Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2011 19:46 - Ние с Китай не сме на един континент, но въпреки цветовете сме войници на своите народи!
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 2446 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.05.2011 18:30




Ние с Китай не сме на един континент, но въпреки цветовете сме войници на своите народи!

Mont-press.com Бр. 35 (1875), год. ХХII, 3 - 4 май 2011 г. 

image Автори:
Акад. Йордан С. Иванов – член на УС на Международната академия по българознание, иновации и култура - МАБИК и Организацията на Обединените българи

и
Асистент Анна Зографова – член – кореспондент на академия МАБИК




 
image




     

  
         В една своя лекция уважаемият полски професор Шпевак преди време написа „ как работи паметта за социализма”. 
а направи съпоставки между полската и българска памет, от времето на ХХ век, развивайки тезата, че никой в Полша не изпитва съмнение, че социализмът е бил зло. Докато у нас в различните етапи на прехода, оказва се са били правени социологически проучвания по темата, но към момента са скрити или изнесени зад граница.

Не е за пренебрегване и фактът, че немалко българи днес изпитват остра носталгия по времето на застоя. Следва да припомним и, че докато страните от бившия Източен блок тотално ненавиждаха руската окупация след Втората световна война. Не друг обаче, а именно ръководители на НР България на два пъти са предлагали на бившия СССР, страната ни да стане негова 16-та република! Днес с разкриване на ДС архивите се оказва,че има разсекретяване на досиетата на тайни само от няколко години насам. Дори самата Парламентарна Комисия по досиетата е стартирала дейност едва от 2007 г., а закони за лустрация като правило липсват. Така и почти никой от научните среди у нас не се е занимавал активно с въпроса, какво се е случило с България в годините веднага след Втората световна война – времето на социализма. Темата в момента може да се каже е почти табу. Табу са успехите на СИВ, на Варшавския пакт, преживяното и постигнатото. И ако някой се опита да прави аналогии или съпоставки, те се квалифицират като позорни! Преходът на страната ни е доказателство за това. Никой не може обаче да изтрие паметта на поколенията, родени между 50-те и 80-те години на ХХ в. Те си спомнят времето, в което България бе единствената източна страна, която веднага след падането на Берлинската стена и на свободни избори избра отново комунизма. Защо?! Този факт също изобщо не се коментира. Защото управляващи станаха не други, а именно децата на Гешевите сътрудници. И във Великото народно събрания те влязоха и продължават да са опозиция на демокрацията. Провалиха царя. Провалят държавата. Провалят и народа. Провалят и българската икономика в международен мащаб и масово участват в разграбването на държавата. Разграбват и разпродават на чужди интереси. Всред сътрудниците на Гешев е имало българи, руснаци, турци, цигани, евреи, македонци, сърби и власи. На същите тези свои подчинени, Гешев много сериозно някога е заявил, че “е оставил в държавата човек, който поне 50 години да управлява България!”. Гешев обаче не казал кой е той….. Преди да замине . Гешев апелирал към своите сътрудници “да отгледат поколения от този момент нататък, като ги възпитат по такъв начин и в такъв дух, щото един ден ,същите тези потомци да умеят и да могат да управляват и да служат на държавата България!?”. Случило се обаче така, щото същите тези родители – Гешеви сътрудници не успели да научат отрочетата си как да управляват…. Те научили поколенията си най-вече на подривна дейност. Научили ги на методи и прийоми, от които впоследствие била създадена коварната система Белене. Както и многото други лагери по специалните указания и разпореждане на генерал Мирчо Спасов. Подробности за тези лагери тогава не езнаел дори и генсекът Живков. За всичко това той научил впоследствие. За цялата тази гигантска машина на българския ГУЛАК /Государственное управление лагерей каторжников/, държавникът Живков е узнал от роднини на потърпевшите, на хората по лагерите, които в онези времена по някакъв начин търсели всевъзможни контакти за да стигнат до него. Фактически Живков е бил човекът, който на практика е успял наистина да прекрати цялата тази дивотия! Българският държавник Тодор Живков не допусна никога в своя мандат на управление българските специални служби във времето на тоталитаризма да ликвидират законния български престолонаследник и цар Симеон ІІ Сакскобурготски, въпреки, че някои кръгове са желаели това. И когато Тодор Живков се е ангажирал с държавата ни, в един много важен исторически момент, той е бил избран за Първи, в местността Оборище. Той застава начело на страната и поема кормилото на държавата именно с градивността си, със съзнанието за териториалното и цялостно опазване на границите, с обединението на народа така както някога Апостолът Левски беше завещал на България. Днес трябва да бъдем честни и обективни и наистина да признаем големите му заслуги за изграждането на националните строителни обекти, на колосалните крупни заводи, изградени в неговия мандат. Пак тогава, по негово време бе дадена възможност на стотиците хиляди студенти, ученици, медици, научни работнници, компютерни специалисти, артисти, самодейни колективи и др. да се обучават и придобиват знания безплатно. Тогава бе дадена и зелена улица на науките народна медицина, етномедицина, фитотерапия както и за всичко, за което би могъл жив човек да се сети въобще. В своите спомени държавникът Тодор Живков пише: „Не мога да забравя един мой разговор с Дън Сяопин в Пекин през май 1987 г. когато стана дума за трудностите, в осъществяването на социалистическия идеал, а оттук и за съдбата на социализма. Говорейки за събитията и за процесите в Китай, Дън Сяопин сякаш за да обобщи казаното от него и да насочи вниманието към нещо, което той явно оценява като особено значимо, подхвърля: "А сега се готвя за среща с Маркс". Дън Сяопин е имал предвид отговорността пред страната, пред народа. Пред бъдещето. Отговорност на ръководния деец, посветил живота си на социализма. За Дън Сяопин "срещата" с Маркс е означавала равносметка как се решават проблемите на неговата велика страна. Как се преодоляват извращенията от времето на "културната революция". Как новото общество е решавало проблемите на човека. Известно е, че един кореспондент на агенция Синхуа в София Юй Чжъхъ се заема с превода през 1998 г. на една интересна книга, отпечатана в Китай, чийто предговор е написан не от друг, а от българския държавник Тодор. Живков. Според Живков най-многолюдната страна в света Китай е успяла да се предпази "от фаталните грешки и предателства" на Горбачов и перестройката. Затова Китай не възприема разпадналия се Съветски съюз като лидер на световния комунизъм. Оказва се българският лидер Живков още през 80-те години на ХХ век оценил като по-перспективен китайския модел на прехода към пазарна икономика. През май 1987 г. Живков възглавява българска делегация на посещение в Пекин. Това е първата среща на най-високо равнище в историята на двете страни, проведена след дълги години на хлад в отношенията заради съветско-китайските разногласия. Той бил силно впечатлен от архитекта на китайското икономическо чудо Дън Сяопин. Кой е Дън Сяопин и какво знаем за него. Според Уикипедия през април 1974 г. от името на китайското правителство този държавник присъства на 6-то специално заседание на ООН и разяснява теорията на Мао Дзъдун за трите свята.Така е според Уикипедия. „Тъй като премиерът Джоу Енлай е болен, с подкрепата на Мао Дзъдун, Дън Сяопин започва да ръководи ежедневната работа на Партията, държавата и армията и получава сърдечната подкрепа на целия китайски народ. През октомври 1976 г. приключва Културната революция. През юли 1977 г. на третия пленум на 10-тия конгрес на ККП са възстановени всички ръководни постове на Дън Сяопин в Партията, правителството и армията. Той успява да прокара основната линия на икономическото изграждане на КНР да е сред целите на Партията. Третият пленум на 11-конгрес на ККП разкрива нов период за китайските реформи и отваряне на вратите към света и модернизацията на страната. На настоящия пленум Дън Сяопин изиграва решаваща роля за историческия прелом на политиката на ККП. След пленума се оформя второто поколение политици на ККП, начело с Дън Сяопин. Дън Сяопин създава и развива теорията за изграждане на социализма с китайска специфика. Тази теория научно изяснява същността на социализма, за първи път систематизирано отговаря на въпроса как да се изгради, укрепва и развива социализма в страна като Китай с изостанала икономика и култура. Според Дън Сяопин Китай още се намира в първоначалния период на социализма. Всичките програми и планове за развитие трябва да се изработят съобразно този факт”. На 13-конгрес на ККП на базата на теорията на Дън Сяопин се изработва основната линия на ККП, т.е. поставя се икономическото изграждане като център на работата; определят се четирите основни принципа и политиката за реформи и отваряне вратите към света. Реформите му помагат да се развие пазарно стопанство. Без да се допуска политически плурализъм и многопартийна система. В същото време Горбачов тръгва по друг път, наречен от него преустройство. Живков смятал плана на Дън Сяопин за по-перспективен от съветския. Това той потвърждава в свои изказвания десет години по-късно. По време на разговорите китаецът му казал: "Ние знаем, че вие скришом провеждате реформи."
         Известно е, че след завръщането си в София, Живков започва да подготвя завой към пазарна икономика, но Върховният орган на БКП, Българското Политбюро, утвърждава секретен протокол Б 6 за обвързване на български фирми със западни, с цел преодоляване на технологичното изоставане.
Така става ясно, че в началото на 1989 г., с Указ се разрешава, макар и с много уговорки, извършването на частна стопанска дейност. Това е небезизвестният Указ № 56. НРБ под влиянието на Перестройката обаче в този момент вече следва модела на Горбачов. Медиите публикуваха у нас данни преди време, че висши български партийни функционери са докладвали в Кремъл за секретния протокол при което Живков е имал доста големи неприятности. Според журналиста Крум Благов, грешната стратегия на преустройството според него била причината комунистическите режими в Източна Европа един след друг да се срутят. В Китай „Философията” на комунистическата партия по същото време противостои на уникалната и традиционна китайска култура, която почита Небето или както Конфуций казва: „Животът и смъртта са предопределени, а богатството и положението в обществото зависят от Небето”. Докато будизмът, и даоизмът, са форми на теизъм в Китай продължават да вярват в цикъла на прераждането и в кармичната отплата на доброто и злото. Комунистическата партия, обратно, дръзко се противопоставя и нарушава небесните принципи. И докато Конфуцианството цени семейството, „Комунистическият манифест” открито провъзгласява неговия финал. А традиционната култура разграничава китайците от чужденците, но „Комунистическият манифест” поощрява края на нацията. Конфуцианската култура стимулира добротата към другите, докато комунистическата партия – класовите борби. Конфуцианството учи на преданост, докато„Комунистическият манифест” отсъжда елиминиране на нациите! В книгата “Нравственото развитие на комунистическата партия” Лиу Шаочи специално разяснява необходимостта “партийните членове да включат своите индивидуални интереси към партийните интереси”. Сред някои членовете на ККП никога не е имало недостиг на добродетелни хора, загрижени за Китай и народа на тази древна държава. Днес на всички е известно, че Китайският народ също е изпитал лично бруталния режим на ККП. В Китай е развит дълбок страх от насилието на партията. Затова хората не смеят да подкрепят справедливостта и вече не вярват в законите на Небето. Но ККП продължава да променя облика си. Особено днес, когато усилията продължават да са насочени към това да накарат хората да забравят миналото. А какво ще е бъдещето на Китай - То ще зависи най-вече от Българския коридор от Беринговия проток до Черно море, тъй като ние имаме в Китай и днес приспана в хилядолетията диаспора. Това ще бъде един своеобразен буфер между Русия, границите с Китай и Исляма.Въпросът наистина е най-сериозният пред ръководителите на държавата Китай в момента, който те предстои да обсъждат. Докато Русия според анализатори и политици ще се проявява като важен партньор на “други водещи страни. След повече от едно десетилетие това вероятно ще бъдат САЩ, Европа, а така също България, Китай и Индия. Последните две не друг, а американските стратези определят като световни “технологически лидери” през следващото десетилетие . А за “изчезналата “ Древна Велика България”, с граници от Монголия, Китай до Атлантическия океан, на север Татрите и Карпатите, на юг – Средиземно, Бяло и Адриатическо море - трябва днес да поговорим.
         ИМПЕРИЯТА НА ВЕЛИКИТЕ ХУН-ОРИ ДУЛО,ВЛАДЕЛИ ТЕРИТОРИИ В КИТАЙ И НА СЕВЕР ОТ КИТАЙСКАТА СТЕНА
215 - 213 г. пр. Хр. - царувал император Ши - Хуан - Ти, потомък на Хун-орите. В неговото летоброене започнало и строителството на високата 7 метра Велика китайска стена, която трябвало да бъде щит на Китайската империя от набезите на империята на Великите Хунори Дуло. А за отношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/ има сведения на известни китайски летописци. Въпросът е те да бъдат издирени и прочетени. Най-точни данни могат да бъдат открити в аналите на летописци като Си Мацян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Лео /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/. Азиатски хронисти описват времето на Кхан Ю - император Мао Дун /МО-ТХУН/, в което империята на Хун-орите Дуло обединявала 26 народа с различни езици и обща писменост и език, подобен на иранските езици. Техните селища били наричани Куча /Хатсур/ и Богур, а дедите им били описвани от китайските хронисти като потомци на чергарския народ Пуло ША Пуло, който живеел в юрти, с врати ориентирани на Изток. Китайските хроники съобщават още и, че “народите Хун-ну се състояли от нация на монголите - Жун и от нация ираните Ху като управляваща династия била от страната на ираните Ху”.
/Бел. авт/: В една от старите хроники се разказва как“…..във времената на владетелите Тхан и Юй /2 357- 2 255 г. пр. Хр. – северно от бъдещата Поднебесна империя, се появили племената на шанхун, хунюн и хунюй, които обитавали северните предели на Китай, като със своите животни прехождали от място в място. От домашните животни отглеждали най-добрите породи коне, едър и дребен рогат добитък, камили, магарета, мулета . Чергарували в местата с много вода. …При навършване на пълнолетие, младежите постъпвали сна служба в…конницата като боравели с лъкове, стрели, саби и копия. Къщите им били кръгли /юрти/, с вход откъм изток, към изгряващото слънце. Хранели се с месо, кумис, …в делата си се подчинявали на…старейшини, а всяка работа, изключая войната, най-важно било мнението на майката – жена”
209 г. до Христа царувал император Мао ТУН Дуло, покорител на народите Тонг-ху - ухуани, покорител на Манчжурия и народите Хун-юй, КюейШИ, Дин-лини по земите на реките Енисей и Ангара чак до езерото Байкал. Старейшинита и шаманита на племената ГяГУн и ЦАЙ-Ли признали властта на Кхан Ю Мао ДУН и го назовали "Хян" - Мъдрия! Мао ТУН Дуло бил пръв съпруг на императрица Ян-Чжи и син на Кхан Ю То Бан.
/Бел. авт/ Великият император – Мотун царувал повече от три десетилетия, в средата на ІІ век пр. Христа, в свещената земя на Тангра, владеел земите Връх Тенгри, Тибет, Такрикаман през Тяншан, а на юг между Хималаите, земите на Каспийско море и Кавказ, на север земите на Алтай и Енисей и на изток чак до земите на днешна Япония. Той управлявал над 30 етноси и народи. Император Мотун повел прабългарите срещу Велика Манджурия и разбил манджурите, братовчеди по кръв, език и обичаи на предците ни. Той е бил този прабългарски владетел, превзел земите Корея и Япония през V век пр. Христа. По негово време бил модерен Даоизмът. Според апостулата за мъжкото и женското начало, изведен и от учението за Дао на Лао ДЗъ, който може би ще се окаже потомък не на китайците както е прието да се твърди, а на древните ни предци – хунОРИТЕ или ХУНАРИЙТЕ. Съгласно това учение, Вселената произхождала от двете основни енергии – небесната –мъжката/ин/ и женската /земната/ ян като в древен Шумер древните имали знания на подобно учение, в което двете енегии били ПОЗНАТИ КАТО “АН” И “КИ”. И АКО СПОРЕД НАЙ-СТАРАТА РЕЛИГИЯ НА АРИЙТЕ – ПАРАЛЕЛНА С тангризма, СВЕТЪТ БИЛ СЪТВОРЕН ОТ ЛЮБОВТА НА НЕБЕСНИЯ ОТЕЦ ТАНГРА и на майката земя у-ма. ДВЕТЕ. И докато в индийското общество, състоящо се от многобройни раси и народи иерархията започвала от кастата на “Варните”, които били брахмани – брахмини от келтокимерийски произход – духавници и властни.и, каштри /от индоАРИЙСКИ произход – това били войните, администраторите и царете раджи и третите – вайшите били земеделците, докато шудрите /от дарвидски произход/ ослужвали кастите на брахмини, кшатри и вайши.
174 г. пр. Хр. починал Кхан Ю Мао ДУН и го наследява синът му Ки Ок, изписван още и като Ки Йог и Ки Ор, който управлявал до 160 г. 161 г. пр. Хр. - имперския трон наследил Кхан-Ю Кун Син, обединил хуните и превзел провинциите Юн Чжун и Шан Гюн. 133 г. пр. Хр. Кун Син предприел поход и обсадил китайския град Ма-и /във времето на китайския император Ву Ти/. Последният дал на Кун Син титлата "Княз на небето" - "Тян Ван". 128 г. пр. Хр. 20 000 хуни опустошили провинция Лао Си и превзели град Ай Мин.
/Бел. Ред/ След като Динлините – Дуло се разделили на юейджите, масагетите , даюейджите, Толо хо Толо, Дуло и Двойните Велики Дуло, техните територии били завзети от монголите и китайците. Тогава тюрките се адаптирали в днешните земи на Монголия, Южен Сибир и Северозападен Китай. Потомците на динлините – Дуло се преселили на запад, а част от тех се върнала отново в земите на прародината, на Балканите, в земите на днешна България, в Източна, Средна и Югоизточна Европа – мястото, което по родово право отдавна ни принадлежи!
127 г. пр. Хр. Хуните били отблъснати от войските на китайската империя до брега на р. Хуанг Хъ, където била построена крепостта Шо Фан. По това време Кавхан И-Ти- Шае с българска войска окупирал провинция Шай - Гу без да може да възвърне Ордос и от този момент започнало разпадането на Великата империя на Хун-орите Дуло. 125 г. пр. Хр. Кхан ю И-Ти Шае нападнал град Шо Фан и го опожарил. 123 г. пр. Хр. Китайският император Ву - Ти продължил войната срещу Хун-орите и в която като военачалник участвал Вей Цинг Дуло от български произход. /Събитията описал хронистът Де Грот./ 119 г. пр. Хр. хун-орите били разбити. Вей Цинг се проявил и като главорез, отсичайки 19 000 човешки глави, а племенникът му 70 000. Тогава след Ордос империята Хун-ну /хун-ори/ загубила Манджурия. 114 г. пр. Хр. Кхан Ю станал кавхан О-Уй, син на И-Ти-Ша, управлявал до 105 г. пр. Хр. 102 - 96 г. пр. Хр. Кхан Ю Дуло станал кавхан Це Те Хо, най-малкият син на И Ти Ша, водил битката край Тян Шан. 96 г. пр. Хр. до 85 г. пр. Хр. управлявал Кхан Ю Хо Ло Ко /Хулу-Гу/, спечелил великата азиатска битка като предводител на империята на Хун-орите с китайците в една от най-уникалните баталии от 90-те години пр. Хр. край планината Ян Жан, описвана подробно и многократно от многобройни китайски хронисти и много по-късно и от великата поетеса, потомка на Волжско камска България Анна Ахматова 83 - 76 г. пр. Хр. управлявал малолетният О - Йен Те, заедно с регента евнух Вей Люо 68 г. пр. Хр до раждането на Христос, на престола на Великите Хун-ори управлявал Хи Ли Куан Ку. 31 г. починал управлявалия 3 десетилетия Хо Хан Ша, описан в историята като "ликвидатор на империята на Хун-орите", който оставил потомство от 15 сина, но на престола оставил племенника си Дяо Тао- Могао, с името Фуджолей Жоди, чийто син също бил заложник в китайски императорски двор. След него управлявали кратко Цзюй- Могюй - Сеусйе Жоди, Гюйя Жоди 49 г. - империята на Хун-орите била разделена на две царства - Северно под владетелството на Кхан-Ю Пуну, и Южно с владетел Кхан Ю Би, който наследил уникалните карти и анали с историята на Великата империя на Хун-орите. 55 г. владетелят Би починал и негов наследник и приемник станал неговият брат Мо. 62 г. Кхан Ю станал синът на Би - Мо. 63 г. Кхан Ю станал синът на Мо - Су, който също починал, след което го наследил Кхан Ю Чжан, по-малкият брат на Ди. 85 г. Кхан Ю станал Сюан, след като Чжан със синябите/Саабите/ нападнал хуните на Север. 93 г. Кхан Ю на южните хуни станал Анго - братът на Сюан, който бил свален чрез преврат след което го наследил Шидзи Дуло. Последният бил сменен от Кхан Ю Фънхъуйе, заселил се край крепостта Шо фан. 104 г. Кхан Ю станал Тхан, синът на Кхан Ю Чжан. 124 г. - властвал Кхан Ю Ба, воювал със синябите. 143 г. Кхан Ю станал Дъулъучу, след него Гюйгюир по време на управлението на който отново били разграбени китайските градове Ма-и и Ан-Ди. След него властвали няколко неизвестни властелини. 179 г. Кхан Ю станал Дуло Кян Кюй. 188 г. властвал Кхан Ю Юйфуло,/починал през 195 г./ - който бил баща на Лю Юан, основателя на китайската династия, управлявала във времето 304 - 330 г. 304 г. - династията Хан паднала от власт и била заменена с хунска династия, чийто основател е бил Лю Юан Хай. 310 – престола заел Лу Хо, след когото били превзети двете столици Хън Нан Фу и Си Ан Фу. Тогава царувал Лю Цин. Хунското управление на Китай и на потомците на рода Дуло завършило след императора Ши Ши. Последният бил убит от китайския княз Ши Цзун. Тогава бил коронован Ши Цзян, разкрил ужасен заговор срещу Ши Мин. Така приключило властването на хун-орите, отразено в аналите и в историята на Китай. 522 г. - управлявал кхан Ил-хан, който бил женен за китайската принцеса Чан ле. Той победил в една битка синябите. 523 г. - управлявал кхан Исиги хан Коло, наследил престола на баща си Ил-хан Дуло. След него управлението поел Кигин Муюй хан Дуло- до 572 г. Синът му Тобо хан по традиция на предците хун-ори разделил държавата на три части. След смъртта му, неговият син кхан Яноло отстъпил трона на Ниету - Илигюйлу Ше Мохе Шиболо - кхан Дуло, зет на император от династията Суй. 588 г. управлявал кхан Юнийлю Дуло - Гейгашидон Дуло хан, син на кхан Шиболо, внук на китайския император. Той поел властта, поддържан от династията Дуй. 606 г. - управлявал Тули кхан Дуло, син на кхан Шиболо, който също бил женен за китайска принцеса. Името й било И- Чън. 608 г. - на трона седнал Шиби хан Дуги Дуло, син на Тули Кхан поел, окупирал през 615 г. двореца на китайския император във Фин Ян Тун. 619 г. - на престола седнал Салифо Ше Дуло, известен също и описван в аналите и като Чуло кхан. След него управлявал брат му Хейли хан Дуби. 620 г. - Хейли кхан Дуби Дуло сключил договор с княз Сийе Гюй, след което завзел град Ордос и взел за съпруга царица И-чън, дъщеря на княз Ян Хай. 623 г. - кхановете Хиейли Дуло и Тули Дуло завзели провинциите Кхуан Чжеу, Дин чжеу, Юан чжеу и Шо-чжеу. Те воювали с китайските князе Цин Ван и Юан Ги 625 г. - Кхан Ю - Хейли Дуло превзел китайските провинции Лин-чжеу, Шо-чжеу и Дай-чжеу и Юан-чжеу. Впоследствие същият последен владетел от рода Дуло бил пленен и детрониран от китайския император, който го изпратил на заточение в провинция Тхай-ну, докато по-малкият брат на Кхан-Ю, Юйгу станал васал на китайците . 634 г. . последният държавник от рода Дуло Хейли починал и бил погребан със специален почетен ритуал, изпълняван по традиция само и единствено на владетелите хун-ори. В знак на почит към Кхан Ю Кхан Хейли Дуло е била издигната и надгробна могила от източната страна на брега на реката Ба. Мястото е било известно на историците и в Русия и в Китай до началото на Революцията от 1917 г. /Бел. авт/ В древните времена предците ни са ползвали писмо с йероглифи и освен, че древни прабългарски хроники са били писани с йероглифи, пренесени в Китай от Балканската Болгария, в китайски писмени хроники има данни и за “Болхор – Болгор и Гоатси /Готи/, с които императорите на Китай воювали.”

НАЙ-ВИСОКИЯТ КИТАЙСКИ ИМПЕРАТОР
Този китайски владетел е живял преди 15 000 години. Височината му била 1,94 м. Дали същият император е имал предпочитания към покои в нефритови павильони и към принцеси, придружавани от верни пекинези, историята не знае. Биолокационните ми проучвания обаче показват, че този голям мъж е бил погребан в гробница, намирала се на 30 – 40 метра под земята и то на такова място, където редом с нея имало още седем подобни. Те са принадлежали на членове от фамилията на императора. Смея да твърдя, че смъртта на роднините на най-високия китайски император е била предизвикана от разразила се вирусна епидемия. Според твърденията на китайския историк Ши Ши, цитиран преди време от агенция “Синхуа”, имало е още доказателства за това, че китайският етнос е бил формиран много преди 5 000 години, преди н.ера, както се смяташе до сега. Преди 7 000 години Южен Китай е бил заселен от хора, които са се препитавали само от морски риболов Те били първата морска цивилизация в света. Пак според историка Ши Ши, китайската нация е била формирана преди повече от 9 000 години и то не само от хора, населявали територии, в поречието на Жълтата река, но и от представители, живяли в земите и околностите на река Янцзъ. Представители на империята на Хун-ОРИТЕ и етноси от други народи са властвали и по тези земи както и представители на най-стария династичен род Дуло. Според изследователи, китайският йероглиф на рода Дуло от древността бил интерпретиран по три начина: като Луан-те, като Хи-Луан Те и като Ду-лан. В състава на империята на Хун-орите, която е била управлявана от владетели от рода Дуло, според изследванията на Йордан Иванов са влизали 30 народа и тази империя е просъществувала до 57 г. след Хр. Нейн последен император е бил Цит-КА ДУЛО от рода на императорите Кхан-Ю Дуло. В същата държава слънцето е изгрявало на Източната й граница и е залязвало на Западната, а китайците са именували българите Пу - ле /Пуло/. В китайски хроники от онова време пише, че българите са живеели в свещенните гори на планината на Танг РА - Тян Шан. Друга империя Дуло е станала васална на Китай, а третата, станала известна през 5 и 6 век е описвана от хронистите на Средновековие като Тюркски каганат. /Следва/



Тагове:   annazografova,


Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1137561
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031