Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
20.08.2009 12:06 -
Академик Йордан С. Иванов: "Слово за сребърните предци - прабългарите" - 1 част
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 4540 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2009 12:16
Прочетен: 4540 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.08.2009 12:16
Слово за сребърните предци - прабългарите
1 част Интервю
с българския феномен и ясновидец по рождение
акад. Йордан Стоилов ИВАНОВ
на Анна ЗОГРАФОВА.jpg)
Mont-press.com Брой 86/1019/, год. 31 октомври - 4 ноември 2002 г.
Въпрос: Според Арнолд Тойнби българската цивилизация присъства под №о 21 в общия списък на човешките цивилизации, изброени до ХХ век. Моля Ви, да посочите в пространството и времето, как виждате следите от духовната и материална култура на предците ни - прабългарите. какво още можете да ни кажете за държавата Болгара или Булхара? Йордан Иванов: Ако по време на предшестващи потопи, от преди 70 000 години, човешката цивилизация се е връщала неколкократно с хилядолетия назад, то днес в Хималаите , на височина над 6 000 м е открит най-древният град на света, където се съхраняват данни за нашата истинска прабългарска история. Там и до днес се почита богът Кубер. И ако още в най-дълбока древност предците ни почитали бога Кубер, който е известен и почитан и до днес, името Кубер е от ареала на бог Тангра. То означава мълния, светкавица или светлина. Такова е името на древнобългарското божество, записано в Именника на българския владетелски род Дуло. Отделно в клинописните паметници на Двуречието, освен името на бога Кубер, продължават още да се срещат и имената Курт /Гурт/, Кубрат /Гобруас/, Крум /Грум/ като вероятно по причина на палатализацията “к” постепенно преминава в “г”. Искам да подчертая, че официалната история на т.нар. Първо българско царство и на българите не започва в никакъв случай от 681 г., със сина на хан Кубрат - хан Аспарух, а има корени цели 53 000 години назад във времето, но за това ще стане дума в отделна книга. Началото ни е толкова древно, колкото днескашните историци въобще дори не могат да си представят. Точно затова известният Именник на българските ханове, в този смисъл трябва да има точен прочит, а не както е угодно само на някои властимащи историци. За началото за Балканския период на българската история официалните хронисти цитират годината 153 г. сл. Хр. Отново те - старите хронисти от онова далечно време, назовават нашите предци уногундури, сногундури, унугури, описвайки ги като “безбройно ято” или дори “като пясък на морето”, в хроники на хазарския хаган Йосиф, и в старинните руски летописи, както и в бележки към знаменитата ни Манасиева хроника. Според древния хронист Йордан, хуните и готите били сродни племена и по това, че имали една и съща история. /Бел. ред./ Един друг географ от II в. сл. Хр. - Клаудий Птолимей, пише за хуните, заедно с другите скитски народи: гелони, меланхлени, агазири, алани, бодини, карпи, които наред със споменаваните от Тацит ози и салити, били от старите народи. Според този хронист, хуните живели отвъд Дунава в Дакия. Войските на даките минавали през Дунава и войските ги гонели към Карпатите. Хронистите неправилно са описали, че там е Дакия, защото бастирните са живяли в района на западните Карпати, а роксоланите в източните”. В IV в. Зосим, нарича хуните скити, дори царски скити. Друг един хронист и авторитетен хунски историк Приск, контактувал с великия Атила, описва скитския им живот и градът Сирмиум, който бил обсаждан от хуни /скити/. Докато Прокоп визира хуните като кимерийци, живели някога отвъд Азовско море, които “всичките се повинували на един цар”. В старите хроники се разказва за владетел, който имал двама сина, името на единия било Утургур, а на втория Кутургур. И след смъртта на баща си, те разделили бащината си държава и дали наименувания съответно на управляваните от тях Утургури и Кутургури. /Procop Bg.IVр5/ /Бел. ред/:За хуните има информации от Йордан: “Хунугурите в трите си селища над Черно море станаха по-образовани и се разделиха в два рода. Вестготите служеха на рода на балтите, а остготите на прочутите амали.” И тъй като излиза според този хронист, че те са един народ, и хуни и готи, общите им исторически корени в един момент се простират от Скития до Азовско море, по-късно в Тракия, Мизия, Дакия и пр. Още един древен изследовател от VІ в., Агатия, остава следните данни: Хунският народ в много стари времена живееше до Азовското море към изток, по-на север от реката Танаис /Дон/ и подобно на много други варварски племена и народи се наричаше скити, а често според рода: котригури, утигури, други ултизури, бургунди, други пък се наричаха според отечество, обичаи и традиции. Много време след това те преминаха в Европа, било както се разправя, че “някакъв елен ги довел” и преминали блатото /Азовско море/ дето се излива в Черно море. Според този хронист, хуните скити живели ту до Азовско море и реката Дон, ту до Хималайските планини. Агатия изрежда всичките хунски племена: котригури, утигури, ултизури, бургунди, а цели триста години по-късно, отново се споменават племената оногундури, българи и котраги като потомци на скитските хуни. Скитски народи са и аланите, наричани от някои готи или масагети. Амиан Марцелин остава писмени анали, според които “зад Дон, в пространната Скитска пустиня живели алани, неури, будини, гелони, агатирзи, меланхлени, анропофаги, сери и други, живеещи на изток, зад амазонките, чак до изворите на Ганг /отново в Хималаите/, мястото, определено от Страбон за масагетите. Отново Диодор в І в. пр. Хр. говори за скитите, обитаващи съседна на Индия, страна - първоначално по бреговете на р. Аракс, но по време на техните стари царе, завладели огромни земи, чак до Кавказ, в равнините до океана и Меодитските езера, както и всички земи до реката Дон. Като праотечество на хуните, Теофан споменава за старите селища на оногундурите, българите и котрагите. За страната им, която се простирала на север от Черно море, до т.нар. Меотидско езеро /Азовско море/. Йордан Иванов: Ако обърнете внимание на Аасиро-Бавилонския /Вавилонския/ вариант на епоса за Билгамеш /Гилгамеш/ става ясно, че земите на днешните Балкани са били мястото на древната прародина, от която той - героят Билгамеш произхожда и откъдето прадедите му тръгнали на изток към изгряващото слънце - Лугал Демер Енки - Тангра. За там тръгнали оцелелите. Според митологията в иранската Зенд Авеста съществува предание за първочовека Йима, който навремето е бил предупреден от бог Ахура Мазда, затова, че “Земният свят е много грешен и е застрашен с гибел” и че “на земята ще настъпи зима, силен студ и големи наводнения. Бог Ахура Мазда посъветвал Йима да сътвори “Вара” - т.е. особен тип къща - кораб като прибере при себе си по двойка от едрия и дребен рогат добитък, от човешките същества, от кучетата, птиците, от различните растения, както по този начин им запази живота. Авестийският Ной - Йима, също както и библейският, се е погрижил да съхрани семейството, стопанството и животните. В древните ръкописи жреците на бога на древните българи Тангра били назовавани аскали. Според най-старата арийска религия, чиито корени са в тангризма, светът бил сътворен от хиерогамията /съюза/ на двете основни божества Тангра /небесният баща/ и Йима, майката Земя. А винаги когато говорим за сътворението трябва да се знае, че дори и извършвано ритуално от боговете, то - сътворението е тайнство, което не може да бъде описано или интерпретирано точно от човешките същества. Думата аскал първоначално е означавала жрец на бога Тангра, първолечител, /както Ескулап при римляните много по-късно/, а впоследствие тя се употребявала за обозначение на името на първожреца. От предците ни прабългарите името на бог Тангра било възприемано като триединна хармония между вселената /Тан/, човека /Наг/ и бога на Слънцето /Ра/. И както ще потвърдят преданията и ръкописите на древността, най-силни и активни ритуални служения, посветени на бог Тангра, били извършвани в района на северен Тибет както и в котловините и в подножията на небесната планина /Тян Шан/, откъдето започнало третото разселване на предците ни по света. Най-високият връх в Тян Шан, с височина 6995 м, неслучайно също е назован с името на бога. И ако върхът Кхан Тенгри и днес продължава да бъде един от най-високите в Централна Азия, така в района на Памир, предците ни създават държавите Балгар и Балхара, със столица Вазирват. А тъй като връх Мусала в днешната европейска Република България е, и продължава да бъде най-високият връх на Балканите, с височина 3009 м, а не 2925 м, както го определят географите, и това учените могат да проверят, е с географско положение 42 градуса 10 минути и 48 секунди северна ширина и 23 градуса 35 минути и 8 секунди източна дължина. Длъжен съм да отбележа, че този също така древен планински връх е значително по-висок от връх Митика, на планината Олимп, възпята от древните гърци. /Бел. ред./ Ако както твърди най-известният български семантолог в момента - Тодор Латинов, доказал, че булстрофедонът е бил космическият език на българите във времето преди разселението на народите и преди разрушаването на Бабилонската /Вавилонската кула/, - по Мусаленския меридиан просто наистина няма друга точка на земната повърхност, която да надвишава Мусала по височина, отново в този смисъл, длъжен съм да отбележа, че онези древни антични олимпийски богове, както и древните богове на прабългарите, именно оттук, от Мусала, са прелитали и над Витоша /Черни връх/ и Мусала, или казано направо, те просто са летели оттук към всички крайща на света. И ако и днес връх Мусала наистина продължава да бъде забулен във воалите на библейските сказания и легенди за сътворението, света, наистина нашите Хималаи - планината Рила в един исторически момент наистина ще се окажат най-истинският древен Олимп на Балканите, защото и древните богове на прабългарите долитали до тук от небето, с огнените си колесници, както е описано в “Книгата на мъртвите”, сътворена в Древния Египет. Това са същите тези са боговете, протежирали някога предците ни, прабългарите от древния Бабилон /Вавилон/. И те били тези, които “някога са се приземили на прахълма Бенбен”, което прочетен в анаграма, по системата на транскодиране на езика “БУСТРОФЕДОН” СЕ ЧЕТЕ КАТО “неббен”, сиреч “небесен”. А в транскрипция от турски, “Мус аллах!”, означава “Близо до Бога”. Отново по системата “БУСТРОФЕДОН”, наименуванието се прочита и като: “ОМ със СИЛА”, което още означава “СИЛАта на ОМ-а”, където “Омът” е Космическият човек. Отново според българския семантолог Тодор Латинов /създател на за древни преводи на старобиблейските езици “БУСТРОФЕДОН”/, “Височината на най-високия връх на Балканите Мусала, събрана и приравнена към единица, тя дава сбор в двоичната система 18, което редуцирано е 9. От Мусала на изток по права/въздушна/ линия до брега на Черното море, разстоянието е 360 км., като сумата от цифрите 360./3+6+0/, о отново редуцирани в двоичната система, дават сбор отново 9. На север, близо до реката Иструм /Старим/, с Мират /Стара река/, разстоянието също е 180 км, които редуцирани също дават 9. От Мусала на юг, до брега на Бялото море, разстоянието също е 180 км, също редуцирано е 9. Сборът отна 180+180 е 360, което също редуцирано двоично дава 9. Сумата от умножените х 9 четири посоки на света е 36, които сборове също дават 9 - от тук идва/според Латинов/ и СИМВОЛЪТ НА КРЪСТА И НА Т. Н. “БОЖЕСТВЕНА ДЕВЕТОРКА “ за която става дума в “Книгата на мъртвите “ на Древен Египет. Йордан Иванов: Когато говоря за държавата БулгАР /БулхАР/, за която има писмени паметници също от II в., трябва да се знае, че тя реално е съществувала на днешните територии на Чувашия, Татаристан, Башкирия както и в руските области - Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Омска, Пермска, Горкиевска, Рязанска, Тюменска, Томска, Новосибирска, Кемеровска и Тамбовска област, а също и Кюрдистан. Прабългарите са регистрирали трайно присъствие в градовете Болгар - престолния град на Волжско - Камска България, Биляр, Ибрахим, Сивар, Уфа, Фанагория? , Тюмен, Рязан, Калуга, Харков, Суздал, Твер, Оренбург, Самара, Царичин, Симбирск, Тула и пр. И когато Кхан Котраг създава държавата на Сребърните българи, /Болжско/ Волжско - Камска България, за страната на старите Болги и до днес, от незапомнени времена се разказва за името на праотците, които били и се наричали “ази “ или “аси”/ози, ази/, от АРИЙЦИ, асирийци. Във великия епос на същите ни родственици, болжските /волжските/ българи доказват, че в “Хрониката на Джагфар” има също така достатъчно информация за родината на праотците ни /Бабилон/ Вавилон или Халдея , и Булджистан, където древните предци са ползвали бабилонското /вавилонско/ клинописно писмо. И ако трябва да изредя столбиците, те също трябва да се пренапишат СТОЛИЦИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ: Пуло ша пуло/Пешавар - Пакистан/, Балхара-Бактра/Вазирвад в Афганистан,Аксал, Полтава, Киев, Банджа, Фанагория, Биляр, Балх, Великий Болгар, Галич/Галац/, Казан, Плиска, Велики Преслав, Охрид, Преспа, Битоля, Бергамо, Търновград, Бдин, Кравуна, София, Пловдив,Чебоксари. През 737 г. Волжските българи приемат исляма, в качеството на основна религия, по липса на забравената към ТангРА. И това става точно 131 години преди княз Борис МихаилІ да християнизира другата Аспарухова България /в случая моята родина/, като това е извършено по един особено драстичен начин и на връх Ком в Хемус /Стара планина/ били избити точно 51 болярски колена, които не пожелали да предадат религията на дедите и култа към ТангРА! Пак тогава, в периода VII - ХIII в. именно те, Болжските /волжските/ българи, стават една от най-могъщите световни сили, владеещи земите от Източна Европа до Сибир и Китай. Знаменити учени на Волжско- Камска България, потомци на Сребърните българи са били Ахмед ал Булгари, Аббу Гали Хамид, Якуби ибн Нигмани, Хасан ал Булгари, Бахши Иман, Гаази Барадж, Бу Юрган, Шейх Али и Мохамед Амин. И ако потомците на старата прабългарска цивилизация в Дунавска България по един особено насилствен начин налагат християнството като основна религия, в държавата на Сребърните българи - Волжска България, също налагат исляма и арабската писменост като в737 г. стартира първата кампания по ислямизиране на прабългарите. Въпрос: Родът Дуло, като потомственият имперски род според Именника на българските ханове, е известен като един от най-старите в света. Знае се също и, че от великите Дуло произхожда родът и на Савската царица, създала поколение от цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие - какво ще кажете по този въпрос? Йордан Иванов: Родът Дуло наистина е най-старият династичен род В света, чиито потомци днес отново обитават исконните земи на праотците. Името Дуло още от най-дълбоки времена е означавало “светлина, светкавица, мълния”. И до днес, то продължава да се идентифицира с името на бога Толо - Дуло, както и със Слънцето - ТангРА. Родът Дуло, освен, че е най-старият династичен имперски род в света, е съществувал от времето на Четвъртия потоп, още преди ледниците, когато екваторът е минавал през земите на днешна България. Тъй както е известно от древни хроники, някои особености на летоброенето на Волжските българи /по ремонтирания древен прабългарски календар/ показват, че то започва 33 000 г. пр. Хр., отмервайки времето по династии и катаклизми, по царете като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло създал първата българска държава Итил /Итил означава седем/ през 14 953 г. пр. Хр. /времето преди потопа/ като неговото коляно Дуло управлявало 300 години. По този повод искам да отбележа, че при римляните по такъв начин е било интерпретирано времето, за да не може да се получи реална представа за някои станали важни житейски събития. Древните българи са имали невероятна държавност и над 40 държавни военни титли - колобри /духовници/ боили/ войнско съсловие/ тархани /администратори в държавата/ багатури /конница и то тежковъоръжена/, багаини /специални командири/ и другите народи и племена са се учили от прабългарската структура и нейните правила на управление. Върховната власт е принадлежала винаги на кхана, представител на духовното съсловие, който освен че бил велик военачалник, велик жрец и самодържец, в най-старите времена е разполагал с абсолютна власт, особено по време на война. И в учението за върховното единство на кханове и жреци, предците са възприели принципа за хоризонталния порядък на света, кореспондиращ с космогоничните познания на древните българи и арийската символика - свастиката с всичките и разновидности както и триквестерът - трираменната свастика. Въпрос: От средновековни юдейски хроники и книги на еврейската диаспора в Барселона /Йехуда бен Барзилий/ съдържащи пълния текст на писмата на цар Йосиф ІV, до равина Хасдай ибн Шафруд, става ясно, че преди да бъдат изгонени от Испания сефарадските евреи споменават в кореспонденцията си най-старото име на най-древната държава на прабългарите, което според тях било Итил, както и имената на безчетни градове като : Буртс, Булгр, С-вар, Ариси, Ц-рмиси, Вннтит, Свр, С-л-виюни, а също и факта, че “началото на тази река било обърнато на изток, по протежение на четири месеца път. Какво повече бихте могли да кажете за древната държава на предците Итил. Коя е била реката, до която тя се е намирала още преди потопа? Йордан Иванов: - Сериозно и категорично смея да заявя, че царството - държава Итил, принадлежала във времената преди Ноевия потоп на предците прабългари, се е намирало на едноименната река, чието начало е обърнато на изток. Тогава Дунав била наречена с най-старото си име - Итил. Дунав - това е единствената река, която е текла, тече и ще продължава да тече само на изток, а също и за да се измине протежението й, е необходимо време от порядъка на четвърт година. Що се отнася до генеалогията на династичния род Дуло, искам да добавя още един пример от историята, с древния владетел Маджи Буртас Парпатуа Дуло, във времето през 7 в. пр. Хр., след Буртаската война и похода на волжските българи до Вавилон, Сирия, Мала Азия и Египет, който продължил 28 г. Този древен цар направил календарна реформа, като наредил да бъде отразена поредицата промени в българския зодиакален календар /един от най-старите в света/ като напр. “Годината на вълка” била преименувана в Година на барса. По този начин календарът на волжските българи бил уеднаквен с този на Бабилон /Вавилон/ или с прабългарския, създаден в Придунавието. Въпрос: Как ще интерпретирате твърдението си, че нашите прабългарски корени още преди Иран и Персия, тръгват именно от Балканите? Йордан Иванов: Нашите корени тръгват като спирала, от земите на Балканите. След потопа и разселението, местните балкански етноси достигат и плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Предците-преселници - един и същи народ, пътува, мигрира като потомък на древните арии, завзема земите на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставя своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство и обреди, за да се върне и преоткрие отново родината - земите на Балканите, създавайки по пътя си много велики държави - Бабилон, Империята на хонорите, Дунавска България, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която ппроизлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България и временната държава Дуло. Безбройни са древните наименувания и обозначения на племената, познати като кушани, балгАРИ, балхАРИИ - потомци на АРИИ, кушани, ефталии, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ. Въпрос: Ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена било също до колене, за да преследват готите, техни братовчедни племена /както твърдите Вие/, в китайските анали откриваме сведения за това, че “хуните живеели на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите”, какви факти бихте могли да посочите както и източници, които днес биха могли да бъдат полезни на историците за доизясняване генеалогията на прабългарите? Йордан Иванов: За отношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/ има безброй сведения, оставени от китайски летописци. Въпросът е те да бъдат издирени и прочетени. Най-точни данни могат да бъдат открити в аналите на летописци като Си Мацян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Лео /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/. /Бел. ред/: В една от старите хроники се разказва как”...във времената на владетелите Тхан и Юй /2357- 2255 г. пр. Хр. - северно от бъдещата Поднебесна империя, се появили племената на шанхун, хунюн и хунюй, които обитавали северните предели на Китай, като със своите животни прехождали от място в място. От домашните животни отглеждали най-добрите породи коне, едър и дребен рогат добитък, камили, магарета, мулета. Чергарували в местата с много вода. При навършване на пълнолетие, младежите постъпвали на служба в конницата като боравели с лъкове, стрели, мечове и копия. Къщите им били кръгли /юрти/, с вход откъм изток, към изгряващото слънце. Хранели се с месо, кумис, в делата си се подчинявали на старейшини, а всяка работа, изключая войната, най-важно било мнението на майката-жена. Въпрос: Можете ли да посочите точно къде са живели нашите предци, след последното разселение на народите и етносите от Месопотамия? Йордан Иванов: - Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, както и в античните земи на Согдиана и Бактрия, където преди повече от 2000 годиние съществувала Кушанската империя, в районите на Северозападна Индия, на територията на днешен Афганистан и Пакистан, по долините на реките Инд, Нармада и Ганг, впоследствие достигнали и до източното крайбрежие на Гаркана - днешното Каспийско море /Бел. ред/: И ако Абел-Ремюза в свои издирвания върху татарските езици пише за старата държава на хуните /Иунг-ну/, които откъм югоизток се допирали до китайските провинции Шан-си и Шен - си, в които “много хунски племена се разпространили по-късно и основали княжества като във ІІ в. пр. Хр. там също се установил и народът Йуей-ши, пропъден от същите тези хуни. Въпрос: Какво можете да разкажете за предците ни в началото на бронзовия век /2400 г. пр. Хр./ както и за времето на скито-тагарската епоха, тъй като и в “Царственика на българското достолепие”, С., 1998 г., авторът Петър Добрев потвърждава тезата за това, че “хуните” съвсем не са били тюрки, а “Сбор от белокожи арийски народи”.? Йордан Иванов: - Отново в китайски хроники могат да бъдат открити много информации за техни съседни племена и народи, сред които се откроявали “черноглавите люде” с европейдни черти, наричани още “ди-ти-тили” или “тили-дили. Впоследствие динлините - Дуло - се разселват. Това са Дуло-прабългарите, също и юейджите /масагети/, даюейджите, толо хо толо, Дуло и Доло /двойните Велики Дуло/, като обитаваните от тях територии се заемат от монголи и китайци. Когато тюрките се адаптират в днешните земи на Монголия, Южен Сибир и Северозападен Китай, потомците на динлините - Дуло, отдавна вече са се преселили на запад, в земите на прародината , на Балканите, в земите на днешна България, в Източна, Средна и Югоизточна Европа - мястото, което по родово право отдавна ни принадлежи.
/Следва/
1 част Интервю
с българския феномен и ясновидец по рождение
акад. Йордан Стоилов ИВАНОВ
на Анна ЗОГРАФОВА
.jpg)
Mont-press.com Брой 86/1019/, год. 31 октомври - 4 ноември 2002 г.
Въпрос: Според Арнолд Тойнби българската цивилизация присъства под №о 21 в общия списък на човешките цивилизации, изброени до ХХ век. Моля Ви, да посочите в пространството и времето, как виждате следите от духовната и материална култура на предците ни - прабългарите. какво още можете да ни кажете за държавата Болгара или Булхара? Йордан Иванов: Ако по време на предшестващи потопи, от преди 70 000 години, човешката цивилизация се е връщала неколкократно с хилядолетия назад, то днес в Хималаите , на височина над 6 000 м е открит най-древният град на света, където се съхраняват данни за нашата истинска прабългарска история. Там и до днес се почита богът Кубер. И ако още в най-дълбока древност предците ни почитали бога Кубер, който е известен и почитан и до днес, името Кубер е от ареала на бог Тангра. То означава мълния, светкавица или светлина. Такова е името на древнобългарското божество, записано в Именника на българския владетелски род Дуло. Отделно в клинописните паметници на Двуречието, освен името на бога Кубер, продължават още да се срещат и имената Курт /Гурт/, Кубрат /Гобруас/, Крум /Грум/ като вероятно по причина на палатализацията “к” постепенно преминава в “г”. Искам да подчертая, че официалната история на т.нар. Първо българско царство и на българите не започва в никакъв случай от 681 г., със сина на хан Кубрат - хан Аспарух, а има корени цели 53 000 години назад във времето, но за това ще стане дума в отделна книга. Началото ни е толкова древно, колкото днескашните историци въобще дори не могат да си представят. Точно затова известният Именник на българските ханове, в този смисъл трябва да има точен прочит, а не както е угодно само на някои властимащи историци. За началото за Балканския период на българската история официалните хронисти цитират годината 153 г. сл. Хр. Отново те - старите хронисти от онова далечно време, назовават нашите предци уногундури, сногундури, унугури, описвайки ги като “безбройно ято” или дори “като пясък на морето”, в хроники на хазарския хаган Йосиф, и в старинните руски летописи, както и в бележки към знаменитата ни Манасиева хроника. Според древния хронист Йордан, хуните и готите били сродни племена и по това, че имали една и съща история. /Бел. ред./ Един друг географ от II в. сл. Хр. - Клаудий Птолимей, пише за хуните, заедно с другите скитски народи: гелони, меланхлени, агазири, алани, бодини, карпи, които наред със споменаваните от Тацит ози и салити, били от старите народи. Според този хронист, хуните живели отвъд Дунава в Дакия. Войските на даките минавали през Дунава и войските ги гонели към Карпатите. Хронистите неправилно са описали, че там е Дакия, защото бастирните са живяли в района на западните Карпати, а роксоланите в източните”. В IV в. Зосим, нарича хуните скити, дори царски скити. Друг един хронист и авторитетен хунски историк Приск, контактувал с великия Атила, описва скитския им живот и градът Сирмиум, който бил обсаждан от хуни /скити/. Докато Прокоп визира хуните като кимерийци, живели някога отвъд Азовско море, които “всичките се повинували на един цар”. В старите хроники се разказва за владетел, който имал двама сина, името на единия било Утургур, а на втория Кутургур. И след смъртта на баща си, те разделили бащината си държава и дали наименувания съответно на управляваните от тях Утургури и Кутургури. /Procop Bg.IVр5/ /Бел. ред/:За хуните има информации от Йордан: “Хунугурите в трите си селища над Черно море станаха по-образовани и се разделиха в два рода. Вестготите служеха на рода на балтите, а остготите на прочутите амали.” И тъй като излиза според този хронист, че те са един народ, и хуни и готи, общите им исторически корени в един момент се простират от Скития до Азовско море, по-късно в Тракия, Мизия, Дакия и пр. Още един древен изследовател от VІ в., Агатия, остава следните данни: Хунският народ в много стари времена живееше до Азовското море към изток, по-на север от реката Танаис /Дон/ и подобно на много други варварски племена и народи се наричаше скити, а често според рода: котригури, утигури, други ултизури, бургунди, други пък се наричаха според отечество, обичаи и традиции. Много време след това те преминаха в Европа, било както се разправя, че “някакъв елен ги довел” и преминали блатото /Азовско море/ дето се излива в Черно море. Според този хронист, хуните скити живели ту до Азовско море и реката Дон, ту до Хималайските планини. Агатия изрежда всичките хунски племена: котригури, утигури, ултизури, бургунди, а цели триста години по-късно, отново се споменават племената оногундури, българи и котраги като потомци на скитските хуни. Скитски народи са и аланите, наричани от някои готи или масагети. Амиан Марцелин остава писмени анали, според които “зад Дон, в пространната Скитска пустиня живели алани, неури, будини, гелони, агатирзи, меланхлени, анропофаги, сери и други, живеещи на изток, зад амазонките, чак до изворите на Ганг /отново в Хималаите/, мястото, определено от Страбон за масагетите. Отново Диодор в І в. пр. Хр. говори за скитите, обитаващи съседна на Индия, страна - първоначално по бреговете на р. Аракс, но по време на техните стари царе, завладели огромни земи, чак до Кавказ, в равнините до океана и Меодитските езера, както и всички земи до реката Дон. Като праотечество на хуните, Теофан споменава за старите селища на оногундурите, българите и котрагите. За страната им, която се простирала на север от Черно море, до т.нар. Меотидско езеро /Азовско море/. Йордан Иванов: Ако обърнете внимание на Аасиро-Бавилонския /Вавилонския/ вариант на епоса за Билгамеш /Гилгамеш/ става ясно, че земите на днешните Балкани са били мястото на древната прародина, от която той - героят Билгамеш произхожда и откъдето прадедите му тръгнали на изток към изгряващото слънце - Лугал Демер Енки - Тангра. За там тръгнали оцелелите. Според митологията в иранската Зенд Авеста съществува предание за първочовека Йима, който навремето е бил предупреден от бог Ахура Мазда, затова, че “Земният свят е много грешен и е застрашен с гибел” и че “на земята ще настъпи зима, силен студ и големи наводнения. Бог Ахура Мазда посъветвал Йима да сътвори “Вара” - т.е. особен тип къща - кораб като прибере при себе си по двойка от едрия и дребен рогат добитък, от човешките същества, от кучетата, птиците, от различните растения, както по този начин им запази живота. Авестийският Ной - Йима, също както и библейският, се е погрижил да съхрани семейството, стопанството и животните. В древните ръкописи жреците на бога на древните българи Тангра били назовавани аскали. Според най-старата арийска религия, чиито корени са в тангризма, светът бил сътворен от хиерогамията /съюза/ на двете основни божества Тангра /небесният баща/ и Йима, майката Земя. А винаги когато говорим за сътворението трябва да се знае, че дори и извършвано ритуално от боговете, то - сътворението е тайнство, което не може да бъде описано или интерпретирано точно от човешките същества. Думата аскал първоначално е означавала жрец на бога Тангра, първолечител, /както Ескулап при римляните много по-късно/, а впоследствие тя се употребявала за обозначение на името на първожреца. От предците ни прабългарите името на бог Тангра било възприемано като триединна хармония между вселената /Тан/, човека /Наг/ и бога на Слънцето /Ра/. И както ще потвърдят преданията и ръкописите на древността, най-силни и активни ритуални служения, посветени на бог Тангра, били извършвани в района на северен Тибет както и в котловините и в подножията на небесната планина /Тян Шан/, откъдето започнало третото разселване на предците ни по света. Най-високият връх в Тян Шан, с височина 6995 м, неслучайно също е назован с името на бога. И ако върхът Кхан Тенгри и днес продължава да бъде един от най-високите в Централна Азия, така в района на Памир, предците ни създават държавите Балгар и Балхара, със столица Вазирват. А тъй като връх Мусала в днешната европейска Република България е, и продължава да бъде най-високият връх на Балканите, с височина 3009 м, а не 2925 м, както го определят географите, и това учените могат да проверят, е с географско положение 42 градуса 10 минути и 48 секунди северна ширина и 23 градуса 35 минути и 8 секунди източна дължина. Длъжен съм да отбележа, че този също така древен планински връх е значително по-висок от връх Митика, на планината Олимп, възпята от древните гърци. /Бел. ред./ Ако както твърди най-известният български семантолог в момента - Тодор Латинов, доказал, че булстрофедонът е бил космическият език на българите във времето преди разселението на народите и преди разрушаването на Бабилонската /Вавилонската кула/, - по Мусаленския меридиан просто наистина няма друга точка на земната повърхност, която да надвишава Мусала по височина, отново в този смисъл, длъжен съм да отбележа, че онези древни антични олимпийски богове, както и древните богове на прабългарите, именно оттук, от Мусала, са прелитали и над Витоша /Черни връх/ и Мусала, или казано направо, те просто са летели оттук към всички крайща на света. И ако и днес връх Мусала наистина продължава да бъде забулен във воалите на библейските сказания и легенди за сътворението, света, наистина нашите Хималаи - планината Рила в един исторически момент наистина ще се окажат най-истинският древен Олимп на Балканите, защото и древните богове на прабългарите долитали до тук от небето, с огнените си колесници, както е описано в “Книгата на мъртвите”, сътворена в Древния Египет. Това са същите тези са боговете, протежирали някога предците ни, прабългарите от древния Бабилон /Вавилон/. И те били тези, които “някога са се приземили на прахълма Бенбен”, което прочетен в анаграма, по системата на транскодиране на езика “БУСТРОФЕДОН” СЕ ЧЕТЕ КАТО “неббен”, сиреч “небесен”. А в транскрипция от турски, “Мус аллах!”, означава “Близо до Бога”. Отново по системата “БУСТРОФЕДОН”, наименуванието се прочита и като: “ОМ със СИЛА”, което още означава “СИЛАта на ОМ-а”, където “Омът” е Космическият човек. Отново според българския семантолог Тодор Латинов /създател на за древни преводи на старобиблейските езици “БУСТРОФЕДОН”/, “Височината на най-високия връх на Балканите Мусала, събрана и приравнена към единица, тя дава сбор в двоичната система 18, което редуцирано е 9. От Мусала на изток по права/въздушна/ линия до брега на Черното море, разстоянието е 360 км., като сумата от цифрите 360./3+6+0/, о отново редуцирани в двоичната система, дават сбор отново 9. На север, близо до реката Иструм /Старим/, с Мират /Стара река/, разстоянието също е 180 км, които редуцирани също дават 9. От Мусала на юг, до брега на Бялото море, разстоянието също е 180 км, също редуцирано е 9. Сборът отна 180+180 е 360, което също редуцирано двоично дава 9. Сумата от умножените х 9 четири посоки на света е 36, които сборове също дават 9 - от тук идва/според Латинов/ и СИМВОЛЪТ НА КРЪСТА И НА Т. Н. “БОЖЕСТВЕНА ДЕВЕТОРКА “ за която става дума в “Книгата на мъртвите “ на Древен Египет. Йордан Иванов: Когато говоря за държавата БулгАР /БулхАР/, за която има писмени паметници също от II в., трябва да се знае, че тя реално е съществувала на днешните територии на Чувашия, Татаристан, Башкирия както и в руските области - Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Омска, Пермска, Горкиевска, Рязанска, Тюменска, Томска, Новосибирска, Кемеровска и Тамбовска област, а също и Кюрдистан. Прабългарите са регистрирали трайно присъствие в градовете Болгар - престолния град на Волжско - Камска България, Биляр, Ибрахим, Сивар, Уфа, Фанагория? , Тюмен, Рязан, Калуга, Харков, Суздал, Твер, Оренбург, Самара, Царичин, Симбирск, Тула и пр. И когато Кхан Котраг създава държавата на Сребърните българи, /Болжско/ Волжско - Камска България, за страната на старите Болги и до днес, от незапомнени времена се разказва за името на праотците, които били и се наричали “ази “ или “аси”/ози, ази/, от АРИЙЦИ, асирийци. Във великия епос на същите ни родственици, болжските /волжските/ българи доказват, че в “Хрониката на Джагфар” има също така достатъчно информация за родината на праотците ни /Бабилон/ Вавилон или Халдея , и Булджистан, където древните предци са ползвали бабилонското /вавилонско/ клинописно писмо. И ако трябва да изредя столбиците, те също трябва да се пренапишат СТОЛИЦИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ: Пуло ша пуло/Пешавар - Пакистан/, Балхара-Бактра/Вазирвад в Афганистан,Аксал, Полтава, Киев, Банджа, Фанагория, Биляр, Балх, Великий Болгар, Галич/Галац/, Казан, Плиска, Велики Преслав, Охрид, Преспа, Битоля, Бергамо, Търновград, Бдин, Кравуна, София, Пловдив,Чебоксари. През 737 г. Волжските българи приемат исляма, в качеството на основна религия, по липса на забравената към ТангРА. И това става точно 131 години преди княз Борис МихаилІ да християнизира другата Аспарухова България /в случая моята родина/, като това е извършено по един особено драстичен начин и на връх Ком в Хемус /Стара планина/ били избити точно 51 болярски колена, които не пожелали да предадат религията на дедите и култа към ТангРА! Пак тогава, в периода VII - ХIII в. именно те, Болжските /волжските/ българи, стават една от най-могъщите световни сили, владеещи земите от Източна Европа до Сибир и Китай. Знаменити учени на Волжско- Камска България, потомци на Сребърните българи са били Ахмед ал Булгари, Аббу Гали Хамид, Якуби ибн Нигмани, Хасан ал Булгари, Бахши Иман, Гаази Барадж, Бу Юрган, Шейх Али и Мохамед Амин. И ако потомците на старата прабългарска цивилизация в Дунавска България по един особено насилствен начин налагат християнството като основна религия, в държавата на Сребърните българи - Волжска България, също налагат исляма и арабската писменост като в737 г. стартира първата кампания по ислямизиране на прабългарите. Въпрос: Родът Дуло, като потомственият имперски род според Именника на българските ханове, е известен като един от най-старите в света. Знае се също и, че от великите Дуло произхожда родът и на Савската царица, създала поколение от цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие - какво ще кажете по този въпрос? Йордан Иванов: Родът Дуло наистина е най-старият династичен род В света, чиито потомци днес отново обитават исконните земи на праотците. Името Дуло още от най-дълбоки времена е означавало “светлина, светкавица, мълния”. И до днес, то продължава да се идентифицира с името на бога Толо - Дуло, както и със Слънцето - ТангРА. Родът Дуло, освен, че е най-старият династичен имперски род в света, е съществувал от времето на Четвъртия потоп, още преди ледниците, когато екваторът е минавал през земите на днешна България. Тъй както е известно от древни хроники, някои особености на летоброенето на Волжските българи /по ремонтирания древен прабългарски календар/ показват, че то започва 33 000 г. пр. Хр., отмервайки времето по династии и катаклизми, по царете като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло създал първата българска държава Итил /Итил означава седем/ през 14 953 г. пр. Хр. /времето преди потопа/ като неговото коляно Дуло управлявало 300 години. По този повод искам да отбележа, че при римляните по такъв начин е било интерпретирано времето, за да не може да се получи реална представа за някои станали важни житейски събития. Древните българи са имали невероятна държавност и над 40 държавни военни титли - колобри /духовници/ боили/ войнско съсловие/ тархани /администратори в държавата/ багатури /конница и то тежковъоръжена/, багаини /специални командири/ и другите народи и племена са се учили от прабългарската структура и нейните правила на управление. Върховната власт е принадлежала винаги на кхана, представител на духовното съсловие, който освен че бил велик военачалник, велик жрец и самодържец, в най-старите времена е разполагал с абсолютна власт, особено по време на война. И в учението за върховното единство на кханове и жреци, предците са възприели принципа за хоризонталния порядък на света, кореспондиращ с космогоничните познания на древните българи и арийската символика - свастиката с всичките и разновидности както и триквестерът - трираменната свастика. Въпрос: От средновековни юдейски хроники и книги на еврейската диаспора в Барселона /Йехуда бен Барзилий/ съдържащи пълния текст на писмата на цар Йосиф ІV, до равина Хасдай ибн Шафруд, става ясно, че преди да бъдат изгонени от Испания сефарадските евреи споменават в кореспонденцията си най-старото име на най-древната държава на прабългарите, което според тях било Итил, както и имената на безчетни градове като : Буртс, Булгр, С-вар, Ариси, Ц-рмиси, Вннтит, Свр, С-л-виюни, а също и факта, че “началото на тази река било обърнато на изток, по протежение на четири месеца път. Какво повече бихте могли да кажете за древната държава на предците Итил. Коя е била реката, до която тя се е намирала още преди потопа? Йордан Иванов: - Сериозно и категорично смея да заявя, че царството - държава Итил, принадлежала във времената преди Ноевия потоп на предците прабългари, се е намирало на едноименната река, чието начало е обърнато на изток. Тогава Дунав била наречена с най-старото си име - Итил. Дунав - това е единствената река, която е текла, тече и ще продължава да тече само на изток, а също и за да се измине протежението й, е необходимо време от порядъка на четвърт година. Що се отнася до генеалогията на династичния род Дуло, искам да добавя още един пример от историята, с древния владетел Маджи Буртас Парпатуа Дуло, във времето през 7 в. пр. Хр., след Буртаската война и похода на волжските българи до Вавилон, Сирия, Мала Азия и Египет, който продължил 28 г. Този древен цар направил календарна реформа, като наредил да бъде отразена поредицата промени в българския зодиакален календар /един от най-старите в света/ като напр. “Годината на вълка” била преименувана в Година на барса. По този начин календарът на волжските българи бил уеднаквен с този на Бабилон /Вавилон/ или с прабългарския, създаден в Придунавието. Въпрос: Как ще интерпретирате твърдението си, че нашите прабългарски корени още преди Иран и Персия, тръгват именно от Балканите? Йордан Иванов: Нашите корени тръгват като спирала, от земите на Балканите. След потопа и разселението, местните балкански етноси достигат и плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Предците-преселници - един и същи народ, пътува, мигрира като потомък на древните арии, завзема земите на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставя своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство и обреди, за да се върне и преоткрие отново родината - земите на Балканите, създавайки по пътя си много велики държави - Бабилон, Империята на хонорите, Дунавска България, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която ппроизлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България и временната държава Дуло. Безбройни са древните наименувания и обозначения на племената, познати като кушани, балгАРИ, балхАРИИ - потомци на АРИИ, кушани, ефталии, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ. Въпрос: Ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена било също до колене, за да преследват готите, техни братовчедни племена /както твърдите Вие/, в китайските анали откриваме сведения за това, че “хуните живеели на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите”, какви факти бихте могли да посочите както и източници, които днес биха могли да бъдат полезни на историците за доизясняване генеалогията на прабългарите? Йордан Иванов: За отношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/ има безброй сведения, оставени от китайски летописци. Въпросът е те да бъдат издирени и прочетени. Най-точни данни могат да бъдат открити в аналите на летописци като Си Мацян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Лео /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/. /Бел. ред/: В една от старите хроники се разказва как”...във времената на владетелите Тхан и Юй /2357- 2255 г. пр. Хр. - северно от бъдещата Поднебесна империя, се появили племената на шанхун, хунюн и хунюй, които обитавали северните предели на Китай, като със своите животни прехождали от място в място. От домашните животни отглеждали най-добрите породи коне, едър и дребен рогат добитък, камили, магарета, мулета. Чергарували в местата с много вода. При навършване на пълнолетие, младежите постъпвали на служба в конницата като боравели с лъкове, стрели, мечове и копия. Къщите им били кръгли /юрти/, с вход откъм изток, към изгряващото слънце. Хранели се с месо, кумис, в делата си се подчинявали на старейшини, а всяка работа, изключая войната, най-важно било мнението на майката-жена. Въпрос: Можете ли да посочите точно къде са живели нашите предци, след последното разселение на народите и етносите от Месопотамия? Йордан Иванов: - Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, както и в античните земи на Согдиана и Бактрия, където преди повече от 2000 годиние съществувала Кушанската империя, в районите на Северозападна Индия, на територията на днешен Афганистан и Пакистан, по долините на реките Инд, Нармада и Ганг, впоследствие достигнали и до източното крайбрежие на Гаркана - днешното Каспийско море /Бел. ред/: И ако Абел-Ремюза в свои издирвания върху татарските езици пише за старата държава на хуните /Иунг-ну/, които откъм югоизток се допирали до китайските провинции Шан-си и Шен - си, в които “много хунски племена се разпространили по-късно и основали княжества като във ІІ в. пр. Хр. там също се установил и народът Йуей-ши, пропъден от същите тези хуни. Въпрос: Какво можете да разкажете за предците ни в началото на бронзовия век /2400 г. пр. Хр./ както и за времето на скито-тагарската епоха, тъй като и в “Царственика на българското достолепие”, С., 1998 г., авторът Петър Добрев потвърждава тезата за това, че “хуните” съвсем не са били тюрки, а “Сбор от белокожи арийски народи”.? Йордан Иванов: - Отново в китайски хроники могат да бъдат открити много информации за техни съседни племена и народи, сред които се откроявали “черноглавите люде” с европейдни черти, наричани още “ди-ти-тили” или “тили-дили. Впоследствие динлините - Дуло - се разселват. Това са Дуло-прабългарите, също и юейджите /масагети/, даюейджите, толо хо толо, Дуло и Доло /двойните Велики Дуло/, като обитаваните от тях територии се заемат от монголи и китайци. Когато тюрките се адаптират в днешните земи на Монголия, Южен Сибир и Северозападен Китай, потомците на динлините - Дуло, отдавна вече са се преселили на запад, в земите на прародината , на Балканите, в земите на днешна България, в Източна, Средна и Югоизточна Европа - мястото, което по родово право отдавна ни принадлежи.
/Следва/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 450
