набу Кудури УцУр/ превзел Йерусалим, разрушил храма на Соломон и поробил юдеите. От този момент нататък хронистите никъде в описанията си не съобщават повече за реликвата, чийто следи се загубили. По тази причина загадките около нея продължават да се множат. В началото на 90-те години на миналия век дори се заговори, че един съвременен майстор дърводелец Ричард Ендрюс е направил опит да изработи по библейските описания точно копие на Ковчега на завета. И така, ако днес, в началото на ХХІ век, археолозите вече откриват пътища към безследно изчезналите градове и цивилизации както и данни за исторически събития и за начина на живот на древните народи, дошло е времето да бъде разкрита свещената тайна на Соломоновия храм. Следва да проследим епохата на Вавилонския плен. Ако говорим за епохата на “Великия Синедрион” – еврейското народно събрание, тя започнала от времето на Персийския плен. От учителя Езра са останали текстове, описващи времето на връщането от Вавилонския плен – 5-4 в. пр. Хр. Време, в което жреците са се разпореждали с поетапното по-нататъшно транспортиране на тази най-важна еврейска реликва. “Тайните на времето, в което ние живеем, скривани в хилядолетията, продължават да бъдат приоритет на изследване на много тесен кръг от хора. Затова те не бива повече да бъдат скривани. Защото принадлежат на цялото човечество.- Скинията, Кивотът и жезълът на Мойсей - тези съвършени, най-свещени реликви заради които многострадалците понесли безбройни несгоди и лишенията при бягството от египетския плен и митарствата в пустинята са изстрадани. Немалко автори подчертават, че “вероучителят и освободителят на Израил - Моисей, въодушевен от религиозно и национално чувство е задействал освобождението на народа, с религиозното си откровение. Защото чрез него се полагат основите на юдаизма. И изходът на библейските евреи от Египет и завоеванието на Ханаан са създали възможност за по-нататъшното самостоятелно развитие на евреите като нация. От този момент започнал библейския период в еврейската история, който продължил повече от цяло едно хилядолетие. Следват възходи и колизии с влизането на евреите в Ханаан, с построяването на Соломоновия храм, с последвалите войни с Асирия и Вавилон до окончателното утвърждаване на библейското учение. Според пророк Езра, периода 1455 - 420 г. пр. н. е. е бил характерен най-вече със задължението за "почитане”. А когато Ковчегът на Завета за пореден път е бил понасян от жреците на път, месията Мойсей обяснявал, че бог е избрал евреите, за да изпълнят особена и много важна мисия на земята. Днес празнични благословии се произнасят във всички синагоги по света по повод избора на евреите за изпълнението на тази “свещена мисия”. Празникът се нарича Шалош Регалим. Предполага се и, че Моисей е имал особено много противници всред евреите. Тези негови съотечественици особено трудно възприемали проповедите, теориите и тезисите му. Дори нещо повече - бунтуващите се колена са се опълчвали на изискванията му. Дори някои поемали свой път, в търсенето на прехрана и начин на живот, ориентирайки се към Сирийските Ваали. Култа към Ваал и Астарта не бил чужд на библейските евреи, а изискването на Моисей било, народът му да почита само един бог. Без кумири: “Да не се правят кумири и изображния на онова, което е на небето, във водата и по-долу от земята, за което четем в "Битие" 1:29,30:"И рече Бог: Ето дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене." /Бел. Авт/. Данни за идолопоклонството у евреите към Ваал и Астарта открихме в хрониките, коментиращи преселението на Яковите синове от бреговете на реката Йордан по бреговете на реката Нил: а точно това преселение е имало изключително влияние върху формирането на еврейския характер. Срещата на патриархалните израилски пастири със сложната религиозна култура на египтяните действително придизвикала сблъсъци. Тогава “чистото понятие за Бога /Елоим/Елохим/, дадено като понятие и за Вселенския дух, управител на света, се сблъскало с мъглявата езическа митология, със суеверието и с идолопоклонничеството”. “Простото богослужене на евреите се срещнало със сложния грубо-чувствен египетски култ към животните, а патриархалните нрави на израелтяните представлявали реална противоположност на развалените нрави на египтяните. Простодушните семити били презирани в една среда, където господствала смесица от цивилизации и варварство. И поробването на израелтяните от фараоните се разглеждало като резултат от това презрение. Докато съвместния живот с египтяните за евреите е имал двойно действие - привличащо и отблъскващо. От една страна култовете със склонността да се подражава на туземните културни нрави, които не можели да не окажат влияние". И докато “всички митологични сценарии според известния български историк и археолог проф.Александър Фол представлявали неуспешни опити да се възстанови прекия контакт с боговете, в този смисъл би трябвало да се разглежда и сведението за тракийския жрец на Хера, Косинг, който/също в ония библейски времена/, е искал да стигне до Богинята чрез дървена стълба, за да се оплаче от хората. Все в този дух били и “пратеничествата и при местните дакомизийски богове като Залмоксис” с човешки жертвоприношения, свързани с набождане на върховете на три копия, всяко едно от които символирало по нещо. Най-вече дървото на живота. Чрез него - космическото дърво, тези човешки “пратеници” са си “осигурявали връзката между племенната същност на хората и бога." И тъй като към момента изключително много се коментира разкодирането на най-древната пиктографска писменост на Балканите, открита в надписите на енеолитната плочка в България, в района на с. Точиларе както и древния надпис върху пръстена, открит в района на с. Езерово искам да уточня, че пръв опит за разчитане са направили българският изследовател проф. Велизар Велков и семантолога Тодор Латинов. Най-новият прочит на текстовете и този по системата “Бустрофедон” на българския изследовател Тодор Латинов изведоха на преден план мнения, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост на първите местни жители на Балканите – дакомизийците. Възможно е това да е и писменост на един от двата етноса, потънали в Черното море по време на един от поредните древни катаклизми – потопа. От същите тези древни писмености впоследствие възникнали, в един значително по-късен етап египетските и финикийските и древни йероглефи. Чрез най-новия прочит на древните текстове и йероглифи, открити в България стана ясно, че местните дакомизийски царе-жреци са управлявали не само балканските територии. Някои от тях са управлявали райони и по делтата на р. Нил. Защото много преди времето на преддинастичния период, в Стария Египет, същите древни дакомизийски царе са владеели като династи –хегмони огромни територии, простиращи се през земите на Месопотамия. Територийте им достигали планините на древна Персия и Вавилон. За това не липсват свидетелства, още повече, че и тезата за Придунавието, като родина на древен Шумер се възприема повсеместно от много европейски, щатски и азиатски учени.… Акад. Йордан Иванов: Според откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки, нашите български учени не трябва да се шокират от факта, че Придунавието ни може дейсктвително да се окаже………… родината и на древен Шумер или /Суйбиер/ . Защото топонимичните и антропонимичните наименувания от онова време са се запазили и до днес:”Шумер - шумерите и Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/ - всичките тези уникални архаични наименувания, в никакъв случай не трябва да се възприемат като странни. Това е така, защото междувременно един от най-точните древни календари на света, този на Вавилон, е имал особености, според които е станало ясно, че е бил създаден и сътворен не къде да е, а именно, в района на …реките Итил /Дунав/, Искар и р. Нишава – т. е. отново в района на Балканите. Защото 33 000 г. пр. Хр. по поречието на реката Дунав е било разположено царството на държавата Итил и докато в хрониките за “ремонтирания” древен Прабългарски календар се казва, че летоброенето е започнало хилядолетия пр. Хр. във “времето, което там отмервало периодите по династии и катаклизми и по царе като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло”. Точно този владетел някои историци са склоннида приемат, че е бил създател първата българска държава Итил през 14 953 г. пр. Хр. Но тук съм длъжен да уточня, че това е станало много много по-рано. Било е във времето преди един от последните Потопи. А неговото коляно / на цар Джам Инджик Дуло/ тогава управлявало 300 години.. Думата “Итил” е означавала още и числото седем..А гърците и римляните така са интерпретирали времената, щото да не може да се получи реална представа за някои действителни станали важни житейски събития. И така ако наистина летоброенето на Болжските/Волжските/ българи се приписва към 33 000 г. пр. Хр., от него става ясно, че времето, измерено по династии и катаклизми е започнало от мандата на управлението на монарха Джим Инджик Дуло през 14 953 г.. Той официално е бил считан от най-древните хронисти за създател на първата българска държава Итил. За тази държава се знае много малко. Тя се е намирала по поречието на река, течаща на изток, на която от изворите до вливането й в морето пътят се изминавал за четвърт година. Според моите изследвания и изчисления чрез методите на радиестезия е била реката Дунав. В тази древна държава Итил властта била съсредоточена в ръцете на династията Дуло. Теук съм длъжен да поясня, че държавата Итил всъщност е била създадена много - много преди хронистите да я регистрират и преди да започнат да я описват. Днес, когато коментирам всичките тези факти, мога само да съжалявам за това, че тази България днес не съществува. Защото вече е протекторат. А в хода на историческото ни развитие, именно предците - прабългари, арменците, дако-мизийците, сапите, сепейците/шопите/, шумерите и др., наистина започват почти едновременно възхода на своите цивилизации. И този процес е намерил своето реално отражение в най-старите книги на света както и във “Ведите”, които и до днес си остават едни от най-древните литературни и културни паметници, в които има достатъчно текстове, които биха могли да потвърдят моите думи. За това се говори в “Законите на Ману”, в книги ІV и VІІ. Там историците на най-новото ни време биха могли да открият уникални данни за предците и за величието на народите , живели някога след митарствата и разселенията и по течението на р. Ганг, Тигър, Ефрат, а впоследствие и по крайбрежието и на Каспийското море. Точно тези народи, създали свои велики държави, са първите създатели на инсигниите, емблемите и символите. И тъй като в древността или във времето на предците, традициите са повелявали щото приемствеността да протежира исторически развитието на нациите, със закона за приемствеността идват и човешките закони за символите. Те позволяват още от дебрите на древността етносите и народите да бъдат разпознавани по символите, знамената и инсигниите, по седлата, по конете, по юздите на конете, както и по самите коне, по самото облекло, по печатите на лицата, които са изпълнявали функциите на държавната власт – Кханска, царска и т. н. По това са познавали, виждайки коня, седлото и облеклото, кой в древността какъв е и то с цел, да бъде разпознат един народ от друг, древните създали инсигниите с някои различия. Българските земи са свещени със своята древна култура, от която археолозите д-р Китов и проф. Овчаров представиха уникални артефакти – храмовете в Перперикон и откритията в долината на царете от времето на митарствата на Библейския кивот – гробницата на цар Севт ІІІ, уникалната бронзова глава на владетеля и др. Тук обаче трябва да споменем, че от всички разкопки и от това, което е намерено до сега е едва ј от реликвите, закопани по българските земи. Затова европейците трябва да знаят за балканската цивилизация и за устойчивостта на дакомизийския, шопския и българския геном. Докато при американските индианци, живели в същите времена била характерна масовата апатия, което не им е позволявало да имат единно мислене и да вземат самостоятелни решения - те са се подчинявали безпрекословно на жреците. Този факт се обяснява и с обстоятелството, че дълго време основна храна на индианците била царевицата. Защото от ежедневната употреба на царевица, в мозъка на хората, които я консумират са се образували плаки с отрова. От прекалената храна. Това е причината по силата на която тези народи не са имали единно мислене. През 2004 г. български археолози откриха уникално древно дакомизийско светилище , храм близо до язовир "Широка поляна" край град Пещера, разположено в местността Дженевра, на около 1700 метра надморска височина. Според специалистите храмът от III век пр. н. е., от времето на Филип V, имал предназначението да обслужва племето беси, чийто жреци и оракули ,в продължение на векове са обслужвали най-стария и прочут в античността храм на бог Дионис. С това над 20 са скалните светилища, открити досега само в района на Западните не Родопи. Пролетно лятно и есенно време местните балкански племена, в някогашните древни времена когато настъплави студовете на зимата пренасяли на юг своите реликви за да се връщат следващата пролет пак обратно. Минавали са през земите на днешна Турция по Дарданелите и Северна Сирия. /Бел. Авт/ Връщайки се отново към сакралните реликви Ковчега на Завета и Библейския Кивот е необходимо да поясним и някои обстоятелства и факти, описани и в най-старите свещени книги, от които става ясно, че в периода на късния палеолит (40-10 хил. г. пр.н.е.) не родът, а племената са били основната клетка на човешкото общество. Или както описват този период и ръководителите на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ - академик Сергей Иванов и академик Владимир Цонев: че “племената на нашите предци дакомизийци, сапеи, фриги, пелгари са дали основата на формиралата се бяла раса, а през мезолита, (след Потопа от 9570 г. пр.н.е.) и на индоевропейската подраса, от която са се формирали клоновете на подрасата на арийте, асите, пелгарите – балагури - (българите)”. А индоевропейците, според теориите и хронологията на акад. Сергей Иванов и акад. Владимир Цонев “са се разделили на източни иранци - древни българи и западни, с подрасови клонове на трако-фригийци, славяни, бактри, келти илири и италийци……именно в онзи древен свят на цивилизации, който е представлявал гръбнака на старата палеолитна, а по-късно и на мезолитната епоха, когато са живели хора, с невероятни за нашето съвременно познания, начин на мислене и върховни достижения”. Акад. Йордан Иванов: В записан вид от времето на древността като едно от най-стойностните учения от страна на класическата наука се определя учението за "Сефира". При кабалистите то е било свързано и с много по- старото древно учение за "каналите, с помощта на които ставало предаването на милостта от Бога, чрез духовна потенция към видимия свят". Знания за тези неща са имали онези древни предпотопни цивилизации. Затова ако библейският пророк Мойсей по един много особен начин е получил милостта от Бога, с великата мисия да я предаде на хората, учението за "сефера" представя и показва най-точния път по преодоляване на разстоянието от Бога до хората. И тъй като в еврейските и в гръцките анали никога не се е описвало изначалието, а последствията, тук определено бих желал да подчертая, че никога и по никакъв начин древен Египет не е притежавал такова древно оръжие, каквото е бил Кивота. Защото ако египтяните са имали такава сила, сюжети с подобни рисунки на реликвата и с нейното транспортиране бихме открили и в стенописите на пирамидите.По този повод отново бих желал да цитирам фрагмент от експозетата на моите колеги академици Сергей Иванов и Владимир Цонев по повод новата периодизация, която учени и историци на древните библейски времена следва да отчитат, а именно: “периодизацията на първобитно-общинния строй в т.I на “История на България”, издание на БАН сочи, че първобитното човешко общество е живяло в периода 425 хил. пр.н.е. до 60 хил. пр.н.е., а матриархалното родово общество (матриархат) от 60 хил. пр.н.е. до 5 хил. пр.н.е. Съвременните изследвания на академия МАБИК коренно изменят тази периодизация, за което говорят най-добре изводите на Бероз, който сочи периода на управление на асирийските царе и на хунорите, на мизиеца Зиези – цар на света, известен още и като Лугал Демир Енки. Балагурският (пан/ бан/-гурски) период на прединдоевропейците дакомизийци, сапеи и кимерийци е започнал в края на ранната старокаменна епоха, докато в средната старокаменна епоха се формира родовообщинният строй. Според епоса на Волжските българи, “Джагфар Тарихи”, това е бил периодът на балагурите аси, ази, арий от времето 35 хил. пр.Хр. А изданията на БАН сочат същите данни, без в тях да посочват изначалния прединдоевропейски произход на бангури, пеларгите - белгари, поставили началото на родовото общество, в годините на средния палеолит (60-40 хил. пр.н.е.). През късния палеолит ( 40-10 хил. пр.н.е.), в споменатото родово общество са се зародили племенните съюзи и формирования като около 15 хил. пр.н.е. се е формирала и северната бяла раса, към която и ние принадлежим. От нея в мезолита са се отделили подрасите и преди всичко тази на индоевропейците. В това именно време са се формирали и първите родовоплеменни съюзи на дакомизийците /съюз на мизи, сапеи и балтоилири/, на арианите - САМАР в Двуречието,и Шам в земите на днешни Йордания, Иран, Сирия, Ливан и Палестина, а в 13 хил. пр.н.е. се формира такъв родово-племенен съюз - Идел, в земите край Волга и Урал. Техните цивилизации ползвали техническите постижения на древните. Академия МАБИК даде доказателства, по време на своите научни конференции за древнобългарския прединдоевропейски корен на бялата човешка раса. Така тези предшественици на евреи и гърци са формирали през палеолита първи племенни съюзи, които са основата на Итилската (Дунавска) цивилизация, на съпътстващите я Лемурийска, Атлантска, цивилизациите на Рама, Озирианска и Хайборейска цивилизации както и тази на “етиопците-почтени”. В онези времена е имало невероятен възход на познания, технически умения в народите, културите и цивилизациите, живели тогава. На тези времена принадлижи Кивота. Днес може би мнозина ще посрещнат скептично моите твърдения, но аз на базата на моя многократно проверена методика ще си позволя да назовавам нещата така, както ги чувствам, виждам и усещам. Струва си да поумуваме дали под влияние на катаклизъм, или под влияние на въздействието на едно такова древно и могъщо оръжие/ презумцията е за КИВОТА?!/ някога е загинала и Минойската цивилизация след катаклизъм при който е имало експлозия. Така е записано в аналите. Тогава са били потопени много острови в Средиземноморието. Останал само о. Крит и три по-малки острова. Задавайки си въпроса, дали подобно събитие би могло да заличи един такъв остров, с размерите на о. Крит, един авторитетен гръцки учен, историк и изследовател Маринатус, изследвайки документите за вулканичното изригване на вулкана Кракатау, в провлака Зондски, между малоазийските острови Ява и Суматра, стигнал до много интересни заключения: при тази титаничната експлозия на Кракатау, чута в радиус по-голям от 3 000 км. е било предизвикано образуването на огромна морска вълна с височина 30 м., която се е разбивала със скорост, по-голяма от 80 км.ч. във бреговете на островите Ява и Суматра. Тогава водата от вълните навлязла почти цял километър навътре в сушата, повличайки над 300 села. Статистиката от това време доказва, че при това изригване са се удавили над 40 000 души. И така – какво е било предназначението на това условно наречено “оръжие” на древните предпотопни народи?! Установка, съединена с миниатюрен ядрен реактор, която се е активирала, с помощта на допълнителен атрибут. Вероятно с формата на жезъл. Следвал взрив, или “планините просто изгаряли и се равнявали”, т.е. силата била толкова голяма, щото изравнявала огромни участъци земя. Според българския семантолог Тодор Латинов, чрез транскрипция по системата “Бустрофедон”, думата Кивот означава по-скоро лазерно оръжие. Сведения за това древно оръжие и за атрибутите към него както и за пораженията, които е причинявало в древността могат да бъдат открити в древните свещени книги на Индия, Тибет и в тези, принадлежащи на най-старите африкански етнически общности. С помощта на миниатюрния ядрен реактор, направен по библейските рецепти, според съвременните разработки на НАСА, е възможно да бъде произвеждана и свещената храна “Манна небесна”, в неограничени количества. Чрез своеобразен синтез на белтъци, с “буби и какавиди” според библейските описания, Мойсей е хранил 40 години бягащите свои съотечественици. Съвременните учени потвърждават възможността за вероятен библейски синтез на белтъци от растителен и животински произход. Защото манната – както е известно, е описвана като вид белтъчна храна, с чудодейни свойства. И тъй като за синтезиране на белтъчините е била необходима енергия, такава би могла да бъде произведена, в онова отдалечено от нас време /теоретично/, само и единствено от самозареждаща се установка, функционираща като миниатюрен ядрен реактор. По отношение на допълнителния атрибут – ключа към установката, веднага да направя аналогия с жезъла на Мойсей. Същият този жезъл, с който той е извел евреите от египетски плен и е “разсякъл” водите на Червеното море, за да може народът му да премине безпрепятствено и да избяга от преследващата го армия на фараона”. И така в клинообразните надписи, открити по българските земи дори и в тези от Ебла има информация за колонизирането на Египет от страна на дакомизийските династи-хегемони. В историческата периодизация на Древен Египет те са именовани Хиксоси. Египетската цивилизация не само е облагородила своята култура чрез взаимодейсвието с тези племена, но много от нещата от тях тя и взаимствала. Затова не трябва да се учудваме защо в един определен момент египетската цивилизация почти изведнъж бележи изключителен разцвет. Никой обаче не е коментирал възможното културно и научно наследство на дакомизийските владетели. В подобен контекст могат да се разглеждат и древните пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница и др., които някои изследователи са склонни да определят и като текстове от най-старите глави от „Египетската Книга на Мъртвите”. Освен това от историята се знае, че династите на древните Хиксоси, управлявали Египет, в периода 3100 - 1500 г. пр.н.ера. Врме от което едва днес откриваме артефакти. Свидетели сме на изнамерени артефакти, които непрекъснато се потвърждават и чрез последните уникални разкрития на българските археолози като д-р Георги Китов, открил предтракийските дворци и гробници, в областта “Голямата косматка” в “Долината на тракийските царе”, в района на днешния град Казанлък. Същото важи и за разкритията в Перперикон на експедицийте на проф. Николай Овчаров. Проучванията на пластовете в района на Перперикон доказаха, че те са дело на много, много стара цивилизация, съществувала по нашите земи преди повече от 8 000 години. Впоследствие нейните архитектурни творения са били затрупани от траките. В района на българските планини Странджа, Сакар и в Родопите са се строели дворците – резиденции на дакомизийските владетели, които прекарвали по тези места пролетта и лятото, а през зимата се премествали на юг. Там те също са имали земи и дворци, в района на древна Анатолия, в земите на днешна Турция, Египет и Иран.
/ С л е д в а/



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1137711
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031