Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: Коментар на акад. Йордан Стоилов Иванов за новия системен подход към възп...

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2013 22:09 - Коментар на акад. Йордан Стоилов Иванов за новия системен подход към възпитанието и грижите за подрастващите

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 1901 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.04.2013 22:14

Да съхраним корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще!

Kментар на Академик Йордан С. Иванов - член на УС на Организацията на обадинените българи от цял свят /ООБ/ и член на УС на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ за новия системен подход към възпитанието и грижите за подрастващите
Mont-press.com - Бр. 67 (1705), год. ХХ
Възпитанието и грижите за подрастващите
Автор: Академик Йордан Стоилов Иванов

Последните 23 години преход оставиха на заден план задълженията на държава и родители към възпитанието на подрастващите. Същото в максимална степен важи и за изследванията и проучванията, свързани с потребностите на децата, с приемните родителски грижи или пък с детското благосъстояние. И тъй като страната ни е вече член на Европейския съюз, изискванията в тази насока са свързани с нов системен подход, възприет от Европа. Това касае включително и Родителските грижи за децата. Но 19-годишното безхаберие в държавата ни си каза думата като развали голяма част от подсрастващото ни поколение. Затова трябва да помислим за най-малките. Как да им определяме заетостта. Освен в училищата и в трудовия ежедневен живот. За да могат те отрано да осъзнаят отговорностите пред които ще ги изправи съдбата.Днес над 60 фондации и асоциации защитават правата на децата в Република България. Организират работните сесии и семинари. На практика обаче повече се философства и теоретизира, отколкото да се върши нещо реално. Коментират се приемните грижи, етапите на обучение, подкрепата на домовете за сираци, без да бъде оценявано достатъчно значението на фактора семействи и семейно възпитание. Афишират се уж “Успешни европейски практики”, в грижата за деца, но действителността в началото на ХХІ век се оказа съвсем друга. Защото Министерството на образованието и науката включително до края на мандата на предишния министър Даниел Вълчев съвсем бе забравило за детското самочувствие. А то е следствие от чувството за отговорност, достойнство и самооценяване. Тук е мястото да припомня един конкретен случай - през пролетта на тази година, жителите на село Горно Павликени - ловешки окръг бяха изключително изненадани от подвига на четири единадесетгодишни деца, участвали в потушаването на голям пожар. Така 11-годишните Красен, Йордан, Александър и Ивона от същото ловешко село станаха известни в цяла България, а кметът на Ловеч г-н Минчо Казанджиев ги обяви за герои. Те не се възгордяха от този факт. А моето трудно поколение помни и тимуровските команди, помни бригадите, пионерските лагери и другите начинания, в мандата на дългогодишния ни управляващ Тодор Живков, когато децата на България наистина бяха по-добри. Защото никога не бяха наричани или набеждавани за “проблемни”. Не смъркаха марихуана, не се напиваха и не се друсаха.Това, което историята ни в никакъв случай не би могла да отрече и не може да оспорва е, че с последователност, мащабност с прозорливост, държавникът Тодор Живков, в своето време на единовластие, точно по царски е рзработвал актуалните за времето си теоретико - методологически проблеми на обществено-икономическото развитие на държавата ни - тогавашната Народна република България. Това той е правел, в продължение на почти половин век. Днес абсолютно никой не би могъл да отрече и разработките на Тодор Живков, по въпросите за издигане жизненото равнище на народа. Защото точно той беше този държавник, който направи най-много за безплатното здравеопазване, за сираците, които в бившата НРБ не просеха по улиците. Тодор Живков беше политикът, който радееше за обществено-икономическото и социалното развитие на нацията. И това бе до момента, докато някои кръгове около него не започнаха да крият много неща от Първия…Този човек еднолично и непосредствено е ръководел абсолютно всички преобразувания в икономиката на бившата НРБ. Живков бе политикът, който е искал научните звена да разработват всички видове новости; проблеми на студентите и учащата се младеж; въпросите за концентрацията и специализацията, в болшинството отрасли на материалното производство на бившата НРБ, в областта на научния фронт и научно-техническата революция на ХХ век, както и основните теоретични положения и принципи на икономическия механизъм за управление на народното стопанство. Тодор Живков е ръководел пряко и най-сложните обществени експерименти, в областта на авангардните науки, на космическите изследвания, на планомерното и методично поддържане на стоково-паричните отношения. Някои може би ще се запитат – защо припомням този пример с бившия Генсек?! Защото може би днес точно по тези въпроси, най-компетентен би следвало да бъде новият ни премиер, генерал Бойко Борисов, който може да поправи деянията на бившите управляващи. Защото за в бъдеще България ще разчита именно на новото днешно поколение. Много е възможно, премиерът Борисов да знае една малка част от цитираните от мен факти, тъй като точно той е бил в последната лична охрана на ексгенсека Тодор Живков … И тук трябва да бъдем откровенни и обективни и наистина да признаем големите му заслуги по изграждането на националните строителни обекти, на колосалните крупни заводи, изградени в неговия мандат. Пак тогава, по негово време бе дадена възможност на стотиците хиляди студенти, ученици, медици, научни работнници, компютърни специалисти, артисти, самодейни колективи и др. да се обучават и придобиват знания безплатно. Тогава бе дадена и зелена улица на науките: народна медицина, етномедицина, фитотерапия, на моите оранжерийни разработки за пшеницата и други растителни видове, които се експериментираха в Космоса, за българските храни на космонавти – най-добри в световен мащаб за времето, дори по-добри от руските, американските и японските както и за всичко, за което би могъл жив човек да се сети въобще. Защото Живков бе политикът, който е искал научните звена да разработват всички видове новости; проблеми на студентите и учащата се младеж; въпросите за концентрацията и специализацията, в болшинството отрасли на материалното производство на бившата НРБ, в областта на научния фронт и научно-техническата революция на ХХ век, както и основните теоретични положения и принципи на икономическия механизъм за управление на народното стопанство. Тук и сега бих желал да разкажа как наскоро сам станах свидетел и на това как две малки прекрасни български момичета от 31-во столично училище „Иван Вазов”, в квартал „Гео Милев” помагаха през това лято на дядовците и бабите си във Вълчедръм. Участваха активно в прибирането на въглища и дърва за огрев, на реколта – чушки, домати, грозде и пр. Бяха две сестри - едната петокласничка - Радостина Руменова Георгиева, а второкласничката – Цветелина.. Дай,боже всекиму такива деца!!!

  Същите девойчета, знам че от малки са възпитани в патриархално семейство.
С традиции - да бъдат в помощ на по-възрастните и на нуждаещите се.
На баби и дядовци, които откакто
свят светува са любимци на децата. Защото те са тези, които вземат и
водят децата в детски градини, по занимални и в училища. Пазаруват, готвят, грижат се за тях, възпитават
и какво ли още не ...
Дори статистиките не подминават
факта, че в нашето натоварено ежедневие именно баби и дядовци продължават да бъдат онази здрава спойка, която учи продрастващите на трудолюбие. Прапоколението на
нашите майки и бащи като чели е загрижено повече за подрастващите
от родителите на същите.
Защото последните са изморени
и нямат време. За да оцелее едно средностатистическо българско семейство, в условията на криза,
особено ако то е многодетно, е необходимо родителите да
доработват на едно, две, три
и повече места. Тези обстоятелства тотално изчерпват възможностите за общуване на родителите с поколенията. А прапоколението е, което продължава да учи тийнейджърите на отговорност
и прецизност. В духа на стародавната чисто българска традиция, свързана с патриархалната роля и домашно
огнище на семейството, по
въпроситеза възпитанието на поколенията… Държавата ни все още не е осмислила всичко това. Доказва го както недостига на места в детските градини.
Доказаха го и проблемите с наркозависимите в крехка възраст,
които се множат и увеличават.
И заради трудното ни ежедневие,
отново на фона на кризата и рецесията, върху плещите на баби и дядовци продължава да лежи отговорността за подрастващите. . Не по-маловажно е детското и тийнейджърско възпитание на
децата на разведени родители. За последните като че ли въобще не
се и мисли. Защото тази „основна” клетка на обществото – семейството именно днес  е поставена пред множество изпитания. А държавата е тази, която трябва да мисли за подрастващите в подобни ситуации като ги ангажира максимално трудово. За да не
поемат пътя на порока.
Това трябва да осъзнаят
нашите модерни психолози и преподаватели, които се
опитват като че ли повече на
теория да афишират как спазват европейските критерии. Така или иначе – длъжни сме да се върнем към великите педагози
Антон Семьонович Макаренко
и татко Песталоци.
Макаренко пръв и единствен
успя през 30-те години на ХХ век да създаде истински детски колективи. Изследвайки ги и ги описа
най-подробно в своя фундаментален труд "Педагогическа поема", дал ориентирите на нашите родителски поколения.
За съжаление името на Макаренко
днес у нас или нарочно е забравено
или неправилно се асоциира
предимно и абсолютно
несправедливо с пръчките
за възпитание.
Защото на някои наши
съвременни властимащи
съвсем не им е удобно да
си припомнят как по
Макаренковски „от тестото на най-долните отпадъци на обществото,
от бандитите и престъпниците могат да се извайват най-истинските хора на новото време”. „Трудовете на голямия педагог и социолог, днес са отдадени на незаслужено забвение и
пренебрежение и… не дай Боже,
някой да се заинтересува и направи съответните изводи…А ние горещо се надяваме, един ден истините около Макаренковото възпитание да
изплуват и бъдат осъзнати
и оценени... Същото важи и за швейцарския
педагог и хуманист Йохан Хайнрих
Песталоци – оценяван от
някои и като „филантроп,
реформист . Все пак той е
създателят на първата
истинска система за начално образование. А нашите баби и дядовци навремето възпитаха прекрасни поколения
всред които е нямало наркомани…
.И въпреки, че те – отново нашите
баби и дядовци, не бяха чели нито за Макаренко, нито за Песталоци, генната спойка, която успяха да предадат на поколенията е онази истинска частица, която възпитава истинските хора. Затова трябва да ги уважаваме,
обичаме и ценим. Тях - нашите баби и дядовци. Защото има още много
какво да научим от тях.
Ние и нашите деца! И Песталоци е считал,
че нещастията на народа
са вследствие на невежеството на хората. Вярвал е, че „чрез подходящо образование младото поколение
може да достигне всеобщо благоденствие”. Според Песталоци „образованието е трябвало да разгърне способностите
на главата, сърцето и ръката, за съзидателен труд и близост на
човека с природата”. Колко верни и точни неща е казвал … И за всичко това трябва да си
спомним и когато търсим
възможности да лекуваме
зависимите от наркомания наши деца. Как именно, чрез активен труд да бъде избегнат този ужасен бич за младите поколения във всички постсоциалистически страни през
21 век. За това трябва да
се замислят родните ни педагози.
За да осъществят една истинска Програма по разгръщане
потенциала и отговорностите за подрастващите. В посока помощ на възрастните и болните. Защото, повярвайте ми –
положението в страната ни
в тази връзка наистина е тревожно.
Най-малко по причина на факта, че според статистиките, днес всеки
трети ученик употребява алкохол,
като се започва от 9-10-годишна
възраст.
А ученическите и студентските
партита продължават да
„предразполагат към задължителна консумация на алкохол, марихуана, амфетамини и…какво ли още не?! „Смея да твърдя, че положението у нас,
в този контекст е повече от сериозно. Доказаха го статистиките. Причина за всичко, освен битовизмите е и
липсата на достатъчната заетост
при децата, на ангажименти в
училищата - трудови ангажименти. Трябва да се замислим върху следното - ако за наркоманиите има някаква държавна политика,такава уви, няма по отношение пиянството.Известно е, че съществува „някаква работна група към Министерството на здравеопазването” която в известен смисъл е била „ангажирана с изработване на национална програма за ограничаване злоупотребите с алкохол при децата…?! „ , но никой не я познава
… Защо обаче се стига до там
и какво всъщност се прави,
за да се ограничи този проблем– не е известно. Не би било зле да се помисли
в подобни начинания да бъдат
включвани учителите, родители, настоятели, представители на вероизповеданията, общински и
социални служители. Необходими са програми по привличането на децата и подрастващите, в помощ на възрастни, болни и в помощ на селскостопанските дейности по прибиране на реколтата. Като подобни Проекти следва да включват продължаване на дейностите по сформиране на групи от деца, в
полезни дейности, в помощ най-вече на социалните и общински домове и центрове.