/С ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Автори: Акад. Йордан Стоилов Иванов

                        Анна Зографова – чл. кор. на МАБИК

Чудотворната икона на Богородица – целителница  е най-прекрасният образ на Православието. Била е нарисувана през  4-ти век след Христа….Пазена е била и в Зографските манастири на  Атон…..

Според библейските притчи, изследвани обстойно, майката на Богородица - Света Анна е тази, която е родила Девата в непорочно зачатие, докато Мария ражда като девственица Иисус от Светия дух. Човек се развива и напредва чрез силата на Светия Дух, тъй като Божествената сила е безгранична, ретроспективният поглед в историята ни доказва, че истински великите хора са тези, които умеят да инспирират усет към правдата и под чието ръководство се постига действителен напредък. Всички те са били вдъхновени от силата на Светия Дух. Но тъй като историята категорично е установила, че “далеч не всички Божий пророци са били дипломирани философи и всъщност много по-често това са били хора със скромно потекло”, а и много от тях са били недостатъчно образовани, и дори на пръв поглед незначителни в хорските очи, понякога дори неумеещи да четат и пишат, това, което ги е поставяло като великани над останалите и с чиято помощ те са ставали Велики Учители на истината, е била силата на Светия Дух! Благодарение на това могъщо вдъхновение, точно те са тези, които са оказали огромно влияние върху човечеството. Защото без наличието на този Божествен дух, влиянието дори и на най-мъдрите философи е било във времената сравнително незначително. Независимо от ерудицията, познанията и практиките. И дори толкова велики личности като Платон, Аристотел, Айнщайн, Плиний, Сократ, Нилс Бор и пр. не са въздействали така силно върху хората, че да ги накарат даа бъдат жертвоготовни, в името на проповядваните от тях идеи. Затова тези такива “обикновени “ хора, чиито думи и дела са вдъхновени от Небесния Божи Дух, са  били и си остават истинските стожери, умеещи така да разтърсят света, щото  хилядите техни последователи, с готовност да отиват на кладите. Така и техните съмишленици са ставали мъченици, следвайки не друго, а именно тяхното учение. Защото всичките юдейски израилски пророци от Елия, през Еремия, Исай и Езекиел са били бедни и скромни хора. Такъв апостол и велик Син божий е бил и самият Йисус Христос. Затова казваме днес, че Светият Дух е бил този живителен стимулиращ фактор в живота и всеки, получил своите сили чрез него и този всеки може да въздейства върху всички други, с които влиза в съприкосновение както нашия Боянски маг. Без този Дух дори и най-големите философи на нашето време са безсилни, а душите им безжизнени!    "Често говорим за вдъхновението на поети и художници, които под влияние на това са написали своите произведения или нарисували свои картини - портрети. Това действително е така. Без вдъхновение, без обилен приток на особени духовни сили не може да се създаде нищо прекрасно. Обикновеното, обаче, човешко вдъхновение не може да се сравни с оня приток на духовни сили, с онова божествено вдъхновение, което се дава на праведните хора от Светия Дух. Това вдъхновение просвещава целия духовен живот и цялото същество на праведниците и им съобщава дивните дарове на Светия дух. Тия дарове, (според пророк Исайа) са следните: дух на премъдрост и разум, дух на съвест и крепкост, дух на знание и благочестие, дух на страх Божий (Ис.11:2-3). Благодатта на Светия Дух, освен това нерядко надарява Божиите избраници със свръхестествена сила, с дар на прозорливост и пророчество, с дар чудотворство" - този текст открихме в синодално издание от 1973 г. на книгата "Нашата вяра - Свещена история на Стария и Новия Завет". Тук като примери ще посочим още два текста, дващи ортодоксалното обяснение, как и по какъв начин чудодейците са придобивали своите свръх способности:          “В Стария завет имало доста праведници, които подобно на св. цар Давид, се намирали под особеното ръководство на Светия Дух. Това били светите пророци. По вдъхновение на Светия Дух те отклонявали хората - било чрез увещания, било чрез изобличения и заплахи - от разни грехове и им предсказвали за насърчение и утешение идването на Христос Спасител... “             Вехтозаветните пророци предсказвали с векове напред идването на Спасителя, като са обрисували просто като очевидци поразителни подробности от живота му. Това те са могли да сторят само по вдъхновението от Дух Свети. Затова и Св. апостол Петър казва: "Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Свети просветявани, са говорили светите божии човеци, (2 Петър, 1:21). Светият Дух, следователно е говорил чрез пророците. Цялото Свещено писание е написано под вдъхновението на Светия Дух... (2 Тим. 2:16).       Във всички светци, движещи се в духовния си живот по пътя на покаянието и богоугождението, е живял и действал същият Свети Дух, който се е явил над апостолите във вид на огнени езици.   Свети Антоний Велики е казвал на своите ученици: "Аз се молих за Вас да се удостоите и Вие да получите този велик огнен Дух, който получих аз. Ако искате да го получите, тъй че той да пребъде във Вас, пренесете най-напред телесни трудове и сърдечно смирение и, възнасяйки помислите си на небето денем и нощем, търсете със сърдечна правота този огнен Дух, и той ще ви бъде даден завинаги! ...защото този Дух пребъдва в правите сърца. И когато бъде приет, Той ще Ви открие висши тайни: ще прогони от Вас страха от хората и зверовете, и Вие ще изпитвате небесна радост денонощно. И ще се чувствате в това тяло като тия, които се намират в Царството небесно".                В случая "Огънят от небето" е библейско понятие.  Понятие, което възприемаме като сила и мощ, която се използва целенасочено, т.е. разумно. Преведено на езика на нашия ХХІ век, това ще рече - овладяната енергия, дадена по волята на Светия Дух. Това не е написано в Библията. Но точно моментите на непорочно зачатие остават в хилядолетията много спорни и до днес и за в бъдеще. Защото според доктрината за непорочното зачатие, светата дева Мария е възприемана като безгрешна именно от момента на своето зачатие.

В едно много интересно апокрифно Протоевангилие на Апостол Яков от 2 век след Христа пише, че „благочестивата семейна двойка Йоаким и Анна дълго нямали потомство. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм за да принесе жертва на Бог. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил своето желание. Първосвещеникът започнал да го укорява, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. Затова Йоаким бил достоен да принася жертва. Йоаким пожелал, подобно на праведния Йов, да принесе в жертва първородното си дете, защото се чувствал виновен, че „не е създал потомство на Израил“. Точно в този момент обаче му се явил ангел, който го посъветвал се усамоти в пустинята и да пости, а съпругата му Анна, посетена от същия Ангел била известена, че ще има дъщеря.

Според теолози и посветени не друго, а точно девственото раждане на Ийсус става основна доктрина на Църквата. Доктрината за непорочното зачатие става догма на католиците през 1854г. Съмненията за това , уви се прокрадват непрекъснато и то във всички Евангелия. Дори и в четирите канонични най-важни синопски евангелия, тезата за непорочното зачатие продалжава да бъде съмнителна. Още по-силно и в написаните преди това Евангелия на Тома, на Мария Магдалена, манускриптите от Кодекса „Чакос“…Кумранските ръкописи…. Но дори и след като император Константин Велики въвежда забрана за текстове от Ветхия завет и на първите Евангелия именно Евангелията, открити след Милениума, в Наг Хамади става ясно и, че най-ранните  християни – назареите въобще не са вярвали в девственото раждане, което от друга страна в никакъв случай не е свързано с юдаизма или с юдейските ритуали и традиции.

Библейската археология и история са запаметили сюжети с подобни зачатия, кореспондиращи с легендарното време на героя Персей от гръцката митология, на Дионисий от древните хроники и легендите за Залмоксис. Дионисий е описван като роден от девица на датата 25-ти декември: „ Той - Дионисий бил пътуващ учител и вършел чудеса. Превръщал много преди Христос водата във вино. След смъртта си Дионис възкръснал…“.

Същото открихме и в инетрпретациите за раждането на Буда от девицата Майя, на Хор - египетския бог на Слънцето, на Митра в древните персийски митове. В описанията на тези  култове както и в древна Персия, Вавилон, Египет и на много други места по света, персонажът е идентичен, т.е. всички те са описани като ,,родени от девственици”. В хрониките пише и, че и Атис от Фригия е бил роден от девицата Нана на 25-ти декември: „ Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал….Индийският епос също е документирал, че бог  Кришна от Индия също е бил роден от девицата Деваки, окъпан в светлината на звезда от Изтока,  озарила неговата поява на бял свят“….Бог Кришна също вършил чудеса и със своите ученици и след смъртта си и възкръснал.

Митра от Персия според хрониките и манюскриптите е бил роден от девица също на датата на 25-ти декеври. Той имал 12 последователи, които подобно на него вършели чудеса. След смъртта си бил погребан, а след три дни възкръснал…. Интересното е да се знае, че свещеният ден за преклонение пред Митра бил неделя / това бил денят  на Слънцето/. След тези общи факти ще се опитаме да обобщим - Защо девици раждат и продължават да раждат на датата 25-ти декември? Защо при Ийсус няма констатирана смърт, а и след погребението гробницата на Йосиф  Ариметейск е била празна и…пак три дни и после възкресение?! Защо го следват 12 ученици?

Исус Христос е роден от Дева Мария също на датата 25-ти декември в /Бет Лехем/= Витлеем и неговото раждане било известено от звездата на Изток, която била следвана от трима крале, търсещи да открият и да се поклонят на новия месия. Още Йоханес Кеплер, доказва, че тази най-ярка звезда на Изток, която се е появила в нощното небе на 24 – 25 декември е била не друга, а…Сириус.

Още от 24-ти декември тя – тази звезда се ситуира в права линия на астрологичния небосклон, паралелно с още три ярки звезди от „Колана на Орион“. Още от древността точно тези звезди са били наречени на имената на ТРИМАТА КРАЛЕ – ВЛЪХВИ, ОРИСАЛИ Христос… и като че ли по астроархеологична неземна традиция отново и отново на датите 24-25 декември, Сириус се оказва на една линия с изгрева на 25-ти декември, следвана от същите тези три звезди – назовани с имената на  ТРИМАТА влъхви. Счита се, че чрез ТЯХ, чрез тези звезди СЕ СТИГАЛО ДО астрономичното раждане на Слънцето. Всъщност тук ще разгледаме нещата и от гледна точка на зимното слънцестоене – т.е. от момент, в който Слънцето спира своето движение на юг. В рамките на 3 дни Слънцето преминава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. След този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с не повече от  един градус, но този път по на север…

/Следва/