Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: Глобализация, евроинтеграция и преодоляване на еко и биокризата в |Репу...

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.08.2009 17:11 - Глобализация,евроинтеграция и преодоляване на еко и биокризата в |Република България

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 2252 Коментари: 0 Гласове:

Глобализация, евроинтеграция и преодоляване на еко и биокризата в България

Експертна разработка на колектив от Международната академия по българознание, иновации и култура, в състав:
акад. Йордан Иванов,
проф. д-р Иван Пейчев - д.и.н.,
инж. Стоян Цаков,
инж. Емил Дамянов
и
Анна Зографова - член. кор на МАБИК, доклади от научно - практическата конференция на академията, в областта иновациите през 2006 г.
Публикация: Mont-press.com

Бр. 11 (1448), год. ХVIII, 8 - 12 февруари 2007

АКАДЕМИЯ

І .ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА СТРАНАТА КЪМ МОМЕНТА За еко и биокриза у нас се заговори веднага след войната в бивша Югославия. Тоновете обеднен уран, изсипани от американската авиация на територията на нашата западна съседка, в непосредствена близост до границата ни не за десетилетия, а за столетия напред промениха околната среда на нашия регион, въпреки че затова се мълчи. И ако след тази война екологичните ценности диктуват какво трябва да се направи, за да се запази животът, то те в случая са израз на ограниченията, с които следва да се съобразяваме, за да оцелеем. Нашата съвременност наложи една тотална преоценка на новите демократични промени, настъпили в страните на Източна Европа през 90-те години на ХХ век. Постигнати бяха договорености както знаем за съкращаване на конвенционалните и химическите оръжия. Въпреки това по време на удара срещу Югославия, на Балканите се изсипа боклука от обеднн уран, останал от Виетнамската война. Затова сега проблемът с екологичното равновесие е толкова актуален.Заради неизползваните и използвани възможности, в този контекст по глобалните стратгически теми на екологията. Това е от една страна, както и последиците от Чернобилската атомна авария, довела до екологична катастрофа, от друга, а също и последиците от стопанския растеж и техническия прогрес и всичко това на фона на установяване контрол при природоползването. Чрез медиите и интернет днес се разясняват и начините, по които се правят дългосрочни екологични прогнози. Екологическата обстановка показва, че само при едно планомерно, щадящо природата ползване може да се разчита на положителен баланс и при регулиране отношенията между човека и природата. Известно е, че много информация за големите надежди в областта на екологията бе изнесена още веднага след Конференцията на ООН по въпросите на околната среда и развитието, състояла се през юни 1992 г. в Рио Де Жанейро, където бе постигнато единомислие по въпроса за оценката, че ако светът продължава по пътя, по който е вървял, няма да оцелее. Свръхнаселението на Земята, с огромното неефективно потребление на природни ресурси - изсичанто на гори, унищожаванто на почвния слой, замърсяването на водата и въздуха, затоплянето на климата, разширяването на озоновия слой, войните, гладът - десетки се оказаха глобалните проблми, които свтът би трябвало да реши, за да гарантира своето съществувание. Уви, тези проблми в "Декларациято от Рио де Жанейро" и в "Дневния ред за ХХІ век" нямаха задължителна сила. За същите проблеми продължава да се грижи Римския клуб, който се състои от независими интелектуалци и личности от много страни на света, обединени от темата "Съдбата на човечеството". И освен, че Римският клуб бе възприел глобалния подход към оцеляването на Човечеството, перманентно той организира форуми като след 1972 г. е издал десетки доклади, от които най-сериозните остават свързаните с растежа на населението в южните /развиващите се/ страни и влиянието на този растеж върху околната среда. В редица доклади на Римския клуб продължават да се описват факторите, определящи изменението на човешкото поведение, както и появата на ирационалните обществени движения, в това число и на тероризма. Констатациите и изслдванията на учени доказаха, че днес съществуват много обществени различия, свързани с екологичните представи на отделните нации и народности по света. Затова глобалните проблми, настъпили в страните от Източна Европа /бившите социалистически страни/, са една много важна предпоставка и дори фон, на който днес се формира осъзнаванто на екологичните проблеми и запазването на околната среда в съвременния свят. Така и контролът на екологичното поведение е в пряка зависимост от нивото на екологичната съзнателност на населението. От тук произтича и неотложността, в настоящия момент от интензивни търсения за преобразяван на екологичната пропаганда и възпитание. Известно е, че днес екологичните ценности се възпитават най-вече чрез електронните медии и представляват нормативна оценка в екологичното знание за обективно съществуващото взаимодействие между организъм и среда. Апостулат за всяко едно демократично общество е то да опазва околната среда първо чрез енергийната ефективност, чрез въвеждането на нови екологични енергийни мощности както и чрез внедряването на нови екологични технологии в промишлеността,в селското стопанство и в сферата на транспорта и услугите. В този смисъл у нас в България осмислайки борбата на "Екогласност" срещу АЕЦ Козлодуй, от позицията на днешното демократично време, бихме могли да разгледаме нщата и в такъв аспект: ако рискът от ядрена катастрофа в началото на 70-те години е бил оценяван на 10 /на двета степен/, което ще рече една авария на един реактор на 1 млрд. години, то днес рискът е нарастнал на 10 /на четвърта степен/ - приблизително 100 000 пъти. Но българската общественост така и не е била информирана за диверсиите от 1988 г. и последвалата верига от аварии при V и VІ енергоблокове в АЕЦ Козлозуй на 22 и 23 септември 1992 г., когато се разминахме на косъм от взривяването на ядрен реактор. Затова продължава да се манипулира общественото мнение, с уж "нерентабилността" на АЕЦ. И може би това ще бъде единствната централа в света, която ще бъде закрита без да бъде използван потенциала й, защото до момента там са били извършвани само козметични, а не основни ремонти, с цел лично облагодетелстване на някои от енергийната мафия. През 90-те години на ХХ век бе разработена Национална стратегия за опазване на биологичното състояние на страната - финансирана от Европейското бюро на Агенцията за международно развитие на САЩ, с техническата помощ на консорциума към Световния фонд за природата и Центъра за международно развитие и околна среда към Института за световни ресурси. Тази стратегия бе изготвна, съгласно изискванията за планиране опазването на биологичното разнообразие на национално ниво, заложени в конвнцията за развитие от 1992 г. Държавата ни е подписала тази конвенция и е страна по нея. Стратегията отразява и препоръките, заложени в изследването на Световната банка от 1992 г. "Стратегия за околната среда в България" и в тази връзка, в годините на демократичния преход, това бе първият стратегически план на национално ниво за опазване биологичното разнообразие, разработен в страните от Централна и Източна Европа. По този повод - известно е, че флората на България, разположена на територия от 111 000 кв. км. е много по-богата и по-разнообразна от тази на Средна и Северна Европа. Огромното разнообразие и богатство на видовете в българската флора - над 3 800 вида висши растения, както и разнообразието от геоложки и екологични услвия обуславя и големия процент ендмични видове /8-12% от българската флора/. Една последна статистика към настоящия момент посочва, че локалните ендемични растения, разпространени в планините на България са над 102 вида. Българските ендемити са 162 вида, а балканските 282 вида или общо 446 вида. А както е известно, ендемичните и реликтните растителни видове са в основата на всяка конкретна флора и именно те образуват тъй наречения флорен комплекс на дадена страна. Тази статистика илюстрира към момента флората на България. С извеждането на посочените данни ние целим да популяризираме нашите български 446 растителни вида,които се нуждаят от опазване и защита. По-голямата част от тях са планински - 380 вида, докато 66 вида са разположени в Дунавската равнина и по Черноморското ни крайбржие. И тъй като загубата на биологични ресурси напоследък един непрекъснат процес, протичащ на фона на стопанския натиск и безразборното изсичане на ценен дървен материал от горите на България, с цел продажба, всички изнесени от нас факти целят да информират обществеността, защото това съпътства нашия преходен период към пазарна икономика. Затова апелираме към нашата общественост да се ангажира практически със защитата на биологическото разнообразие на страната ни, което уникално. Този ангажимент следва да бъде осъзнат а приори на национално ниво, на ниво народно събрание, на ниво екоминистерство, министерства и общини, за да се осигури най-после една строга нормативна база, със закони и подзаконови нормативни разпоредби - съхранението на това огромно национално богатство, за настоящето и бъдещето на поколенията ни. Считаме и, че е целесъобразно, тъй като са минали повече от 14 г. от изготвянето на Националната стратегия за опазване на биологическото разнообразие на страната, отново да се преразгледат и определят не само целите, но и критериите както и мерките по опазване на биологичното разнообразие. Необходимо е да се ревизират, изнесат и степенуват мерките и механизмите на природозащитната дейност и да се предвидят нови ресурси във фондовете, в подкрепа опазването на околната среда. Констатирахме единодушно, че подготвените и ползвани към момента информационни материали и карти на съществуващите защитени територии - гори, резрвати, национални паркове не са достатъчни. Това може да бъде илюстрирано с простия пример - ако се направи сравнение, с наличната докумнтация на програма "Натура 2000".Всичко това налага извода, че трябва да бъдат изисквани непрекъснати изследвания, в контекст богатството на растителните ни и животински видове, на ендемизма, на защитените територии, с най-ценните видове генетични образци. Планирането на срдства за управление и опазване на тези защитни територии трябва да се превърне в непркъснат процес, в който да участват задължително освен оторизирани от държавата служители, също и представители на гражданските обединения, на природозащитници, на общините, а също и учени както и собственици на подобни резервати и територии и други заинтересовани институции. Защото непрекъснатата загуба на уникални биологични видове започва да става впечатляващо тревожна, предвид дестабилизацията на околната среда, в резултат на човшката дейност и човешкото присъствиве, на интензивния туризъм и производствените дейности, в част от защитените и подобни територии. Констатирахме, че не е извършена инвентаризация на защитените местности, с цел уточняване на естествения уникален генофонд.Не са защитени резерватите от набези и посегателства на безотговорни предприемачи, частници бракониери и бизнесмени. Не се цени уникалността на това българско богатство. Що се касае до изравняване на социалните качества за екологичните представи, предизвикателствата на природата, на природните катаклизми и бъдщето, то те трябва да се възприемат като борба за един нов свят, а интернет комуникациите и медиите трябва да стана инструмент за възпитание и подмяна на екомисленето и екосъзнанието. Затова, в заключение на изложеното, считаме, че законотворството, в аспект опазване на околната среда и за вбъдеще е изключително важно и отговорно. ІІ. УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКОЛОГИЗАЦИЯТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В съвременните условия на глобализация и евроинтеграция за развитието на България, съществено значение имат множество фактори и тези, свързани с екологизацията. Имайки в предвид голямото значение на управлението на екологизацията за преодоляване на еко и био кризата в България, искаме да припомним, че ефективна екологическа политика не може да бъде провеждана, а и опита от т. н. преход при нейната практическа риализация доказват, че тя не може да се осъществява без разработването на стратегия за икономическото ни развитие. На всички е добре известно, че такава стратегия няма и неслучайно европейските експерти, оценяващи подготовката на България за встъпването и в Европейския съюз, поставят в т.н. "червена зона" този проблем. И за най-непросветените е ясно, че ако няма разработен национален идеал, национална доктрина, национална стратегия, не може да бъде ясно каква трябва да бъде България, в перспектива и каква ще бъде екологията на страната ни след време. Изложеното до сега не означава, че мозъкът и съвестта на обществото - интелектуалците, научните среди трябва да стоят пасивно и да странят от теоретико - методологичните проблеми на екологизацията. Затова е необходимо да фокусираме внимание върху някои прагматични въпроси от управлението на екологизацията. На тази основа считаме, че могат да възникнат, да бъдат обсъдени и приети някои от направените от нас предложения. На първо място, нека утвърдим тезата, че екологизацията е процес. По този въпрос принципни разногласия няма. Но въпросът е какво съдържа екологизацията и как се определят нейните мащаби, необходими ресурси, време и т.н. Ясно е, че без тези параметри и без да се знае каква ще бъде икономиката на страната, не може и дума да става за адекватно управление на екологическия процес. Този извод по безспорен начин се потвърждава и от нашия собствен горчив опит. Защото разкъсването на управлението в областта на водното стопанство докара управлението на този сектор от икономиката на страната ни до там, че множеството управленчески структури, отговарящи за различните елементи от него, не успяха да се справят с проявилите се в последно време природни явления - поройни дъждове, обилни снеговалежи и последвалите ги, в резултат на рязкото затопляне бързи снеговалежи, довели в крайна сметка до катастрофалните за нашите мащаби наводнения. Създаването на множество управленчески структури на практика срина управлението на водното ни стопанство. Доведе до пълна безотговорност на органите им за управление и стана причина цели населени места и райони в страната да изпаднат в бедствено положение. В резултат на тези наводнения, цели семейства останаха без покъщнина, без дом, без имот и средства за живот. Много еднолични собственици, фирми и стопански субекти претърпяха сериозни загуби. Наводнени бяха промишлени обекти, унищожени бяха готова продукция, суровини, материали, машини, съоръжения и т.н. Наводнени бяха селскостопански обекти - стопански сгради, машини и инвентар. Унищожена бяха зърнени култури и фуражи, посеви в наводнените площи. Издавени бяха животни, птици и т.н. В крайна сметка, резултат на всичко това освен икономическата катастрофа бе отчетена и екологична. Друг нагледен пример за това как безперспективната ни стопанска политика и управление може да доведе до екологична криза в селското стопанство. В резултат на политическите промени бяха ликвидирани всички съществуващи стопански субекти: аграрно - промишлени предприятия, създадени с цел затваряне напълно на производствения цикъл и постигане на икономическа ефективност, а имуществото им - стопански сгради, машини и т.н. бяха унищожени и разграбени. В същото време висококвалифицираните специалисти, агрономи, зоолози и др. бяха принудени да се занимават с всичко друго, но не и с това, за което държавата ги е готвила. Всичко това доведе до неспазване на технологията на изкуственото торене и като резултат на бе опустошена огромна част от най-плодородните ни земи. Още един пример в това отношение е паленето на стърнищата. Липсата на стопанска техника, на организация за поддържанто и ремонта й, многократното поскъпване на горивосмазочните материали /ГСМ/ както и надекватната ценова политика на държавата и по отношение отново на ГСМ, а също и по отношение на готовата земеделска продукция доведе до неефективност на земеделието. Недостигът на финансови средства и машини принуди някои селски стопани да търсят начини за икономии на средства чрез неадекватни методи в обработки на нивите, вмсто оран. Всичко това доведе, в края на 90-те години на м. век до екокатастрофа: в резултат на възникналите масови пожари бяха унищожени много растителни и животински видове; част от флората и фауната на страната. В крайна сметка, в резултат на обществения натиск, държавата ни бе принудена да вземе адекватни мерки за ликвидиран на проблема. Проблемите в селското ни стопанство продължават да са основна причина за създаването на условия за унищожаване на едно от най-големите богатства на страната - плодородната земя, което по същество е кокатастрофа. Друг нагледен пример в същото отношение е свързан с управленито на горското стопанство, заемащо 34% от територията на България. Управлението на 1/3 от територията и ресурсите на страната са възложени на структура, меко казано с изключително семпли възможности. Затова не трябва да се чудим на упадъка и на горското ни стопанство както и на екопроблемите, възниквали и възникващи в резултат на некомпетенто управление. Бихме могли да посочим още редица примери във всяка една област на стопанската дейност в държавата, но акцентирахме върху тези, защото при тях най-ясно и разбираемо за широкия кръг от нашата общественост се илюстрира крещящата необходимост от дългосрочни управленчески програми, изготвени на базата на сериозни научни разработки, за чието реализиране е необходимо да бъдат планирани и осигурни огромни ресурси, при това, с ясното съзнание, че тези ресурси ще се създават и разходват от едно сегашно поколение, а резултатите ще се почустват и ползват от други, от следващите поколения. Ясно е, че грешките от стратегически характер са най-скъпи и то особено в екологизацията като процес. Следователно главният извод до тук е, че екологизацията е дългосрочен процес, скъп и свързан с множество рискове, поради което трябва да се обединят знанията и опита на всички, които имат професионално отношение към проблемите. Какво можем да направим ние - членовете на АКАДЕМИЯТА: На първо място селдва да обединим усилията на всички граждански структури, повече от 300 у нас, които за огромно съжаление стоят в страни от стила на държавното управление през целия период на прехода до наши дни, за да се разработят и реализират онзи методологичски проблми и решения, които ще помогнат да се преодолее еко и биокризата в България. Второ - да бъдат разработени критерии по разпределянето на средства за неправителствените организации. Разпределянето на субсидиите от екофондовете по пред-присъединителния процес е особно важно, тъй като една много голяма част от чуждестранните инвестиции през последните 15 години са дошли именно по линия на "зеления" канал. Тук актуалният въпрос е кой контролира и координира разпредлението на предоставените средства за екология, разходвани от различните ведомства, общински фондове и пр. И може ли българското общество да вярва, че разходите са били извършени и продължават да се извършват, в съответствие с дългосрочните приоритети. Ако това е така, защо нямаме необходимите резултати; защото имаме не само екологично горещи точки, но и бедстващи райони. Трето - как да си обясним проблемите на устойчивото развитие на екологията в световен мащаб, в контекст на това - има ли някаква стойност за нашата страна подписът на президента на Република България под "Декларацията от Рио Де Жанейро" от 1992 г. и поети ли са от българска страна ангажиментите, залегнали в тази декларация? Четвърто - анализът на законовата и подзаконова уредба показва, че в екологизацията има над 105 нормативни документа. Някои от тях са част от нормативната уредба на екоминистерството и подчинените му ековедомства, но друга част касаят още 11 ведомства. По принцип няма лошо, но в случая неприятното е, че нормативната уредба е противоречива, а в някои случаи и взаимно изключваща се. Освен това законотворците ни в НС дотолкова са динамизирали работата си, че разчитат на законов автоматизъм или казано иначе, приемат се закони без да се осъществява качествен анализ на условията на действието им, а бъдещите изменения също изобщо не са ясни. Пето - учудваща некомпетентност се лее в медиите. Тук интерсен е въпросът, защо образователната система счита екологията за предмет втора или някаква задна категория. Това, че неправилно обучаваме или възпитаваме бъдещите поколения също в много голяма степен затруднява осъзнаването на екологичните проблеми и отдалечава във времето тяхното решаване. Шесто - може ли някой грамотен макроикономист да си представи какво е влиянието на екологията като фактор на икономическото развитие, при условие, че в настоящото време не може да разполага дори с 1/3 от необходимите отчетни данни от официалната статистика. При услвие, че е обществена тайна, че екоотчетите в статистиката имат само формален характер и не им се придава необходимото сериозно значение. Ние питаме - може ли например една проектанска организация или фирма, дори и научен институт да си осигурят необходимите достоверни отчетни данни за съставяне на екоекспертиза, примерно за период от 10 години назад - за времето на прехода? Отговорът е не, защото това практически е невъзможно! Седмо - в България ежедневно се разглеждат хиляди съдебни дела между фирми или между фирми и държавни институци, за извършени еконарушения при което се констатират огромни нанесени щети или понесени загуби. Необходимо е в максимална степен да бъде ангажирано вниманието на кокомисията в Народното събрание с постигнатите резултати от разработките на нашите членове. И тъй като в интернет вече са поместени хиляди страници с преводна информация и документация, въпросът е до каква степен тя се ползва от управленския елит на държавата. Необходимо е също да бъдат инициирани обсъждания на стратегически въпроси от областта на екологията. По този повод редно е да бъде зададен въпрос, защо още след декември 1998 г. когато бе приет закона за отпадъците в НС, не бяха предприети нобходимите мерки за решаване проблмите с твърдите битови отпадъци /ТБО/, в шестте най-големи града на страната ни, а дочакахме време, в което целия този проблем придоби характер на екологична катастрофа. Защото съгласно същия този закон, задълженията по ТБО бяха вменени на общините. В същото време финансовите ресурси се управляват и разпределят централизирано и то в много по-голяма степен, отколкото преди промените - при тоталитаризма. Сега обаче е дошъл момента да се упражняваме в децентрализация на финансите, независимо, че на политическия елит от управлението това съвсем не му е изгодно. Осмо - оказва се, че билковото разнообразие и богатство на България напоследък стана не само изгоден бизнес, но и съществена част от екологията на страната ни, в частта биоразнообразие. И днес отново стигаме до комични ситуации - митничарите се задължават да спират износа на билки, на змии, охлюви и др., а болшинството от тях самите въобще не познават тази материя и просто те не са в състояние дори да разпознаят отделните видове. Затова - уви , никой не е помислил. На последно място - бихме желали да припомним, че екологията не е политически оцветена. Тя не е нито зелена, нито синя, нито жълта, нито червена, което означава, че специалистите, доколкото ги имаме, трябва да бъдат ценени и уважавани. А всизвестно е, че от държавните служители, най-ниски заплати продължават да получават учителите, еколозите както и интелектуалците. Накрая бихме искали да поднесем нашите извинения за фрагментарното поставяне на някои от проблемите на екологията, които предполагат не само колективен ум, но и обединение на усилия на специалисти от различни области на науката, в това число и на неудобни такива, които по правилата на бюрокрацията са били "забравени". И като финал на изложеното, искрено се надяваме, с общи усилия да привлечем вниманието най-вече на младото поколение политиции и интелектуалци, които наистина да заработят ефективно по създаване условия за преодоляване на еко и био кризата в страната ни.

Нагоре