Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2009 11:50 - Академик Йордан С. Иванов: "Да съхраним корените български, за да градим върху тях Короните на нашето бъдеще!"
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 5071 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.08.2009 11:55


ДА СЪХРАНИМ КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ГРАДИМ ВЪРХУ ТЯХ КОРОНИТЕ НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ! авторска разработка
 на
акад. Йордан Иванов
и
асистентите:
Анна Зографова- магистър - чл.кор. на академия МАБИК 
Даниела Малчева - бакалавър – филолог от Югозападния университет в Благоевград
МИЗИЙСКАТА СУБКУЛТУРА В DUROSTROM*DUROSTRUM
Mont-press.com - Бр. 7 (1444), год. ХVIII, 25 - 29 януари 2007
image
Академик Йордан С. Иванов
Изследванията на акад. Йордан Иванов, в контекст на доктрината му за дакомизийския геном, доказаха още през 70-те години на миналия век, че най-старото автохтонно население на Балканите е било съставено от дако-мизийци и балто-илири, които са първите исконни жители от местните етноси, предшественици на траките. Такава теза е застъпена и в научните трудове на етнолога проф. Петър Петров. Осъществяването през 70-те години на миналия век на единственото по рода си до момента изследване на дако-мизийския геном от Йордан Стоилов Иванов провокира след годината на Милениума стартиране на международни мегапроекти в областта на изследванията на човешката геномна система. С това се занимаваха учени в Англия, Америка и Русия. Те доказаха, че ХОМО САПИЕНСЪТ се е появил преди не по-малко от 150 000 години, а геномът за българите, кодиран в същото проучване с маркер ЕМ78-АЛФА ргистрира 21 % от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди повече от 7 800 години. Според ръководителя на Националната лаборатория по молекулярна патология към Медицинския университет в София проф. Иво Кременски, в голямото европейско проучване е бил открит генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Така страната ни участва в проучването с гентични данни за мъжете от различните ни географски области. Коментарът за тези проучвания на акад. Йордан Иванов бе, че процентите за българите са много повече и че предците ни имат корен, който превъзхожда останалите. Констатацията, изведена от него в персоналното му изследване на дакомизийския геном е, че дако-мизийците са участвали в създаването на етногенезиса на над 3 милиарда и петстотин милиона жители на планетата. Неговото изследване.е било в резултат на зададена специална програма, в която пред българската наука държавникът Тодор Живков е поставил въпроса за изясняване на шопския етнос. "В заключенията си учените отново ще стигнат до дако-мизийците и шопите, като представители на най-древните устойчиви и жилави плмена на планетата!" - категоричен е академикът днес. Събирателното понятие "дако-мизийци" не е интерпретирано в древните източници. Римските и гръцки хронисти пишат за дакомизийците като траки. Тази грешка и на немалко историци е отчетена и от известния наш траколог проф. Александър Фол, който месец преди смъртта си, в паметна бележка до Международната академия по българознание иновации и култура МАБИК приветства заключенията на Йордан Стоилов Иванов, свързани с дакомизийския геном уточнявайки, че академикът е прав в изводите си. Казионната история прави едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население. Формулираните тези, че в древността дакомизийците са били траки са въз основа най-вече на гръцки и римски исторически източници и анали.В българското изследване на акад. Йордан Иванов констатацията е, че доминантният дако-мизийски ген е бил съхранен в хилядолетията от принадлежността на сънародниците ни към най-древните племена и народи, с което се обяснява дълголетието при някои негови представители каквито са днешните шопи. Ето как коментира тези факти председателят на академия МАБИК акад. Сергей Иванов: "В ден като днешния се налага и е необходимо да покажем пред европейските народи цялостната историческа истина за техния произход и прародина - такива каквито са, в дълбочина и в логична хронологическа и историческа последователност от изначалието им до днес. Ние, българите,влязохм в икономически и социален съюз на държавите-членки на ЕС със своите ясни права и задължения, но и гордост за приноса на поколения българи за днешното и бъдещо статукво на Европа. Надмогвайки своята пословична скромност не бихме могли повече да прикриваме от своите събратя от Европа, че древните български предци (бан/ пан) - балагурите и бел/ бъл-гарите (пелгари, пелазги), древни дакомизийци край р. Дунав (Итил) и именци са онези, които стоят в основата на прединдоевропейската бяла раса на мизи, кимерийци, драки (даки), сапи, сапеи (шопи) и бригите (фриги). Наред с това обявяваме, че мизиецът Зиези, Имен, Синд и Сапей са бащите на народите - прединдоевропейци. Още вавилонският историк Бероз ясно е очертал тази историческа истина. Безброй са доказателствата за първата, все още недостатъчно известна на съвременното човечество, цивилизация от периода на късния палеолит - по безспорен начин доказана от наши и чуждестранни изследвания - генетични и други. Тези култура и по-късната й цивилизация, обхващат териториите на цялото Северно и най-северната част на съвременното Южно полукълбо. Евразия и индоевропейската част на земното кълбо са обхванати от представители на именците и синдите, заедно с аси и арии още в 33 хил. пр.н.е. Първият в човешката история в посочените територии род, населявал територията около р. Итил (Дунав), е този на Имен (Първи). Бащата на тези изначални племена и народи е мизиецът Миези (Зиези). Безспорни са историческите доказателства за това, че тези племена и народи населяват горепосочените земи още от 55 хил. пр.н.е." Шведският учен Улоф Исаксон изведе доказателства в края на ХХ век, че от сърцето на Балканите е стартирала развитието си първата евроцивилизация. В земите на Мизия и Дакия и от поречието на реката Итил /днешен Дунав/ манифестирайки теза, че преди 7 – 5 000 години са се появили първите рудодобивни центрове в света. Най-ранната дако - мизийска диаспора по делтата и лимеса на Дунав и в района на DUROSTROM*DUROSTRUM, /дн. Силистра/ не е изучена подробно. Това е поради липсата на достатъчно артефакти, въпреки че в региона са открити немалко предмети и свидетелства за живот на полиса още от времето на средния палеолит, което ще рече от преди 200 000 г. пр. Хр. , което дава основание да се мисли, че има още много непроучени исторически пластове. Акад. Йордан Иванов: "В историческите анали има сведения, че най-старият календар в света – Шумерският е имал особености, от които е станало ясно, че е бил създаден в земята на мизите. В географските ширини на реката Итил - Истъл/ИсТЪР или дн. Дунав. След откритите в старите територии на България през 70-те години на миналия век клинописни плочки, нашите учени не трябва да се шокират от теза, че придунавието ни може да се окаже родината на древен Шумер /Суйбиер/. Топонимичните наименования от онова време са запазили названия като - Шумер - шумерити, Шумен, с.. Сумер/Монтанско/. А в хода на историята предците дакомизийци, сапи, сапейци, българи, шумери, арменци започнали едновременно възхода на своите древни царства и цивилизации. Хилядолетия пр. Хр. по поречието на реката Дунав е било разположено царството на държавата Итил. А когато в хрониките “ремонтирания” прабългарски календар се сравнява с шумерския не трябва да се забравя и, че летоброенето в тези календари започнало десетки хилядолетия пр. Хр. Т.е. във време, което там отмервало периодите по династии и катаклизми. И по царете например като като цар Джим Индик /Инджик Дуло, през 14 953 г. пр. Хр властвал преди последния гигантски потоп, датиран от мен към 12 050 г. /изчислено към 1980 г./пр. “Дуло” на езика санскрит означава ВИД КОРОНА. Дуло е и опрделение за понятията "ПРЕКРАСНО" И "НЕСРАВНИМО". Родът Дуло от немалко изследователи е цитиран като първия династичен род в света. За държавата на владетеля цар Дуло - създател на държавата Итил се знае, че се е намирала по поречието на река, течаща на изток, на която пътят от изворите до вливането й в морето се изминавал пеш за четвърт година. В писма на юдейската диаспора, издирени в началото на ХХ век от изследователя Соломон Розанес са открити изключително интересни факти. Конкретно в прписка на Йехуда бен Барсилай от Барселона и в писмото на цар Йосиф ІV от Тограма до равина Хасадай ибин Шафруд. Там се споменават същите данни. Ето какво пише в едно от писмата: "Съобщавам ти, че живея до река, името на която е Итил. Началото на тази рка е обърнато на изток, по протежение на четири месца път до края й. Около тази река са разположени много народи, гивеещи в села и градове, някои и в открити неукрпени места/, а други в укрепени със стени градове. Техните имена са Буртс, Булгр, С-вар, Ариси, Ц-рмиси, Венуте, Свр, С-л-виюни..." Цар Йосиф ІV информирал чрез тази преписка, че бил син на Аарон, цар на държавата Тограма и, че открил в родословните книги как Тограма имал 10 сина, чиито имена били Авийор, Турис, Аваз, Угуз, Бизл, Т-р-на, Хазар, Янур, Болгар и Савир, а Йосиф сам писал, че произхожда от синовете на седмия син от синовете на Тограма. Според сведенията на арабския летописец Якуби:"древните българи и едновременните талиши, гилянци и алани, прадедите на осетинците били синове на един общ прабаща - царя на Тограма. Те - тези синове на Тограма, четвърти потомък на Яфет били българи, хазари, алани, даду /дако-мизийци/. Хрониката, в която българите са описани като потомци на библейския Яфет, открита от българския учен Соломон Розанес и съчетана с данните от известния анонимен латинския хронограф от 3 - 4в., определящ цар Миези/Зиези като потомък на Сим хвърля доста светлина в нашата най-стара история. Съпоставката на тези древни документи е особено интересна и предстои да бъде коментирана в този контекст, защото подсказва общия корен на първите древни народи на Балканите, че са били братовчеди. В историята и географията гърците и римляните впоследствие така интерпртирали времената, щото не може да се получи реална представа за някои действително станали важни исторически и житейски събития. Така например ако летоброенето на Болжските /Волжските/ българи регистрира 33 000 години преди Хр. става ясно защо е било нужно именно времето на древността да се отмерва по династии и катаклизми. Продължава коментарът на акад. Йжрдан Иванов: “В асиро-Бавилонския /Вавилонския/ вариант на епоса за Билгамеш /Гилгамеш/ е описано как земите на днешните Балкани били мястото на древната му прародина, от която прадедите му тръгнали на изток към изгряващото слънце - Лугал Демер Енки – Тангра. Тръгнали именно за да видят откъде изгрява слънцето, защото възприемали земята за плоска....И така ако по време на предшестващи потопи, от преди 70 000 години, човешката цивилизация се е връщала неколкократно с хилядолетия назад, нашите корени още много преди ситуиране на днешните ни държави и на държавите, в районите на Месопотамия, Иран и Египет, тръгват от Балканите. Предците са се движили в една своеобразна спирала, правейки кръг и накрая отново се върнали в старите си земи. Представителите общо на 123 етноса във времето на дълбока древност са населявали Балканския полуостров .Два от тези етноса по моите изчисления от 1980 г. са изчезнали. Единият е потънал след древен гигантски потоп. Това били тините, съседи на мизите от делтата на Дунав. Тук обаче не става въпрос за сегашната делта на свещената река, а за делтата на сладководното езеро, което след един от поредните потопи, с нахлуването на горчивата и солена вода се превърнало в познатото ни Черно море. Първоначалните приблизителни размери на езеророто били 54 на 24 км. Достигало е до северните части на днешна Турция както и до територията на днешна Грузия. Вследствие на гигантски катаклизъм сушата се разкъсала и водите на Атлантическия океан залели огромни територии, чието население загинало почти напълно. Така водите преминали в Средиземното море, а от тям през територията на днешния Босфор към района на днешното Черно море.. Засега науката разполага само с една карта на Егейско море от същия период, копие от много по-стар оригинал. Върху нея са били нарисувани съществуващи и днес острови и земи, които сега ги няма в този район. Изказани са предположения, че тази карта е фиксирала картина преди водите на Атлантическия океан да се влеят в Средиземното море. Или както цитира Плиний, "имало е време, в което суша е съединявала Кипър с Азия". Съществува и легенда за невроятно земетресение, в резултат на което континентите Азия и Африка се разделили. Тогава се е образувало и Червеното море. По мои изчислния екваторът тогава е минавал през Перник. Затова толкова много находища на антрацитни и лигнитни въглища има у нас, в България, в Германия и в Донбас. След въпросния потоп последвало разселение на балканските етноси, оцелелите от които тръгнали към плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Неслучайно в древните анали откриваме информация за предците ни, които градили Естеменанки - Вавилонската кула и висящите градини на царица Шамирам - Семирамида. Според моите изследвания откато съществува сушата потопите са 8 на брой. Свързани са с 27 - градусово изместване на екватора, в посока Юг Север. Следващият екватор ще минава през Уругвай. Антрополози, генетици и учени биха могли да потвърдят тезите ми за връзките на древните дако-мизийци, сепи, сапейци и одриси с днешните им потомци шопите. Чак впоследствие, в земите на Балканите както пише Херодот, през 4 в. пр. Хр. пристигат траките. Те буквално придошли след Троянската война. Първоначално наименованието "траки" било "драки". В древността траките са били назовавани драки. Траките бързо възприели местната култура от жреците-царе на дако-мизийците. При миграция те дошли от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Част от даките дошли в придунавието от югоизточната част на Дарданелите. Гръцките източници интерпретират понятието дак и като кон. Имат го и за тотемно име. След Атрячката война, /Троянската война/ наименуванието траки произлиза и от първоначалното име на града, което било АТРЯЧ. Тит Ливий описва най-подробно в своите книги как атрячите от Троя поели на север като част от водените от легендарния Еней се заселили в района на Лациум, /тритория на днешна Италия/, а неговият събрат и пълководец Брит довел своето племе брити до земите на днешна Великобритания. В старите книги откриваме и името на основателя на Египет - Тир като син на Яфет. За него Йосиф Флавий пише: "Тир нарече народа си Тираки", което гърците са префасонирали в траки. Категорично мога да заявя, че представители на дако-мизийците са участвали активно в създаването на първите държави и култури по света като Харапи, Мохенджо Даро, в построяването на пирамидите и в развитието на такива държави като Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Нубия, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка, в Азия. Ситуирали държави в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр. Оставяли свое семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди, за да се върнат отново и преоткрият родината тук, в земите на Балканите. Участвали заедно с болгите в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древни градове в Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците те са били и едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”. Миграциите на племената и преселението на народите регистрират келтско, гетско, тракийско присъствие преди римляните в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждат и гети, за които При миграция те дошли от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото пак там са останали селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix. И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са първите, които започнали да рушат Римската империя. И когато Христовото учение след І век се разпростира по лимеса на Дунав, то било възприето най-напред от местните мизи, даки, сапи, сапейци, одриси, беси и болги, впоследствие от армени /армъни/, хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, гали, франки, алемани, фризи и брити. Що се отнася до заселилите се /гети/ - готи в земите на мизите, по течението на Дунава, от езичество постепенно и те прминали под активното християнско влияние. Имали са по нашите земи и своя столица Даусдава/“Град на вълците”/, намирал се някога в района на днешното исперихско с. Свещари. Тук е мястото да бъде отбелязана една много интересна подробност: в 90% от средновековните европейски карти, издавани през 15, 16 и 17 в. Присъстват фиксирани градовете Дурострум/Дорострум и Даусдава. Картографско изследване за това до сега изобщо не е правено. Крепостното строителство от късната античност в Мизия е било представено от укрепления най-вече във вътрешността на Дунавската равнина. Крепостите от Дунавския лимес през този период, както съобщава Прокопий са били много силни. Във вътрешността на провинция Мизия византийският император Юстиниан е построил само един град – Теодорополис, който и до днес не е открит от археолозите ни. Що се отнася до мизийците - дунавски жители по териториите на Панония, Дакия, Илирия и Тракия, в старите гръцки книги пише, че са им викали кимери". В Историческия музей на град Силистра, създаден на 11.01.1899 г. са известни имената на първите именити личности изследователи, допринесли за писаната история на града и региона: капитан Георги Мамарчев, братята Шкорпил, Петър Мутафчиев, Стоян Чилингиров, Любомир Милетич и др. Музеят към днешна дата разполага с над 50 000 експоната, представящи историческите периоди, възприети от официалната наука. Музейните сбирки съдържат невероятни колекции от праисторически оръдия на труда,керамика, некрополи, култови жертвеници, бронзови пособия и др. Съхранено е и трако-римското скално светилище "Баджалията", намиращо се в поречието на река Табан. Там са се извършвали ритуалните жертвоприношения от местни шамани и магове. Изповядвани са били знайни и незнайни древни жречески култове. Церемониите се свързвали и с човешки жертвоприношения. Скалните паметници, скалният храм, жертвениците в района на "Баджалията" подсказват за изпълнения на древни ритуали, в един доста дълъг период от приблизително над 1000 години, започвайки от VІІІ в. пр. Хр. Колоните, капителите, светилищата, скалните храмове, в непосредствена близост до неразкритите некрополи от дако-мизийския ареал и неразкопаните тракийски гробници подсказват практикуването на древни мистерии, в района на с. Кутловица, а също и около светивлището "Киринджик". Култови мистерии и действия тук и в района на скалното светилище до село Васил Левски били извършвани преди повече от 5 - 6 хилядолетия пр. н. ера. Инициирането на Мистерии по лимеса на Дунава и до днес се свързва с местни предания и легенди, за култови празници и ритуали на жреца Залмоксис, посещавал района на сухоречието "Табан" "Малък Канагьол". Страбон пише за мистерийте на гетския бог Залмоксис, който бил обожествен след завръщането му от Питагорейската школа, където е получил знания и е развил своите свръхдарби. Завърнал се при своите съплеменници гетите, Залмоксис,според местни предания е обитавал подземната скална обител на брега на р. Когайон, където пак според местно предание получил безсмъртие. Невероятното местоположение на форта и града на десния бряг на Дунав - DUROSTRUM - дн. Силистра го ситуира още от най-дълбока древност като уникален административен и фортификационен център. Не са спрели споровете на историци, лингвисти и изследователи около топонима Силистра. Изследването на етимологията интерпретира най-вече тезата, свързана с латинския глагол "duro", в значение на "твърдина". На езика на келтите, същият глагол има абсолютно същото значение, а в ирландския език означава още камък. Има привърженици на теза за "тракийския" произход на името DUROSTRUM като Д. Дечев от 1952 г., който в своя монография, публикувана на немски, изградедна върху "Тракийските говорни остатъци", интерпретира полиса DUROSTRоM като "ограден град". Обрисувал го е като кастел - крепост скала. Учените, изследвали името на града имат консенсус единствено по въпроса, че името DUROSTRUM е от индоевропейски произход. Впоследствие през средновековието градът крепост се е преименовал в Дръстър-Силистра. Постепенно мизите започнали да изграждат свои укрепени градове, опасвани с дълбоки ровове - окопи. Така те се предпазвали от нападенията на други свирепи племена, които им били чести „гости”, защото освен мизите и даките, племената по лимеса на Дунав били многобройни. Това се потвърждава от факта, че по цялото поречие на р. Цибрица, в район от седем-осем километра е имало селища много близко едно до друго, което е отразено върху първите древни римски карти. Етническите мизи в един по-следващ период от римското владичство взаимствали много от римската култура като възприели доста от положителните и неща, но векове наред били използвани като роби. Историята обаче на дако-мизийската диаспора продължава да убягва от проучванията на археолози и историци. Затова езичеството и Христианството в началото на н. ера в южнодунавските земи и по-специално в района на DUROSTRоM /Дурострум/ довело и до смесване на оригиналния местен етникон с придошлите българи , келти, трибали, гети и други племена. Перманентните археологически разкопки и монетните находки - тетрадрахми и имитации, открити в района на днешна Силистра, разказват и за времето на Филип, за Александър Македонски, за Лизимах, Дромихет и др. Откритите спорадични гето-дакски монети се разменят между иманяри и пълнят личните частни нумизматични колекции. Артефакти от разкопките разказват за царете жреци, за владетели като Залмокгетикос, Ремакс и Золотес /200-18 г. пр. Хр/, за Децибал, Кний Минуциус Фаустинус Секст Юлий Север - владетел на Дакия, за много други знайни и неизвстни жреци - царе. За Кубратовия син Аспарух - Есперери, който "достроил" Силистра като най-значимата крепост на Дунава, използвана преди и след официалното ситуиране на І българска държава през 681 г. По време на управлението на император Октавиан Август, известният учен Агрипа нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите където областта "Мизия" е била обозначена като провинция с особена значимост и привилегии. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите в днешните наши дунавски земи. В 29 г.пр. н.е. гало-германите бастарини форсирали Дунава при устието на р. Цибрица, в района на днешния гр. Вълчедръм и се втурнали да плячкосват Мизия. Тогава римският наместник в Македония, Марк Аициний Крас, внук на стария Крас (разбил въстанието на Спартак), е предприел поход срещу тях по заповед на имератор Октавиан Август. Крас младши разбил бастарните при устието на р. Цибрица и убил владетеля им Делдо. След като племето било изгонено на север от Дунава, Лициний обърнал легионите си срещу мизите и така ги покорил. В чест на същата тази победа, римляните преименовали древната Рицария в “Мизия”. След Крас и други римски пълководци продължаили войната с мизите. Мизия според Дион Касий/I,22, 2-8/ e цитирана за пръв път официално като административна област от император Октавиан Август. Той а назовава "завоювана земя" от него и от император Юлий Цезар за което говори пред Римския сенат през месец януари 27 г. след Хр. Римските хронисти според Птоломеевото изброяване на градовете в римската провинция Мизия цитирали Рицария, Ескус и Дурострум - DUROSTRUM като особено важни - т. е. градове, които са имали статус на колонии. Така било по време на управлението на императорите Октавиан Август и Марк Улпий Траян. Специално военният римски град DUROSTRоM/DUROSTRUM бил ситуиран като седалище на 11-ти Клавдиев римски легион. За Мизия в историческите анали започва да се пише едва във времето когато тя вече е станала една от най-важните стратегически провинции на Римската империя. Иимператор Домициан (81 - 96 г.) прз 86 г. я разделил на провинции: първата започвала на северозапад от Горна Мизия, с главен град Рациария (с. Арчар), Сингидун (Белград) до Косово поле; втората - Долна Мизия, започвала от устието на р. Дунав, Черно море, обхващайки и част от Северна Тракия до р. Цибрица. В епохата на римското владичество са били вземани всички мерки за осигуряване на безопасността на обширните владения. Задачата на владетелите е била да подновяват и да укрепват мизийските градове и села, както и някои от граничните населени кастели с римски легиони, използвани за покоряване и омиротворяване на местното мизийско население. Римски центуриони били разквартирувани освен в Дурострум, също и в района на малкото градче Помодина при сегашното с. Лабец на „Мал тепе”, източно от устието на р. Цибрица, което тогава се е наричало Калиструм. Когато в Мизия е изпратен от Понония VIII Августов легион, за да поддържа реда в нея. За проконсул е бил назначен Диди Гал, а след него Тиберий Плауций Силван Елиан. За него се говори в един запазен латински надпис, че е преселил около сто хиляди души заедно със семействата им оттатък Дунава. Болшинството от тези мизийци били избити, а оцелелите попаднали под гнета на местни едри земевладелци. Тежките данъци и повинност, които гнетели не само робите, но и бедните селяни, предизвиквали чести бунтове. За същия период дакомизийците оказали най-жестока съпротива при колонизаторския марш на римските легиони. Това е описал Елий Кат. Арменски, гръцки и латински хронисти са оставили много непрочетени до днес хроники с информации за династични, етнически и етнографски и други свидетелства за мизите, които в момента отлежават в ярхивите на Ватикана. В официалните римски хроники е отбелязано, че установяването на Мизия за римска провинция се датира към 15 г. пр. Хр.. В този контекст немалка дейност е била извършена и от един от първите мизийски управители Гней Корнелий Лентул, който е строил крепости и кастели по десния мизийски бряг на Дунава, с което създал предпоставки и за урбанизацията на мизийските провинции. Заради непрекъснатите войни, тормоз и робство, местните мизи са понасяли глад, мизерия, робство и стотици невероятно тежки удари. След гетското и келтско нашествие по лимеса на Дунава, славянският език е бил възприет от дунавските етноси като "международен". Той станал основен за общуването на местните племена, по причина на едновременното славянско разселение на Балканите, което също е преминало през земята на мизите. Древните хронисти в много случаи са интерпретирали мизите като траки. Защото траките са били преселвани временно в отделни части на Мизия за усвояване на поминъка и на занаяти. Впоследствие те са били връщани обратно за да научат и другите траки как да работят. Страбон и други автори описали десетки депортации и преселения на роби в земите на Мизия. Страбон е писал за 50 000 беси - роби, уточнявайки, че "Дакия изобщо не е била победена от римляните, а само подчинена". За същото събитие обаче има противоречиви данни. Според друг един автор Флор /ІІ, 28 "/тези гети, прехвърлените от Елий Кат в 1 в. от н. ера за да се обучават на земеделие и градинарство - общо 50 000 роби от гетите, в провинция Мизия се наричали Мизи". Отново за същата депортация съществивуват данни и от VІІ век, как по времето на "мизийския консул Гней Корнелий, Лентул са били депортирани 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия". Тези гети в други стари анали са посочени като мизи. В друг надгробен надпис на пропреторския легат на император Нерон, назован Силван Елеан, изпълнявал тази си функции в периода 62 - 64 г., откриваме информация за Елеан, който депортирал над 100 000 даки сармати и гети, които обработвали земите на лимеса и житниците на Добруджа и с това са изхранваили огромната Римска империя. 10 000 години преди римските легиони да влезат в земите на мизити тук по същите пътища преминали на изток и на север преселилите се племена на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на днешна Берковица те преминали през територията на днешния град Дуростром DUROSTRоM – Силистра, вървели са по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Тази история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан не се знае. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Ето възстановката на този древен период на акад. Йордан Иванов: Когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко в недрата на планината. Извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно, което мотивирало рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местнит шамани! "Сребърните" понесли както фир-болгите на запад своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали за да открияьт откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали.... Тази миграция станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиите сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска. С тях на изток тръгнали и армъните. След отцеждането на водата, по време на същия древен потоп арменците също поели на изток. Прародината им АР - МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/ била в района на Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 народа, живяли някога на Балканите.Тогава между тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат. Така заради изселили се с първата диаспора "сребърни" българи, княз Борис І инициирал християнското покръстване на непокорните езически 52 болярски рода на в. Ком, центъра на тогавашната държава България. Това той извършил под влиянието и въздействието на своята сестра, възпитана в Константинопол. Деянието му било окачествено като второто кърваво кръщение на българите във вярата на Христа, за да се откажат предците ни от Тангризма. Събитието става почти по същото време, в което сребърните българи от Волжско Камска България по подобни причини са били принудени да приемат исляма като основна религия. От страх да не се случи това както при потомците на Волжските българи, княз Борис І Дуло, последният династ от рода Дуло на българския престол въвежда християнството и избива непокорните. И по този начин последният Дуло запазил цяла днешна Европа още тогава от ислямизирането. Ако в съвременните археологичски карти на Силистренския регион са регистрирани 400 архологически паметника, акцнтът на бъдещите проучвания в и около архитектурно-археологическия резерват "Дуростром /Дурострум/- Дръстър - Силистра" следва да бъде в най-старите култови-исторически пластове, които не са по-млади от времето на древния град Хатцор./намиращ се на терторията на днешен Израел/. В района на Силистра са се съхранили немалко гробници, некрополи, римски погребения и находки от римска керамика. От римските гробници обект от национално значение е разкритата такава от ІV в. пр. хр. както и римската вила "Урбана" на ул. Дръстър. Запазени са мраморни паметници, капители, бронзови пластики, накити, оргърлици, архитектурни фрагменти и фризове, стели, плочи е надписи, шлемове-маски /като аналога в с. Ветрен, пръстени печати, оловни печати, римски скулптури и пр. Редица авторитетни изследоватли на средновековни и мореплавателни карти отбелязват интересна закономерност: С невероятно прецизна точност тези карти са интрпретирали сходства от преди хиляди години, което показва, че са били изработвани въз основа на още по-древни оригинали. Върху някои от тези документи картографитемного точно са щрихирали /нарисували/ очертанията на континенти и земи, които към момента на създаването на тези карти е предстояло да бъдат открити. Оказа се, че доста честа практика на средновековните картографи е била да чертаят в същите макщаби и да копират старите древни карти от Александрийската библиотека, Магнаурската школа и от още по-стари времена. Тези факти са от особено значение, защото една от най-важните карти от съставените от географа от Александрия /Египет/ Клавдий Птоломей /83 - 161 г./ е първата, върху която е регистриран града Дуростром. Тя е наречена NONA EUROPA TABULA, което в првод означава "Девета европейска карта". За тази карта изследователите са изказали предположения, че когато я е съставял, Клавдий Птоломей е ползвал информация много прди управлението на император Марк Улпий Траян /98 - 117 г. Особена полемика е предизвикала картата на Клавдий Птоломей, върху която Северна Европа е изобразена, покрита с няколко бели петна. В компютърни реконструкции на начина на последното заледяване, контурите на белите петна и области по нея съвпадат почти точно с районите, в които има останки от ледници. Изказани са научни хипотези, че картината, изобразена върху картата на Птоломей се отнася към много-по стар период. Пак според Клавдий Птоломей, мизите и даките, заедно с хуни и други скитски народи като гелони, меленхлени, агазирти, алани, бодини и карпи, наред със споменаваните в античността от Тацит ози, болги и салити били от най-старите народи на света, а през ІІ век хуните живеели северно от Дунава като целта на дунавските римски легиони била да изгонят новоприиждащите от изток племена на север към Карпатите. ПЪРВАТА ГЕОГРАФСКА КАРТА С НАИМЕНОВАНИЕТО "ДУРОСТРОМ" Е НА КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ Уникалните карти на Клавдий Птоломей столетия наред са били използвани от историци, картографи, математици и пр. У нас в България са познати само някои отделни копия за които първите информации дошли от Ватикана. Копия на някои от тях бяха експонирани в изложбена зала на Военния клуб в София, в частната колекция на един голям български патриот д-р Симеон Симов. Изложбата, организирана от Главното управление на архивите при МС в Република България показа една много малка част от подарените ната на държавата ни 249 географски атласа, 339 книги, 406 картографски карти, 148 гравюри и други предмети от епохата на Срдновековието, откупени от него от европейските букинистични и картографски аукциони през последните 50 г. Това безспорно съкровище обогати картографското наследство на България с географията на Страбон и с копия на така наречената девета карта на Европа от 1478 година, с географията на Клавдий Птоломей от 1561 година, с първия европейски исторически атлас, наречен “Театър на земите в света Една по-нова интерпретацията на картата NONA EUROPA TABULA или "Девета европейска карта", върху която откриваме града DUROSTR/О/UM е направена през 1899 г. в Стокхолм . В нейните коментари, според Лаков 1983, № 2; Иванов 1999 а, 41 - 42/, Стара планина /Hemus mons/ е представена като голям планински масив, който обаче не достига до Черното море. В текстовте към тази карта, в района между планинската верига и река Дунав /изписана като Danubius fluvius/ са включни имената на двте римски провинции на Мизия - Моеsia Suрerior и Moesia Inferior. Върху картата е изписано буквално: SUPERIOR и втората INFERIOR, изписана обаче погрешно от дясно на ляво, ROIREFNI т.е. инфериор. От всяка една гледна точка, дори и тази на колекционерите прави тази карта уникална.Върху същия документ западно от реката Цибрица са отбелязани териториите на племето MYSI. На изток първо е отбелязана територия, заселена от плмто DIMENSI, после TRIBALLI, с главно селище Oescus Triballiorum, после PIARENSII, а вляво от CRYBYZI виждаме изписани следните селища: Trimanium *Trimammium, Tirista* Sexaginta Prista, DOROSTRUM LEGIO, Tromarisca *Transmariska, Sucidava* Sucidava и пр. Пак там, в административните центрове на Мизия, Клавдий Птоломей е определил присъствието и на етникона трибали като племе, живяло заедно с мизите по протежението на Долнодунавския лимес. През VІІ в. , в 7-те тома на "Космография", написани от неизвестен автор от Равена, градът DUROSTRUM е описан като най-значим в Мизия. Описан е като град, който продължава да играе роля на крупен административен и военен център, с огромно значение и средище по пътища, свързващи Европа с Азия и Африка. Проф. Ганчо Ценов пише : "в 3 и 4 в. Римската империя е била управлявана от императори, родани в Дунавските провинции”. Ние ще се постараем да изброим най- известните от тях като Гал /251-254/, който преди това е бил управител на провинция Мизия, Диоклетиан /284-305 г./, който също до 283 г. е бил управител на Мизия. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а синът на цар Аматокъл станал архонт на Атина. Римски императори от дакомизийски произход били Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./.През 271 год. император Домициан заселил в Прибрежна Дакия нови варварски племена, в Мизия и в района на Силистра, поради значителното намаляване на местното население, вследствие на продължителното ограбване и унищожаване. Тези племена били разселени по течението на реките Лом, Цибрица и Огоста. Това отначало влошило отношенията между тях и местното население, но постепенно положението се нормализирало, тъй като преселниците се оказали бивши пленници от тракийски произход. Други импратори от дако-мизийски произход били Диоклетиан /284-305/ и Константин Велики /306-337/, роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, роден в района между Драгоман, Трън, Ниш и Годеч,. живял с благородното намерение да премести столицата Рим в центара на най-важната римска провинция от онова време Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Към времето на Константин Велики в Дурострум живее и най-ранният известен местен духовник и християнски светец, когото света помни - свети Дасий. С данни за него основно разполага Ватикана. Живял е преди готския никополски епископ Вулфила. По времето на Константин Велики, готският епископ Вуфила превел християнската библията на езика на готите и им създал писменост. Почти по същото време библията е била преведена и на езика на плмето беси, населявало лимеса на Дунав. Извършена е била и повсеместна християнизация във всички римски градове по Дунава, включително и в Дурострум. Преди смъртта си римският император Константин Велики приел християнството, а епископ Вулфила /Булфила/ извършил първите поправки към латинския превод на Библията от староеврйски. Житиеописанието на Свети Дасий от Дуростром е от особена значимост не само за българската история , но и за Българската православна църква. Св. Дасий, чийто мощи повече от цяло едно хилядолетие са били съхранявани във Ваткана, бяха предадени по време на визитата от папа Карой Войтила на най-стария и достоен български архиерей - митрополит Иларион. На свое епархийско заседание Светият СИНОД на БПЦ единодушно реши, свтите мощи на Доростолския светец Дасий да заминат за неговия роден град. Затова бе оторизиран доаенът на българските архиереи доростолският митрополит Иларион, който с литийно шествие ги отнесе в Силистра. Понастоящем те се съхраняват в катедралната църква на града. От житието на св. Дасий от 303 г. ,става ясно, че ранните християни са упражнявали своите религиозни практики и като отшелници, в околността на скалните манастири, в региона на днешна Силистра. Имало е и представители на богомилите, разпространявали в региона своето учение, определно от църквата като /ерес/ и манихейското писмо, образци от което са запазени и до днес в някои кътчета на България. Историческите факти свидетелстват, че мизиецът и пълководец Флавий Аеций,/роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/ е разгромил най-голямата сила на Европа от V в. - хуно-българите на Атила Дуло. Съвременниците на тези събития са описали много подробно войнските умения на българите в боя, по време на известната "Битка на народите" в Каталунската долина, в която по парадокс на съдбата се сражавали легендарният Атила, който е от български произход и от коляното Дуло и дакомизиецът Аеций, потомък на още по-старите ни предци. Флавий Аеций бил син на патриция Гауденций от Дуростром и изключителен военачалник. Автори като Livanius и готският хронист Йордан съобщават най-подробно как мизиецът, роден в DUROSTRUM и римски военачалник ,с пълномощия на римски император единствен в света победил през 451 г. войските на всемогъщия Атила Дуло. Това станало на територията на днешна Франция, в района на Труа. По време на тази грандиозна баталия на страната на Атила воювали още хуни, гепиди и херули, докато на страната на Аеций били дислоцирани римските легиони от Галия и Германия вестготи, бургунди, франки и арморикски алани. За съъбитието Йордан пише: "Тук воюваха най-силните полкове от двете страни, сражавайки се в открит бой. В тази жестока битка на най-могъщите племена на бойното поле паднали убити над 165 000, отделно още 15 хиляди гепиди както и още франки на страната на римляните". След разгрома на хунската армия Атила коварно бил отровен, съюзът на хуни и българи от 450 - 452 г. се разпаднал, а от големия триумф след битката, наместо награда, гордият и честен генерал на римска служба Флавий Аеций умира от коварната ръка на последния римски император, комуто вече не бил нужен. "Ако Аеций е бил малко по-далновиден не би пострадал. Така силистренци и днес още биха могли да управляват Рим....Но уви! Увлечен от шеметната победа, войнът Аеций не е очаквал такава отплата. Защото само той единствен в Европа и в света е разгроми хуно-българската вълна.", коментира акад. Йордан Иванов. През VІІІ и ІХ в., в района на Силистра се развиват като крепости и кастели селищата Ножарово, Алфатар, Айдемир и Алеково, а през ІХ в. крепостта Дръстър се налага като втора по значимост в І Българско царство, след столицата Плиска. Когато през 894 г. цар Симон Велики загубил първата война с езичниците като спасил живота си, криейки се зад дебелите укрепени стени на Дръстър. Във втория етап на войната войските на цар Симеон Велики разделили племената от пределите на бившата скитска Велика България по религиозен път. Маджарите и езичниците, предвождани от хан Арбат се оттеглили в Панония, къдто ситуирали своята нова държава, а мюсюлманите на Аламуш Джагфар Дуло се преместили на територията на Волжско - камска България със столица град Болгар. Тогава съюзник на цар Симеон станал новгородският княз Олег, владетел на киевския престол. Владетелят Симон изпратил в Киевската рус много български свещеници и книжовници както и с множество християнски книги. Така той подготвил приемането на християнството и в Русия. А великата дъщеря на хан Расате Олга /Болга/ - съпруга на Олег, впоследствие и на княз Игор, отгледала син - княз Светослав - Борис, следващият владетел на Киевската Рус и правнук на княз Борис І. Тя желаела той да наследи българския трона. За авторитета на ревностната християнка и Велика княгиня Болга от български произход се разказват легенди. Византийски хронисти описват историческото й посещение в Цариград през 955 г., когато тя е била на 68 години. Църковни хроники описват и как княгиня Болга на два пъти на път за Цариград и обратно нощувала в крепостта Дръстър. Синът й до края на дните си останал езичник, верен на законите на Тангра. Приличал на своя дядо Расате, ослепен от покръстителя княз Борис І. Въпреки, че князСветослав направил опит да си върне българския престол той не успял, макар че превзел българската столица Преслав, влизайки в преговори със своя братовчед - българския цар Борис ІІ /969-971/.Княз Светослав е подлагал на обсада крепостта Дръстър, с което името му е записано в паметта на града. Накрая Светослав бил коварно убит от печенеги, които инкрустирали със злато и скъпоценни камени ритуалната чаша, направена от неговия череп. След смъртта му зачестили нашествията на кумани, печенеги, монголи и татари срещу Дурострум. Силистра била посещавана и от войските на император Йоан Цимисхи, който е от арменски произход. В свои съчинения византийските хронисти Лъв Дякон и Йоан Скилица описали още няколко крепости около Дръстър, в които Цимисхи оставил своя войска и гарнизони по линията Дръстър - Преслав. В Дуростром се укривал известно време и охридски владетел от рода на цар Самуил. Градът помни многократни обсади. След 1036 г. в региона се заселила диаспора, пристигнала от района на Персия/днешен Иран/. Били шиити, казълбаши и заточеници, противници на халифите и на султана. В средновековието, наред с крепостта Дръстър, под османско владичество попаднали и останалите построени крепости наоколо - Ветрен, Пъкуюл луи Соаре, Попина, Тутракан, Ряхово, Скала и цар Асен, с което било прекратено развитието на тези изключително стари военно-административни и културно религиозни средища. От този период до нас достигнали немалко старобългарски паметници, жития и хроники, написани с кирил и методиевски и с глаголически букви. Ренесансът по време но ІІ Българско царство регистрирал Тристрия - Дръстър - Силистра и като столица на независимото феодално средновековно княжество на деспот Йоан Тертер, който сякъл свои монети с монограм. През ХІІІ и ХІV в. Дръстър - Силистра е станал център на митрополия, а след 1298 г. била управлявана от независимия владетел Теодор Светослав. От този период са запазени щампи на византийски инсигнии, торкви с двуглави орли, книги и средновековни хроники за владетел от рода на Палеолозите, посещавал укрепения град. Колекцията на Силистренския исторически музей пази уникати и експони от времето на средновековието: керамика, тоалети; ризници, бойни доспехи, шлмове и мечове, оръжие, ритуални чаши, църковна утвар, предмети от бита, монети от различни епохи, оловни печати, сребърни позлатени копчета и розети от времето на І и ІІ Българско царство. Особено значима е нумизматичната сбирка, с монети от времето на Александър Македонски, на Лизимах, дако-гетски монети, тракийски, и такива, сечени в Кабиле, римски монети - златни, сребърни и бронзови както и средновековни български и византийски. В изкоп за вадене на камъни при северната стена на града е била открита и монета на султан Мурад ІІ/1421 - 1451 г./ През 1388 г. полисът бил завзет от войските на турския пълководец Али Паша, а през 1452 г. е атакуван и от владетеля Влад Цепеш, /легендарния граф Дракула/. Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я: 1. "Дакомизийският геном - изследван от българин през 1975 г", авторска разработка на членовете на МАБИК - акад. Йордан Иванов с асистент Анна Зографова. 2. "Палеолитни и мезолитни древнобългарски цивилизации” - 3. “Праистория на древните българи”, акад. Сергей Иванов – издание на МАБИК от 2005 г. 4. “Велики римски и византийски владетели” – историческа студия на уважавания гръцки историк Панайотис Кенеропулос . 5. М. Тачева "История на българските земи в древността", издание на "Наука и изкуство", 1987 г. 6. "Тракийските говорни остатъци", монография на Д. Дечев , публикувана на немски през 1952 г. 7. За Клавдий Птоломей и препечатките на неговите карти вж.: Белчева-Попсавова 1965; Ванова, Ламбев, Колев, Киряков 1986 г.; Лаков 1986



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 965278
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 448
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930