Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2009 11:37 - Стихотворения, посветени на МАГА
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 1808 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.02.2010 13:27


 СТИХОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА МАГА

 image                
Без да го познавам още го сънувах. И в съня ми той отвори сам вратите на крайбрежната ми нощ. И стопи добър и властен всички сенки и измами с погледа си чудотворен и ръце от нежна мощ. Болката трепти край него и послушно му говори, после тръгва си обратно със безшумния си вик и уплашено се дръпват напластените умори от ръцете му, трептящи на загадъчен език. Мисълта му изцелява разстояния и грешки и се вслушва в гласовете на страданията, щом болести самодоволно с диагнозите си тежки заживеят настанени в чуждия и молещ дом. Той сред хората живее тъй различен и сияен, за да рухне всяка мъка, извисила тъмен свод. Затова насън да дойде, всеки път ще го позная по това, че ТОЙ САМИЯТ Е ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ...   СЛЪНЦЕ С ИМЕ НА ЧОВЕК   Ти си толкова високо в свое тайнствено небе, че понякога безсилна е човешката ни реч да опише как дланта ти със вибрации гребе болестта. И я посича със безшумния си меч. А народът с име ДАНЧО, в мрака ще те назове и ще търси твоя поглед - чудотворен и лъчист. И във църквата Боянска - под смълчани векове ЩЕ ПОЗНАЕ ТВОЯ ОБРАЗ сред искряща стенопис. Хората ще те сънуват и в далечните страни през огромни разстояния ще си чаканият гост и за твоите горещи и спасителни вълни мисълта ти чародейна ще е истинският мост. На вратата ти ще чукат неспокойните тълпи, за да срещнат светлината в мигновения ти лек. И от тебе изцелени цял живот ще ги крепи, ЧЕ СИ ЖИВОТО НИ СЛЪНЦЕ, НО СЪС ИМЕ НА ЧОВЕК...   ЗАЩИТЕНА ОТ ЛЮБОВ   Сънувах екстрасенса слънчев в една обикновена нощ, но без да го познавам още и без да зная, че са мощ ръцете, мислите, очите му, пресичащи като със нож реката на самата болест, заляла ни със прилив лош. * * *   Пред нас се смее и говори, но колко е различен той, защото лекува с длани, изваяни от нежен зной. И екстрасенсът сам нагазва във болката като в порой и от потопа й ужасен спасява с мъдростта си Той. * * *   Той е между нас, но всъщност е във своя, топла вис, но народът го открива и в боянска стенопис. И когато ни погледне - чудотворен и лъчист, разрушава всяка болест, извисила връх скалист. * * *   В бъдещето ни далечно той живее тъй сияен, но при нас се връща често - с лек спасителен и траен. И разбира всеки, влязъл кротко във света му таен, че лечителят човек е, но от слънце е изваян.   * * * Нечути, но зли или шумни, двулични, надвесени вкупом са те. В едничко желание мятат се всички - да скрият туй крехко дете...   А то е отломка от разум небесен на светъл, прославен народ, за който скръбта е преливала в песен и сам е избрал своя бог! * * *   Душата ми плаче... Боже, помози! Кърви и язви, мрак, неудачи... А моята съвест и зрънцето даже пренесохте в жертва.   Не ще ви покаже светликът на кладата верния път.... Предадохте мене... Глупци и тирани, бъдете щастливи - умира светът... * * * Немислени думи в мене напират. И моля се ничком, и времето спирам... Ела, Крали Марко, сред мъки загивам... * * * На мен отмъстихте и мен опетнихте. Светците превърнахте в жалки неща. Пробихте Ламанша, открихте "СПИН - бранша", преровихте старата майка Земя... Отрепки бездарни, безскрупулни твари! Нима сте достойни за Бог и олтари? Ужасното свършва ... и идва ... студа... * * *     Ч О В Е Ч Е С Т В О   И моята обич навред да надзърне, пак няма да върне на хората днешни всевечния лъч, чрез който НЕБЕТО пронизва морета на замните страсти, заблуди и злъч!   Отколе говоря - останах без думи, но чува ли глухият реч? Отколе показвам невидими струни, но слепият вътре, ги реже със меч.   Тежи ви безкрая на моите мисли - все тленност градите край мен. И бягате подло от хората чисти, че дребният взор е вашия плен.   Не мислите с мисъл, не слушате с слух. От говор сред глухи, превърнах се в глух. Сал щение властно в сърцата ви тупа... Ах, колко е страшна и жалка таз скука...   И може би най-точен портрет за възможностите на Йордан Иванов интуитивно е дал поетът Христо Радевски в стихотворението                 Има и други посветени на него стихове, написани от негова близка, която желае анонимност. Може би някои от нашите читатели ще ги възприемат като странни, но ние, авторите на книгата, имаме предвид някои ситуации и обстоятелства, свързани с живота на Мага, знаем какво е провокирало тяхното създаване. Позволяваме си да ги публикуваме, тъй като чрез контекста и внушенията им се открива съвършено друг свят - този на Данчо и окръжаващата го действителност. Така авторката е възприела и интерпретирала негови настроения, мисли и емоции, обединени под мотото:   "Когато неблагодарността изостря жилото на обидата, раната става двойно по-болезнена". Р. Шеридан  НА ЙОРДАН МНОГОПАТИЛИЯ!   Вий сега отвисоко ме гледате И си мислите: “Ех, дете! Да пасе там на село говедата И уроците си да чете!   Ала Вие навярно не знаете За какво си мечтая аз. Че са тесни за мене стаите И са лесни уроците в клас.   Аз си мисля, че имам флотилия, Че Колумб съм ГОЛЯМ И БРАДАТ – И откривам, например Бразилия, Или някакъв свят непознат.   Или мисля:нападат България, а пък аз съм безстрашен пилот, в бой се хвърлям сред гръм и пожарища и спасявам аз своя народ.   Или в къщи пак в труд продължителен Правя опити, мисля, чета И откривам цера изцелителен Против рака и старостта…   Ей, сега ме наричайте “Данката “, Но помнете – ще дойде ден, Ще ми турят портрета в читанката И децата ще думат за мен:   Ето тоз е ЙОРДАН МНОГОПАТИЛИЯ, Той сега затова е велик, Че в младост е бил любознателен И смелчак, и добър ученик!



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1137539
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031