ЗА НЕГО!   "Благодарността на болшинството от хората        не е нищо друго, освен очакване        на още по-големи благодеяния"   Ларошфуко

  Таня Манова за акад. Йордан С. Иванов:                 Моето обръщение към всички, които го познават и го обичат, е да направят максимално възможното, да отдадат заслужена почит на него като човек и на неговите способности като дарба, защото това е... феноменално! Не повтарям думи, писани във вестниците или пък казани по други поводи. Изключителните му способности са едната страна на нещата. Ние трябва да запазим човека Йордан Иванов. Ние трябва да направим всичко възможно, за да го съхраним.



Момент от награждаването в Мадрид
на което
присъстват
Акад. Йордан С. Иванов,
Таня Манова
и
нейната сестра
Десислава Манова,
в качеството й на преводач
с испански
език
                Бих искала да припомня едно посвещение, което младата поетеса от Свищов Стефка Цанкова бе написала върху първата си издадена книга, която подари на Данчо:                 "На изключителния и слънчев Данчо Иванов за неговото чудотворно присъствие в живота ми, с пожелание за здраве и с благодарност, че го познавам!".                 Бих казала - не само благодарност! Това е нещо повече от благодарност на хората, които го познават... Малко е да кажем благодарност! Смятам, че е необходимо ние просто да се преклоним пред него като Човек с главно "Ч", който е неизмеримо над нас и далече от нас със своите способности, които просто са му дарени. Аз не мога да дам друго определение за тях и затова считам, че са му дарени.





                Също както хората, откакто свят светува, са се прекланяли пред своите божества и са си създавали идоли, е необходимо и ние да се преклоним пред този човек и пред този дар, който природата ни е изпратила. Ние сме безкрайно далеч от неговите обикновени, реални човешки измерения.                 Смятам, че всички ние, които много го обичаме, уважаваме и ценим, трябва да направим всичко възможно и невъзможно, защото за мен не съществува невъзможно, след като човек силно го иска, за да му помогнем. За да помогнем не на него като на индивид или обикновен човек, а да помогнем на нашето самосъзнание, в което е напластено неверието и може дори да се каже, че някак си е настроено за едно неразбиране. Нужно е да се преодолее това неразбиране, което съществува и в края на ХХ век - неразбирането на човека-феномен. Много са пречките, които се поставят пред него. Не бих искала да бъда неправилно разбрана - това съвсем не са някакви запрещения, които му биват поставяни от официалните власти или нещо друго подобно... Но хората, като че ли са поставили една бариера и я поставят ежедневно - аз съм свидетел на стотици случаи на неразбиране за това какво значи да искаш... и какво поведение трябва да имаш пред Данчо, за да получиш желаната помощ, а не да се държиш, сякаш той ти е длъжен. Идвайки при него с някаква молба, те - някои хора, нямат друг избор, надежда или алтернатива, освен да молят...                 Къде се молим? Човек се моли в черква. Човек се моли на Бог, на Исус, на Дева Мария, пред иконите. Не смятам, че той би трябвало да бъде възприет като нов идол... Това, което съм видяла и преживяла заедно с него, контактите, които сме имали с хилядите непознати хора и тяхното отношение към Данчо като човек и като феномен, който ги лекува - за мен остава и завинаги ще остане незабравимо. Единственото, което те - нуждаещите се, а те са хиляди, могат да искат от него е, да се обърнат с молба за изцеление, а това съвсем не е малко... при наличието на толкова голям процент заболеваемост, на който ние всички сме свидетели в страната. В този ред на мисли се постарах да направя паралел между отношението на човека към иконата, божеството и личността с феноменални качества. За мен Данчо е нещо неизмеримо във времето и пространството!                 Най-напред той е един безкрайно интересен и съвсем нормален човек като всички нас. И същевременно със своята обикновеност, е надарен с неизмеримо много способности. Дарбата е тази, която кара хората да се обръщат към него с всевъзможни молби не само за изцеление. За всичко - дори и по повод на най-дребните човешки драми, които са се развили на едно или друго място.                 Може би така, както човечеството е създавало музеите, съхранило е храмовете, за да може да съзерцава, да има връзка с миналото и боговете, по същия начин ние трябва да направим каквото можем, с цел неговите умения да бъдат полезни за всички. Защото той не ги крие. Не ги пази егоистично в себе си. Той ги раздава! Хиляди и хиляди са получилите помощ и изцеление от него или чрез него.                 За да се изяви напълно, необходимо е да бъдат създадени условия, без да държим сметка за негови мимолетни избухвания или моментна повишена нервност, както и на не дотам етичните му изрази. Това е нещо ежедневно, нещо обичайно за напрежението, в което той живее - напрежение, което е изписано на лицето му, дори когато е спокоен. Говоря и за неразбирането, което и до сега съществува, за голямата бариера, която се поставя между него и науката, ако щете! Нашите учени като че ли не желаят да се обърнат към хората, които искат да им подадат ръка и да им помогнат.                 Неизмеримо много са областите, в които той може да бъде полезен и е бил полезен до момента за хората. Може би единственото, което Данчо желае да прави, е да помага на хората! Аз друго не съм видяла у него - нито желание за власт, нито желание за слава, нито амбиции за материални облаги и изгоди!  Той е в състояние и прави всичко само за доброто и за хората.    

Цитира се някакво посрещение за този човек от поетесата стефка цанкова. Проверено ли е това и питал ли е някой поетесата да се публикува това мнение което е съмнително тя да го е казвала. Свържете се с авторката, моля.