Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
08.09.2009 14:30 -
Космическият спътник КЕО, изстрелян да лети 50ооо г. ще се завърне с 5ооо г. по-рано в бъдещето - Акад. Йордан С. Иванов
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 15:26
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.09.2009 15:26
Космическият спътник КЕО, изстрелян да лети 50 000 години ще се завърне с 5000 години по-рано в бъдещето
Mont-press.com - Бр. 25 (1462), год. ХVIII, 29 март - 2 април 2007 г.
Акад. Йордан Стойлов Иванов През 2004 г. стартира специалната космическа програма на ЮНЕСКО ЗА ХХІ век по проект на френския учен Жан-Марк Филип. Същата програма предвиждаше изкуственият спътник КЕО, известен още и като “Археологическата птица на бъдещето “ да бъде подготвен за хилядолетен полет в космоса. КЕО бе вторият спътник на борда на ракетата “Ариана”, която Европейският космически център изстреля през 2005 г. Макетът на спътника и неговият носител бяха показани в България през 2004 г., в една от панаирните палати на град Пловдив. Трябва да припомня, че в палатата тогава бе поставена една специална урна, в която се събираха послания, писани на хартиен носител с химикалки, с писалки или чрез компютърни разпечатки, целта на които бе тези послания да бъдат отнсени на дългосрочно пътешествие в Космоса. По същия повод авторът на проекта Жан-Марк Филип посети България и специално град Пловдив, за да се запознае с посланията, събрани в страната ни до момента на неговото пристигане. Със спътника КЕО - “Археологическата птица на бъдещето в Космоса бяха изпратени и поредните послания към евентуални нашите събратя по разум. На борда на КЕО, в специална капсула бе събрана най-уникалната информация за нашия свят - мостри с човешка кръв, вода, земен въздух, `растения, животни както и гени на представители от всички раси. Поставена бе и информационна банка със снимков, визуален, текстови, аудио и видео материал, включващ музикални фрагменти от фолклора всички етноси по света. Извънредно много граждани от всички страни и континенти вече имаха възможността да изпратят за бъдещите поколения свои лични послания. Освен това всеки континент от планетата ни бе представен с по една държава. Известно е, че още през 2003 г. било взето решение, Европа да представи в космическия проект родината ни България, която доказано е най-старата държава в нейния ареал. Причината за това решение бе моето участие през 2002 г. в лектория по темата “Първите европейци, наречени Българи”, тиражирана още тогава в Интернет. Докладът ми бе изнсен в София пред елитарна международна професорска аудитория като форумът бе организиран от страна на "Професорската академия за световен мир", в който участието ми бе по повод отправната ми персонална покана специално от проф. Цветан Кардашев -тогавашния председател на българската секция на "Професорската академия за световен мир" и от д-р Габриела Спаня от Италия. И тъй като проектът на КОСМИЧЕСКИЯ САТЕЛИТ КЕО предвиждаше капсулата да се завърне след 50 000 години, моята теза за това – какво ще се случи след хилядолетия при приземяването на спътника, бе огласено в рамките на лектория, посветена на българското участие в тази космическа програма на ЮНЕСКО. Така седмица преди визитата в България на автора на проекта Жан – Марк Филип бяха огласени моите изчисления, проучвания и визии за завръщането на КОСМИЧЕСКИЯ САТЕЛИТ КЕО, добил популярност с наименуванието “Археологичската птица на бъдщето”, според които това ще стане 5 000/пет хиляди/ години по-рано от определеното време. Изпратената капсула с форма на земно кълбо, след приземяването ще остане като модел за бъдщите поколения, за да могат те да видят мострения модел на планетата ни каквато е в момента. На земното кълбо върху специална сплав бяха гравирани континентите и океаните. А за да се отличава от останалите летателни апарати в Космоса, КЕО притежава крила, с които ще може да се движи, в зависимост от термичните промени и въздушните течения. Изчислил съм, че КЕО ще акустира и кацне на днешния Южен полюс, който в момента е познат на света. Приземяването ще се състои в района на днешното море “Съдружество” – бряг Кемп”, земя “Мак Робертсон”, земя “Принцеса Елизабет” – залив “Прюде” между 60-ия и 80 меридиан и между 130-ия паралел. Пак тогава, отново според моите прогнози, това ще бъде на четвъртия континент на сушата. Това трябва да имат предвид днешните учени, за да подскажат на техните приемници и на бъдещите поколения къде и как тази вода би могла да се преработи, защото при завръщанто на КЕО, конфигурацията на планетата Земя ще бъде тотално променена, а и континентите ще бъдат само четири. /Бел. Ред:/ Истинско потвърждение на ясновидските и биолокационни изследвания, тези и проучвания на феномена академик от Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ Йордан Стоилов Иванов са и теориите на българския математик, физик, изследовател и учен Васил Манев. По въпроса как точно технократски ние, земните жители бихме могли да напуснем планета Земя, Манев казва, че: “теоретично това е възможно по два начина – по разстояние и по скорост. Като бъде развита строго определена свръхкритична скорост от порядъка на 2,66.10 на 10-та степен см/сек......и ако бъдат създадени в наши условия такива междузвездни летателни апарати, с антигравитационна и фотонна тяга, те спокойно биха могли да достигнат, надминат и надвишат многократно тази скорост”. Относно изстрелването на сателита КЕО – “Архологическата птица на бъдещето” бих желал да изкажа специална благодарност на организаторите на проекта, които направиха възможното, на борда на спътника да присъства най-точната информация за България. Защото ако според Арнолд Тойнби, българската цивилизация присъства като основна в общия списък на човешките цивилизации, изброени до ХХ век, България е единствената държава в света, която и днес продължава да граничи сама със себе си. Какво имам предвид - границите ни така са били нахапани във вековете, че и днес страната ни продължава да бъде държавата феномен, продължавайки да бъде като една особено вкусна филия. И е толкова апетитна, щото винаги е била намазана с корените на света, с което продължава да е и много неудобна, именно заради тези корени. За същите тези корени стана въпрос в моята поредица от лекции, посветени на нашите древни предци “Сребърните българи”, изнесени пред академичната общност на София. Същите материали бяха публикувани още през 2002 г. във вестник “Монтпрес”/качени в Интернет изданието, - съответно в в бр.86, 88 и 90 от 2002 г/. Отделно в бр.78 и 80 от 2002 г. бяха публикувани и интервюта ми, интерпретирани като “Среща с Боянския маг Йордан Иванов” и “Възможностите на психофизиотерапевта Йордан Стоилов Иванов в областта на диагностиката, профилактиката и лечението”. Копия от всички тези материали бяха изпратни чрез Интернет в информационната банка на Френската национална библиотека, а също и предадени лично на вицпремиера на Чувашия Наталия Володина, в рамките на нейната визита в България. Р.С. Към материала прилагам фрагмент от своя доклад, посветен на “Сребърните българи”, копие от който бе предоставен за борда на спътника сателит КЕО, а в заключние бих желал да изкажа специална благодарност и към напредналата наука, защото очакванията ми са, тя да върви все още и още нагоре, за да бъдат конструирани и направени още по-нови апаратури за сканиране, 3 или дори 4 измерно заснимане в дълбочина, проследяване, наблюдение и др., които да бъдат достояние за видимото и невидимото, за развитието на следващите ни поколения. КОИ СА “СРЕБЪРНИТЕ” БЪЛГАРИ? Според председателя на /Международната академия за българознание, иновации и култура/ - МАБИК - акад. Сергей Иванов: “Днес повече от всякога е необходимо да покажем пред европейските народи цялостната историческа истина за техния произход и прародина - такива каквито са, в дълбочина и в логична хронологическа и историческа последователност от изначалието им до днес. Ние, българите,влязохм в икономически и социален съюз на държавите-членки на ЕС със своите ясни права и задължения, но и гордост за приноса на поколения българи за днешното и бъдещо статукво на Европа. Надмогвайки своята пословична скромност не бихме могли повече да прикриваме от своите събратя от Европа, че древните български предци (бан/ пан) - балагурите и бел/ бъл-гарите (пелгари, пелазги), древни дакомизийци край р. Дунав (Итил) и именци са онези, които стоят в основата на прединдоевропейската бяла раса на мизи, кимерийци, драки (даки), сапи, сапеи (шопи) и бригите (фриги). Наред с това обявяваме, че мизиецът Зиези, Имен, Синд и Сапей са бащите на народите - прединдоевропейци. Още вавилонският историк Бероз ясно е очертал тази историческа истина. Безброй са доказателствата за първата, все още недостатъчно известна на съвременното човечество, цивилизация от периода на късния палеолит - по безспорен начин доказана от наши и чуждестранни изследвания - генетични и други. Тези култура и по-късната й цивилизация, обхващат териториите на цялото Северно и най-северната част на съвременното Южно полукълбо. Евразия и индоевропейската част на земното кълбо са обхванати от представители на именците и синдите, заедно с аси и арии още в 33 хил. пр.н.е. Първият в човешката история в посочените територии род, населявал територията около р. Итил (Дунав), е този на Имен (Първи). Бащата на тези изначални племена и народи е мизиецът Миези (Зиези). Безспорни са историческите доказателства за това, че тези племена и народи населяват горепосочените земи още от 55 хил. пр.н.е." Академик Йордан Иванов: И така 10 000 години преди римските легиони да влезат в земите на мизите, през земите по същите пътища покрай Дунав преминали на изток и на север, преселилите се племена на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на днешна Берковица, от планинските райони на Хемус, Витоша и Рила след отцждането на голямата вода при един от дрвните библйски потопи, те вървели по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Тази история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан не се знае. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко в недрата на планината. Извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно, което мотивирало рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местните шамани. "Сребърните" понесли /както фир-болгите на запад/ своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали за да открият откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали.... Тази миграция станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиите сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска. С тях на изток тръгнали и армъните. След отцеждането на водата, по време на същия древен потоп арменците също поели на изток. Тяхната истинска прародина АР - МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/ била в района на съврменния български град Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 народа, живяли някога на Балканите.Тогава между тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието, развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат. Категорично мога да заявя, че след първите разселения на изток, представители на дако-мизийците са участвали активно в създаването на първите държави и култури по света като Харапи, Мохенджо Даро, в построяването на пирамидите и в развитието на такива държави като Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Нубия, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка, в Азия. Ситуирали държави в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр. Оставяли свое семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди, за да се върнат отново и преоткрият родината тук, в земите на Балканите. Участвали заедно с болгите в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древните градове в Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците, те са били и едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”. Миграциите на племената и преселението на народите регистрират келтско, гетско, тракийско присъствие преди римляните в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждат и гети, дошли от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото пак там са останали селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix. И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са първите, които започнали да рушат Римската империя. Точно тук искам да обърна внимание, че според съвременните дефиниции за времето, в което ариите, /според учените са се отделили/ от индоевропейското етническо единство, появата на индоиранците на изток от Каспийско море, в един момент, като че ли се оказва изключително ранна - няколко века преди възникването на андроновската култура. Идването на индоарийците в Предна Азия както и това на иранците било от изток. Историята за предците ни би могла да бъде потърсена и в текстовете на древни клинописи, писани на западносемитски и ханаански езици, открити в Абла. Според откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки, нищо чудно Придунавието ни да се окаже родина и на древен Шумер /Субиер/ и на предците ни. Шумер - шумерите - Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези запазени уникални наименувания не изглеждат в никакъв случай странни, защото междувременно един от най-точните древни календари в света, този на Вавилон, имал особенности, които показвали, че е бил създаден в района на долния Дунав от представителите на първите сепски и дакомизийски етноси, населявали тези земи. Прабългарските племена постепенно започват и да рушат основите на Римската империя, заедно с готите и хуните. Още във ІІ век, Христовото учение се разпростира сред даки, сепейци, мизийци, илири, българи, хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, франки, алемани, фризи, брити. Заселилите се във ІІ в. /гети/ готи по течението на Дунава и в понтийските градове, били под активно християнско влияние. Те имали своя столица Даусдава или т.нар. “Град на вълците”, намирал се някога в района на днешното исперихско с. Свещари. И ако Херодот наричал старите готи масагети, друг един хронист Йордан, точно цяло хилядолетие по-късно ги назовава скити. Готите живеели още и на изток, където били Азовското и Черното море? За дунавските жители по териториите на Панония, Дакия, Илирия, Тракия в старите книги пише, че са им викали келти и дори гали, а отново според Страбон, старите гърци наричали жителите по Дунава и Адриатическо море още келто-скити. Отново според Страбон галските народи живяли някога на запад от Тиса, т.е. в цяла Панония, Илирия и в част от Дакия. Според проф. д-р Ганчо Ценов в неговата студия “Произхода на българите и началото на българската държава” визира произхода и на готите и по този повод цитира хронисти от ІІІ век, според които “Дексил, който през 269 г. отблъснал гетите, нападнали Атина. Св. Йероним, съвременник на Амбросий , живял /331-420 г/ пише: “Всички учени наричали готите повече гети, отколкото Гог и Магог. Те били седем племена, между които и българите, за които се казва, че са от рода на Яфета и живели на север”. В стари еврейски хроники е открто прословутото писмо на цар Йосиф, син на царя на Тограма от Х век, в което се твърди, че племената на българи, хазари, авари, агиори, тирси, угузи, бизили, таарани, янури и савири са потомци на коляното на Яфет /от библейските Сим, Хам и Йафет/. По този повод мога категорично да заявя, че всички тези племена, изброени в писмото са били наши братовчеди - първи, втори, трети. Затова и до днес се среща прилика в едни или други държави, защото генетичното, великото не може да се загуби. Определено мога да твърдя, че предците ни, старите болгари са роднини с авари, хазари, авиури, азахи, бизли, савири, трани и янури и в този смисъл днес антрополозите са тези, които би следвало да имат най-много работа, а не да си мълчат. Точно антрополозите са тези, които биха могли да докажат един път завинаги връзките на древните етноси - сепи, сепейци, дако-мизийци, траки с техните съвременни потомци каквито например днес са шопите. Заради изселилите се с първата диаспора "сребърни" българи, княз Борис І инициирал християнското покръстване на непокорните езически 52 болярски рода през ІХ на в. Ком, центъра на тогавашната държава България и мястото на най-голямото богомилско светилище на Балканите по онова време. Това той извършил под влиянието и въздействието на своята сестра, възпитана в Константинопол. Деянието му било окачествено като второто кърваво кръщение на българите във вярата на Христа, за да се откажат предците ни от Тангризма. Събитието става почти по същото време, в което сребърните българи от Волжско Камска България по подобни причини са били принудени да приемат исляма като основна религия. Има древни хроники, които нашите историци са задължени да потърсят и открият данни и информации за създаването на Котокия, с център Березития /Велзития/ , държавата на кутригурите, която фактически представлява своеобразното заселване на прабългарите в Тракия, по времето на император Анастасий, когато става и издигането на т.нар. “Дълга стена”, имала за цел да предпазва столицата на Византия - Константинопол не от други, а от българите. Всъщност в хрониките става въпрос за заселването на хората на брата на хан Аспарух - Кубер, в района на Битоля, предхождащо с няколко години заселването на Аспарух в Кравунската земя и в Мизия. Що се отнася до името татари, то идва от етимологията на “Тат – арий” – от легендата за бащата на ариите и добива гражданственост в руските територии, в началото на ХХ век, когато е наложено по насилствен път от историците на Сталин за българите от Казанското царство. За татарите светът започва да говори по време и след завоевателните мисии на Чингис хан. Така след руската инвазия в земите на Волжско-камска България, през 1552 - 1584 г., когато Московската Русь разрушава над 30 български града, в това число и старата столица Казань, като тогава са избити над два милиона и половина българи, умишлено в руските анали от тогава насам не е отбелязано превъзходството на Великата болжска /волжска/ България, защото именно през Средновековието тя е била истинският център и бастион на предците, които съвместно с потомците на викингите, били истинските древни майстори, прокарали и построили в древността Северния морски път. Пак тогава те били тези, които търгували с етносите и народите, населявали днешните земи на Финландия, Норвегия, Швеция, по течението на р. Об, Иртиш и Енисей, Крайбайкалието, Каспийско море, през земите на Балканите до Италия, където нашите предци прабългари също регистрирали присъствие, най-вече и най-силно, в областта Бергамо. От хилядолетия за рода Дуло се говори като за потомствения имперски род, според Именника на българските ханове, известен като един от най-старите родове в света. Знае се също и, че от великите Дуло произхожда родът и на Савската царица, създала поколение от цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие.По същия повод що се отнася до генеалогията на династичния род Дуло, искам да добавя още един пример от историята, с древния владетел Маджи Буртас Парпатуа Дуло, във времето през 7 в. пр. Хр., след Буртаската война и похода на волжските българи до Вавилон, Сирия, Мала Азия и Египет, който продължил 28 г. Този древен цар направил календарна реформа, като наредил да бъде отразена поредицата промени в българския зодиакален календар /един от най-старите в света/ като напр. “Годината на вълка” била преименувана в Година на барса. По този начин календарът на волжските българи бил уеднаквен с този на Бабилон /Вавилон/ или с прабългарския, създаден в Придунавието. Относно контрапункта в интерпретацията на Паисиевата история мнението ми е, че през 1961 г. при преиздаването на Паисиевата история в България има три много важни момента, визиращи старите разкази за прабългарите. В единия от тях съм открил следния текст:: “Още по времето на Кубрат, когато българските владетели са князе, а не тархани /или тюркски владетели/ и те владееха Илирия, Дакия, Панония, Горна Мизия, включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи са притежавали всички църковни книги, написани с букви, които българите изоставиха, след като си намериха Кирилските”. Там Апарух е вписан именно като шести княз, в именника на рода Дуло, който се справя отлично с великата мисия по ситуирането на Българската държава в Европа и много преди останалите европейски кралства да регистрират своите монархии, пръв забива темел в земите на Дунавска България – земите на праотците дакомизийци, от които някога преди потопите старото племе на “сребърните българи” тръгнало на Изток и Югоизток, в своето първо голямо европейско разселение…. Затова за космичския експеримент с “Археологическата птица на бъдещето” бе избрана България да представлява континента Европа, за да може след още 50 000 години де се споменава нейното име. В това именно се състои нашия скромен български принос, който трябва да стане достояние на бъдещите поколения.
Mont-press.com - Бр. 25 (1462), год. ХVIII, 29 март - 2 април 2007 г.
Акад. Йордан Стойлов Иванов През 2004 г. стартира специалната космическа програма на ЮНЕСКО ЗА ХХІ век по проект на френския учен Жан-Марк Филип. Същата програма предвиждаше изкуственият спътник КЕО, известен още и като “Археологическата птица на бъдещето “ да бъде подготвен за хилядолетен полет в космоса. КЕО бе вторият спътник на борда на ракетата “Ариана”, която Европейският космически център изстреля през 2005 г. Макетът на спътника и неговият носител бяха показани в България през 2004 г., в една от панаирните палати на град Пловдив. Трябва да припомня, че в палатата тогава бе поставена една специална урна, в която се събираха послания, писани на хартиен носител с химикалки, с писалки или чрез компютърни разпечатки, целта на които бе тези послания да бъдат отнсени на дългосрочно пътешествие в Космоса. По същия повод авторът на проекта Жан-Марк Филип посети България и специално град Пловдив, за да се запознае с посланията, събрани в страната ни до момента на неговото пристигане. Със спътника КЕО - “Археологическата птица на бъдещето в Космоса бяха изпратени и поредните послания към евентуални нашите събратя по разум. На борда на КЕО, в специална капсула бе събрана най-уникалната информация за нашия свят - мостри с човешка кръв, вода, земен въздух, `растения, животни както и гени на представители от всички раси. Поставена бе и информационна банка със снимков, визуален, текстови, аудио и видео материал, включващ музикални фрагменти от фолклора всички етноси по света. Извънредно много граждани от всички страни и континенти вече имаха възможността да изпратят за бъдещите поколения свои лични послания. Освен това всеки континент от планетата ни бе представен с по една държава. Известно е, че още през 2003 г. било взето решение, Европа да представи в космическия проект родината ни България, която доказано е най-старата държава в нейния ареал. Причината за това решение бе моето участие през 2002 г. в лектория по темата “Първите европейци, наречени Българи”, тиражирана още тогава в Интернет. Докладът ми бе изнсен в София пред елитарна международна професорска аудитория като форумът бе организиран от страна на "Професорската академия за световен мир", в който участието ми бе по повод отправната ми персонална покана специално от проф. Цветан Кардашев -тогавашния председател на българската секция на "Професорската академия за световен мир" и от д-р Габриела Спаня от Италия. И тъй като проектът на КОСМИЧЕСКИЯ САТЕЛИТ КЕО предвиждаше капсулата да се завърне след 50 000 години, моята теза за това – какво ще се случи след хилядолетия при приземяването на спътника, бе огласено в рамките на лектория, посветена на българското участие в тази космическа програма на ЮНЕСКО. Така седмица преди визитата в България на автора на проекта Жан – Марк Филип бяха огласени моите изчисления, проучвания и визии за завръщането на КОСМИЧЕСКИЯ САТЕЛИТ КЕО, добил популярност с наименуванието “Археологичската птица на бъдщето”, според които това ще стане 5 000/пет хиляди/ години по-рано от определеното време. Изпратената капсула с форма на земно кълбо, след приземяването ще остане като модел за бъдщите поколения, за да могат те да видят мострения модел на планетата ни каквато е в момента. На земното кълбо върху специална сплав бяха гравирани континентите и океаните. А за да се отличава от останалите летателни апарати в Космоса, КЕО притежава крила, с които ще може да се движи, в зависимост от термичните промени и въздушните течения. Изчислил съм, че КЕО ще акустира и кацне на днешния Южен полюс, който в момента е познат на света. Приземяването ще се състои в района на днешното море “Съдружество” – бряг Кемп”, земя “Мак Робертсон”, земя “Принцеса Елизабет” – залив “Прюде” между 60-ия и 80 меридиан и между 130-ия паралел. Пак тогава, отново според моите прогнози, това ще бъде на четвъртия континент на сушата. Това трябва да имат предвид днешните учени, за да подскажат на техните приемници и на бъдещите поколения къде и как тази вода би могла да се преработи, защото при завръщанто на КЕО, конфигурацията на планетата Земя ще бъде тотално променена, а и континентите ще бъдат само четири. /Бел. Ред:/ Истинско потвърждение на ясновидските и биолокационни изследвания, тези и проучвания на феномена академик от Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ Йордан Стоилов Иванов са и теориите на българския математик, физик, изследовател и учен Васил Манев. По въпроса как точно технократски ние, земните жители бихме могли да напуснем планета Земя, Манев казва, че: “теоретично това е възможно по два начина – по разстояние и по скорост. Като бъде развита строго определена свръхкритична скорост от порядъка на 2,66.10 на 10-та степен см/сек......и ако бъдат създадени в наши условия такива междузвездни летателни апарати, с антигравитационна и фотонна тяга, те спокойно биха могли да достигнат, надминат и надвишат многократно тази скорост”. Относно изстрелването на сателита КЕО – “Архологическата птица на бъдещето” бих желал да изкажа специална благодарност на организаторите на проекта, които направиха възможното, на борда на спътника да присъства най-точната информация за България. Защото ако според Арнолд Тойнби, българската цивилизация присъства като основна в общия списък на човешките цивилизации, изброени до ХХ век, България е единствената държава в света, която и днес продължава да граничи сама със себе си. Какво имам предвид - границите ни така са били нахапани във вековете, че и днес страната ни продължава да бъде държавата феномен, продължавайки да бъде като една особено вкусна филия. И е толкова апетитна, щото винаги е била намазана с корените на света, с което продължава да е и много неудобна, именно заради тези корени. За същите тези корени стана въпрос в моята поредица от лекции, посветени на нашите древни предци “Сребърните българи”, изнесени пред академичната общност на София. Същите материали бяха публикувани още през 2002 г. във вестник “Монтпрес”/качени в Интернет изданието, - съответно в в бр.86, 88 и 90 от 2002 г/. Отделно в бр.78 и 80 от 2002 г. бяха публикувани и интервюта ми, интерпретирани като “Среща с Боянския маг Йордан Иванов” и “Възможностите на психофизиотерапевта Йордан Стоилов Иванов в областта на диагностиката, профилактиката и лечението”. Копия от всички тези материали бяха изпратни чрез Интернет в информационната банка на Френската национална библиотека, а също и предадени лично на вицпремиера на Чувашия Наталия Володина, в рамките на нейната визита в България. Р.С. Към материала прилагам фрагмент от своя доклад, посветен на “Сребърните българи”, копие от който бе предоставен за борда на спътника сателит КЕО, а в заключние бих желал да изкажа специална благодарност и към напредналата наука, защото очакванията ми са, тя да върви все още и още нагоре, за да бъдат конструирани и направени още по-нови апаратури за сканиране, 3 или дори 4 измерно заснимане в дълбочина, проследяване, наблюдение и др., които да бъдат достояние за видимото и невидимото, за развитието на следващите ни поколения. КОИ СА “СРЕБЪРНИТЕ” БЪЛГАРИ? Според председателя на /Международната академия за българознание, иновации и култура/ - МАБИК - акад. Сергей Иванов: “Днес повече от всякога е необходимо да покажем пред европейските народи цялостната историческа истина за техния произход и прародина - такива каквито са, в дълбочина и в логична хронологическа и историческа последователност от изначалието им до днес. Ние, българите,влязохм в икономически и социален съюз на държавите-членки на ЕС със своите ясни права и задължения, но и гордост за приноса на поколения българи за днешното и бъдещо статукво на Европа. Надмогвайки своята пословична скромност не бихме могли повече да прикриваме от своите събратя от Европа, че древните български предци (бан/ пан) - балагурите и бел/ бъл-гарите (пелгари, пелазги), древни дакомизийци край р. Дунав (Итил) и именци са онези, които стоят в основата на прединдоевропейската бяла раса на мизи, кимерийци, драки (даки), сапи, сапеи (шопи) и бригите (фриги). Наред с това обявяваме, че мизиецът Зиези, Имен, Синд и Сапей са бащите на народите - прединдоевропейци. Още вавилонският историк Бероз ясно е очертал тази историческа истина. Безброй са доказателствата за първата, все още недостатъчно известна на съвременното човечество, цивилизация от периода на късния палеолит - по безспорен начин доказана от наши и чуждестранни изследвания - генетични и други. Тези култура и по-късната й цивилизация, обхващат териториите на цялото Северно и най-северната част на съвременното Южно полукълбо. Евразия и индоевропейската част на земното кълбо са обхванати от представители на именците и синдите, заедно с аси и арии още в 33 хил. пр.н.е. Първият в човешката история в посочените територии род, населявал територията около р. Итил (Дунав), е този на Имен (Първи). Бащата на тези изначални племена и народи е мизиецът Миези (Зиези). Безспорни са историческите доказателства за това, че тези племена и народи населяват горепосочените земи още от 55 хил. пр.н.е." Академик Йордан Иванов: И така 10 000 години преди римските легиони да влезат в земите на мизите, през земите по същите пътища покрай Дунав преминали на изток и на север, преселилите се племена на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на днешна Берковица, от планинските райони на Хемус, Витоша и Рила след отцждането на голямата вода при един от дрвните библйски потопи, те вървели по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Тази история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан не се знае. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко в недрата на планината. Извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно, което мотивирало рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местните шамани. "Сребърните" понесли /както фир-болгите на запад/ своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали за да открият откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали.... Тази миграция станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиите сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска. С тях на изток тръгнали и армъните. След отцеждането на водата, по време на същия древен потоп арменците също поели на изток. Тяхната истинска прародина АР - МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/ била в района на съврменния български град Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 народа, живяли някога на Балканите.Тогава между тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието, развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат. Категорично мога да заявя, че след първите разселения на изток, представители на дако-мизийците са участвали активно в създаването на първите държави и култури по света като Харапи, Мохенджо Даро, в построяването на пирамидите и в развитието на такива държави като Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Нубия, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка, в Азия. Ситуирали държави в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр. Оставяли свое семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди, за да се върнат отново и преоткрият родината тук, в земите на Балканите. Участвали заедно с болгите в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древните градове в Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците, те са били и едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”. Миграциите на племената и преселението на народите регистрират келтско, гетско, тракийско присъствие преди римляните в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждат и гети, дошли от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото пак там са останали селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix. И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са първите, които започнали да рушат Римската империя. Точно тук искам да обърна внимание, че според съвременните дефиниции за времето, в което ариите, /според учените са се отделили/ от индоевропейското етническо единство, появата на индоиранците на изток от Каспийско море, в един момент, като че ли се оказва изключително ранна - няколко века преди възникването на андроновската култура. Идването на индоарийците в Предна Азия както и това на иранците било от изток. Историята за предците ни би могла да бъде потърсена и в текстовете на древни клинописи, писани на западносемитски и ханаански езици, открити в Абла. Според откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки, нищо чудно Придунавието ни да се окаже родина и на древен Шумер /Субиер/ и на предците ни. Шумер - шумерите - Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези запазени уникални наименувания не изглеждат в никакъв случай странни, защото междувременно един от най-точните древни календари в света, този на Вавилон, имал особенности, които показвали, че е бил създаден в района на долния Дунав от представителите на първите сепски и дакомизийски етноси, населявали тези земи. Прабългарските племена постепенно започват и да рушат основите на Римската империя, заедно с готите и хуните. Още във ІІ век, Христовото учение се разпростира сред даки, сепейци, мизийци, илири, българи, хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, франки, алемани, фризи, брити. Заселилите се във ІІ в. /гети/ готи по течението на Дунава и в понтийските градове, били под активно християнско влияние. Те имали своя столица Даусдава или т.нар. “Град на вълците”, намирал се някога в района на днешното исперихско с. Свещари. И ако Херодот наричал старите готи масагети, друг един хронист Йордан, точно цяло хилядолетие по-късно ги назовава скити. Готите живеели още и на изток, където били Азовското и Черното море? За дунавските жители по териториите на Панония, Дакия, Илирия, Тракия в старите книги пише, че са им викали келти и дори гали, а отново според Страбон, старите гърци наричали жителите по Дунава и Адриатическо море още келто-скити. Отново според Страбон галските народи живяли някога на запад от Тиса, т.е. в цяла Панония, Илирия и в част от Дакия. Според проф. д-р Ганчо Ценов в неговата студия “Произхода на българите и началото на българската държава” визира произхода и на готите и по този повод цитира хронисти от ІІІ век, според които “Дексил, който през 269 г. отблъснал гетите, нападнали Атина. Св. Йероним, съвременник на Амбросий , живял /331-420 г/ пише: “Всички учени наричали готите повече гети, отколкото Гог и Магог. Те били седем племена, между които и българите, за които се казва, че са от рода на Яфета и живели на север”. В стари еврейски хроники е открто прословутото писмо на цар Йосиф, син на царя на Тограма от Х век, в което се твърди, че племената на българи, хазари, авари, агиори, тирси, угузи, бизили, таарани, янури и савири са потомци на коляното на Яфет /от библейските Сим, Хам и Йафет/. По този повод мога категорично да заявя, че всички тези племена, изброени в писмото са били наши братовчеди - първи, втори, трети. Затова и до днес се среща прилика в едни или други държави, защото генетичното, великото не може да се загуби. Определено мога да твърдя, че предците ни, старите болгари са роднини с авари, хазари, авиури, азахи, бизли, савири, трани и янури и в този смисъл днес антрополозите са тези, които би следвало да имат най-много работа, а не да си мълчат. Точно антрополозите са тези, които биха могли да докажат един път завинаги връзките на древните етноси - сепи, сепейци, дако-мизийци, траки с техните съвременни потомци каквито например днес са шопите. Заради изселилите се с първата диаспора "сребърни" българи, княз Борис І инициирал християнското покръстване на непокорните езически 52 болярски рода през ІХ на в. Ком, центъра на тогавашната държава България и мястото на най-голямото богомилско светилище на Балканите по онова време. Това той извършил под влиянието и въздействието на своята сестра, възпитана в Константинопол. Деянието му било окачествено като второто кърваво кръщение на българите във вярата на Христа, за да се откажат предците ни от Тангризма. Събитието става почти по същото време, в което сребърните българи от Волжско Камска България по подобни причини са били принудени да приемат исляма като основна религия. Има древни хроники, които нашите историци са задължени да потърсят и открият данни и информации за създаването на Котокия, с център Березития /Велзития/ , държавата на кутригурите, която фактически представлява своеобразното заселване на прабългарите в Тракия, по времето на император Анастасий, когато става и издигането на т.нар. “Дълга стена”, имала за цел да предпазва столицата на Византия - Константинопол не от други, а от българите. Всъщност в хрониките става въпрос за заселването на хората на брата на хан Аспарух - Кубер, в района на Битоля, предхождащо с няколко години заселването на Аспарух в Кравунската земя и в Мизия. Що се отнася до името татари, то идва от етимологията на “Тат – арий” – от легендата за бащата на ариите и добива гражданственост в руските територии, в началото на ХХ век, когато е наложено по насилствен път от историците на Сталин за българите от Казанското царство. За татарите светът започва да говори по време и след завоевателните мисии на Чингис хан. Така след руската инвазия в земите на Волжско-камска България, през 1552 - 1584 г., когато Московската Русь разрушава над 30 български града, в това число и старата столица Казань, като тогава са избити над два милиона и половина българи, умишлено в руските анали от тогава насам не е отбелязано превъзходството на Великата болжска /волжска/ България, защото именно през Средновековието тя е била истинският център и бастион на предците, които съвместно с потомците на викингите, били истинските древни майстори, прокарали и построили в древността Северния морски път. Пак тогава те били тези, които търгували с етносите и народите, населявали днешните земи на Финландия, Норвегия, Швеция, по течението на р. Об, Иртиш и Енисей, Крайбайкалието, Каспийско море, през земите на Балканите до Италия, където нашите предци прабългари също регистрирали присъствие, най-вече и най-силно, в областта Бергамо. От хилядолетия за рода Дуло се говори като за потомствения имперски род, според Именника на българските ханове, известен като един от най-старите родове в света. Знае се също и, че от великите Дуло произхожда родът и на Савската царица, създала поколение от цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие.По същия повод що се отнася до генеалогията на династичния род Дуло, искам да добавя още един пример от историята, с древния владетел Маджи Буртас Парпатуа Дуло, във времето през 7 в. пр. Хр., след Буртаската война и похода на волжските българи до Вавилон, Сирия, Мала Азия и Египет, който продължил 28 г. Този древен цар направил календарна реформа, като наредил да бъде отразена поредицата промени в българския зодиакален календар /един от най-старите в света/ като напр. “Годината на вълка” била преименувана в Година на барса. По този начин календарът на волжските българи бил уеднаквен с този на Бабилон /Вавилон/ или с прабългарския, създаден в Придунавието. Относно контрапункта в интерпретацията на Паисиевата история мнението ми е, че през 1961 г. при преиздаването на Паисиевата история в България има три много важни момента, визиращи старите разкази за прабългарите. В единия от тях съм открил следния текст:: “Още по времето на Кубрат, когато българските владетели са князе, а не тархани /или тюркски владетели/ и те владееха Илирия, Дакия, Панония, Горна Мизия, включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи са притежавали всички църковни книги, написани с букви, които българите изоставиха, след като си намериха Кирилските”. Там Апарух е вписан именно като шести княз, в именника на рода Дуло, който се справя отлично с великата мисия по ситуирането на Българската държава в Европа и много преди останалите европейски кралства да регистрират своите монархии, пръв забива темел в земите на Дунавска България – земите на праотците дакомизийци, от които някога преди потопите старото племе на “сребърните българи” тръгнало на Изток и Югоизток, в своето първо голямо европейско разселение…. Затова за космичския експеримент с “Археологическата птица на бъдещето” бе избрана България да представлява континента Европа, за да може след още 50 000 години де се споменава нейното име. В това именно се състои нашия скромен български принос, който трябва да стане достояние на бъдещите поколения.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 450
