Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: Една година от създаването на Организацията на обединените българи

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.08.2009 11:15 - Една година от създаването на Организацията на обединените българи - автори Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - чл. кор. на академия МАБИК

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 1110 Коментари: 0 Гласове:

Eдна година от създаването на Организация на обединените българи (ООБ)

Пресинформация
на
ООБ и академия“МАБИК” Автори: Акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – член – кор. на академия МАБИК

Логото на Организацията на обединените българи/ООБ/

На 11 март т.г. в залата на „Федерацията на синдикатите по строителство в България” на бул. „Хр. Ботев” 71 в столицата бе чествано тържествено навършването на една година от създаването на „Организацията на Обединените Българи” – ООБ. Събитието събра членовете на сдружението, на академия МАБИК както и много журналисти и гости. В своето приветствено слово и доклад председателят акад. Сергей Иванов припомни как в същата зала, в деня на българската държавност 22 март 2007 г., в присъствието на членовете на Международната академия по българознанние, иновации и култура /МАБИК/, на представители на БИССН и на българи от Сърбия и Македония бе учредена организацията, според Устава на която, нейни асоциирани членове са всички българи по света, с български произход и самосъзнание. Съгласно Устава на сдружението по осъществяването на обществено – полезна дейност, ООБ е неполитическа, културно-творческа организация с идеална цел. Това е организация на българите по произход, етногенезис и самосъзнание в Република България и в останалите държави по света, без разлика от възраст, пол, политически убеждения, религиозна и партийна принадлежност. Дейността си организацията развива с използването на чист български език. Организацията е юридическо лице и е независима от всякакви държавни институции, тъй като е създадена на доброволен принцип. Членството е индивидуално или колективно. Предметът на дейност е свързан с изучаване, съхранение и популяризиране историята, културата и достиженията на българите по света, иновационната дейност, обучението на кадри и разпространението на научни и културни знания, утвърждаването на практическата реализация на единната концепция за цялостното развитие на българите плюс издателска дейност. В доклада си председателят акад. Сергей Иванов изтъкна специално, че членската маса на /ООБ/ се състои от представители на потомците на българските средновековни държави, наследнички на Стара Велика България - Дунавска, Волжска и Вардарска, обединила днес в своите редици като асоциирани членове със съвещателен глас над един милион българи. За отбелязване е факта, че изключителен интерес към организацията ни е проявен от страна на две големи групи на глобалното българство – Дунавско- Балканската и Волго – Уралската. По този повод желание за участие в организацията ни са заявили вече Българският Национален Конгрес от Татаристан с ръководител Гусман Халил и Чувашкият културен център с ръководител академик Михаил Юхма. Определен интерес към формацията е проявен още и от страна на представители на българските културни центрове от областите Гора, Жупа, от Косово, Македония, Албания и от Западните покрайнини в Република Сърбия. Очакват се заявки от Северна Италия, Сицилия, Сардиния, Мароко /берберите/. Заявки за членство са постъпили още и от градовете Питсбърг и Чикаго от Америка. В своето експозе, акад. Сергей Иванов подчерта, че чрез дейността на организацията ООБ и на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ вече са заложени древните темели на българската общност. Целта е да се запази културната идентичност на българите. Идеята е наднационална и тя включва духовното единение на всичките българи по целия свят. В доклада на председателя бяха изброени и всички най-важни мероприятия, съпътствали и съпътстващи осъществяването на програмата на ООБ и на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ за 2007 и 2008 г. МАБИК както е известно развива дейност в страната ни повече от 10 години, а през 2004 г. придоби и международен статут като привлече за свои членове 36 видни учени от български произход от 24 страни от света. Към момента редовните членове на МАБИК са 130 човека. МАБИК бе организацията, която постави основите на Организацията на Обединените българи, с цел духовното им единение. Академия “МАБИК” организира и провежда перманентно конгреси и конференции по проблемите на предисторията и Средновековието, по история на Стария свят като ползва интердисциплинарния подход и работи с всички сили за възстановяване автентичнтия бит, култура и история на българите по света. Обект на основно особено внимание и грижи на изследователите са древноисторическите български културни цивилизации. С достиженията в областта на древната българска история и култура запознава страните-членки на ЕС, европейските институции и страните с компактни маси българско население. Целите на академията включват изучаване на цялостното историческо и културно наследство на българите и българската държавност от възможно най-дълбока древност както и създаването на единна концепция за произходда и етническата принадлежност на изначалния български родов корен. В момента академията работи по тематичния план на историческата общобългарска научно-практическа конференция “Първобългарите, древните и средновековни българи в основите на световната история, материална и духовна култура и цивилизация” като през пролетта на т.г. се предвижда провеждането на форум по темата “Средновековните българи на Дунавска и Волжска България”. В ход е провеждането на ІІ специализиран конгрес по проблемите на древнобългарската история, култура и цивилизация. В заключителна фаза е и идейният проект за пантеон – ансамбъл от паметници на културата и паметни знаци, в рамките на инициативата “Древнобългарски хилядолетия” по програма на министерството на културата, чрез който да се увековечи паметта към най-древните ни предци – първите европейци. По повод програмата за България като “Страна на достолепието и преклонението пред вековната мъдрост на всички българи”, Управителният съвет на организацията ООБ вече е утвърдил 100 паметника на културата, пещери и старинни селища, за които от съответните общини ще се изисква те да съдействат да станат обекти на туризма. В тази връзка в с. Кунино – Врачанско, в чиято околност има уникални пещерни комплекси и доказателства за присъствието на нашите мизи, предстоят изключително интересни културни събития през настоящата година. Към момента се работи по специална програма за извеждане историята на това място отпреди 1,6 милиона години. Предстои да бъдат изработени паметни знаци и стени на преклонението. Такива знаци ще бъдат поставени в отделни места по страната до края на м. май т.г. Вече е традиция ежегодното провеждане на декади. Т.г. предстои провеждане на десетдневка, посветена на българската история в градовете София, Пловдив, Ловеч, Казанлък, Варна и главно в Кабиле /Ямболско/ - една от най-ранните столици на Стара Европа, с честване Деня на Европа и българската древност – 9 май, в гр. Ямбол – прояви, в които ще участват десетки - стотици българи от страната и чужбина. ...Тук е мястото да заявим и, че все по-голям брой стават исканията на българите от Татаристан, Молдова, Македония, Украйна, на българите от Западните покрайнини /република Сърбия/, и др. за признаване на “името им”, както и за българско гражданство по произход или по натурализация”. “В края на м. април и началото на май т.г. ще има избрани депутати за Общобългарския парламент, който е една наднационална организация за решаване на въпроси за нашата държава и за българите в чужбина!” – това заяви акад. Сергей Иванов, уточнявайки, че организацията вече е представена официално в Министерския ни съвет, в МВнР и е популярна и в чужбина. В своето писмо от 18.02.2008 г., адресирано до зам. Председателя на МС и министър на външните работи на Република България Йвайло Калфин – председателят на ООБ - акад. Сергей Иванов уточнява: “Българският суперетнос /накратко “Българството”/ е категория по-широка от понятието, включващо представителите в пределите на родината и на диаспорите зад граница. Това налага да се изгради концепция за границите на българската принадлежност, в научен и политически смисъл като тази основна задача следва да се заложи в цялостната държавна политика с българите в чужбина. Според Организацията на обединените българи /ООБ/ , всемирното българство и общобългарско единство надскача идеологията за нацията и етноса, обслужваща съществуването на териториалните нации. Ние българите имаме общ произход с много народи и общности, които реално са много повече от народите и общностите, с които споделяме общобългарското съзнание. В този контекст, изследванията на академия МАБИК, съучредител на ООБ, сочат, че това се дължи на хилядолетната праистория и историята на нашия род и на нароилите се от него, особено в началото на Новата ера много български диаспори... Всичко това доведе до учредяването на ООБ като организационна система, която работи за интегрирането на българството в световен мащаб, на базата на възстановената памет за автентичността, на праисторията и историята от най-дълбока древност до съвременността. ... Дълбокото убеждение на много учени, специалисти и български граждани у нас и в чужбина е, че общата ни цел е изграждане на транс-териториална и мега-национална общност на българите, с международно правен статут”. Съгласно Устава, ООБ отстоява индивидуалните човешки права на членовете на българските общности по света. Гарантира правото на самобитност и на традициите. Гарантира езика и културата на българските членове, независимо от това къде те се намират и на какъв език говорят днес. И тъй като цялостната държавна политика на страната с българите по света трябва да бъде насочена към единение на всички българи по света на базата на Национална доктрина. С това утвърждаването на приноса на българите в световната история, на основата на доказаното съхранение и разпространение на българския геном и популяризирането му в страната и в чужбина следва да се заложи като основополагащ принцип на Националната доктрина за бъдещето на България. От доклада на председателя акад. Сергей Иванов стана ясно и, че ООБ ще гарантира категорично оцеляването и запазването идентичността на българската писменост, азбука и образование както и ще гарантира правото на самоопределение като българи. По този повод по предложение на члена на УС на ООБ - акад. Йордан Иванов, към новата членска карта на организацията следва да присъства цифровия индекс на българския геном за всеки член, кодиран с маркер ЕМ 78-алфа, от международното изследване на българския човешки геном, в което участва и българският екип на проф. д-р Иво Кременски. Осъществяването на Мегапроекта на Ай Би Ем, сп.”Нешънъл географик” и фондация “Уайт” активира през 2005 г. проучването по проследяване на игрек хромозома, при което бе изследвана митохондрична ДНК на избрани представители от основните етноси и народи. И тъй като азбуката на човешкия живот вече даде своите отговори – според проф. Кременски за 8 години са били изследвани 12 800 съвременни мъже, с различни ДНК маркери. А резултатите, съпоставени с археологическите находки са потвърдили, че при изследването на ДНК-то на българските мъже, 21% от тях са били носители на генните характеристики на коренното балканско население от преди 7 800 години. За това и българските археолози са открили доказателства - костни останки от същото население, разкрити при разкопки на праисторически те некрополи във Врачанско и в района на силистренското село Малки Преславец. Всички те са от времето на ранния неолит. Мегагеннотоизследване, направено с цел да бъдат констатирани корените на най-старото население на света, както впоследствие стана ясно е било провокирано именно от изследването на шопския етнос, извършено още през 1975 г. от акад. Йордан Иванов. Този български учен е извел още тогава първите данни за дакомизийския геном, с констатацията, че българите са участвали в създаването на етногенезиса на над 3 милиарда и петстотин милиона жители на планетата, /починали и живи/. Неговото заключение е, че българска кръв от същия геном към момента може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи най-малко 5/8 от Северното полукълбо. Отчасти и в Етиопия, Конго и в други държави на Северна Африка и Северна Америка на Север от Екватора. По предложение на същия учен – когато се впише геномната принадлежност, следва и в личните и в здравните карти, за вбъдеще на всеки, с български корен да бъде поставен и втори печат. Върху мястото, където ще бъде отбелязан генома. Това изследване е подкрепено и от тезата на известния български антрополог проф. Йордан Йорданов, който изследвайки костните останки на най-стария запазен мъжки скелет в територията на днешна България е установил, че този мъж на възраст около 50 г., с ръст 174 см. е притежавал белезите на протоевропеиди /палеоевропеиди/ - хора, разселили се впоследствие из континента Европа, които според официалната наука са били представители на най-старите преходни форми между кроманьонеца и хомосапиенса. Във връзка със стратегията за специфична работа с различните клонове на диаспорите ни по света от страна на ООБ вече са направени предложения да се създаде и правна възможност – законодателно изискване, в личните документи /лични карти, паспорти и др./, да се вписва геномната българска принадлежност на притежателя; - дако-мизийският древнобългарски геном – носител на който са мизийският, шопският, гетският и други клонове на древнобългарския родов корен, участници в създаването на етногенезиса на над 3,5 милиарда жители на планетата, / починали и живи/ и население с български произход, заемащо над 5/8 от територията на Северното полукълбо, по данни от изследването от 1975 г., осъществено от члена на УС на ООБ и на академия МАБИК – акад. Йордан Иванов да стане достояние на всички български общнасти по света; - да се предоставят по-широки възможности, законови права и условия и материално-техническа обезпеченост за Националната лаборатория по генетика, с ръководител проф. Д-р Иво Кременски като шеф на българския екип, участвал в изследването на човешкия геном по констатиране корените на най-старото население за научни изследвания и практическо приложение с доказателства за принадлежност на българските общности към българския етнос. Отново в този контекст – Централната лаборатория по генетика да дава данни, въз основа на които нашите кръвни братя по произход по света да имат документ, доказващ геномната им принадлежност, което да им дава приференциални права, включително и визови или безвизови, за посещение и пребиваване в Република България. Специално изказване след доклада на акад. Сергей Иванов направи и дългогодишният дипломат от кариерата, арабист, учен и настоящ председател на Българо-арабското дружество за приятелство, член на ООБ и академия МАБИК - посланик Киряк Цонев. “Хиляди са били българските жени, омъжени за араби, хиляди са и техните деца с българско самосъзнание. Но държавата ни не е в състояние да им осигури да се върнат и учат в родината. Защото независимо от езика на който те говорят, в момента те са и продължаватг да бъдат българи. Потомци! С българска кръв и с българско самосъзнание. Желая специално да подчертая за ГАГАУЗИТЕ, че те са тюркоезични българи. С българско самосъзнание. Гагаузите /Gagauzlar/, на гръцки /καγκαούζοι/ са тюркоезичен народ, с православно вероизповедание. Затова аз като член на І световен конгрес на гагаузите, проведен в град Кубрат, желая да припомня за тези забравени българи. Балагурите гагаузи! Трябва да се знае, че гагаузите са българи и по душа и по ген: Гагаузи освен в България днес живеят и в Молдова и в Украйна. Основно в Буджак. . Голяма част от гагаузите, заедно с българи колонисти се преселват в Бесарабия. Там те се установяват в съседни или смесени села. И до днес в много гагаузки семейства се знае и говори както български така и турски език. Интересно е да се спомене, че в царските руски статистики гагаузите не са отбелязани като отделен етнос. Отделни малки групи живеят в Румъния и в Гърция. Изповядват изключително християнска религия. В частност православие и дори и католицизъм. Говоримият им гагаузки език е и продължава да бъда близък до турския”. /Бел. Авт/ – Съществува още една хипотеза, че за родоначалник на гагаузите е бил смятан турският султан Изедин Кайгавуз, потомък на майка гагаузка – христианка, който потърсил убежище в Константинопол в момент, в който малоазиатската селджушка държава се разпаднала след монголското нашествие през 1243 г. Посланик Киряк Цонев: “Турският бивш министър председател, който е родом от село Ислямкьой, провинция Испарта - Сюлейман Демирел три пъти е бил гагаузин. Той е създал на една от теориите за произхода на гагаузите. През 1987 г. Демирел става председател на Партията на верния път и в качеството си на такъв през ноември 1991 г. става отново министър-председател на страната си. През 1993 г.е избран за президент на Турската република и е бил такъв до 2000 г”. /Бел. Авт/.Днес гагаузите са малцинство в Молдова и Украйна. В Молдова има автономен район Гагаузия. От страна на РепубликаТурция се провежда сериозна и последователна пропаганда сред Молдова, чрез подготовка на учители по турски език и литература, обучение на гагаузи в Турция и на турци в Комратския университет. През ХІХ век при едно проучване на юг от Дунава е било установено, че гагаузи живеят в Североизточна България - около Варна и Провадия. Гагаузи живеят и в Одринска Тракия - около Одрин и Хафса. Гагаузи има и в Егейска Македония, в Гърция, в областта Зъхна, с център Зиляхово. Конкретно за последната гагаузка общност се говори, че са се гърчеели. След освобождението на България през 1878 г., част от гагаузите били изселени в Гърция. Гагаузите в Одринска Тракия се изселват в Гръцка Западна Тракия след разгрома на Гърция по време на гръцко-турската война от 1919-1922 година. Днес те населяват няколко села, в района на Орестиада и Димотики. Гагаузите са православни християни, говорещи особен диалект на турския език. Макар че историята им е била почти винаги тясно свързана с българските земи, повечето от тях са се изселили по време на Османската империя. В България днес е останала една може би по-малка група именнс по Северното Черноморие, в района на Добруджа и Ямболско. Гагаузи живеят днес и в Молдова /Автономната република Гагауз Ери/ с около 153 000 души, според последното съветско преброяване. Отделно в Украйна също има гагаузка общнаст. В Турция понастоящем / може би живеят около 10 000 души/. В Гърция, в Македония, в Русия и в Казахстан и в други бивши съветски азиатски републики също има представители на гагаузката общност. Но трябва да се знае и да се помни, че всички те са потомци на преселници от България. Повечето от гагаузите в Русия и Азия са потомци на изселените най-вече по време на сталинските репресии. В Молдова не трябва да се забравя фактът, че по изкуствен начин се създаде сблъсък между славяно - говорящото и тюркоговорящото гагаузко население. Затова се чу и за гагаузките репресии. Днес гагаузите в Молдова, макар и да са свързани с Турция поради езиковата и културна общност, се смятат свързани и с България. Парламентът на Автономната република Гагауз Ери е обявил датата 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната. В университета, в столицата Комрад вече се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия – има и немалко гагаузи. У нас по време на преброяването от 1992 г. 1 478 души са се самоопределили като гагаузи. Експертните оценки предполагат, че гагаузите в България са около 50 000 души. И ако векове наред понятието “гагаузин” е определяло тази обособена етнокултурна и езикова общност, днес не е чудно, че по-голямата част от гагаузите в България са предпочели, може би да се идентифицират като българи, съхранявайки същевременно специфичните си културологични особености. В преброяванията, в периода между 1880 и 1926 г. броят им е варирал между 12 000 души и 3 669. /Последната цифра е от времето, в което Южна Добруджа е била в границите на Румъния/. Дипломатът Киряк Цонев:“Днес особено важен е въпросът за религиите. Затова трябва да си избием от главите, че България е еднорелигиозна държава. Ние в центъра за близкоизточни изследвания” организирахме един дискусионен “Диспут между религиите”. Ние българските учени събрахме представители на исляма и на ортодоксалното християнство. По този на 11 ноември 2007 г. богослужение на църовнославянски и на арабски език бе извършено в храм-паметник "Св. Александър Невски" като молитвата на арабски език и службата бе отслужена от архиепископ Теодосий (Аталлах Нзар Ханна), глава на епархията на Севастия, официален говорител на Йерусалимската патриаршия, източноправославната църква в Йерусалим и свещените земи. Архиеп. Теодосий пребиваваше в България във връзка с конференцията, организирана от Центъра за близкоизточни изследвания под наслов „Междурелигиозният диалог - настояще и бъдеще", състояла се в парк-хотел „Москва" във времето 7 – 9.11.2007 г. Архиеп. Теодосий от 2005 г. бе избран от Светия Синод на Източноправославната патриаршия на Йерусалим и в момента продължава да бъде един от най-авторитетните арабски висши клирици в Йерусалим като секретар на мирянско-клирическия смесен съвет на Източноправославната патриаршия там. Този акт доказа, че у нас се легитимира вече религиозната толерантност. Фундаментално изказване, в рамките на тържественото събрание по случай честване първата година от учредяването на ООБ направи и акад. Владимир Цонев, в качеството си на ръководител на организацията: “Ние българите – защо сме толкова древни – защото се родееме с рода на човешката цивилизация. По този повод бих желал да щрихирам само някои факти – спомнете си находката от пещерата Козарника или дори просто скалните рисунки от Магурата. Не са ли те най-древните известни образци и шедьоври на изкуството, илюстриращо символното мислене в историята на Европа?! Същите находки и изключително важни паметници на най-старата човешка култура, доказват несъмнено съзнателната човешка художествена и мисловна дейност, в онова отдалечено време на неолита. В земите ни са живели представители на хомосапиенса преди 1,6 млн. години назад във времето. Най-старото злато на света също бе открито в българските земи. Първата златна находка е от деветото хилядолетие назад във времето, от района на Дуранкулак. Отделно Варненският некропол визира 6-то хилядолетие. С 1000 години е по стара е и писмеността, открита по плочките от Караново и Градешница от Шумерската. В тази връзка, много важни са резултатите от проучванията на Карановската могила, които позволяват да се узнае какъв е бил живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. Освен това в Кабиле е била една от най-старите столици на първите древни центрове в Европа. А в района на софийското село Челопеч са констатирани запаси от минимум 200 тона неразработено злато, в района на гр. Крумовград - над 60 тона, в Петелово - 10-16 тона. Предполага се, че има и още над 35 по-малки находища от по 10-15 тона, което представлява общо над 450 тона злато за страната. Според оценката на Лондонската борса това грубо визира цифри от порядъка на над 10 млрд. долара. Чужди компании обаче, както е известно вече се опитват да концесионират, изявявайки готовност и да инвестират, с цел да получат право да добиват или откриват. В голямата българска ЕНЦИКЛОПЕДИЯ от А до Я, издание на БАН и на ИК “Труд” пише: “Индоевропейските народи – условно име на народите, обитавали земите от Исландия до Индия. С прародина – Долнодунавската низина. През 50 – 40 в. пр. Хр. те се разселват из Европа, Средна и Южна Азия...”. Изводът е, че щом прародината на индоевропейците е била тук, то логично е и прародината на прединдоевропейците също да е тук. Или както твърди в своето изследване моят колега акад. Йордан Иванов – тук на Балканите е била залюляна люлката на най-старата евроцивилизация. Тук е изработен и най-старият календар, който е древнобългарски, тук са открити освен най-старото злато, писмоност, също и най-старото колело преди Египет и Шумер. И от тук започват разселенията по време на един от древните Потопи – този в Черното море, от където официално започваше до скоро историята на света. Оказа се обаче, че най-авторитетното ДНК-изследване доказа, че българите са местно население, живеещо по нашите земи, от преди повече от 8 000 години... Тук е мястото да припомня също още едно много интересно щатско изследване от 1960 г. за най-устойчив език при преводите. Оказва се, че българският език е един от най-устойчивите, който издържа до 70-тия превод, докато другите губат истинското си значение при 15-ия превод. Освен това в т.н. “Речник на расите и народите” от 1911 г. пише, че по произход се е смятало, че “ние българите сме били фини, в скоби /монголци/, въпреки, че сега /тогава/ предстевляваме европейския /кавказки/ физически тип”. Съставителите на речника освен това са написали и, че: “Българите и техните северни съседи – румънците, принадлежат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. И докато българите се считат за азиатци, по произход, приели славянския език, румънците са славяни, приели латинския!” Днес обаче се оказва, че болшинството от нашите съвременници са забравили за своите корени. Затова нека да си припомним какво бе казал през 1962 г. генерал Шарл Де Гол, че “Българската държава е в основата на европейската култура и цивилизация”, а Франсоа Митеран: “Българите са в основата на човешката цивилизация!”. А академик Дмитрий Лихачов , който много е обичал България я е нарекъл "Държава на духа"! такава е тя – нашата България, изтъкана от "мистерията на българските гласове" – една истинска "Държава на духа"! Това е същата тази наша България, за която последният най-висш духовен водач и учител на Тибет и ХІV Далай Лама Ченрезиг/ на тибетски/ - Авалолакитешвара /на санскрит/ Тензинг Гяцо заяви, че е един от трите енергийни центъра във Вселената”.
Коментари:

Произходът на гагаузите беше тема на предаването "Час по България" на Пламен Павлов (историк, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина) на 28 март с гост археолога и историка Георги Атанасов.

Темата за гагаузите като неразделна част от българския народ не е нова за Национална телевизия "СКАТ". Наши сънародници от гагаузката етнографска група са гостували както в "Час по България", така и в предаването за българи в чужбина "Облаче ле бяло". Археологът и историкът Георги Атанасов и водещият Пламен Павлов се спират на фалишификациите на средновековната история на Добруджа, дело на определени научни и политически среди в днешна Турция, както и в Молдова, Румъния, Азербайджан и др. страни. Отново е възкресена тезата, че по потекло тези хора не са българи (до средата на ХІХ в. тяхното самосъзнание и традиционна култура са определяни единствено като български!), а потомци на християнизирани селджукски турци от ХІІІ в. Нещо повече, твърди се, че през ХІІІ-ХІV в. в Добруджа е имало "гагаузка държава" - владението на болярите Балик, Добротица и Иванко. Тези български владетели обаче са роднини на царската династия Тертеровци, а политиката им най-често съвпада с онази на тър новските царе. Спекулативната теза за тюркският (селджукски или друг) произход на българите гагаузи, лансирана в миналото от някои учени, е категорично опровергана от големия български историк проф. Петър Мутафчиев. Днес обаче "селджукската теория" продължава да е оръжие не само на отделни учени, но и на пантюркистите в Турция и по света. Архелогическите и писмени извори още веднъж потвърждават българския характер на гагаузите, както и на т.нар. Добруджанско деспотство - една от "трите Българии" през ХІV в., за които се знае и в Западна Европа. В предаването се излъчва интервю с Димитър Гургуров, изследовател на гагаузите, българин от с. Кортен в Република Молдова.

Нагоре