Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: Обзор на II Интердисциплинарен Конгрес по ПРАИСТОРИЯ

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.01.2012 16:46 - Обзор на II Интердисциплинарен Конгрес по ПРАИСТОРИЯ - 2009, ОРГАНИЗИРАН ОТ АКАДЕМИЯ "МАБИК"

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 3521 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.01.2012 16:50

Обзор на Втория интердисциплинарен конгрес по праистория - 2009, организиран от Академия "МАБИК"

Автори:Акад. Йордан Иванов и
Анна Зографова – член-кореспондент на МАБИК

Бр. 39 (1676), год. ХХ, 28 май - 1 юни 2009 г.
Mont-press.com

Лого на академия МАБИК

На 26 май 2009 г. в София завърши своята работа ІІ Международен интердисциплинарен конгрес по праистория, организиран от Мждународната академия по българознание, иновации и култура МАБИК. В него участваха над 30 учени, изследователи, историци, археолози, лингвисти, палеонтолози, преподаватели във вузове и специалисти, членове на академията както и сътрудници от различни страни по света, преподаватели в български вузове и авторитетни музейни, читалищни и други работници, а също и специалисти от културните институции и организации у нас . Патронажът бе поет лично от председателя на МАБИК – акад. Сергей Иванов, председател и на Организацията на обединените българи по света. Тема контрапункт на конгреса бе историята, културата и цивилизацията на древните българи от времето на каменната епоха на Стария свят. По думите на акад. Сергей Иванов, в момента се налага по-точна класификация и дефиниция и по-пълен исторически анализ на палеолита. Необходима е геоложка и археологическа класификация на геологическите ери на историята на Земята. Задължително е прецизирането на историята на първите известни племена, етноси и народи на земята, в контекст развитието на човешкото общество. Акад. Сергей Иванов подчерта необходимостта от създаване на възможно по-близка до достиженията на новите съвременни изследвания интегрална квалификация на ерите и епохите, в развитието на Земята и човешкото общество, на историята, културата и цивилизациите на древните ни предци. Всичко това би способствало за вбъдеще, нашите историци да се обърнат с лице към една проблематика, изясняването на която е изключително важно за нашето съвремие. Научните съобщения както и материалите доказателствата и артефактите, които бяха цитирани, в рамките на форума и предоставени на вниманието на специалистите и гостите бяха плод на много сериозни разработки, в създадените през 2004 г. Научни направления на МАБИК: “Център по прединдоевропейски българоложки изследвания”, “Център по индоевропейски българоложки изследвания” и “Център по интеркултурни изследвания на праисторическото и средновековно развитие на българите”. В заключителното си слово, председателят на академията – акад. Сергей Иванов благодари специално на Академичния съвет и на ръководството на МАБИК, а също и на всички участници, специалисти, научни работници и гости, взели участие в събитието. В последното му експозе бе подчертано изрично, че участниците са станали съпричастни към голямата задача на Академията – да съдействат за възстановяване автентичния вид на българската праистория, както и да запълнят белите и липсващите петна от ранната ни и средновековна история, култура и бит, както проследят пътя на миграциите на предците, от времето на древното първо българско изначалие на Балканите. Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК днес продължава да изследва и координира проучванията върху най-старата история на Балканите, в контекст и на палеобалканистиката, която изучава догръцките и негръцките съставки, в древното Балканско, западно-малоазийско, европейско и азиатско културно-историческо пространство. Към настоящия момент МАБИК, като специализирана научна организация за проучване на най-древната българска история и култура, обръща специално внимание на взаимодействието на древната култура на предците – прединдоевропейци, с другите палеонароди в Югоизточна Европа, Мала Азия (дн. Турция, Гърция с Крит, България, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора, Кипър, Молдова, Румъния, Украйна), Удмуртия, Башкортостан, Татаристан, Чувашия, Казахстан, Узбекистан, Армения и др. МАБИК е с постоянно седалище В София. Тази година, заради големите открития, в областта на археологията от началото на ХХІ век по нашите стари български земи, Международната академия организира и проведе своя Втори Общобългарски интердисциплинарен изключителен форум, с международно участие, с цел да запознае международната научна и културна общественост, с достиженията на българската наука за древността както и с публикациите от български учени на неизвестни и неогласявани до сега български открития, в областта на праисторията. Конгресът премина с форуми, в периода 22 -24 април, 11-12 май в София, с програма в рамките и на проявите, посветени на Деня на Европа и българската древност, в градовете Пловдив, Ямбол, Шумен и Ловеч. На 22, 23 и 24 Април 2009 г., в конферансната зала на Федерацията на Независимите синдикати от строителството в София бе проведена Първата сесия на форума, в която взеха участие известните учени от Башкортостан акад. Ахмет Закиевич Рахимов – заслужил деятел на науката на Република Башкортостаан, доктор на психологическите науки и зав. Лабораторията по психодидактика на Башкирския държавен педагогически университет както и к.т.н. и доцент от катедрата за авиационна топлотехника и топлоенергетика към Уфимския държавен авиационно-технически университет Фарит Рафгатович Латипов – известен всред научния световен елит като “Башкирският Шамполеон”. Академик Рахимов изнесе доклад за Етногенетичния подход при изучаване историята на българите в Урало-Поволжието, а доц. Латипов за Българите от Приазовието и Средното Поволжие – най-близки по език народи с редица неиндоевропейски племена от антична Европа през ІІ – І хил. Пр. Н. Ера. Секция “Предисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации” бе представена от акад. Владимир Цонев, с доклад по темата “Каменната ера и цивилизацията”, от д.ф.н. Христо Смоленов със “Свещеното знание на Варненската цивилизация”, от Чл. Кор. на МАБИК инж. Дочо Шипковенски, с доклад на тема “За медицината на древните ни предци”. С доклад от същата секция, озаглавен “От палеолитния хомосапиенс до неолита и времето на пеласгите на Балканите, както и с информация за значимите находки и артефакти, открити по териториите на старите и днешни български земи, в периода 2,5 млн. г. до 5-тото хилядолетие пр. н. ера се представиха акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Чл. Кореспондент на МАБИК, с “Докосване до същността на българите ” инжл Васил томов. Невероятно интересна бе и разработката на В. Мутафов за “Свещения език на боговете”. С доклад по темата “Предистория на оброчните камъни в Западните покрайнини” блестящо се представи председателят на Хелзинкския комитет за българите в Република Сърбия – Зденка Тодорова – член на МАБИК. По темата “Индуизмът на нашите предци” говори Ясен Кавадраков, а докладът “Слънчевият град Сипар и древните български имена” на акад. Киряк Цонев бе приет с изключителен интерес. Днес в опита си да разгадаят древните археологически паметници учените и изследователите ни са стигнали до заключението, че това може да стане с помощтта на такива науки като астроархеологията, астрономията, палеолингвистиката, геологията, археологията и други науки, защото древните мегалитни съоражения по нашите земи са в хармония и в съответствие със съзвездия и с планети, описвани в древните астрологически трактати още от времето на Шумерите. Именно по този повод неслучайно бе и твърдението, включено в доклада на акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова, че точно Придунавието е древната прародина на древен Шумер. Още повече, че немалко от древните мегалитни съоръжения на Балканите представляват прецизни астрономически обсерватории. В рамките на форума бе отчетено и, че много от нашите български учени-археолози, “десетилетия наред са се лутали в омагьосания кръг от грешки”, идентифицирайки неправилно историческите артефакти и находки. Затова е крайно време и е повече от необходимо те и техните грешки да бъдат поправени като изводите им бъдат коригирани. Особено грешките в историята и в историческото датиране. В свое специално изказване, председателят на МАБИК - акад. Сергей Иванов акцентира върху изследователската и проучвателна дейност на академията както и на практическата и разпространителска дейност на познанията, в областта на историята. “В периода между двата конгреса – уточни той - тази дейност бе свидетелство и за специалния интерес, който археолози, историци, издатели и любители на историята както и държавни институции от Република България и от чужбина проявяват към развитието на изследванията на МАБИК”. Оказа се,че важна част при организирането на подобен конгрес е и т. нар. културно-информационна и/или историко-археологическа програма. Замисълът на подобен конгрес е именно, участниците не само да изнесат доклади, но и да се запознаят със свои съмишленици, с колеги от други институти и други клонове на науката, които подкрепят или обясняват археологически артефакти и данни. Инициативата за форума на МАБИК е, да бъде възстановена традицията по дебатите, свързани с праисторията ни, която е уникална. Този въпрос стои болезнено пред нашата наука, защото страната ни вече е член на Европейския съюз и историята ни трябва да бъде пренаписана, а също следва задължително да се манифестира и историческото ни право на присъствие, в академичните общности на Европа и по света, поради обстоятелството, че ние българите сме залюляли люлката на Европейската цивилизация. В тази връзка, представен бе и учебникът по ”Праистория на българите - прединдоевропейци”, с автор - академик Сергей Иванов. Учебникът включва характеристики на съдържателна част от дейността на предците ни, в епохите от периода на възстановената ни историческа, културна и цивилизационна памет, събрани и подредени за възрастни, студенти и ученици от гимназиалния курс в Република България и страните с българска диаспора по света. Като всички хуманитарни науки, праисторията започва да се изучава в Царство България едва след 1910 г. Именно тогава Палеолитът става обект на специалното внимание на българския изследовател Рафаил Попов, който не без основание е считан от българските праисторици за първоучител по праистория както и за създател на музейното дело у нас. Той остава в науката като водещ археолог, палеонтолог, спелеолог и изявен популяризатор на научните открития. Той е ученият, който определя праисторията като природоматематическа дисциплина, с историческа насоченост и пръв въвежда интердисциплинарния подход. След Първата световна война, в праисторическите разкопки на Карановската могила стана известно, че е взел участие освен Рафаил Попов и известният български изследовател Васил Миков, който пръв е обърнал специалното внимание на учените върху Карановската селищна могила по време на разкопки през 1936 г. Проф. Г. Георгиев пък е доизградил и утвърдил Карановската хронологическа система, считана за еталон от учените от първата половина на ХХ век. Впоследствие тя е била превърната от учените, в основен еталон за културите в Югоизточна Европа. Според класификацията на покойния акад. Петър Петров – етнолог, етнопедагог - етногенезисът на народите е процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята, а българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните за това са били коментирани многократно, особено в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, най-стария и устойчив, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. В същата връзка, според изследванията на акад. Петър Петров, дакомизийци и балтоилири са били първите обособени етноси на Балканите във времето на най-дълбоката древност . През ХХ век, шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитие първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил, /днешен Дунав/, в българските земи, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света. В генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите се оказва основна. Разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Денят на светите братя Св. Св. Кирил и Методи /11 май/ бе почетен със специално изследване на акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – Чл. Кор. На МАБИК, озаглавено “Непроучени факти за фреските, анонимните зографи и ктиторите на знаменитата Боянска църква в полите на Витоша”. Църквата е обект на ЮНЕСКО от 1979 г ,от времето на мандата на покойния български дипломат Кръстю Мутафчиев, тогавашен ръководител на служба „Културно и историческо наследство на НРБ”. Вследствие многобройните писма от негова страна до международни културни институти, включително и до ЮНЕСКО, храмът получава този престижен статут по време на сесия на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет. Затова несъмнено, както неотдавна заяви сегашният уважаван директор на НИМ, проф. Божидар Димитров: „Днес Боянската църква е най-красивото историческо средновековно творение, просъществувало във времето повече от от 750 години г., което от датата 15 август 2003 г. е под шапката на Националния исторически музей /НИМ/. За този обект проф. Димитров като истински балкански лъв продължава да се бори, с бюрокрацията за спасяването, запазването и естественото съхранение както и за реставрирането на този единствен по рода си уникален паметник на средновековната ни история и изкуство. Защото когато анонимните майстори зографи през далечната 1259 г. завършили рисунките, в семейния параклис на ктиторите, те въобще не са и предполагали, че след време светът ще коментира … как изпреварили с повече от век шедьоврите на италианския Ренесанс. Още повече, че и портретите на севастократорското семейство най-старите, рисувани от натура портрети, в историята на българската живопис. Затова неслучайно образът на Десислава се персонифицира като модел на българска мадона от този период. В храма присъстват и образите на Цар Константин и царица Ирина, които са нарисувани с всички задължителни атрибути на царската власт - златни корони и царски одежди. С образите, изваяни в малката Боянска църква, периодът на Куатрочентото стартирал, но не в Италия, а в пределите на Второто българско царство, в сърцето на шоплука и в пазвата на Витоша имено във времето на цар Константин Асен. И ако днес имената на тези шаръчии - зографи от Търновската зографска школа продължават да будят научни спорове, то уникалните стенописи и фрески са извора, съхранил, в невероятни естествени багри и тонове образите на живи местни шопи, живели по тези земи и позирали като по този начин моделите били превъплатени в светии, ангели, арахангели и в персонажи от библейски сюжети. Или както пише в една стара книга „Повече от 8 века продължават своебразното си "житие" 236 някогашни боянци, прототипите на изографисаните в храма”. Затова ние считаме, че не би било нескромно да се твърди, че и немалко жители на с. Бояна биха открили прилики между себе си и черковните образи, особено ако са представители на местния дакомизийски етникон, с типичните антропологични черти и белези на шопското население от средна и западна България. С тези факти не само, че и легендите от онова далечно минало са оживели, но е и дошло времето, да бъдат разкрити тайни, свързани както с фреските, така и с мистериозното погребение на ктитора севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава, чийто изображения продължават да бъдат неувяхващо изумителни. Според акад. Иван Дуйчев:”В оловния печат моливодовул, открит навремето от българския възрожденец Никола Обретенов, който бил обнародван през 1932 г. от покойния нумизмат Н.А. Мушмов, името на владетеля Калоян било написано във втората част, с омега и с “е” двойно за предаване на я!” Докато историкът Йордан Андреев, в своя курс от лекции по темата „История на Второто Българско царство” (1999) особено подробно разглежда описанието на Калояновия пръстен като “ златен, от почти чиста проба – 23,7 карата, изработен от парче самородно злато, с тегло 61,15 г”. Според учения, пръстенът принадлежи към т.н. пръстени печати, изключително разпространени в епохата на Средновековието. Пръстенът е бил изследван и от сфрагиста Иван Йорданов, който е направил своето заключение, публикувано в специализираното издание „Корпус на печатите на средновековна България”. В доклада на акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – Член –кореспондент на МАБИК бе изразено мнение, че не е невъзможно същият пръстен да е принадлежал именно на севастократор Калоян, племенника на цар Йоан Асен ІІ, защото, според проучванията и изследванията и проучванията на академик Йордан Стоилов Иванов, ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава са били погребани в некропола на Великотърновската църква “Св. 40 мъченици”. МОЩИТЕ НА КТИТОРИТЕ ОБАЧЕ НЕ СА В БОЯНА ! Въпросът отново е защо?! Какво се е случило и защо до сега не са открити никакви данни в историческите анали за тези личности. Информация за тях има, но вероятно ще бъде открита когато бъдат прегледани основно разделите със средновековни хроники в авторитетните европейски библиотеки. Ктиторите, според изследвания и проучвания на акад. Йордан Стоилов Иванов не само са били отровени, но и погребани, в двора на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново”. За това свидетелства една особено важна и не по-малко интересна находка, на която на 15.07.1992 г са се натъкнали българските археолози , които са проучвали Манастирския комплекс “Великата лавра” във Велико Търново или по-точно връзката на монашеското общежитие с църковната галерия. Тогава те разкрили два царски гроба, с ковчези, поставени един върху друг?! И в двата били намерени златни пръстени, единият с александрит, а другият – с гравирана лилия и с надпис “+ сенов пръстен”. От погребенията са запазени скелетите както и част от златотъкана превръзка”. През 2004 г. е било разкрито още едно женско погребение на високопоставена болярка, в същия манастирския некропол, без обаче да има каквато и да било индикация за името й. Била е положена в нарядни златни накити и диадема.... Няма данни дали костният материал е бил изследван, защото е възможно да бъдат открити и следи от отравяне. Въпросът по спора -- Дали там са и костите на ктиторите на Средецката прония Калоян и Десислава - доказателства по тезата могат да бъдат дададени само след допълнителни проучвания и обстоятелствено изследване на некропола. От тук започва голямата дилемата около т.н. Калоянов пръстен и т.н. „царско” погребение на Българския цар Калоян, което вече цели четири деситилетия е предмет на полемика и широки дебати всред научните среди. Дори едва ли не става модерно обсъждането за идентификацията на тялото на погребания въпросен владетел Калоян, в гроб №39 на некропола край култовия династичен храм – пантеон на Асеновци във Велико Търново от времето на Второто българско царство. По този повод интересна като пример е статията на Златина Димитрова, публикувана във в-к "Янтра Днес" на14.09.2006, в която пише: "...Археолозите Константин Тотев, Константин Дочев и Мирко Робов, които от години проучват храма и манастирския комплекс, са категорични, че прочутият гроб № 39 не е на царя. Другата позиция е на проектанта на църквата арх. Теофил Теофилов, ст.н.с. Йордан Алексиев, проф. дин Йордан Андреев, шефа на Института по антропология и морфология в София проф. Йордан Йорданов... ... Липсата на титлата “цар” на пръстена, открит в гроб 39, е един от основните доводи “против”. Другият е, че гробът е извън църквата и на място, отредено за преминаване. Тези, които не са убедени, че имаме гроба на царя, се опират и на надписа на колоната на Иван Асен, където пише, че той е съградил църквата в 1230 г., а Калоян е убит през 1207 г. Най-ранните датирани християнски гробове там са от времето на Константин Асен 1257 г. (:sm186: - б. І.С.А.). Гробът на Калоян синхронизира с останалите мъжки индивиди с пръстени; Доброслав и Бесар, както и Сеньо, които също са извън църквата. Освен това пръстените печати се появяват едва в края на XIII и началото на XIV век. Каква е истината – това само времето ще докаже! В периода 13 – 14 май МАБИК организира проява, посветена на Деня на Европа и на българската древност на територията на град Ямбол. Със съдействието на Научно–техническия съюз и общината в град Ямбол там бе проведена още една международна научна конференция, в рамките на Конгреса по праистория, озаглавена “Древнобългарски общности, култури и цивилизации – ІІІ – І хилядолетие”. След посещението на историческия резерват Кабиле и историческите паметници и забележителности както и на музея в града бяха изслушани докладите на акад. Сергей Иванов по темата “Траките – същност, култура и цивилизация”, акад. Владимир Цонев с доклада “За древнобългарската царица – родоначалничка на етиопците”, доклада на Иван Джурелов, озаглавен “Историко – художествен анализ на герба на кхан Кубрат, на Въло Вълчев с доклада “Седмица около Кабиле” както и докладите на гостите от Башкортостан - академиците Ахмет Рахимов и Фарит Латипов. В заключение, работата на Втория Общобългарски интердисциплинарен конгрес по праистория на древните българи бе оценена като изключително успешна. Конгресът утвърди предложения от председателя акад. Сергей Иванов и от ръководството на МАБИК Учебник за дистанционно обучение и самоподготовка на студенти, учащи от горните курсове на средните училища по праистория на българите – прединдоевропейци. Утвърдена бе и хронологията на историческите събития, свързани с живота на предантичните българи от Стария свят. Приета бе и новата класификация по време и характеристика на историческите епохи от праисторията и историята на Стария свят, Именната система на древните българи. Последната бе обозначена като най-древното и устойчиво гениално откритие на предците. Счита се, че същото основно интелектуално откритие е и същевременно гарант за перманентното ни устойчиво, историческо, културно, цивилизационно, включително и държавно развитие. В хода на Конгреса бе оценен по достойнство и откритият от Председателя на МАБИК акад. Сергей Иванов Закон за пропорционално на нарастването на възръстта на човека и човечеството – нарастване на възможността за възстановяване на историческата и родова памет за древните предци от изначалната древност до наши дни. По достойнство бяха оценени и книгите и материалите на издателство МАБИК, с автори – членовете на Академията, както и откритието на инж. Васил Томов за българските знаци от древността, на Стоян Стоянов – за измерване и датиране на времето по седмичен ред на дните – календар, слънчев датник на вечността, на д.ф.н. Христо Смоленов, за древната геометрия по нашите стари български земи, за вечността. Оценен бе и приносът на акад. Йордан Иванов по изследването на дакомизийския геном от 1975 г. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя Йордан Стоилов Иванов, удостоен през 2005 г. с титлата академик. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ е бил изпратен специално на АН на СССР. А констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Така през 1975 г. изследователят манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес. Щатският проект по изследване на човешкия геном развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от мегагенните изследвания, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Тезата на акад. Йордан С. Иванов за генезиса на българската нация и за ролята на автохтонното население на Балканите се оказа основна. В хода на тазгодишния доклад, представен от него и асистентката му на форума бе изложена сериозна аргументирана информация, която дава възможност да бъде проследена и възстановена най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население, от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и острав Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните.. Според покойния акад. Владимир Георгиев и критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. А Пеласги е етноним на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открива данни от времето на Тангризма, в което пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периодда на 6-5000 г. пр. Хр. В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог. И това е нещото, което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на Балканите, много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги". Защото разселението на етносите по света е започнало именно от Балканите. От данни, включени в старозаветните книги и от описанията в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката и между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения. За нас, етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите, продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре обаче протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците, преди и по време на древните разселения – разселенията на “Сребърните българи” от района на днешния връх Ком, района на Пернишко, с град Годеч, Берковица, Сребърна, връх Чепан, Драгоман, Трън, Витоша, Люлин, Стара планина и на селата и градовете на запад от София по високите места. Това са местата, от където преди повече от 10 000 години е започнало разселение на оцелелите след гигантски потоп местни етноси местни балкански етноси, тръгнали по отцеждащите се води. . Тази миграция станала хилядолетия, преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установили върху територии, в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци., които са.живели някога в района на днешния български град Трън... Районът на Трън, според изследванията и проучванията на акад. Йордан Стоилов Иванов някога е бил древната първа “обетованата” земя на арменците, които владеели земите между Ниш, Скопие и Вардар. Транскрипирайки етимологично наименованието Армения, то буквално означава “ниска земя”/”Ар” - земя, и “мения”, което ще рече – ниска/. Най-старите Арменци по същото време се разселили на юг, югоизток и изток. Тогава измежду арменците се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на потопа. Арменските майстори златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Арменците тогава живеели на дако-мизийските, сепски или шопски територии. Те първи развили тъкачеството и развели знамена от плат, боядисвани в цвета на кръвта - в червено. Днес ако бъде проследен пътя на корените на изначалния арменския геном, той може да бъде регистриран и днес, всред потомците на днешните села Читирци, Къдийн мост, Невестино, Харса, Гръмохор и др. в Кюстендилския регион. Всред местните поколения там могат да бъдат открити съвременници, с черти на истински арменци. С невероятна прилика, в антропологичен план. Те са копия на автентичните представители на старите арменци, съхранили и запазили гена в поколенията. Затова не трябва да се учудваме, ако в района на Трънско и Кюстендилско и днес срещаме хора с арменски черти. А пътищата на миграциите след потопа през Кавказ, продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия, за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос, със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици. Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен на АН на СССР и Украйна през 80-те години на ХХ век . Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия ... От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места, вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена, докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват артефакти от много по-предишно време”. За “Древните поселения по българските земи”, в рамките на форума - доклад изнесе доц. Живко Кунински. По темата “Палеонаука” говори и чл. Кор. на МАБИК Димитър Папазов. Интересни данни за феноменологията на тангризма съобщи университетската преподавателка Добринка Райнова. Особено убедителна бе доц. Райнова – доктор на филологическите науки и член кор. на МАБИК, с доклада си по темата “Пантеонът на Тангра” , в който тя разглежда иерархията на божествата от три поколения, алпите, символите и идолите, в които са вярвали поколнниците на най-старата религия на света – тангристката и основите, които тя полага за развитието на зороастризма – религията на Изтока. Доц. Райнова описа етимологията на някои старинни наименования както и назоваването на архитектурни, географски и други обекти с тях, базирани на старата етимология. Във второто пленарно заседание се представиха Юлия Боева и Любомир Цонев, с доклада “Знакът на мъдрата земя”, инж. Васил Томов по темата “Докосване до същността на българите”, Румяна Титерякова със специален доклад за древния град Пловдив, д.ф.н. Христо Смоленов, с доклад по темата “Свещеното знание на Варненската цивилизация”, д-р Владимир Георгиев, с доклада “Българите – автохтонно население на Балканите”, Таню Танев “За българите”, Никола Сивков с “Праисторическия календар от с. Негованци, Радомирско”. В третото пленарно заседание на секция “Ранноисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации през неолите и халколита”, с интерес се очакват докладите на покойния лингвист, филолог , енциклопедичен учен и велик масон Николай Кафтанджиев по темата “Историята на човечеството на няколкостотин милиона години”. Оценките и изводите на участниците в Конгреса бяха подкрепени с конкретни доказателства и артефакти. Точно, прецизирано и коректно бяха определени ролята, мястото, културата и науката както и цивилизациите в епохите на мизолита, новокаменната и меднокаменната. Обстойно бяха щрихирани и характеристиките на древните български култури и цивилизации. Обърнато бе особено внимание на развитието на древните строителни, архитектурни, технологични, научни, светогледни, космологични, астрономични, астрологични и други дейности, познания както и на древнобългарските достижения. Обстойно бе описан и коментиран тангризма, езическите вярвания и обичаи на предците ни. Коментирани бяха арамейската и еврейска Библии в контекст на интерпретацията на Старозаветното време както и неточните преводи и интерпретации от гръцките източници. Праисторическата България е понятие, свързвано най-вече с палеолита и с представите за първообитнообщинен строй, с така нареченото“детство” на човечеството, а геоложката летопис, наред с историята и човешката памет е онзи търсен невероятен контрапункт във времето, който определя периодиката и ерите на древността. Конгресът оцени положително работата на академичните звена и ръководния орган на Академията по привличане в работата на изтъкнати наши български учени от различни крайща на света, в изпълнение решенията на Първия интердисциплинарен форум на МАБК. В ход е процедура по вземането на официално решение за създаването на Институт по българознание като структура на МАБИК И ООБ. Обща бе оценкаа по изпълнението на фундаменталните задачи, заложени още в решенията на Първия конгрес, които се изпълняват макар и в по-бавни срокове успешно и поетапно. КОНГРЕСЪТ РЕШИ: 1. Приопитетна задача на МАБИК да бъде участието на всички членове на академията в дейностите по рекламиране и привеждане в действие на механизма, свързан с изучаване праисторията на древните българи както и подготовката и разпространението на учебника и на други материали и помагала за ранната история, култура и цивилизаци на предците от бронзовата и желязна епохи. Тази дейност следва да се осъществява чрез перманентно дистанционно обучение или самоподготовка. 2. МАБИК да потърси помощ и съдействие от ООБ И ОБП за решаване на изложеното до тук както и за практическата реализация на идейния проект за Пантеон – ансамбъл от по 100 паметника на културата, озаглавен “Величието на България”. 3. МАБИК да организира кръгла маса-дискусия по темата “Проблемите на прехода” както и да проведе отчетно-изборно събрание на 10.12.2009 .г. в София . За целта Академичният съвет на МАБИК следва в срок до 20 юни да определи дневния ред, мястото и реда по подготовката и провеждането на ІІІ Интердисциплинарен конгрес на академията. 4. Дава положителна оценка на проведените дни, посветени на българските предисторически хилядолетия, култури и цивилизации, /всеки астрономически ден, посветен на на едно древнобългарско хилядолетие/, в периода 1 ноември 2007 г. – 9 май 2009 г. 5. УС и ръководството на МАБИК следва да запознаят ООБ, с резултатите от хода и провеждането на Втория Общобългарски интердисциплинарен конгрес по праистория и с неговите решения..

Нагоре

Тагове: annazografova,