Блог на академик Йордан Стоилов Иванов :: Академик Йордан С. Иванов за местоположението на Библейския кивoт

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.08.2009 10:12 - Академик Йордан С. Иванов за местоположението на Библейския кивoт - ІІ част

Автор: bojanapankov Категория: Технологии

Прочетен: 3638 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2009 10:39

Библейският Кивот
- скрит
в района на град DHAMAR,
днешен Йемен
ІІ част

Научен доклад
на Акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Член кор. на академия МАБИК

Mont-press.com - Бр. 75 (1512), год. ХVIII, 27 септември - 1 октомври 2007

Акад. Йордан Иванов

* * /Бел. Авт/:Хитлер като масон от най-високо посвещение е притежавал изключителна информация за изчезналия Ковчег на завета. И тъй като на идеолозите на Райха не е бил чужд груповият мистицизъм, фюрерът Адолф Хитлер, точно затова съвсем неслучайно решава да изпълни мисията на месия-унищожител на европейските евреи, което е и една от причините за стартирането на тоталната окултна Втора световна война. Ако се замислим дали са били само политически интересите на Райха към евреите, в отговор на този въпрос следва да си припомним, че Хитлер, в качеството си на Райхсканцлер е цитиран от немалко автори по едно негово култово изявление, а именно: “Нашата сила сега е в подвига на жестокостта. Чингис Хан с пълно съзнание и леко сърце е изпратил на смърт милиони жени и деца, но историята вижда в негово лице само велик основател на държава. Безразлично ми е какво ще говори за мен хилавата западна цивилизация. Целта на войната е не да се достигне до определена линия, а да се унищожи противникът физически!” Подобни коментари си е позволил и английският юрист лорд Ръсел, автор на книгата “Проклятието на свастиката или пречупеният кръст”. И тъй като през 40-те години на ХХ век особено се засилват окултните интереси на “рицарите” от дружество “Туле”, инспирирало създаването или по точно “възстановяването” още в кайзерова Германия на розенкройцеровия орден и на възраждането на култа към Вотан, следва да добавим, че към този орден са принадлежали болшинството от висшите офицери на Гестапо и на Вермахта. Със своите окултни настроения и вярвания те проявявали особен интерес най-вече към реликвата на еврейте - Библейския Кивот. Алфред Розенберг, масон от най-високо посвещение и автор на нашумялата през 30 – те години на ХХ век книга “Митът на ХХ век” - един от философите на расизма е режисирал теорията за свръхчовека. Розенберг започва дипломатическата си кариера през 1933 г. като осем години по-късно става началник на Управлението за външна политика на нацистка Германия. В Нюрнбергския процес след Втората Световна война, Розенберг е бил осъден на смърт заради престъпления срещу човечеството. И с неговото участие, в края на 30-те години на миналия век, в геополитически план масоните планирали окултната война на свастиката срещу юдаизма. С тотално дискриминационното отношение на фашистите към евреите се е целяло последните да бъдат превърнати в политически, икономически и духовен плебс. Така от благословен и богоизбран народ те се превъръщат в презрени и обречени на жертвоприношения хора. Много е възможно, култовите гаулайтери на нацизма да са имали намерението да експериментират силата на едно древно оръжие /Кивота/ на фона на окултните заклинания и огнените шествия със свастиките. С такава цел фюрерът Адолф Хитлер е започнал мащабната си кампания на държавен антисемитизъм. Фюрерът успял да прокара т. н. “нюрнбергски закон”, с който евреите се лишавали от основните им човешки права. Чрез нечуван терор, с кулминация в добилата “печална известност” “кристална нощ”, през ноември 1938 г.били разрушени синагогите и е била унищожена еврейската собственост в цяла Германия. В стремежа си “окончателно да разреши еврейския проблем”, Адолф Хитлер е дал картбланш за най- масовите убийства на евреи, които историята на света е регистрирала през ХХ век. Оказа се обаче, че Втората световна война е била планирана доста преди Адолф Шикългрубер да стане германски канцлер. Антисемитизмът става доктрина на нацистите. Затова те полагат всички усилия да унищожат “заплануваните девет милиона евреи” в окупираните земи. Един невероятен Холокост – /огромно човешко жертвоприношение/. Чрез антисемитизма е била трасирана идеята за гигантски Холокост от небезизвестните лидери на СС Хенрих Химлер, шефът на Службата за безопасност на СС, Рейнхард Хейдрих, началникът на специалния отдел на гестапо, Адолф Ейхман, идеологът Алфред Розенберг, Ернст Калтенбрунер и др., фабрикували концлагерите на смъртта за робски труд и режисирали ужасяващите медицински експерименти с живи хора. И може би отново съвсем неслучайно, пак инспирирани от възродителите на арийската космогония, нацистките палачи Хитлер, Химлер, Гьобелс, Гьоринг, закърмени от идеите на Сен Лоу, Ото Ран и Алфред Розенберг се опитаха да приведат в действие по време на Втората световна война "Генералния план Ост" за унищожаването на Европейските евреи. Затова през 40-те години на ХХ век расовата теория в Германия е била издигната в ранг на държавна доктрина, религия или нещо подобно, а Хитлер, Химлер и Хайдрих са успели да прехвърлят мисията – “палачи на евреите върху небезизвестните Айхман и доктор Менгеле”. Именно така Розенкройцерите активисти - архитекти на “Генералния план Ост” по избиване на еврейството са стартирали и своя Розенкройцерски поход…..в търсене на….. Кивота. Защото решението било, цялото европейско еврейско население да бъде транспортирано и заселено на остров Мадагаскар. Акад. Йордан Иванов:”По мои изследвания, проучвания и измервания, от остров Мадагаскар преди хилядолетия след древен гигантски катаклизъм е тръгнало едно от първите разселения на библейските народи. След потъването на континент, намирал се близо до южния полюс, оцелелите се спасяват….на Мадагаскар. От там се разпределят в осем посоки. Това е била Цивилизацията, съществувала преди едно от поредните измествания на Екватора. И тъй като о. Мадагаскар е бил единствената суша, където се спасява част от оцелялото население след катаклизъма с Южния континент, от там преживелите оцелели от потъналия на юг континент тръгват в осем посоки. Три основни от тях били на изток, две на север и три на запад. Част от преселниците се заселили в земите на днешна Австралия. Това сочи един от най-важните древни документи, прословутата карта на Финеус. Преди около 6 000 години, на дъното на морето Рос започнали да се отлагат седименти от ледников тип. Някои сондажни проби при направените в края на ХХ век изследвания сочат, че топлите климатични условия са преобладавали през изключително дълъг период, много още преди заледяването на Антарктида. Бих желал да припомня, че по време на всеки апокалиптичен катаклизъм са загивали култури и високо развити цивилизации, чиито знания, познания и културни паметници не винаги са оцелявали. Повечето са потънали и са под водата – по дъното на океаните и на моретата. Затова известният писател Греъм Хенкок написа в своята книга “Следите на боговете”: “ преди 2000 години, в Централна Америка не е имало африкански чернокожи, които да са докарани в робство на континента. Това според официалната наука става едва след нашествието на испанците. Съществува обаче неоспоримо палеоантроположко доказателства, че при една от многобройните миграции към американските континенти, в края на ледниковата епоха там са пристигнали хора от негроиден произход”.Като аналогия бих желал да спомена само за олмеките. И така, в старинните книги пише, че по време на всеки апокалиптичен катаклизъм са загивали култури и високо развити цивилизации, чиито знания, познания и културни паметници не винаги са оцелявали. И в този смисъл, както е коментирано многократно от учените, понятията древни култури или уникални цивилизации, биха могли да се разглеждат като звено от даден етап на еволюцията на разума на планетата ни. Данните на археологията доказват значението на гигантските по мащаби културни древни миграции. Затова още веднъж – според мен, след пореден гигантски катаклизъм или ПОТОП е, потънал същият този голям континент, намирал се някога в района на сегашния Южен полюс. Потънъл и главният град на древния народ, населявал този континент като това е станало преди повече от 12 050 г. в 16-ия ден на месец октомври около 6.00 часа сутринта. Данните съм изчислил през 1980 г. И тъй като днес Ватикана разполага с най-невероятната информация и с най- древните карти, създадени в нашия свят, според които данните от същите карти съответстват с тези от най-съвременните изследвания на континенталната суша на Антарктида, те трябва да бъдат огласени. Защото данните са именно за Антарктида, която е под ледената покривка. Както е известно, чрез метода на йонно датиране също вече е уточнено нещо, което констатирах и аз, а именно, че преди 11 050 години през сегашен месец ноември /24-то число/, изчисленията ми са направени през 1980 г. И така -в топлите климатични условия до Антарктида потъва континент. Още преди заледяването на Антарктида, там са живели представители на високоразвита цивилизация. Съществуват доказателства, които днес учените могат да открият. Едни от тези доказателства са големите реки, носещи дребнозърнести утайки, които действително са текли на Антарктида преди повече от 12 000 години. През 1932 г. гръцкият учен и колекционер на антики в о. Крит, Спиридон Маринатос, търсейки факти и доказателства за изчезването на Минойската култура, в един момент започнал да говори и за пристанищния древен град “Амнисос” – пристанище на Кносос. Той изровил фрагмент от минойска фреска, декорирана с лилии. Спиридон Маринатос открил също още и цял пристанищен град както и следи от царски дворец, но…странната позиция на огромни каменни блокове, буквално “откъснати” от земята и хвърлени в морето го заинтригувала особено много.Той намерил още съоръжения, тунелна система с подземия, вулканични камъни, както и други очевидни доказателства за гигантска катастрофа. В този момент Спиридон Маринатос си спомнил и за изригването на о.Тира както и за двата острова в Егейско море, които съществуват и днес и представляват останки от активен вулкан. Върху една статуя, в много стария египетски храм в Саис има древни писмени знаци, които продължават да представляват да интригуват учените. В разчетените изключително стари писмена е била открита информация за съществуванието на Атлантида, погълната от морските вълни, съществувала 11 500 г. /преди Платон/. И ако точно технократски пръв Платон е датирал катастрофата с Атлантида около 9 000 години преди него. А английският изследовател Джеймс Чърчуърд е бил този, който е твърдял, че “науката по време на гибелта на континента МУ /Или Лемурия/, датиран от него/ около 10 000 г. пр.н. ера/, е била резултат на развитие, продължило не по-малко от 100 000 години. Оказва се, че по известни методики 1500 г. пр. Хр. е загинала Минойската цивилизация. Това е станало по време на катаклизъм, при който е имало експлозия и са били потопени много от островите в Средиземноморието. Останали само остров Крит и три по-малки острова. Задавайки си въпроса, дали подобно събитие би могло да заличи остров, с размерите на Крит, авторитетният гръцки учен, историк и изследовател Маринатус изследвал много подробна цялостната документация за вулканичното изригване на вулкана Кракатау, в провлака Зондски, между малоазийските острови Ява и Суматра. Гръцкият учен стигнал до много интересни заключения, а именно, че при тази титанична експлозия на Кракатау, която е била чута в радиус по-голям от 3 000 км., било предизвикано образуването на огромна морска вълна /цунами/, с височина не по-малка от 30 м. Вълната се е разбивала със скорост по-голяма от 80 км.ч. в бреговете на островите Ява и Суматра. Тогава водата от вълните навлязла почти цял километър навътре в сушата, повличайки над 300 села. Статистиката от онова време показва, че при същото изригване загинали над 40 000 души. В едно доста далечно бъдеще, отново след хилядолетия, очаквам Северния полюс при следващото изместване на екватора да се придвижи, в посока юг – югоизток с 27 градуса и половина. Естествено, с това ледената покривка ще обхване тундрата, Сибир и сегашното Подмосковие. За препоръчване е, да бъде направено необходимото да се извадят наличните подземни блага, доколкото е възможно от тези региони, в полза на Човечеството”. /Бел. Авт/. Заради пристрастията към окултизма, членовете на розенкройцерския орден в Германия се вписват и в световната история. Най-вече с ритуалите, жертвоприношенията и с култовете към Вотан, Ваал, Астарта и Заратустра. Освен това на за посветените не е тайна, че идеологът на дружеството “Туле” Ото Ран нееднократно е посещавал Царство България като е имал срещи с представители на царското семейство на Кобургите. Така инспирирани от доктрината Хербигер, розенкройцерите на нацизма още през 30-те години на ХХ век са си поставили задача да отговорят на въпросите – кои са арийците, откъде идват и къде отиват. За жертвоприношенията те създали система от концентрационни лагери за хора в Полша, Чехия, Германия и Русия, а небезизвестният Айхман дори е успял да принуди унгарците да предадат 800.000 евреи. По този начин повече от половината еврейско население на страната е било отровено с газ в концетрационния лагер “Освиенцим”. Историята още пази спомените за “Треблинка”, “Бухенвалд”, “Майданек” и “Дахау”, където хиляди невинни са били осъдени на смърт от нацистите. Осъдени да изгорят в газовите камери на концентрационните лагери. И ако по време на въоръжено въстание в “Заксенхаузен” са били избити пазачи, през 1944 година в “Освиенцим” еврейското нелегално движение е взривило. В тази жестока борба на затворниците концлагеристи най-ярък е спомена за въстанието на Варшавското гето, унищожено окончателно. Полските евреи от гетото отказали безропотно да се качат на ешалоните към лагерите на смъртта. Те отнели с бой оръжието от есесовците и след четиримесечни боеве с една цяла есесофска дивизия, с бронетранспортьори съпротивата им била потушена. Само в този момент загинали 56.000 евреи от Варшавското гето. Българите обаче не позволиха депортирането на българските евреи в концентрационните лагери на смъртта като по този начин с този достоен човешки акт допълниха с още една велика страница липсващите, в историята на еврейството. С това българската история и еврейската останаха кръвно свързани. А годините 5700 – 5705 по еврейското летоброене /1940 – 1945/, в лагерите на смъртта на Европа бяха изпепелени в газовите камери над шест милиона евреи: мъже, жени, деца, момчета и момичета, юноши и девойки, старци и бебета. Всички те бяха унищожени масово, с ужасяваща жестокост. Но последният им вопъл и стон “Шма Исраел!” изведе душите им на пътя на безсмъртието. Затова днес на нас живите не ни остава нищо друго, освен да се молим, Всевишният да успокои техните многострадални души. И когато през 30-те години антисемитизмът настъпва в България като модерна реакционна идеология и под натиска на Германия се въвежда антиеврейското и антимасонското законодателство, Законът за защита на нацията/ЗЗН/ е бил внесен за разглеждане в Народното събрание на Царство България на неговата 25-та Сесия като по спешност бил разгледан на първо и второ четене на 24.12. 1940 година. Приет с мнозинство той е бил публикуван в бр. 16 на Държавен вестник от 23.01.1941 г. Със същия Закон са били забранени и Тайните международни организации, които следвало да се закрият през януари 1941 година. Въз основа а член 5 от ЗЗН и на базата на Постановление N 5474 на Министерския съвет от 22.02.1942 г., публикувано в брой 25 на Държавен вестник от 15.02.1942 г. били забранени: Бнейбритските ложи, ложата Кармел, Великата масонска ложа на България с всичките нейни подразделения, българските РОТАРИ клубове, Съюза на ционистическите гимнастически дружества Макаби, еврейската организация “Берит Грумпелдор”, еврейската младежка организаия, женската ционистка организация “Хестедрут”, Съюза на ционистите-ревизионисти в България, еврейското дружество за разпространение на промишлен и земеделски труд, Международната лига за мир и свобода и българската й секция, Международния комитет за обмяна ,българското дружество на приятелите на мира,младежко-християнското дружество ИМКА в София, женското младежко християнско дружество ИВКА, студентското християнско дружество, Българския ПЕНКЛУБ както и Международната организация на интелектуалците и хората на изкуството,а също и Ционистическия съюз в България, с всички създадени до тогава негови подразделения и клонове в страната. И както цитира българският изследовател на масонството Иван Богданов, “с окръжно N 2618 от 19 юли, в България е бил свикан Великият масонски събор или Конвент, председателстван от д-р Иван Раев като на този форум е взето Решение Великата ложа на България и всички нейни поделения - свободонозидарски ложи в страната да се саморазформират и престанат да съществуват. Историческият документ, ликвидирал сдружението на масоните е с N 2622 от месец юли с.г. Своето лоялно отношение и категорично отрицание на драконовския Закон за защита на нацията още тогава изразили група от 40 интелектуалци, депозирали писмо-протест, адресирано до министър-председателя на Царство България Богдан Филов както и до председателя на Народното събрание Никола Логофетов. Под документа стоят историческите подписи на Елин Пелин, Тодор Влайков, Елисавета Багряна, Димитър Пешев, Стилян Чилингиров, Людмил Стоянов, Константин Константинов, николай Лилиев, Трифон Кунев, Минко Генов и други. Текстът съдържал следният исторически пасаж: ,,Нашето законодателство не бива да отбележи един закон, който да пороби една част от българските поданици и ще остави черни страници в нашата нова история... Ние не защищаваме едно или друго малцинство. Нашата цел е по-скоро да защитим доброто име на българския народ! Името, създадено в културния свят. И ние целим да предупредим ония, от които зависи това, да не допускат с изработването на подобен закон да се накърни престижа на страната и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина. В името на културата и за доброто име на България, ние Ви молим да попречите да се създаде един закон, чиито печални последици ще помрачат нашето законодателство и ще оставят най-тежки спомени!” Акад. Йордан Иванов: “В годините на Втората Световна война единствено Българската православна църква, в лицето на екзарх Стефан, на митрополит Кирил и на останалите висши Архиереи и целокупния Български народ, българските общественици и интелектуалци не позволиха 50 000 български евреи да бъдат депортирани в Полша и в Германия. Символ на тези спасени 50 000 човешки живота днес е Гората на България в Йерусалим. С посадените след 50 000 дръвчета - символ на тяхното спасение. Защото единствено НР България не допусна гавра с българското еврейство”. /Бел. Авт/: От реликвите и от тяхното местонахождение винаги са се интересували особено много черноризците на фюрера Адолф Хитлер, чийто съветници са били свързани и с представители на черното религиозно тибетско братство БОН ПО. По данни на дългогодишния руски дипломат от кариерата Владимир Ломейко, посланик за специални поръчения в Женева, в мандата на бившия генерален секретар на КПСС Леонид Илич Брежнев, трупове на над хиляда тибетски мисионери с монголоидни черти, облечени в униформи на висши офицери от Вермахта са били открити от руснаците след настъплението и завземането на Берлин през 1945 г. Тези данни, според Владимир Ломейко /преживял блокадата на Ленинград по време на Втората световна война в окупирания град/, са били записани в секретните архиви от времето на същата война. А труповете били намерени при разкопаване на бункери на Вермахта. В подобен бункер, според официална версия “било открито тялото на Адолф Хитлер”. Акад. Йордан Иванов: “Всъщност Хитлер и приятелката му Ева Браун съвсем не са загинали през 1945 г. Те са останали живи. Според моите проучвания и изследвания, Хитлер умира през 1985 г. на ХХ век, в ранчо в Северна Африка, а година по-късно умира и Ева Браун, която е погребана в САЩ. Хитлер умира в строгоохранявано ранчо, недалеч от…….. езерото Виктория на 85 годишна възраст, а Ева Браун в Амерка на 86 г. Канадският ефрейтор когото сложиха за цар в Заир, всъщност е бил член на личната охрана на Хитлер, докато последния е бил жив. В територията на този регион никой не е могъл да влезе, особено в района около езерото. Според мен това е една малко определена територия в Заир”. /Бел. Авт/ Военни стратези, коментирайки нацистката завоевателна техника на Велика Германия от времето на Райха, нерядко са я оприличавали с тази от времето на древна Асирия. Защото ако Германия е успяла да подчини през 40-те години на ХХ век най-значимите европейски нации, във времето на Титглат- Паласар древна Асирия също е ” изнудвала по-малките народности да й се подчиняват”. А завоевателят езичник Титглат-Паласар I, който по времето на своето господство правел всичко възможно за да разшири границите на Асирийската империя, заплашил тогава, че армиите му "ще тръгнат срещу Израил, ако не му бъде платена огромна сума като данък”. Това свое искане той изложил още приблизително през 1100 г. пр. н. е., без да осъзнава, че с него е способствал за разделението на евреите. А вината на историците в този смисъл се е състояла в това, че много спорадично и пестеливо е описвала тези първи войни между Асирия и Израил. Затова ако битките на окултната Втора световна война бъдат свързани с войните на древността, както вече писа за това американският автор Макс Даймънт, - “и ги сравним с други битки от времето на фараоните, налагат се изводи, че Втората световна война по някакъв особен начин прилича на войните, водени от Асирия пр. Хр. Защото на асирийците навремето са им трябвали цели десет години и трима царе /Шалманасар V и Саргон II, и пр.,завладял старата столица на евреите Самария през 722 г. пр. н. е., за да победят Израил". В клинописните архиви от ІІ хилядолетие пр. Хр., открити в различни градове в Сирия, Месопотамия и Египет е имало и информации от времето на Йисус Навин. Съобщаваме тези факти, защото едно от най-забележителните открития, направено по време на разкопките в Хацор е било свързано със скалите каменни гробници, изсечени в скалите, от времето на Ханаан. Съществуват старинни предания, че в района на тези гробници са били крити преди хилядолетия реликвите, които библейските евреи са донесли със себе си от Египет. А гробниците с изградена тунелна мрежа между тях, в района на Хацор, по правило са се състояли от голяма правоъгълна шахта, с различни по форми пещери, започващи още от основата. Източното разширение на тунелната мрежа не е било изяснено. Предполага се, че първоначалната тунелна мрежа е служела за отвеждане на водата, която се събирала в тези шахти. С изключение на откритите няколко керамични съда, гробниците били намерени празни. Най-вероятно са били ограбени още в древността. В Библията градът Хацор се споменава и в /3 Цар. 9:15/, където той, заедно с Мегидо и Гезер били построени наново от цар Соломон. През 732 г. Пр. Хр., заедно с други Галилейски градове, градът Хацор бил завладян от асирийския цар Теглатфаласар ІІІ /745 - 727 г./. По този повод в /4 Цар 15:29/ четем: "В дните на израилския цар Факея дойде израилският цар Теглатфаласар и превзе ...Асор, Галаад и Галилея, цялата Нафталимова земя и отведе жителите им в Асирия". Името на града е било споменавано косвено и /1 Мак.11:67/ през ІІ в. Пр. Хр. На посоченото място става дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север, от долината Насор във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на Хацор / Насор.../. Йонатан описал града Хацор като разположен близо до езерото Хуле”. Преди време британският учен Майкъл Сандерс изведе теза, че библейските градове Содом и Гомор действително са съществували, но са били унищожени от гигантски катаклизъм или от древно непознато оръжие…. Това негово твърдение бе потвърдено и в края на ХХ век, чрез сателитните снимки на НАСА. Били са заснети най-невероятните неестествени форми и очертания по дъното на Мъртвото море, за които се е смятало, че са били останките от тези два тъй древни града. Изследователят Сандерс дори съставил и хипотеза, според която, в района на Северните брегове на Мъртвото море преди хилядолетия съществували цветущи земи. Случило се така, щото изненадващ природен катаклизъм ги е съсипал. Пак според Сандерс, “мощен земетръс ударил района преди повече от 5 000 г.” като от разместването на земните пластове избликнал от земята катран, който се самозапалил. Тази картина според него съвпадала точно с библейското описание за “огън и жупел, които се сипели от небето над Содом и Гомор”. Ако навремето Бог Йехова заповядал на държавата Израил да се сражава, за “да очисти Обетованата земя” от покварените хананейци, /Левит 18:1, 24-28, Второзаконие 20:16 – 18/, това събитие било идентично със случая, в който Бог наказвал злосторниците, в дните на Ной с потоп, и в случая на Содом и Гомор с огън. Така Бог използвал народа на Израил и като средство, за да унищожи ханаанците... Пак според Сандерс, втора катастрофа засегнала област, при която нивото на Мъртвото море се покачило и заляло разрушените древни градове. Тези заключения на екипа на Сандерс са дали сериозни основания на съвременните учени да приемат тезата, че точното “Библейското описание за унищожението на Содом и Гомор от огън и жупел, с необикновено древно оръжие е един случил се преди хилядолетия факт, а не само литературна измислица”. Възможно е това унищожение да е било предизвикано от древно неизвестно оръжие. / А защо не и Кивота?!/. Акад. Йордан Иванов: “Реликвите били откраднати от древния Египет. Кога точно е станало това не се знае. Може само да се предполага, защото когато на върха на планината патриархът Мойсей получава Скрижалите, много е възможно някоя тайна мисия да му е донесла там Кивота. А това означава след времето на библейския изход на евреите от Египет. Фараонът както е известно дълго време е преследвал с войските си евреите на Мойсей чак до Червеното море без да може да ги достигне, защото водите като по чудо се затворили, след като и последният от процесията преминал провлака. Междувременно египтяните по времето на /египетския плен на евреите/ не допускали последните да работят дори до пирамидите. Не им разрешавали да работят и с камъка. Евреите са изработвали тогава само тухли. От библейските еврейски притчи и легенди тръгнала библейската версия, че човекът е бил направен от кал. Всъщност метафората за тази кал тръгнала от времената след древните библейски потопи, когато оцелелите живи излизали омазани от залятата с кал земя. А спасилите се по възвишенията и височините, виждайки “калните” си събратя, създали притчи и предания, от които излиза, че човекът бил направен от кал. Затова в Египет на поробените евреи се разрешавало да правят единствено и само тухли. Оцелелите от потопа излизали от калта в плитчините. Наблюдавайки ги, другите оцелели сметнали, че и те по този начин са излезли и затова са хора. И тъй като вече сме в третото хилядолетие, не може да се лъже кое как е било. Защото и в ония древни времена е имало още тогава ограбени гробници.От сензационните разкрития, които съм направил, провеждайки серия измервания, твърде малко резултати съм представил на специалистите, но сега предлагам няколко от тях. Все още никой не е открил 17-те гробници, разположени на територията на Египет, които за разлика от болшинството известни, не са разграбени. Затрупани дълбоко под пясъците, наслоявани в течение на векове в Сахара, те съхраняват не само любопитна, но и ценна информация за една високоразвита древна цивилизация както и за несметни богатства. В тях, скрити от човешки поглед са положени тонове злато и скъпоценности. Тези гробници съществуват повече от 6 500 години. Затрупани са дълбоко под пясъците като най-дълбоката е с 30 тунела. До тялото й е възможно да се достигне само през петия тунел. Докато гробницата, разположена в най-плиткия пласт има единадесет тунела, като до тялото й се стига само и единствено по единадесетия тунел”. /Бел. Авт/. В аналите са запазени информации и потвърждения за египетските съдилища над евреи, за начините - как са ги съдили, защото още тогава между тях е имало и големи майстори в корупцията. В “Съдии”4, съдийката Девора/Дебора/, се споменава като единствената жена в древността, изпълнявала функциите на съдия, както и Варка/от рода на Исахар/, пели предводителството на израелтяните срещу царя на Хацор. В “Песента на Девора”/Съд. 5/, е описана и една от древните грандиозни битка в района на Ханаан. Сведенията за това са запазени на арамейски език. Арамейците всъщност са древно племе от дакомизийски клон, по-изобретателните от които създали изкуствен търговски език, за да се разбират с другите. Дори и Христос е говорел арамейски, друг език просто не е знаел. Затова не е могъл да се защити както и да комуникира с римския наместник Пилат Понтийски. И така - всичките опити за реституция на древните култове , на херметическите мистерии както и за секретни археологически експедиции, провеждани по времето на Райха у нас и в Египет днес ни дават основание да отговорим на Големия въпрос - какъв е бил скритият смисъл на интересите на Райха, в контекст на Окултната война, каквато всъщност била Втората Световна война. Във времето на Хитлер, немските археолози извършват нови разкопки и проучвания в Египет, с цел да открият следите на тайното оръжие на древните – Библейския Кивот. В строго -секретните експедиции, в търсенето на реликвите са участвали и българи, чиито имената остават в забвение. Тук е мястото да споменем и за още няколко секретни археологически експедиции на Балканите, организирани също от гаулайтери на части на СС у нас през 1943 г. когато немски войници и СС- части от дивизията “Мъртвешка глава”са охранявали исторически обекти, в района на Златоград. Това може да потвърди археоложката Златоживка Здравкова, изследовател на уникалните мегалитни паметници от същия регион, на долмените и надгробните плочи както и на каменните плочи, лежащи върху вертикални камъни които сега наготово откриват наши мастити археолози. . В своите проучвания тя винаги е търсила връзка с пътищата на мигриралите през Балканите библейски евреи. Подобна теза развива и българската археоложка Димитрина Джонова Митова, изследвала културата “Нураги”. Според нея, Сардите от Сардиния и Сердите от Сердика са били кръвно свързани. Митова ги разглежда като яхвически отчески племена. Освен това тази изследователка първа огласява наличието на яхвически отчески кладенец от преди 1400 години преди Христа, в района на с. Гърло на 35 км. От София. Строителството му се идентифицира с времето на Библейския изход на евреите от Египетски плен и с миграциите на семитите яхвисти. /Бел. Авт./ Когато говорим за идолопоклонството при евреите нека не забравяме и култа към Златния телец. Божеството, направено от Аарон във вид на телец при планината Синай е описано най-подробно в глава 32-ра, в книгата “ Изход” от Библията. Култът към Златния телец, след жестокото наказание на Бога бил прекъснат и възстановен отново едва във времето на Йеровоам. Култът се възстановява отново когато израелската държава се разпада на Северно Израелско царство и на Южно - юдейско. Така цар Йеровоам, страхувайки се от обстоятелството, че израелтяните отново могат да се присъединят към привържениците на Давидовата династия е поставил в древните светилища на Бет Ел златни изображения на телци и обръщайки се към народа казал - Ето твоите богове, Израил, които те изведоха от земята египетска... Библейските изследователи днес продължават да твърдят, че този култ е продължавал да съществува, но само в Израил, а не и в Юдея. С унищожаването на Северното израилско царство пропада и от самосебе си култът към Златния телец, защото всред населението идеята за единния бог е била слабо застъпена. Разказът за греха, интерпретиран многократно в Библията, преследва евреите във всички векове и времена. Грехът от времето на Златния телец. Дори в Талмуда се споменава това, че Бог е изискал първият народен грях от момента на предателството на Мойсей и въвеждането на Златния телец - да бъде изкупен от 24-тото поколение евреи, което като време съвпада точно с времето на Вавилонския плен, /след разрушаването на Соломоновия храм/. Счита се, че това е особена, специала небесна карма, сполетяла еврейския народ и, че тя има точно връзка с първия народен грях от времето на поклонението пред Златния телец. След “Страшния грях”, извършен с възвръщането на култа към Златния телец и последвалите поклонения в храмовете в Дан и Бет Ел към идолите, изследователите на този култ споменават, че според Йеровоам, "неговото учение е било безупречно", а наказанията към народа последвали, защото народът упреквал цар Соломон, който “загинал изключително поради факта, че е бил тщеславен”. Имало е и трети идол на Златния телец, издигнат и в столицата на Израилското царство – Самария, за което разказва пророк Гошеа. Израелските колена след изхода на Библейските евреи от Египет са живели повече в планините, защото “народът не можа да прогони жителите на долината, понеже тези от долината имаха железни колесници”/Съд.1:9/. Родовете, заселени в Галилейските планини, най-вероятно са полагали принудителен труд за местните ханаански първенци и жители. Между тези родове било и коляното на Исахар, “станал роб, подлежащ на данък”/Бит. ,49:14-15/. Чак след около 100 годидни нещата се променили. В Библията пише още и, че град Хацор се споменава и в /3/, в Царства 9:15/ като се упоменава, че той с Мегидо и Гезер били построени наново от цар Соломон. + стр. 7. В намерените археологически писмени паметници в Тел Амарна и в Ебла информациите са за градовете Хацор, Йерихон, библейския Халах - столица на асирийския владетел цар Асурбанипал ІІ/883-859/ пр. Хр. както и за величествените столици на останалите древни могъщи градове държави - Вавилон, Мемфис, Тива и др. Заедно с Лахиш, Мегидо и Йерусалим и Хацор е бил споменат за пръв път в клинописните таблички на западносеметски, /палеоханаански език/, открити в тел Мардикх – древния град Ебла, датирани от 2 400 – 2 225 г. пр. Хр. Известният израелски археолог /Y.Yadin* / е бил амбициран да изследва клинописните архиви от времето на Ханаанския период. Такива от времето на ІІ хилядолетие били намерени в различни градове на Сирия, Месопотамия и Египет8-9. Техникага т градовете на Ханаан била на изключителна висота. Една от най-ранните подпочвени напоителни системи в Ханаан отново е била открита в района на Хацор. В храмовите планове на Ханаан археолозите са описали наличието на идентични находки с атрибутите на Соломоновия храм: пропилеи, бами/ритуални маси жертвеници/ за жиертвоприношения на големи животин. Дренажни канали, каменни маси и сребърни или каменни вотивни бокали. Всимки тези артефакти, открити при археологическите проучвания показват, че Ханаанските градове в периода 6-4 в. пр Хр. са били изключително добре развити. Дори нещо повече: един от най-старите градове на света или най-северният ханаански град Хацор и бил по това време уникален по архитектурния си замисъл. Не отстъпвал на градовете в царсвото Мари и на тези, в останалата част на древна Месопотамия. По повод обстоятелството, че в миналите времена учените и библейските изследователи търсели сходни черти между Соломоновия храм и храмовете в древен Ханаан, в Египет, в Егея и Месопотамия, в древен Рим, според протопрезвитер проф. Н. Шиваров има данни за известни аналогии. В неговата “Библейска археология” също откриваме подобни. Най-вече по отношение на ритуалите с жертвоприношенията. Защото около всички жертвеници на древността са намирани кадилни и други ритуални съдове с ритуално предназначение. В Соломоновия храм ритуалите били по специфични. Имало дни, в които в Храма освен редовните, са били извършвани и допълнителни жертвоприношения – например в съботите. По време на празника Рош Ходеш и др. За тези ритуали съществуват и допълнителни молитви като молитвата “Мусаф”. Канона още от древността изисквал да не се допускат грешки. Особено по отношение на порядъка на четенето на молитвите. Също и в начина на служене. При сравнение с храма в Хацор от описанието, въз основа на археологическите свидетелства става ясно, че и в Соломоновия храм общото е било в подреждането на три помещения в една права линия. И тъй като в археологическата и в западната богословска литература много често се правят сравнения, по отношение на размерите общо взето размерите на храма в Хацор се доближават до тези на Соломоновия храм, като в Хацор най-вътрешното и най-святото за ханаанците помещение на храма е било двойно по-голямо от светилището в Соломоновия храм. И тъй като В Светата светих на Соломоновия храм се е намирал Ковчега на завета, в нея влизал първосвещеник веднъж в годината, на празника Очищение, за да поръси с кръв от принасяната жертва очистилището върху Ковчега на завета. Ежедневното служене в светилището се е свеждало само до принасяне на кадилната жертва и до поддържане на светилниците/менората/, а в съботния ден се е извършвала ритуалната смяна на хлябовете на предложението. В храма в Хацор обаче, идолослужението се е извършвало в най-вътрешното помещение къдете се е намирал жертвеника за кръвни животни. Имало е голям базалтов съд за вода, 80 см. В диаметър, съдове за маслинено масло, вино и други необходими атрибути, както и маси за приношения със специални вдлъбнатини. Затова в ханаанските храмове най-вътрешното помещение е било най-голямо. А цялото богослужение в Соломоновия храм се е извършвало най-вече в двора пред храма. Особено важен елемент от ритуалите в библейския храм на цар Соломон бил момента на прикадяването с билки и благоуханни ефирни масла, получавани на принципа на дестилацията на пара. Данните са в древните еврейски мерни единици: 1 “мане” – 573 грама и 1 “кав” – 24 “бейца” – 2.16 литра. Сместа, ползвана за тази цел съдържала: ароматична смоли - балзам /естествен сакъз - смола/ и карамфил/ във вид на миро/, “гальбан”/рус. Наименование/ и тамян. От всичко по седемдесет мане, /мане – древна единица мярка/, миро и касис, стъбла от нар и шафран – от всяко по 16 мане, “костус”/рус./ - 12 мане; канела – 3 мане; кинамон – 9 мане. “Щелок” /рус./ приготвян от медоносното растение на храста “Вика”, раждащо вид грахоподобни плодове - 9 кава/мярка/; кипърско вино – 3 сеа /1 сеа = 2 хина или 12,9 литра/и три кава; а в случай на липса на кипърско вино – силно бяло сухо вино. Четвърт кав сол от “Сдом” – сур., малко особена трева, при запалването на която се отделя голямо количество дим./Вероятно фий/. Равинът Натан от Вавилон разказвал, че би било добре ако към сместа се добави малко кехлибар от реката Йордан, но ако към същата смес се прибави и фруктов мед, тя губела свойствата си. Освен това, ако някой си позволи да прикади със сместа, в която липсва дори и една съвсем малка съставка го очаква смърт. Равинът Шимон Бен Хавлиел разказвал, че балзамът е смолата, която отделяли балзамовите дървета. За какво се е използвал щелока, добиван от Вика?! С него претривали карамфила за получаване на смес за очистване. А в кипърското вино държали карамфил за усилване на неговия аромат. И макар, че за същата цел може да се използва и урина, такава никога не е била използвана, защото би било грешно в храма да се внася урина и други човешки екскременти. В Глава 9 на “Летописи”: “И Савската царица Билкис от най-стария династичен род в света - рода Дуло като слушаше как се прочува цар Соломон, дойде в Ерусалим да го пита с мъчни за нея въпроси. Дойде за да посети храма, с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни. И като дойде при царя, разговори се с него за всичко що имаше на сърцето си. А той отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за цар Соломон, което не можа да й обясни. И като видя Савската царица мъдростта му и къщата, която бе построил, ястията на трапезата му, начина на сядане и на обслужване от страна на слугите му, облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея. И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти. Но и за половината от величието на мъдростта ти не ми е било разказвано; ти надминаваш слуха, който бях чула. не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си. Честити да бъдат мъжете ти, честити да бъдат и твоите слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти! Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си, цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля, за да го утвърди до века, затова те е поставил цар над царете, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правдиви дела. И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломона. (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни. А от алмуговите дървета царят направи подпорки* за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя). И цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя. А теглото на златото, което дохождаше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта. освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро. И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато за всеки щит; и триста щита от ковано злато; с по три фунта злато за всеки щит; и царят ги положи в къщата Ливански лес Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато. Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките. А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство. И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни. Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония , които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни. Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост. И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му. И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски. Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим. И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет. И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници. И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни. И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години. И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години” С това не се изчерпват данните за този владетел. Всичко за цар Соломон е описано в Книгата на пророк Натан, в пророчеството на силонеца Ахия, във Виденията на гледача Идо и в “Песен на песните”. А според “Етиопската версия за следите на Кивота”, библейският Соломон бил цар на Израил и царувал в Ерусалим четиридесет години като след неговата смърт на престола се възцарил синът му Ровоам. В Стария завет много подробно е описана срещата на цар Соломон със Савската царица Билкис Дуло, наричана още Мекада, владетелка на царството Саба. Някои съвременни изследователи считат, че може би митичната родина на Савската царица е била земята на Дакомизийците и по-точно планината Странджа. Етиопските легенди разказват обаче и, че царицата посетила Соломон “за да бъде посветена в тайнствените мистерии на храма”. След като това станало, двамата владетели се разделили, а царица Билкис родила от връзката си с цар Соломон син, който я наследил на престола. В свещената книга на фалашите “Кебра Нагаст” пише, че този син се срещнал с цар Соломон, който му завещал кивота и тогава младежът отнесъл реликвата. Векове наред сакралните реликви променяли местонахождението си в древните храмове, защото били крити. Според едно предание, ковчегът на Завета бил скрит в храма “Света Мария от Цион”, в етиопския град Аксум. Има предания за минали времена, в които реликвата била изнасяна веднъж в годината от църквата, цялата обвита в килими, които да предпазват миряните от огромната мощ на Кивота. И за да бъде съхранен, първосвещениците сътворили второ копие, именовано “табот”. ВСИЧКО ЗА КОВЧЕГА НА ЗАВЕТА "...Сие гадание глаголет бити о премудрости царя Соломона..." Сборник (Поп - Пунчов) от 1796 г. По повод на местонахождението на скрития Ковчег с кивота, летописците твърдят, че “само избрани свещеници през хилядолетията са знаели местонахождението му” . А в Талмуда се казва: "Ако Обед-Едом е бил благословен за това, че е приютил в своя дом Ковчега на Завета, то колко ли пъти по-голяма благословия би заслужил или ще заслужи този, който оказва гостоприемство на изучаващите Закона"?! В интерпретация по патентованата за дешифриране на древни езици система “Бустрофедон” на един наш съвременник и изследовател, семантолога Теодор Латинов – КИВОТ означава лазерно оръжие, СКРИЖАЛИ - божий листа или тезиси, а СКИНИЯ – “място, в което всеки може да каже "С Бога съм!” Според някои изследователи - талмудисти пред Ковчега на завета стоял древен камък, наречен ”камък на сътворението”, който някои изследоветели на източни доктрини определят и като “Камъка на Чинтамани”. Ковчегът на Завета винаги е бил най-важната еврейска светиня или мястото за откриване на ШАХИНА /Божественото присъствие/ на земята. Според библейските предания, мястото на Ковчега на завета ще бъде намерено едва тогава, когато Господ събере своя народ и му дари милосърдие. Съществува вероятност и под влиянието на особения култ към Ваал, мигриращите евреи да са пазили свещения кивот и в светилища на други древни божества. Тук е мястото да припомним и за древната богиня на войната Сохмет/Сехмет/, изобразявана в пирамидите която бди над съня на мъртвите и държи символично древно оръжие във вид на свещен жезъл в ръка. Библията описва най-подробно начина за направа на Ковчега на Завета: "Направи ковчег от дърво акация; дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина. И обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън, направи отгоре около него златен вит венец. И излей за него четири златни гривни, и закрепи ги на четирите му долни ъгли; две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна. Направи от дървото сиким/салкъм или акация/ върлини и обкови ги с чисто злато; и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът; върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от тях. А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам." Акад. Йордан Иванов: “Ковчегът на Завета е описан в Библията, в книгите (Изход, 25, 22М ,Числа - 10,33, Послания кам евреите ,9 и 4). Какво точно представлява Ковчегът на Завета? Няколко функционални чекмеджета, поставени едно в друго. Едното с упътване за мистичното боравене с реликвите стои в единия ковчег, а самият Кивот – оръжието на древните е поставено в друг. Според мен много е възможно, това да е оръжието на загинали отдавна още по-древни цивилизации, от времената преди потопа. От преди 7-мото или 10-тото хилядолетие назад. Реликвата била носена ритуално на ръце. Сведения за древно странно оръжие във вид на жезъл, както и за пораженията, които е причинявало могат да бъдат открити в индийските веди, в хималайския епос и в преданията на НААКАЛИТЕ по манастирите на Тибет, в Махабхарата и в Рамаяна. Класическото библейско описание в “Изход” на Ковчегат на Завета го определя като "особен сандък от дървото СИКИМ, /салкъм/ или акация с 2,1/2 лакти дължина и 1,1/2 лакти ширина и височина, който отвътре и отвън е бил покрит с листове злато. Ковчегът на завета бил снабден с четири крачета - своеобразни поставки, върху които, в четирите ъгъла били прикрепени четири златни пръстена/халки/ по две от всяка страна, през които се прекарвали два пръта, с дължина 7 - 10 лакти. Също облепени с листове злато, с които се осъществявало самото пренасяне. Древната традиция не позволявала никога да се изваждат прътовете от пръстените и по този начин цялото приспособление е било конструирано така, щото прътовете да служат и за заземяване. В Ковчега се пазели Кивота и Скрижалите на Завета. В най-вътрешната страна, заедно с прибора за манната небесна, разцъфтелият жезъл на Аарон, елеят за помазване и златните дарове на палестинците. Ако трябва да коментирам Кивота, ще се опитам да интерпретирам наименованието през системата Бустрофедон, т.е. “ТО ВИК!” – “КИ ВОТ”. Когато древните нещо не са знаели, ТЕ употребявали за него термина “ТО”. С “ТО” дакомизийците в онези отдалечени от нас времена именували Бога. Именували и живота на земята. И докато и днес евреите пишат от дясно на ляво, а ние от ляво на дясно – КИВОТ или ТО ВИК като термин е бил използван именно във времената, когато още не е имало конкретни определение за понятията Бог и Кивот. Когато Ковчегът на Завета за пореден път бил понасян от жреците на път, месията Мойсей изговарял следните думи: Вдигнете се, О Господи, ще се разпръснат твоите врагове, ще побягнат и тези, които те ненавиждат./1/-“Числа 10:35./ Защото от Сион започва Тората и словото Господне от Йерусалим!/2/-Исай 2-3. Благословен да бъде всеки, който в своята святост е дарил с Тора народа Свой, Израел. След разрушаване на Соломоновия храм Ковчегът отново бил понесен от свещениците Цадукеи. Оттогава свещените реликви, скрижалите и Кивота изчезват безследно..И така, ако днес, в началото на ХХІ век археолозите вече откриват пътища към безследно изчезналите градове и цивилизации както и данните за исторически събития и начините на живот на древните народи и реално съществувалите личности, вече е дошло времето да бъде разкрита свещената тайна на Соломоновия храм ,след момента на неговото първо унищожаване от Навуходоносор през 592 г. пр. Хр”. Великият Синедрион – еврейското народно събрание от времето на Персийския плен започва от учителя Езра и включва времето на връщането от Вавилонския плен – 5-4 в. пр. Хр, в което жреците се разпореждали с постепенното пренасяне на тази най-важна еврейска реликва. Именно заради по- мекия зимен климат на Балканите, тук и заради екватора, който някога е минавал през района на днешния български град Перник, а също и заради урана, опознат и разработен още тогава в днешните земи на България ,от същите най-първи дакомизийски етноси и народи преди потопите, племената опознали свойствата на капината. Единственото растение, употребата на което още от древността е известна като ефикасна срещу лъчевата болест. Те са ползвали капините, капиновите плодове, храсти и листа, растенията от района на планината Люлин край Витоша, с дишащия вулкан. И като се има предвид че вр. Готен е връх от уранова планина над днешните български села Сеславци и Бухово. Защото това растение от най-дълбока древност е било познато с особено силното си антиоксидантно въздействие. Защото – още веднъж то е единственото растение против лъчевата болест. И така древните познавали ползата от капината и като единствено лекарство. А при умирането на някои, в днешно време в много стари гробове са били откривани клони от капини, против радиация на запад от София, лекарството против лъчавата болест. И тъй като в ония дълбоки времена градивни са били представителите на северните народи от потъналия континент, които са правили Наска…..Затова тук, в земите на Балканите, жреците на Северното полукълбо по-точно тези от земите на Балканите изработили древно уникално оръжие, в нашите географски ширини. Пренасяли го през есента на юг, в Ханаанската земя. А през пролетта, с ритуал го връщали отново обратно. Те познавали свойствата на урана и живака и изобретили и други съоръжения, в които са ги използвали. И докато южните народи от потъналия континент край днешна Антарктида са познавали само живака и са го ползвали като горивно средство,/южните са летели с живак, за което има немалко анали и както пише в древните хроники/, северните, по нашите балкански географски ширини се занимавали с оръжието, както сега летят Изток Запад. Така тези общности са се съревновавали… /Бел.авт/. По този повод следва да си припомним как знаменитият швейцарски изследовател Ерих фон Деникен, който провокира страстите на учените, интервюира сътрудници на НАСА, участвали в експеримент по направа на мострен модел на скинията по "библейски рецепти". Той е твърдял, че "Това, което е било записано в Библията, наистина е било предписание за направа на “електрически зареден култов уред, служещ за радиотелефон”, с помощта на който Мойсей общувал сас "своя Бог!" Или както продължава да твърди още един друг наш съвременник- Хелмут Хьофлинг, "... не съществува библейско доказателство за това и остава непонятно защо именно Ковчегът на Кивота е трябвало да представлява високочастотен уред и дали всички изброени материали действително са били необходими за изработката на този прибор". Още през 1962 г. американски студенти с помощта на инструктор от НАСА са изработили по данни от Библията модел на скинията на Мойсей или особен вид предавател. Оказва се днес, че експериментите на още двама британски учени - Джордж Сейсоун и Родни Дейл, които въз основа на описания в книгата Зохар са успели да реконструират установка или машина за производство на манната небесна. Манната според тях е представлявала вид белтъчна храна, която отново според древните текстове се е произвеждала от прибор - установка, съхраняван в Ковчега на Завета. Двамата учени на практика направили експериментален модел на машина, произвеждаща белтъчна храна, която дори и днес може да се възприема като ""чудодейно средство." Кондензираната след изгрева на луната вода двамата учени смесили с особен вид микроскопични водорасли, съдържащи се във водите на Червеното море. Смесена с водораслите, водата в тази установка стимулирала процес на производство на особен вид висококалорична белтъчна храна. Подобен синтез на продукта теоретично е бил възможен, /пак според двамата учени/, и се е получавал и чрез облъчване на заложените в установката вода и водорасли. Но за това е необходима много енергия. Според изследователя Ерих фон Деникен, подобен енергиен източник в пустинята по време на странстванията и митарствата на библейските евреи е можел да бъде... само и единствено миниатюрен ядрен реактор! Швейцарският учен описва най-подробно всичко това в една от книгите си, озаглавена "Пророк на миналото". Акад. Йордан Иванов: И докато загадъчният Свинкс и Златният телец са били интерпретирани като пазители на законите на Космоса, Кивотът бил пазеното свещено оръжие на древните. Когато коментирам блестящото покритие на Ковчега, асоциацията ми е с Библейския Кивот, защото той е най-блестящото разумно техническо откритие на човечеството от най-дълбоката древност. Може да е имало и други и по-модерни за времето си неща, но само това оръжие е останало след потопите.Оръжие - пазител на свещените тайни на древните народи, носен и използван още преди потопите, защото в хилядолетията не е било сътворено нищо подобно. Този уред, прибор по традиция бил съхраняван на някоя висока планина до която подобни катаклизми като потопи и наводнения просто не са достигали. А жреците, носили реликвата е трябвало преди това да изравняват пътя по който са се движили процесиите с оръжието. Защото то не е трябвало да се клати. За да не се извърши синтез на съответната реакция. Би могло да се предположи, че вътре в същия прибор, в оръжието на древните е имало едновременно и живак и уран?! Само че за пропорциите, кое колко е било, все още е рано и не може да се каже. А първосвещениците обличали при ритуалните шествия с ковчега специални бели одежди, с дълги златни нишки, проводници на електричество, които служели и за заземяване. Тук специално бих желал да обърна внимание на учените, че ако реликвата – оръжието на древните се е носила на рамене от 4 души дълго време, походката им ставала неравномерна. При неравномерния ход на носачите “сухата” и “мокра” маса в прибора образували смес, която насочена по определен начин изгаряла всичко по пътя. А ако при същия ритуал с процесиятя по пренасянето са се пеели химни и Ковчега на завета е бил носен на ръце - ниско долу, оръжието компенсирало равния ход. Жреците-първосвещеници качвали реликвата на раменете си, когато имало необходимост тя да бъде показана на чужди войски или на народа. Затова по пътя на КИВОТА /Ковчега с реликвите/, “хълмовете се стопявали, изравнявали се със Земята. Ковчегът в трудни моменти сам пренасял свещениците, които го носели на плещите си, особено по време на знаменития преход през реката Йордан. И когато цар Соломон внесъл Ковчега в храма, всички златни дървета, с които той бил украсен, за велика радост на свещениците се наляли с живителен сок и се покрили с обилни плодове. Но когато цар Менаше въвел в храма идол, Светият дух се отделил от него, и плодовете изсъхнали. Ковчегът на завета служел не само като хранилище на Кивота и на Закона, но също пазел израелтяните от врагове в пустинята, очиствайки от тях и пътя, по който вървял древният еврейски народ”. Друга легенда разказва за “двата божествени лъча, които излизали от очите на херувимите и убивали всички змии и скорпиони, срещани по пътя. Лъчите изгаряли и опустушавали всичко ненужно и лошо. От въглените се разпространявало чудно благоухание. Поразени от това чудо, народите, покрай които минавали евреите взклицавали, "Какво е това, което изгрява от пустинята и изгаря всичко, като че ли в стълбове дим..?!" Всъщност те правили “показно” представяне на уреда, демонстрирайки пред противника как той би могъл да бъде унищожен. Затова редно е да се замислим, какво би могло да бъде предназначението и на жезъла. В случая ще коментираме жезъла на Мойсей, макар че жезлите са били познати и ползвани още много хилядолетия по-рано. Затова в онази древност жезъла би могъл да се разглежда освен като атрибут на древно оръжие, също и на ключ към него. Жезълът - оръжието на ТАНГ-РА или може би на Атон, през хилядолетията винаги е бил атрибут на власт. Като символ той винаги означавал огромна власт и бич на властта. Пазел авторитета на царе, пълководци, мисионери, завоеватели, патриарси и монарси. Същият символ при фараоните бил свързван и с лидерството в семейството и в държавните дела. С него се водели войни в тогавашния свят, за да може да се краде оръжието. Всъщност жезлите са били този древен необходим атрибут към оръжията. А войните били между племената и родовете. Защото древните стадни народи без борби просто не са могли да съществуват, докато единственият атрибут, който би могъл да ги обедини тогава бил жезъла, призоваващи всички към благоразумие, сдържаност и хладнокръвие. Жезлите пазители както и жезлите на царете от израеливите колена може би са имали и друга скрита сакрална функция на ключ между Скинията и Кивота. Известен факт, описан в древните хроники и библейските книги е, че Моисей "е разсякъл с жезъл водите на Червеното море, за да изведе еврейския народ от изгнание от Египет". И дори "ако водите на Червеното море сами са се разтворили за да направят път на бягащите евреи, преследвани от египтяните, то същото се случило според съобщението на еврейския историк Йосиф Флавий, след доста дълъг период от време и с македонците когато те по същия начин преминали през Памфилско море под предводителството на Александър Македонски, когато той тръгнал да завоюва Персийското царство. Моисей превърнал своя жезъл в змия, с него водата в кръв, много жаби и вредни мухи извел от страната. Александър също е ползвал свещен жезъл, описан в древни папируси. Заело се е, че.. "царете юдейски, също така с жезли извели хората си от Египет"/Битие/. Немалко учените чисто технически са се старали да обяснят още един невероятен феномен, наблюдаван при много силен вятър, с водите на Червеното море. Под въздействието на този вятър, водите на морето наистина могат да се отдръпнат и то така щото в отделни участъци да се получи нещо като пътека по която е възможно да стане преминаването по суша. Това уникално откритие било регистрирано като необикновено явление. Същото явление била характерно за един особен район на Червеното море, откъдето се предполага, че е преминавал пътя на Библейските евреи. Във всички случаи, обаче тогава, в древността на патриарха Мойсей, жезлите са били възприемани и като атрибут на свещените пазители. Бронзовите вотивни жезли, използвани в древността, според българската археоложка Димитрина Джонова - Митова, "илюстрират избора на рода на Левит за божий свещенослужители". Коментирайки какъв е бил дълбокия истински смисъл на култовите ритуални юдейски жезли, тя категорично ги определя като пазители на Кивота, символи на властта и мистични пазители на реликвите, древни свещени оръжия. Тя ракзазва как князете от Мойсеевите колена, "въоръжени" с подобни жезли са "пасли своите стада" – своите племена и пазели хората. Жезълът бил страж на Скинията и на Кивота. Тук е мястото да отбележа, че множество подобни реликви, в своя прощапулник, всъщност са тръгнали от нашите географски ширини. Защото както е известно тук на Балканите се е намирала преди хилядолетия люлката на човешката цивилизация. Така хилядолетия пр. Хр., в Родопите били издигани най-величествените култови светилища и храмове, в чест на древните божества, а също и на слънцето. Родопите, Странджа, Хемус и Рила както и равнините на Балканите, свещената земя на дакомизийците и на северния народ, живял някога в тези крайща. Чак през първото хилядолетие пр. Хр. Както пише Херодот тук пристигат и траките, които поради пословичното си незнание, възприели култовете и вярванията на местните дакомизийски жреци.

Нагоре